С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, с богата история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата в домовете и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. Ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – оставаме привлечени от многобройните, различни квартали в града, всеки със свое очарование.

Снимам  дискретно, понякога явно, без да срещна агресия. Тя е скрита, споделят жителите, понякога дори жестока, зад декора на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа, Азия и различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове, прави живота възможен за 16 милиона жители.

Девойката, захласната в разговора, дори не ме поглежда докато снимам в магазина.

Щукащи във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето, добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст с кварталите със стари къщи и калдъръмени улици, където все още минават провикващи се напевно амбулантни търговци.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал само в Хива и Самарканд – и казвам, че съм комши от Булгаристан. Получавам една лъжица в повече. Вечер, по време на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, за да се хранят на въздух с домашното сготвено. Снимам. Бабите ме гледат скептично, но забулените млади булки ме канят да хапна с тях. Странно ми е, а те ми обясняват как се правят на религиозни. Кариерата им в живота изисквала воал в тон с политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам чета „за мъже“. Хамамът е празен поради рамадана. Влизам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак се появява и ме приканва. Оказва се българин, избягал по време на комунистическа България. Говорим за какво ли не, дава ми сапун, чаршаф, и налъми. Изтегвам се сам на топло, в средата на просторен многовековен хамам. После пием заедно турско кафе и си гледаме в чашите. Ако някой от читателите на блога се интересува, адреса го имам.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен за това, за което съм дошъл – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /