Да, това е Етиен Дюмон, журналист от Ла Трибюн в Женева, който срещам за втора година в салоните на Парифото в Лувър. Изглежда като избягал от някое племе в Африка. Любопитно, нали?

Парифото тази година е 14-то по ред и съвпада с 30 годишнина на месеца на фотографията в Париж. Сред всички 57 официални изложби в града не трябва да се изпуска: Harry Callahan във Фондацията Cartier Bresson, André Kertezs в Jeu de Pomme, Larry Clark в Musée d’Art moderne, Robert Frank à Karl Lagerfeld в Monnaie de Paris, “Autour de l’extrême” в Maison Européene de la Photographie, Heinrich Khün в Musée de l’Orangerie…. За повече информация, може да потърсите в: /mois de la photo paris 2010/.

След представяне на Япония преди две години, арабския свят и Иран миналата година, Парифото днес се обръща към Източна Европа. За съжаление в България липсва галерия с фотографски традиции, която да представи професионално талантливи фотографи. Прага, Будапеща, Братислава, Варшава и Любляна се явяват като център на внимание на световното фотографско общество. Освен стари майстори, галериите показат тяхни нови визии в съвременната фотография.

Източна Европа се представя с над 90 фотографи. Те са почти една трета от цялото изложение. Фотографията не би се изградила по същия начин без именитите унгарци Роберт Капа, Андре Кертез, Ласло Мохоли Наги, Ласло Елкан (Люсиен Ерве), Брасаи… Поляците показат седем фотографи, еманципирни от наложените норми на бившия комунистически режим. Клавдиж Слубан от Словения, отдавна известен в Париж има непрекъснато растяща кота – между 2000-8000 евро на винтидж* –  е представен от няколко световни галерии и щедро раздава автографи на последните издания на своите книги. Рекордът е на Андре Кертез с фотографията „При Мондриан“ от 1927 година, малко по-голяма от пощенска картичка, изложена в известната ню йоркска галерия Гринберг за 700 000 евро.

Чехите са известни с Франтишек Дритко, а сега даровития Станко Абадзик, заедно с група фотографи е представен с „Хроники от Източна Европа“ в изложбата „East Side Story“ в HSBC, 103, av. des Champs-Elysées. Да не говорим за Жозеф Куделка, на който немска галерия, заедно с фотографиите му продават книгата „Цигани“ за 900 евро… Имам радостно усещане, че заедно с голямата криза в изкуствата, фотографията вероятно като по-късно, по-крехко и сравнително лесно за интерпретиране изкуство, добива все по-голяма тежест. Парифото е между влиятелните фактори за това.

В залата за пожекции се правят многобройни диапорами и представяния на галерии от Източна Европа.Накрая  Парифото завършва с отдаване на почит на починалия тази година Бахман Джалали, създателя на Съвременната Иранска Школа по фотография. Кратък филм показва огромни шествия в Техеран, съпровождащи големия майстор и учител. Мир на праха му!

Някои нови фотографи имат голям успех, но водещо е това, което остава извън времето и модите.

*Винтидж е оригинален тираж в ограничен брой, реализиран и подписан от автора.

Който се интересува и обича фотография, за повече информация би могъл да хвърли око в галерия 70 в сайта.

Болките, драмите и разочарованията от любовта често идват от смесване на обич с очакване на нещо повече. Започнем ли да мерим, да осмисляме, любовта се превръща във връзка. Катастрофата идва, когато оприличаваме другия със себе си и започнем да изискваме.

Съществото, което обичаме, не може да ни разочарова, ако не очакваме нищо в замяна. Обичта не е чувство, а действие. Даваме това, което не притежаваме и сме щастливи в разликите си. Ерос и агапе взаимно се утвърждават.

Хора, които се обичат са естествени, забравили себе си и лесни за снимане. Спонтанността няма какво да крие.