Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, . Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… отварят врати и ни сближават, нещо трудно за западните туристи, пазещи дистанция.
От години се каня да посетя това място с реномето за най-голям ориенталски пазар. За съжаление атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата до голяма степен се е загубила. Днес туристи консумират остатъка от едновремещната екзотика, какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.
Каракорум е най-смогъщият сред планинските масиви на планетата. В 500 километра, разположени между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и най-интересни.
Ленин и Сталин преди години считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята да се строи светло бъдеще за всички! Политиката тук, в областта Ксингжианг е същата. Населението от уигури е подтискано и жестоко доминирано, (над един милион в трудови лагери) хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол под звука на сирени и циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни и филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Инсталирани са бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени отдавна са завзети и строго пазени от китайците.
В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти, следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма, ползващи познатия почин самият народ да следи ближните си. Всичко това ме върна 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.
След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага много, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо с няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата заоблена форма е приет за скиорски, стара мечта „да го спуснем“ с приятел от София.
По пътя срещам няколко скъпи коли с богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си направят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат пред езерото около отражението на седемхилядника.
След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, удобни за маневри и строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после срещам камиларите, с които ще направим експедицията.
Изправен пред съвършенната архитектура, подарък от Природата, лещите на обектива ми заместват думите и отразят това, което не зная да рисувам, нито мога да изсвиря, изпея или да предам в стихове.

/ Кашгар /
/ Най-голямата статуя на Мао в Китай /
/ Отговорнички за реда в Стария град в услуга на полицията /
/ Квартални отговорници /
/ Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /
/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /






/ Сирените на коли свирят под крепостта /
/ В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /
/ Най-големият пазар за добитък през вековете /
/ При езерото Каракол и Конгур /
/ Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /
/ Илика, последен военен пост, среща с камиларите /
/ Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /
/ Първи лагер /
/ На път към базовия лагер на К2 /
/ Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /
/ Аргил Пас /
/ В далечината ледника на Гашербрум /

/Гашербрум/
/Ледникът на Гашербрум /




/ Ледника на Гашербрум /
/ На път за К2 /
/ К2 – дясно и Гашебрум от ляво /
/ К2, Chhogori, малко след изгрев /
В невъзможност да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че е правено от словенци преди десетина години. Вместо това с камилите заобикаляме с многократно пресичане на реката Чазам и влезем поотделно по двете долини.
Коментар