Гашербрум

Когато  в средата на октомври се намирате в масива на Каракорум на около 5000 метра, пред палатката си с няколко осемхилядника, осветени от кристално ясната луна, а на сутринта не усещате аромата на есенните  треви наоколо, бързате да надникнете навън. Земята е побеляла от неусетно преминалия през нощта снежоносещ облак и започвате да се радвате като дете открило колко прекрасен е живота. Сменяте си маратонките със сериозни планнски обувки и хуквате да снимате, за да изпреварите слънцето, което след няколко часа ще ви отнеме фееричната бяла премяна на планината.

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

Формите на околните седем-осем хилядници, забили мощните си форми в небето изглеждат още по-могъщи.

Намираме се в измисления от камиларите базов лагер на Гашербрум. Реално такъв не съществува,  осемхилядникът не е покоряван откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Няколко часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се появи в тази странна сутрин. Това остава като сън, който ще ме съпровожда дълго, можду многото други.

А самият живот, не е ли поредица от добри и лоши сънища?

www.pastoukhov.com – Галерия 12 (сайтът е във влаш и скоро ще бъде преобразуван)

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях тя е Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Китайците се държат лошо с местното население, чужденци се виждат рядко и атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата се е загубила.

Каракорум е най-могъщ сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра между Индия, Пакистан и Китай има събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и респективно най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Политиката в областта Ксингжианг не е различна. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано.  Над един милион са затворени в трудови лагери. Хората са поставени под непрекъснат наложен контрол под звуците на сирени, по широките булеварди денонощно циркулират полицейски коли. По улиците  се разхождат полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, поставени са филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Има бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните й стени са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма. Използва се добре познатият ни почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците също циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от граничното разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо и няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата със заоблената си форма е мечта за скиорите алпинисти, стара мечта  „да го спуснем“ с приятели от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли на богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си правят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото до отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, създадени за военни маневри и построяване на нови градове, стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направим експедицията към К2 и Гашербрум.

Изправен пред  съвършенната архитектура на планината,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, нито да изсвиря или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенци са минали по тези места. С камилите  заобикаляме огромните масиви като многократно пресичаме на реката Чазам и навлизаме поотделно в двете долини, за да се поклоним пред могъщите осемхилядници.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: