Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските си години, прекарани в София на този ден (блогове от Хроника и фотография). Отивам назад в историята, когато евреите напускат Египет, слагат край на робските години и с багажа на наученото в пустинята, получават Свободата да изучават нейните закони. Всяка пролет този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, при християните Великден, е свързан с Рождество Христово.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделим) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство, нито грижата всеки ден „да излиза от Египед”, символ на робство в библейските текстове. Свободата, словесна или физическа, не идва сама от небето!

Част от цивилизацията в света се ражда в Египет преди пет хиляди години. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира Природата. Едновременно  с овладяването на материята, човекът майсторски използва плодородието и съвършения ритъм на Природата. Тогавашните, ненадминати архитекти и инженери се приемат на сериозно, някои се имат за богове.  Фреските в египдските храмове, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструментите на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означава човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Защо е било необходимо Абрам, обикновения овчар от Галилея (по-късно назован от Бога Абрахам), по заповед Божия да организира цял народ и да го поведе към Египед, при положение, че Моисей ще ги изведе триста години по-късно? Изграждането на съзнанието на народа е налагало, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урокът, валиден за всички времена, се коментира от млади и стари на масата на всяка Па-сха (с уста, която говори) как да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, толкова важно за Свободата, е валидно за Любовта, за Приятелството, дори за Отношенията между народите.

Необходими са четиредесет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения, които да са забравили робските навици. Първата Божа дума (заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свобода да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на всички читатели на блога с вкус към свобода!