Красотата

Красотата                                                                                                / Виетнам /

Красотата обича всички Хора,

Красотата обича да бъде обичана от всички Хора,

Красотата обича да бъде притежавана от всички Хора. 

– Каваи Канжиро (1890 – 1966)

 

 La Beauté aime tous les Hommes,

La Beauté aime à être aimée par tous les Hommes

La Beauté aime à être possédée par tous les Hommes. 

– Kawaï Kanjiro – (1890 – 1966 )

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията този голям поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографията няма общо със състоянието на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израза във видимия свят. И все пак, фотографът трябва да изтрие себе си, когато снима.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността, (връзката пространство време) на калиграфът е необходим трети елемент, който се намира в празнотата.  За китаеца не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката ще слее единицата с множеството, поради вътрешно единство и капацитета за вариации. Ретуш не е възможен. Жестът ако не е точен и единствен, не се е получава. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една проста, изразяваща всичко черта. В съответствието пълно-празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата въплъщава едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия е едно и също. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

PariФотография и калиграфия2s-2                                           / Булонския лес/
Фотографията, родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Ние търсим хармония и съвършенство в геометричните форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл с идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от Празнота. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплъщават непрекъснато менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, той расте с дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот чрез празното, трябва да носи качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно. Същото нещо се изразява в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Когато снимам нещо изключително, в някакъв смисъл подобно на калиграфа, на когото дъхът се превръща в знак, забелязвам как дъхът ми се забавя, спира за момент, въздъхвам, сякаш нещо се е освободило и благодаря…

Творческото състояние на фотографа е, когато превърнат в антена, изчистена от претенции и целомъдрия, той забравя себе си.

Единственият начин да надникнем зад воалите на видимия свят в, странната алхимия между желание и случайност, които ни обитават, е да опростим максимално всичко и най-вече да не сме напрегнати.

Примерът с калиграфията отива до границата на възможното, но не намирам по добър пример за опростяване на жеста. Матис също казва, че се преоткрива, като опростява рисунъка си до няколко прости движения.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Четиво

Четиво                                                                        / Ладак, Индия /

Да се научиш да четеш е все едно да палиш огън.

Всяка произнесена сричка е искра. – Виктор Юго

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: