Върбан и Планината

         /Eзерото Текапо с връх Кук в дъното над облаците, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето (блога за Ню Йорк) сърцето ме затегли към безвремието на родните планини.

02Cat s ridje - copie

За който го познава, Пирин е „най-красив си на Земята“, както се казва в песента. Близо до заслона във форма на малка дървена кутия “Баюви дупки”слънцето и луната си правят срещи, топлата и студената светлина едновременно се разстилат върху страховития мраморен масив.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината, неутрална и силна, ни дава или отнема според каквото носим в себе си.  Природата, неутрална спрямо човешките проблеми, ни учи да се справяме и да преоткриваме живота според обстоятелствата.

03 Warban - copie

Това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правихме го, както дишахме.  Денем сред диви кози и еделвайси, нощем до тлеещи въглени, споделяхме интимни мисли, далеч от микрофони и доклади в недостижими досиета. Без добра екипировка, порива в сърцата беше достатъчен и Планината стимулираше свободата, която си давахме.

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог. Той обичаше професията си, докато аз се лутах между фантазии и нереализирани интереси. Инженерството ми носеше хляба. Приемах го за политически неутрална професия. Задавах въпроси свързани с човешкия ни път, с ролята ни на земята, за социалните зависимости – очевидно не да строим комунизъм и да бъдем равни помежду си под вечен контрол. Имах щастливи моменти, но имаше нещо съществено, необяснимо какво, което липсваше.  С Върбан взаимно се убеждавахме , че един ден светът зад хоризонта ще ни помогне да намерим ключовете за  живота и себе си, както ставаше в „Хиляда и една нощ“ и във всички приказки за малки и големи. Бленувахме да се реализираме „зад хоризонта”. Приятелите ни обичаха, връщахме им се с обич, но бягахме отново, далеч от всички. Планината ни приемаше, защото я обичахме.

За търпеливите приказките се превръщат в действителност. Но ето, че в годината, когато нашата приказка започна да добива реална форма, на триста метра от заслона Баюви дупки ни заля снежен фронт. Малко след това козирката под краката ни се отлепи, Върбан падна в пропаста на Бански суходол. Закрепен на косъм за скалата, като по чудо останах жив. (инцидентът е подробно описан в предишния блог „Върбан“) След няколко месеца и много перипетии  получих паспорт за Франция. Хоризонтът, зад който опитвахме да надникнем с Върбан, най-после се разкри и продължих да търся истини за земята и хората. Правех го за двама ни.

01 Refuje, Pirin - copie

След неколкогодишно лутане без работа отново по ръба на възможното, неочаквано се появи човек с облика на моя приятел, който ми предложи да се занимавам с френски вина и по този начин да стана легален в обществото. Имах чувството, че Върбан ми дарява виното с пътя, за който мечтаехме по ръбовете на родния Пирин.

По-късно виното ми помогна да открия фотографията и най-после да дойда на себе си. Сега продължавам с четири очи  да откривам света за двама ни.  В живота по някакъв начин всичко е свързано и няма място за разочарование. Благодаря ти Банчо за вечното приятелство!

 

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но на Кончето и Котешкия чал мраморът ни зареждаше, както никъде другаде. Там изпращахме залязващото слънце и заспивахме прегърнали звездите.

Гробът на майка ми е скътан в не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми не напуска Пирин и малката спасителна кутия, която не можахме да достигнем с Върбан в последното ни заедно! Ужасът постепенно избледнява, прекрасното остава.

Varban-1

Пирин

Днес  съзнавам още по-ясно до каква степен живота и смъртта са едно и също нещо. Колкото до погледите ни  „отвъд хоризонта“ с Върбан, надявам се един ден границите за хората да изчезнат, да няма насилия и да бъдем всички истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ню Йорк

В живота разликите на все едно какво ни помагат да разпознаваме нещата и да идентифицираме себе си. Звучи банално, но това е една от причините, когато пътуваме да търсим винаги нещо различно.

NY-18В Ню Йорк ви грабва енергията на космополитния, единствен по рода си град. Тук човек може да си свери часовника или объркан и напрегнат да избяга.  Изложбата, която направих в София по случай годишнина от събаряне на кулите, се казва “ Времето е от вашата страна“ и наистина, тук се живее най-напред във времето.  Сравнено с други големи градове, всичко е по-точно, нещата стават по-бързо, хората живеят или без илюзии, или в безспирен делир, при необходимост се чувстват заедно, въпреки че най-често са сами със себе си.

NY-15

NY-620

NY-20Пристигам в три през нощта, снимам празното летище, скачам в жълто такси с усмихнат черени заедно избираме хотел до Парк Авеню където за другия ден съм наел апартамент, където ще остана известно време. Регистрира ни любезна черна дама. Доброто посрещане и богата закуска на другия ден изтриват всяка умора от нощния полет.

От малкия ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка, а на покрива растат многобройни дървета. Писъците на сирени, могъщите небостъргачи, свързващи земята с небето, свежия морски полъх, всичко това постепенно се пропива в клетките ми и умората се превръща във възбуда, която се слива с енергията на града.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк, но имам слабост да разпитвам минувачите за различни интересни места, повод за физически контакт. Повечето жители са с различни  корени, чужденецът тук е у дома си. Град на крайности, събрани и умиротворени в ред, облечен в кодове с широки граници. Времето не тече, а лети. Нещата стават бързо, за който издържа на ритъма или бързо разбира, че не е на мястото си.

NY-226“Търся сърцето на Сохо”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Уф! Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце…!?” Смехът му е сърдечен и това е парадокса спрямо забързаните европейци. Вижда ме накичен с фотоапарати. “Обичам фотография…, какво снимате? ”- пита. “Какво ли, хм, … да уловя нещо от есенцията, от душата на града. ” , търся си думите, също се смея и си мисля как със славянската ми сладникавост, ще ме вземе за хахо… “Ха-ха-ха”,  продължава да се смее човека. “Сърце, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, му boy…” – “boy” заради белите ми коси. Пак се смеем и ми показва как да продължа през Гринуич за Сохо, където има интересни галерии за изкуство и фотография. Забравям казаното и продължавам напосоки. Ще питам отново, важен беше контакта и пулса на града без строга програма.

New York-2Чарът на Париж се разпилян в двайсет квартала, всеки с с различна физиономия. Ню Йорк е град държава, единствен по рода си, обитаван от всички дяволи и ангели на земята с пет общини в квартали, които си сменят непрекъснато кожата – вечно нова, невероятно здрава кожа, излъчваща енергия и абсурд. Но именно този абсурд кара хората да се отварят по-широко, за да напредват по ръба на възможното. Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората заедно и чужди си помагат, за да успеят оптимално. и да не бъдат изпреварени от времето. Успехът на всеки е успех за всички и обратно, който не издържи, изчезва без да пречи. Маргиналният живее по свой начин и това добавя към чара на града. Националностите, групирани според културата им, с респект към общия код, обогатяват физиономията на града.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани за които дух и материя са едно и също нещо. Аматьорството е изключено, всичко трябва да е точно и на място, а когато не е – 11 Септември в тази 2001-ва година вкара цялото човечество в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

NY-410За запалените по фотография давам имената на няколко известно фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

… и част от огромен паркинг в квартала Сохо, сниман частично поради липса на дрон…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: