Красотата

Красотата                                                                                                / Виетнам /

Красотата обича всички Хора,

Красотата обича да бъде обичана от всички Хора,

Красотата обича да бъде притежавана от всички Хора. 

– Каваи Канжиро (1890 – 1966)

 

 La Beauté aime tous les Hommes,

La Beauté aime à être aimée par tous les Hommes

La Beauté aime à être possédée par tous les Hommes. 

– Kawaï Kanjiro – (1890 – 1966 )

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
само с една усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията този голям поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографът е далеч от състоянието на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израз във видимия свят. И все пак, фотографът трябва да изтрие себе си, за да даде път това, което снима.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността, (връзката пространство време) на калиграфът му е необходим трети елемент, който се намира в празнотата.  За китаецът не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, слива единицата с множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една изразяваща всичко черта. В съответствието между пълно и празно, в съотношение между плътно и разредено, чертата въплъщава едновременно линия, съдържание, ритъм, финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът  добива формите на външния свят, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата и връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо, изразяващо непрекъснатата промяна в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно или умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

PariФотография и калиграфия2s-2                                                / Булонския лес/
Фотографията, родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота, търсеща хармония и съвършенство в геометричните форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл с идея за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от празнота и без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплъщават непрекъснато менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото празно-инг-янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, художникът се преселва в дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот чрез празното, трябва да носи качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта пълно-празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква друго ново и различно. Това се изразява и в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Когато снимам нещо изключително, забелязвам как дъхът ми се забавя, спира за момент и накрая въздъхвам, сякаш нещо се е родило, и благодаря…

Творческото състояние на фотографа е, когато изчистен от претенции и целомъдрия, той забравя себе си.

В странната алхимия между желание и случайност, които ни обитават, единственият начин да надникнем зад воалите на видимия свят, е да забравим себе си и без напрежение да опростим максимално всичко.

Примерът с калиграфията докосва границата на възможното, но не намирам по добър пример за опростяване на жеста. Матис казва, че се преоткрива, като опростява рисунъка си до едно просто движение.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Четиво

Четиво                                                                        / Ладак, Индия /

Да се научиш да четеш е все едно да палиш огън.

Всяка произнесена сричка е искра. – Виктор Юго

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: