“Нещата не са видяни, защото са видими, но по скоро са видими, защото са видяни” – думи на известната Ню Йоркска фотографка Диан Арбюс /1923 – 1971/ e представена  днес в музея Jeu de Pomme. „Фотографията е тайна на тайната, колкото повече ви говори, по малко я разбирате”. Товасе чете и в прекрасните черно-бели кадри на тази интересна фотографка, съученичка на Ричард Аведон и близка на Лизет Модел. Идеята фотографията да се приеме като отделно изкуство се ражда по същото време. Диан Арбюс има силно влияние за това и въпреки краткия си фотографски и житейски път, тя оставя богато фотографско наследство.Излизаме от градината Тюйлери съпроводени от усещането на Диан Арбюс за Ню Йорк през 60-те години и продължаваме след площад Конкорд към Гран Пале.

Тази година 38-мият ФИАК – 38-ми Интернационален Панаир за Съвременно Изкуство  – представя 21 страни с 168 галерии, 33 от които излагат за първи път в Париж. В градините Тюйлери и Жарден де Плант са монтирани съоръжения и статуи за същото събитие, огледало на епохата, в която живеем.

Част от нареклите себе си “артисти” по мое мнение са най-вече добри търговци и оригинални техничари. Големи творци се броят на пръсти, някои дори не стигнат до публичен израз. Техническото изпълнение е на високо ниво и опашката на входе е близо двеста метра с вход  35 евро. В публиката има глад за шоу и новости.

В някои от обувките, накичени по дървото в Жарден де Плант има високоговорителчета, които се обаждат, дори надават викове. Удачно или не, те са заместители на класическите скулптури от миналото. Скъпи проекти от този род се  виждат все повече, приета като форма на Съвременно Изкуство.

Дали това влияе и променя нещо в нас е въпрос на лично усещане. Дали ни впечатлява или само запълва празнотата в живота на хора с възможности, е също въпрос на разбиране. Празно и пълно вървят заедно, както все по-изострените житейските въпроси напоследък с бягство от отговор.

Няколко галерии в Гран Пале се възползват от изложбата на Диан Арбюс в Jeu de Pomme и продават нейни винтиджи (оригинални авторски тиражи) средно по 50000 евро. След месец /10-13 ноември/ очакваме поредното  Пари Фото номер 15, барометър на фотографските коти. Тази година то ще бъде преместено от Лувъра под стъкления покрив на Гран Пале. Фотографското общество ще има на разположение 135 галерии от 23 страни с фотографии от всички епохи. Ще честваме новата генерация артисти от Африка. А защо не един ден и от България с надежда в страната ни да се формира фотографско ядро, достойно да се представи на европейско и световно ниво. Готов съм да помогна за създаване на фотографска галерия в София, стига да намеря галерист с познания, качества и желание да се отдаде изцяло на фотография.

Срещу Гран Пале, в изложбените зали на Пети Пале, има открита фотоизложба “Жените в Индия”. Едновременно с нея е представена, не по-малко интересната  “История на Комеди Франсез”.

Потъвате в декорите на театъра в в Пале Роаял, останал автентичен от 1680 година до днес. Има бюстове на известни фигури от различни епохи и атмосфери със запазена традиция. Контрастът е голям във видяното тук и екстравагантното, екцентрично Модерно Изкуство от другата страна на авенюто.

В Центъра Помпиду са разположени монографските изложби на Едуард Мюнш.

Човек може да се потопи и в атмосферата на оригиналния, забавен Яйои Кузама.

В Музея за Модерни Изкуства скулптора Георг Базелитц впечатлява с насечени дървени фигури, някои от които  оригинално оцветени. В същото време в Лувъра се е разположил не друг, а Александър Велики с короната си и някои редки македонски съкровища.

В музея Орсе, стачкуващ от няколко дни, е показана Англия, красива, морална и чувствена от времето на Оскар Уайлд.

В Ке Бранли се е приземил духа на маорите от Нова Зеландия – Хе–ао-теа–роа – “Дълъг бял облак” – както те наричат чудесната си страна. Историята и изкуството на тези полинезийски викинки са представени с филми и свещенни предмети, прелетяли 25000 километра до Париж.

За да завърша с фотография, в Европейската Къща за Фотография Уилям Клайн ни представя черно-бял „Рим+Клайн“, достоен за Фелини Рим от 50-те години. На втория етаж Мартин Франк показва фотографии на известни артисти – „Дошли отвън“ в Париж през същата епоха. Отделен е един етаж за „Златния век на албанската фотография /1858-1945/“ Тиражи те са чудесни, кадрите невероятни от епохата на няколко големи албански фотографа.

Фондацията Картие Бресон зад кулата Монпарнас излага Ню Йорксия фотограф Левис Хайн (1874-1940), един от пионерите на Социалната фотография. Той с право е считал човешкия дух за най-важното нещо в живота. 150 -те оригинални черно-бели фотографии с тиражи от епохата на Хайн са бижута, достойни за вкуса на фондацията.

Връщам се отново към ФИАК с все по-настоящия въпрос превърнат в изкуство и фигурата на един посетител, който вероятно си задава същия въпрос.