В миналото оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, град Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзивния Китай. Уигурите с език близък до турския знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел ни сближават. Позволявам  си близост, трудна за западните туристи, запазили дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реноме за най-голям сред старите ориенталски пазари. Преди няколко десетилетия атмосферата е била много по-автентична. Днес туристи идват да консумират остатъци от местната екзотика, а какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-страховитият сред гигантските планински масиви на планетата, в 500 илометра между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани стотици многохилядници. Преди години тази силна природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик и многобройните седемхилядници наоколо правят естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони, навсякъде най-трудно достъпни, се оказват най-интересни.

Ленин и Сталин на времето считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Такава е политиката и тук, в областта Ксингжианг с подтиснато, жестоко   доминирано население от уигури ( над един милион в трудови лагери) – хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол, живеещи под звука на сирени на циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез и бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени са излишни, крепостта е отдавна завзета и добре пазена от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, ползващи привилегии подобно на нашите квартални отговорници по времето на строителите на комунизма с познатия почин самият народ да следи ближните си. Върнат 40 години назад със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен по-техничен вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Това е недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. Преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но и но и то не помага, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само изгрева при Мустаг Ата и няколко местните киргизи със стада. Върхът със заоблената си форма е приет за скиорски, стара мечта с приятели „да го спуснем“.

Военното положение по тези места е от близо година. Киргизите се крият, освен в Кашгар, навсякъде в огромната провинция, а при случайна среща избягват контакт.

Срещам единствено новозабогатели китайци със скъпи коли, които безпроблемно циркулират и си правят селфита пред езерото Каракол. Дами китайки, се фръцкат модерно облечени  пред езерото, в което се отразява седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по широки пътища, удобни за маневри и за строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направя експедицията.

Изправен пред естествената,  съвършенна архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, което не мога да изсвиря, да изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

Възможно е да се направи връзка с отиване до Гашербрум като се премине в дясно до основата на К2 и след това в ляво през ледниците, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Камилите трябва да заобиколят, както направихме и да влязат поотделно отвън в двете долини. Това разбрах е правено за десетина дни от словенци, на които разбира се завиждам. Било е преди десетина години. Животът става определено къс, особено към края…