Великден – Пасха

Тази година не снимам в олтара на Александър Невски, нито се ровя в детските си години, прекарани в София на този ден (блогове в Хроника и фотография). Човъркам назад в историята, когато евреите напускат Египед, слагат край на робските години и с багажа на наученото получават Свобода и изучават нейните закони. Този първи празник на Свободата в света, наречен Пасха, свързваме с пролетта и християните с Рождество Христово.

Песах (от пе – уста и сах – говоря, умението да споделим) ни учи, че човек, за да бъде свободен, не бива да забравя какво е робство, нито грижата всеки ден „да излиза от Египед”, символа на робство в библейските текстове. Свободата, словесна или физическа, не идва сама от небето!

Голяма част от цивилизацията се е радила в Египед преди пет хиляди години. Талес и Питагор се учат в този Манхатан на тогавашната епоха, където се поражда идеята за човешка интелигентност, способна да доминира природата. Човек, едновременно  с овладяването на материята, майсторски използва плодородието и съвършенния ритъм на природата. Тогавашните, все още ненадминати архитекти и инженери, приемат себе си на сериозно, някои се имат за богове.  Фреските в египтските храмове от онова време, с изключение на фараоните и техните ближни, са лишени от човешки лица. Различаваме само инструментите на труда. Хората, превърнати в машини, допринасят за продукцията на фараона, но са лишени от собствено съществуване. Да се излезе от Египед означава човек да си възвърне физиономията и свободата на личността.

Защо е било необходимо Абрааам, обикновен овчар от Галилея (по-късно назован от Бога Абрахам), по заповед Божия да организира цял народ, да поведе евреите към Египед, при положение, че Моисей ще ги извежда триста години по-късно? Изграждането на съзнанието на народа е налагало, дори с цената на много страдание, да се направи стаж при най-добрите инженери на времето. Този урокът е валиден за всички времена и се коментира от млади и стари на масата на всяка Пасха с “уста, която говори”: да вземем доброто от всичко ново без да му робуваме! Всекидневното осъзнаване, толкова важно за Свободата, е валидно за Любовта, за Приятелството, дори за Отношенията между народите.

необходими са четиредесет години лутане в пустинята, за да се създадат две нови поколения забравили робските навици. Първата Божа заповед (дума – заповеди дават само диктаторите) е свързана с утвърждаване на чувството за Свобода. На еврид глаголът съм няма сегашно време. Човек е винаги в процес на осъществяване. Както казва Ж. П. Сартър: “Свобода не означава свободата да успеем, а свобода да предприемем: един непрекъснат проект.“

Свободата е творчески процес.

Весели Пасхални празници на всички читатели на блога с вкус към свободата!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Живопис

/Париж/

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тарикат

Айде бе! Ти че ми кажеш!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Плетиво

                                      / Железница /

“ И така минаха годинките… „

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тцунами

Злото в света се проявява в различни, все по-смесени форми в живота и начина на мислене на хората. То може да бъде морално – война, тероризъм, мъчения, тоталитаризъм.., може да бъде икономическо, финансово, индустриално, технологично или  свързано с природата. За драмата в Япония не може да се говори без да имаме предвид преживяната трагедия през 1945 година с атомните бомби в Хирушима и Нагазаки. Тя е от чисто морален характер в смисъла на желано зло. Болката от преживяното надминава обхвата на човешката психика. Японците назовават преживения удар Тцунами, природно бедствие. Оказва се, че когато моралното нещастие надмине прага на човешките измерения, то губи моралната си стойност и неизбежно се приема за природно бедствие. Ясен пример е избиването на евреите през Втората световна война. Думата Холокост, описваща явлението в смисъл на жертвен ритуал е заменена с Шоа, природна катастрофа. Болката от преживяването е непреодолима и причината добива смисъл на природно бедствие.

Трагедията днес в Япония е от природно-индустриален характер, който не може да се изолира от преживяното минало. По ирония на съдбата този път потенциалната атомна бомба, назована от някои “атомен тигър”, в каквато се превръща ударената от вълната атомна централа, е предизвикана от истинско Тцунами. Земетресението е предвиждано, но не и силата на десетметровата вълна петнадесет минути по-късно, прекъснала заработилите охладителни системи на централата. “Тигърът” подава глава, част от него започва да излиза на свобода… За японците това е повторение на изживяния ужас от края на Втората световна война. Светът извън Япония, трудно може да си представи неизразимата болка, изпитвана от японеца.

Една голяма култура предполага дистанция, с респект спрямо себе си и околните. Човек тежи на мястото си със  съзнанието за себе си и за настоящия момент, заедно с възможността да го променя и развива. Като свидетели на събитията в Япония можем да се преклоним пред тази горда, неустрашима нация.

Лайбниц първи в Европа смее открито да развие тезата за свят, в който злото като сянка на доброто е необходимо условие за развитие на хората. След земетресение през 18-ти век, разрушително за Лисабон  Русо и Волтер коментират въпроса за отговорността на Човека, взет като основен фактор в природата. И ето, че наред с фантастичните им успехи в технологично отношение,  японците строят свръх модерна атомна централна на добре изчислено за охлаждане, но все пак природоуязвимо място.

От все сърце успех на японците и кураж на нас българите в трудните безкрайни преходи, които ни очакват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: