Гашербрум

Когато  в средата на октомври се намирате в масива на Каракорум на около 5000 метра и се готвите да заспите пред палатката с няколко осемхилядника, осветени от кристално ясната луна, а на сутринта не усещате аромата на есенните  треви наоколо, защото са побеляли от неусетно преминалия през нощта снежоносещ облак, радвате се като дете открило колко прекрасен е живота. Сменяте си маратонките с планнски обувки и хуквате да снимате, за да изпреварите слънцето, което след няколко часа ще ви отнеме фееричната бяла премяна на планината.

                                                                  / Гашербрум в облака от дясно /

Адаптирани към обстановката, формите на околните седем-осем хилядници, забили мощните си форми в небето, започват да ви изглеждат естествено.

Това е погледа от палатката ми, разположена в измисления от камиларите базов лагер на Гашербрум. Реално такъв не съществува,  осемхилядникът не е покоряван откъм Китайска страна.

                                                        / началото на ледника на Гашербрум /

Няколко часа по-късно белият свят се стопява така бързо, както се появи в тази странна сутрин. Сън, който ще ме съпровожда, можду много други.

Целият живот, не е ли поредица от добри и лоши сънища…

www.pastoukhov.com – Галерия 12 (сайтът е във влаш и скоро ще бъде преобразуван)

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан, . Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… отварят врати и ни сближават, нещо трудно за западните туристи, пазещи дистанция.

От  години се каня да посетя това място с реномето за най-голям  ориенталски пазар. За съжаление атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата до голяма степен се е загубила. Днес туристи консумират остатъка от едновремещната екзотика, какво става между китайци и уигури, остава скрито за обикновенното човешко любопитство.

Каракорум е най-смогъщият сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра, разположени между Индия, Пакистан и Китай тук са събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между  Индия, Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и най-интересни.

Ленин и Сталин преди години считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се строи светло бъдеще за всички! Политиката тук, в областта Ксингжианг е същата. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано,  (над един милион в трудови лагери) хора с характер, поставени под непрекъснат наложен контрол под звука на сирени и циркулиращи по широките булеварди полицейски коли. По улиците  циркулират полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни и филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Инсталирани са бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните стени отдавна са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма, ползващи познатия почин самият народ да следи ближните си. Всичко това ме върна 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от границата, разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага много, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо с няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата заоблена форма е приет за скиорски, стара мечта  „да го спуснем“ с приятел от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли с богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си направят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото около отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по  пътища, удобни за маневри и  строеж на нови градове, най-после стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после срещам камиларите, с които ще направим експедицията.

Изправен пред  съвършенната архитектура,  подарък от Природата, лещите на обектива ми заместват думите и  отразят това, което не зная да рисувам, нито мога да изсвиря, изпея или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че е правено от словенци преди десетина години. Вместо това с камилите  заобикаляме с многократно пресичане на реката Чазам и  влезем поотделно по двете долини.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: