Танци и маски (ден първи)

Kukeri-2-20

Kukeri-2-14След вълненията, свързани с първата ми изложба в София се упътвам към околните села, за да вкуся от вълненията по време на  подготовката за международния фолклорен фестивал в Перник.

 

Kukeri-1-2Оказва се, че българската полиция не само обича да глобява (без значение за чия сметка), но при случай полицаите умеят да се веселят. Минус десет-петнайсет градуса на вън не притесняват никой, родният дух се извисява, неуязвим от кризи от всякакъв характер.

Kukeri-1Kukeri-2-10Kukeri-2-18Kukeri-2-19Kukeri-2-13Kukeri-2-2Kukeri-2-15Kukeri-2-6Kukeri-2Kukeri-2-17

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1По повод фотоизложбата в Сибанк списание „Тема“ от 18-24 януари с това заглавие определи жизнения ми път.  Списанието има качества, но езикът навсякъде в пресата е не само брутален, далеч от литературния български, но жертва истини за сметка на жаргон, който да създаде почуда и да спечели публика. Да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години натрапвани лозунги и строго детерминирано съдържание в текстовете е много трудно. Промяна има, но жаргонът продължава да бъде детерминистичен и същевременно подчертава необузданата свобода на израза, който на всяка цена трябва да впечатли публиката. Това ме кара да реагирам, можеби защото живея във Фрнация, където всичко това е съвсем различно.

expo-2На срещи и интервюта опитвам да покажа, че подобни гръмки изрази не са необходими. Рай на земята не открих никъде и съм убеден, че такъв не съществува. Нямам вкус към лов, все едно от какъв характер. Пътувам в различни страни с желание осъществя проекта си „Земята и Хората“, който отнема цял един живот.

Кариера не търся да правя, но привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на въпроси, които ме вълнуват. Фотографията се представи като инструмент за търсене, нещо, което ви грабва и не ви оставя. Качеството на всяко действие и най-вече защитата на свободата, изисква непрекъснато усилие. Животът ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с  миши крачки напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“  – нещата се случват в малките крачки. В живота мишата крачка понякога е по-ценна от много други гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения, още по-малко афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.

Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, един между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата му с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, животът ми да премине в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват да стават, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в София

expo-1

Идва ред да се покажат за първи път мои фотографии в България. Това ще стане в изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове, зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията ще ме представи с фотографии, които имам под ръка, натрупани от години в дома ми в София.  В Париж изложба е немислима без цениране (кота) и продажба. Тук вълнението идва от споделената радост, среща със стари и създаване на нови познанства на чаша хубаво вино. Фотографиите са от различни места в света, от където и названието “Тук – Там”. Показвам един все по-труден свят, границите на който след падане на Берлинската стена, въпреки всичко се разчупват. Колкото и да сме скептично настроени към това, събирането на света е единствения път за оцеляване на човечеството.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портретът

Външният свят е по-малко интересен от това, което хората крием в себе си.

                                                                             / Шринагар, Кашмир /

Скритото понякога привлича още повече. Чувствам погледа на дамата зад бурката и си казвам „зад воала на тази жена вероятно се крие чудесен портрет „.  Вдигам фотоапарата, тя не помръдва и снимам. Без напрежение или колебание, знаем какво искаме, дори ни става интересно. И двамата сме естествени, тоест истински.

Как стана?  В задния двор на джамията бяхме убедени, че сме сами. Гледахме се „очи в очи“ без да си продумаме, . Тя не промени позата си. Вдигнах апарата, щракнах и усетих  усмивката й зад бурката.Усмихнах се и аз. Почуствахме се заедно и ни стана приятно.

Мерси мадам! В голям, добре изваден тираж, погледът на жената се усеща по-ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Парижки витрини

07 Paris, shop windows - copie“Модата e във въздуха, вятърът я носи, усещаме я, дишаме я, тя е в ефира и по всекидневните павета, съдържа идеи, обичаи и събития.” Така говори за модата, госпожа Габриел Шанел.

Модата е винаги в тон с времето. Карл Лагерфелд с оригиналният си вкус продължава линията Шанел, но освен Хермес, всички големи модни къщи в Париж принадлежат на групировки с повече или по-малко интересни модисти. Господин Юбер де Живанши, надхвърлил осемдесетте, напуска света на модата и се радва на всичко красиво в живота в живописния си замък. Всичко това, за да се каже, че сме излезли от епохата на големите Couturiers (моделиери, шивачи), които са знаели да правят всичко – от зашиване на копче до най-изтънчени гънки, линии и форми на дрехата. Днес модерното изкуство и не само то, търпи осезателни промени.

Paris-3Претрупаният Шанз-Елизе, булевард, превърнат в туристически търговски маршрут има все по-малко парижки облик. Пресичам Фобур Сен Оноре, завивам обратно по авеню Монтен, за да завърша обиколката си през Жорж Сенк  донякъде в ролята на папарак – Високата мода се пази от копиране. Спасявам се с любезна усмивка : “Виждам, че не сте с дръпнати очи” – подхвърля портиера на Кристиан Диор с усмивка и лек упрек в гласа.  Пред Ланвен, продавач от магазина излиза с думите: “Знаете какво правите, нали? Не е желателно!” – попадам на учтиви хора. Без да  показват им е приятно, че излъчвам възторг към красивото. Радостното чувство е между най-добрите невинни ключове за много врати.

Японците са най-силни в крадене на идеи, но не снимат никога открито.


Vitrine-2
Paris-4

34 Paris, shop windows - copie29 Paris, shop windows - copieЛюбителите на фотография могат да видят повече в 72-ра  галерия от сайта.16 Paris, shop windows - copie

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: