Да, това е Етиен Дюмон, журналист от Ла Трибюн в Женева, който срещам за втора година в Лувър в салона на Парифото. Прилича на избягал от някое племе в Африка. Любопитно, нали?

Парифото тази година е 14-то по ред и съвпада с 30 годишнина на месеца на фотографията в Париж. Сред всички 57 официални изложби в града ето какво не трябва да се изпуска в града: Harry Callahan във Фондацията Cartier Bresson, André Kertezs в Jeu de Pomme, Larry Clark в Musée d’Art moderne, Robert Frank и Karl Lagerfeld в Monnaie de Paris, “Autour de l’extrême” в Maison Européene de la Photographiе и Heinrich Khün в Musée de l’Orangerie. Повече информация ще намерите в: /mois de la photo paris 2010/.

След Япония преди две години, арабския свят и Иран миналата година, Парифото днес се обръща към Източна Европа. За съжаление в нашата България липсва галерия с фотографски традиции, която да представи професионално талантливи фотографи. Прага, Будапеща, Братислава, Варшава и Любляна се явяват като център на внимание на световното фотографско общество. Освен стари майстори, галериите показват нови погледи в съвременната фотография.

Източна Европа се представя с над 90 фотографи, почти една трета от изложението. Фотографията не би се изградила по същия начин без именитите унгарци Роберт Капа, Андре Кертез, Ласло Мохоли Наги, Ласло Елкан (Люсиен Ерве) и Брасаи. Поляците показват седем фотографа, еманцепирни от налаганите норми на комунистическия режим. Клавдиж Слубан от Словения, отдавна известен в Париж, с растяща кота – между 2000-8000 евро на винтидж* –  представен от няколко световни галерии, раздава автографи на последните издания на свои книги.

Рекордна е цената на фотографията „При Мондриан“ от 1927 година на Андре Кертез, малко по-голяма от пощенска картичка, изложена от известната нюйоркска галерия Гринберг за 700 000 евро.

Чехите са известни с Франтишек Дритко. Сега даровития Станко Абадзик, заедно с група фотографи е представен с „Хроники от Източна Европа“ в изложбата „East Side Story“ в HSBC, 103, av. des Champs-Elysées.

Колкото до Жозеф Куделка, немската галерия, заедно с фотографиите му, продава първото издание на книгата „Цигани“ само за 900 евро. Имам радостното усещане, че кризата в изкуствата помага на фотографията като по-късно, по-крехко и сравнително по-лесно за интерпретиране изкуство, да получи по-голяма тежест в обществото. Парифото е между влиятелните фактори за това.

Залата за прожекции прави диапорами и представяния на галериите от Източна Европа.

Изложението завършва с отдаване почит на починалия тази година Бахман Джалали, създател на съвременната Иранска Школа за фотография. Кратък филм показва огромните шествия в Техеран, съпровождащи големия ирански майстор и учител. Мир на праха му!

Има нови фотографи с не малък успех, но водещо е това, което остава извън модата и времето.

*Винтидж – оригинален тираж в ограничен брой, реализиран и подписан от автора.

Любителите на фотография могат да видят повече от Парифото в галерия 70 в сайта ми.

Болките, драмите и разочарованията от любовта често идват от смесване на обич с очакване на нещо повече. Започнем ли да мерим, да осмисляме, любовта се превръща във връзка. Катастрофата идва, когато оприличаваме другия със себе си и започнем да изискваме.

Съществото, което обичаме, не може да ни разочарова, ако не очакваме нищо в замяна. Обичта не е чувство, а действие. Даваме това, което не притежаваме и сме щастливи в разликите си. Ерос и агапе взаимно се утвърждават.

Хора, които се обичат са естествени, забравили себе си и лесни за снимане. Спонтанността няма какво да крие.