Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските си години, прекарани в София на този ден (блогове от Хроника и фотография). Отивам назад в историята, когато евреите напускат Египет, слагат край на робските години и с багажа на наученото в пустинята, получават Свободата да изучават нейните закони. Всяка пролет този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, при християните Великден, е свързан с Рождество Христово.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделим) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство, нито грижата всеки ден „да излиза от Египед”, символ на робство в библейските текстове. Свободата, словесна или физическа, не идва сама от небето!

Част от цивилизацията в света се ражда в Египет преди пет хиляди години. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира Природата. Едновременно  с овладяването на материята, човекът майсторски използва плодородието и съвършения ритъм на Природата. Тогавашните, ненадминати архитекти и инженери се приемат на сериозно, някои се имат за богове.  Фреските в египдските храмове, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструментите на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означава човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Защо е било необходимо Абрам, обикновения овчар от Галилея (по-късно назован от Бога Абрахам), по заповед Божия да организира цял народ и да го поведе към Египед, при положение, че Моисей ще ги изведе триста години по-късно? Изграждането на съзнанието на народа е налагало, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урокът, валиден за всички времена, се коментира от млади и стари на масата на всяка Па-сха (с уста, която говори) как да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, толкова важно за Свободата, е валидно за Любовта, за Приятелството, дори за Отношенията между народите.

Необходими са четиредесет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения, които да са забравили робските навици. Първата Божа дума (заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свобода да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на всички читатели на блога с вкус към свобода!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

/ Пред Центъра Жорж Помпиду, Париж /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тарикат

Айде бе! Ти че ми кажеш!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Плетиво

                                      / Железница /

“ И така минават годинките… „

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тцунами

Злото се проявява в различни, смесени форми според начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, диктатура… или икономическо, финансово, индустриално, технологично, или свързано с унищожаване на Природата. Трагедията през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки е желано зло, но болката от преживяното надминава обхвата на човешката психика. Японците назовават преживения удар Тцунами – природно бедствие. Оказва се, че когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи моралната си стойност и се приема за природно бедствие. Думата холокост – жертвоприношение с изгаряне, свързана с геноцида на евреите през Втората световна война е заменена с Шоа, изразяваща също природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима и причината добива смисъл на природно бедствие.

Трагедията в Япония днес е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното минало. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър”, в каквато се превръща ударената от морската вълна атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението е било предвидено, но не и силата на десетметровата вълна петнадесет минути по-късно, прекъснала заработилите охладителни системи на централата. “Тигърът” подава отново глава. Част от него започва да излиза на свобода. За японците това е повторение на изживяния ужас от края на Втората световна война. Светът извън Япония, трудно може да си представи каква неизразима болка изпитва японеца.

Голямата култура предполага дистанция, която включва респект към себе си и околните. Човек тежи със съзнанието за себе си и за настоящия момент и с възможността да го променя и развива. Като свидетели на случилото се в Япония можем да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация.

Лайбниц първи в Европа смее да развие открито тезата за свят, в който сянката на доброто, злото, е необходимо условие за развитие на хората. След разрушителното за Лисабон земетресение през 18-ти век, Русо и Волтер коментират въпроса за отговорност на Човека, взет като основен фактор в Природата.

И все пак, въпреки големите успехи в технологично отношение, японците строят свръх модерната си атомна централна на природоуязвимо място.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: