Тясно свързани светове

ki-gompa Органичната архитектура  показванай-добре връзката на човека с околната среда. Природата налага, човешкият гений постига. В места като Тибет, Ладак, Занскар, Непал, Кам, Амдо, Оровил, Мароко.., в материален свят импрегниран с духовни стойности, къщите адаптирани към физически, функционални и екологични трудности, показват определен начин на мислене.

В случая формите, декора и вътрешната организация, изразяват визията и социалната принадлежност на селяните-будисти в Ладак, живеещи между 3000 и 4200 метра. Културата в унисон с природата тук се е наложила върху върху варварството.
hemis-shukpa-chan-72 Хемис Чукпа Чан (Място на Сняг и Хвойна) е малко, добре скътано село по пътя на керваните, свързващи от стотици години Кашмир с Тюркестан и Тибет. Допреди 20-30 години, с наближаване на зимата от  запад, от Шринагар идвали с коне и якове номадите балти, за да продават сезонната си стока в Ле, столицата на Ладак. Като мюсюлмани те изпълнявали ролята на месари, професия забранена при будистите. От изток, откъм обширните полета на Чанг Танг, в Тибет допреди инвазията на китайците, идвали овчарите Чанг-па (за тези номади на изчезване пиша в предишен блог). Натоварени с кожи, вълна и масло, те комбинирали търговията с посещение на свети места във вековните манастири на Ладак (наречен още Малкия Тибет).
От осемдесет години къщите в селото са 108 на брой. По структура, външен вид и отвътре те отразяват хоризонтално и вертикално  космичния ред. Манастирът (гомпата), построен на височина, доминира селото. По същия йерархичен принцип домашният храм е на втория етаж. Хората живеят на първия, а приземния етаж е определен за добитъка, излъчващ топлина през зимата. През зимата температурата на първия етаж благодарение на добитъка достига пет-шест градуса. Горенето на фъшкии от як за домакински нужди и димът в помещенията не са достатъчни, за да компенсират външната температура, стигаща до минус 40 градуса.

hemis

hemis-shukpa-chen1Всички членове на семейството имат свое място в дома и в селото, както и всеки гост, според йерархията в обществото. Къщата представлява затворено, свещено място с ред, който заедно със съответните традиции и ритуали, служи за протекция от божества и духове, но и за прочистване и пазене от зли духове. Това гарантира благоденствието на живеещите. Всеки от членовете на дома – между пет и осем в Ладак – фамилно носи името на къщата. Полиандрията е много удобна и доскоро била функционална. Има се в предвид, че някои от мъжете (братята) в семейството пътуват често със стоката и добитъка, и трябва да бъде заместени, начин да се намали загубата в генерацията. Интересно е, че под покрива на някои богати къщи виси закачен пенис, който заедно с другите защити, пази от завистливи погледи. Между всеки квартал, състоящ се от няколко къщи, шортен (ступа в Индия и Непал) с формата на врата, пази и прочиства минаващите хора от лоши енергии.
60-thikse-copieМалки каменни олтари, един в центъра и други в четирите кардинални посоки,  обграждат селото. Такива има и на всеки кръстопът. Те дават подслон на божествата, наети да пазят обитаемите площи от болести и други агресии. Каменните структури (ла-то), отрупани със стрели, знаменца, рога от як, пера от птици, също са добавени в четирите основни посоки. На всеки вход на селото има построен голям шортен, който може да съдържа свещени реликви, тяло на почитан лама, статуя на божество и да бъде богато украсен с фрески и мандали. На всеки хълм или връх наоколо са изградени тройка малки шортени с различен цвят, всеки символизиращ един от трите Бодисатви. Те също пазят селото от природни бедствия, лавини, каменни срутвания. И не само това, в планините наоколо на всеки пас са изградени големи пирамиди с подбрани камъни, рога и кости от животни. Има опънати въжета, накичени с мантри, магически формули и молитви. Всеки минаващ изразява благодарност от възможността да пресече незащитените места без проблеми и да се прибере на сигурно място. При пресичане на пас се пали определен вид хвойна с възгласа “ки-ки со-со ла ргиал-ло” (демоните са победени, божествата побеждават).
shorten01-mani-hemisВсички олтари, каменни стени с мантри и шортени организират пейзажа, показват пътя и границите между защитеното “отвътре” и неубоздаемото “отвън”. Всичко е изградено в хармония и симбиозата между човека и Природата.
Примитивно ли е? Спрямо джи-пи-есите и съвременните електроники и механики – да, но спрямо равновесието, стабилността и хармонията в обществото – по-скоро не. Борбата с енергиите в природата, взети като вражески сили, демони, помагащи и пазещи божества може да звучи примитивно, особено в епохата, когато ставаме все по-зависими от технологии. Тибетския будизъм е очертал материалния, духовен и естетически израз на присъщата на човека необходимост за духовно-физическа осигуреност. Някои между тези хора, които са живяли от хилядолетия на покрива на света, са успели да развият чувствителност към енергии, непознати на човека от града. Шаманите, истинските за съжаление на изчезване, не случайно живеят сред Природа.

