Фотография и Музика

Melody is to Music as Reality is to Photography.

The note is the figure on the ground, the spatial negative of time. Light source / Sound source.

Music helps the ears to understand the eyes. – Ralph Gibson

 

La Mélodie est à la Musique ce que la Réalité est à la Photographie.

La note est le négatif spatial du temps. Source de Lumière / Source de Temp.

La Musique aide les oreilles de comprendre les yeux. – Ralph Gibson

 

Мелодията е за Mузиката това, което Реалността e за Фотографията.

Нотата е пространствения негатив на времето. Източник на Светлина / Източник на Звук.

Музиката помага на ушите да разберат погледа. – Ралф Гибсон.

 

фотография и музика                                                                                    / Лион, Франция /

В двата случая границата на възможното се свежда до абстракция – доколко тонът дисонира, до каква степен фотографията се отдалечава от реалността.

La musique et la photographie                                                                       / Сидни, Австралия /

Когато свирим в определен ритъм (темпо), звученето на нотите отговаря на времето, за което обтураторът е отворен по време на експозицията. Звуковият обем създава музикално пространство, както перспективата създава илюзия за триизмерно пространство. Музикантът брои и ритмира времето, фотографът мери и играе  (рисува) със светлината.

Marise 2014-2                                                                                       / Париж /

 

Marise 2014-4                                                                                         / Лион, Франция /

Познавам музиканти с чудесен усет за фотография. Познаването на един медиум понякога се пренася лесно на друг.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

/ Киото, Япония /

Първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… поради технически причини снимат най-вече пейзажи или натюрморт. Необходимостта да правят дълга експозиция е ограничавала фотографиите. Този проблем веднъж разрешен, портретната фотография дошла на първо място.

През 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще стане плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е в усещането едновременно на душата на модела и пулса на фотографа. Примери много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото, но човек инстинктивно си слага маска и персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, той поставя множество въпроси без отговор между фотографа, фотографирания и зрителя.

Анри Картие Бресон, (да беше жив) през месец август навършва сто години. За  портретната фотография той казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Това влиза в  “решителния момент” на Бресон. В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто фотографията я взимаме” (на френски изразът звучи по-точно: prendre une photo). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта. По-късно душата на обекта за рисуване се трансформирала и се представяла различно. Родил се кубизма и другите нови течения.

/Манастир Тиксе, Ладак, Индия/

Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. И най-незначителният предмет може да изглежда фантастично. Да му дадем наименование, означава да го осакатим като му отнемем възможността да бъде интерпретиран различно, дори безгранично. В това се крие магията на фотографското изкуство. То може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография е Вселена, в която има безброй интерпретации. В това е привилегията на изкуството.

                                                   /Хаконе, Япония/

За разлика от музиката и литературата, във фотографията и архитектурата, мислим много повече за фотографът като автор. Гледната точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи субективно от усета и погледа на всеки, според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон съзнанието на фотографа прониква в снимания обект за част от секунда, но каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Само творецът-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: