Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
само с една усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията този голям поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографът е далеч от състоянието на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израз във видимия свят. И все пак, фотографът трябва да изтрие себе си, за да даде път това, което снима.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността, (връзката пространство време) на калиграфът му е необходим трети елемент, който се намира в празнотата.  За китаецът не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, слива единицата с множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една изразяваща всичко черта. В съответствието между пълно и празно, в съотношение между плътно и разредено, чертата въплъщава едновременно линия, съдържание, ритъм, финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът  добива формите на външния свят, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата и връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо, изразяващо непрекъснатата промяна в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно или умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

                                                / Булонския лес/
Фотографията, родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота, търсеща хармония и съвършенство в геометричните форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл с идея за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от празнота и без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплъщават непрекъснато менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото празно-инг-янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, художникът се преселва в дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот чрез празното, трябва да носи качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта пълно-празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква друго ново и различно. Това се изразява и в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Когато снимам нещо изключително, забелязвам как дъхът ми се забавя, спира за момент и накрая въздъхвам, сякаш нещо се е родило, и благодаря…

Творческото състояние на фотографа е, когато изчистен от претенции и целомъдрия, той забравя себе си.

В странната алхимия между желание и случайност, които ни обитават, единственият начин да надникнем зад воалите на видимия свят, е да забравим себе си и без напрежение да опростим максимално всичко.

Примерът с калиграфията докосва границата на възможното, но не намирам по добър пример за опростяване на жеста. Матис казва, че се преоткрива, като опростява рисунъка си до едно просто движение.

                                                                        / Ладак, Индия /

Да се научиш да четеш е все едно да палиш огън.

Всяка произнесена сричка е искра. – Виктор Юго