Номадите, приносители на информация между статичните общества, (местата, където се създава и натрупва култура) в продължение на векове са били символ на движение, на промяна и свобода. Днес те са за заменени с бързо развиващи се нови технологии в свят на ускоряващи се промени.

Градският човек е все по-безчувствен, афектиран и увреден от обграждащите енергии. В надпревара с времето и страха от смъртта, заменяме едно богатство с друго, по-ефективно и радикално, без да знаем къде отиваме. Живеем с илюзията, че авантюрите ни продължават и ни водят към нещо ново и позитивно. Дали зараждащото се ново планетарно съзнание ще доведе до радикални промени сред хората на световно ниво.

Цифровата фотография ми помага с бързина и ефективност, но ми отне качествата на филмовата фотография. Диапозитивите, качествени, материални и функционални, обичах да подреждам като книги в домашна библиотека. Удобствата на цифровата фотография ме отдалечиха от незаменимите качества на тиражите в тъмната стая. Фотошоп създава нов тип фотографи, творци на измислени сюжети.  Любителите на street photography имитират старите майстори, но за повече убедителност ползват фотошоп, за да контрастират  сниманото и да подчертаят, да го направят по-убедително. Моди идват и отминават, но това което има стойност, остава извън времето.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

52-mantras-chemdey-gompaТибет ме е привличал и привлича от малък. През седемдесетте години, за кратко време в София се говореше за Николай Рьорих, част картините на който бяха подслонени в архивите на Художествената академия. Идеите му за духовен свят, който пази света от разруха, скрит на тайно място в покрива на света (Тибет) ми развинти фантазията.

Неотдавна Тибетската книга за Живота и Смъртта  (Бардо Тодол) на Согиал Римпоче  ме грабна и Дори исках да я преведа на български, за да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което намирах за най-интересно – да управляваме енергиите в тялото си, за да се доближим до енигмата с прехода между живота и смъртта. Вместо това Интегралната Йога на Шри Оробиндо ме грабна и отнесе в друга посока, въпреки че в живота всичко е Едно.
06-dunkar-gompaДнес Ладак, наречен още малкият, автентичен Тибет, с многобройните му активни будистки манастири, запазили столетни традиции, е много по- интересен и обогатяващ от разрушената от китайците тибетска култура в Тибет.  Хора, изминали част от пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване, но тук могат да живеят необезпокоявани в мир.

Животът в тези манастири е извън времето. В общия случай монасите трупат добра карма за следващия живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред.  Традицията изисква, част за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава хората от работна ръка, но облекчава грижата им спрямо отвъдния свят, с възможност да наберат точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Едно осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но за по-ниските класи в обществото, „лама“ означава социално издигане.
24-lamayuru

Животът на монасите протича в добре осмислено ежедневие. Неминуемо сме пленени от простотата на действията 13-ki-gompa. Те са засмени и радостни, без изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1След първите интересни впечатления в мен се събуди обичайната амбиция на градския човек. Поисках да усетя излъчването на някой духовно напреднал лама.  Да усетя по-осезаемо света без напрежения. Дали нирваната е бяла безжизнена пустота или наистина има друго, модифицирано ниво на съзнание ? В излъчването на обикновените монаси усещах мотивацията и хармония в ритъма на живота, който водят, но в условията на средата наоколо това беше съвсем естествено.
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Не спирах да се взирам в лица на водещите лами (във всеки манастир има Head Lama, нормално назначен за три години ). В погледите, лицата и изобщо във фигурите им търсех да усетя духовност, за каквато бях ненаситен. За съжаление от близо двайсет манастири, които посетих, нямах случай да срещна погледа на някой тулку (съзнателно прероден лама).

 

 

Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чух дебелите гласове на група възрастни лами, изпълняващи сутришната пуджа (служба). Атмосферата тук беше различна, с енергия, която грабва и… Въздухът имаше различна плътност… (В повечето манастири голяма част от ламите са млади.) Заслушан в звучните мантри, срещнах погледа на едно три-четири годишно дете – концентриран, почти делови. Махна ми с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочи къщата срещу манастира, към която се упъти заедно с усмихнат лама, който също потвърди с жест, че мога да вляза. За този скътан далеч в планината кът на земята, вероятно имах вид на рядък гост. Поднесоха ми чай, а детето със същият сериозен израз извади блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист то нарисува сполучлива скица на гомпата (манастира), наоколо с дървета в двора. Детето ми подаде рисунката с погледа на възрастен човек, който съзнава действието си, после извади от джобчето си бомбон и ми го подаде с лека усмивка. Ламата не ми разреши да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gОказа се, че съм споделил компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаването на детето (смесване на различни предмети, между които тези на починалия лама, които детето трябва да разпознае).

Не разбрах за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето бяха впечатляващи. Снимах го скришом едва в двора, с прокашляне, за да заглуши кликването на фотоапарата.

В Хималаите за първи път ми се случва да не дам, а да получа бомбон от дете.

На израсналите сред хората първият задължителен жест е да дадат.

Всичко не дадено вживота е загубено!

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни лами, божества и енергии, останах разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусния бомбон от най-малкия-голям сред ламите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: