Върбан и Планината

         /Eзерото Текапо с връх Кук в дъното над облаците, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето (блога за Ню Йорк) сърцето ме затегли към безвремието на родните планини.

02Cat s ridje - copie

За който го познава, Пирин е „най-красив си на Земята“, както се казва в песента. Близо до заслона във форма на малка дървена кутия “Баюви дупки”слънцето и луната си правят срещи, топлата и студената светлина едновременно се разстилат върху страховития мраморен масив.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината, неутрална и силна, ни дава или отнема според каквото носим в себе си.  Природата, неутрална спрямо човешките проблеми, ни учи да се справяме и да преоткриваме живота според обстоятелствата.

03 Warban - copie

Това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правихме го, както дишахме.  Денем сред диви кози и еделвайси, нощем до тлеещи въглени, споделяхме интимни мисли, далеч от микрофони и доклади в недостижими досиета. Без добра екипировка, порива в сърцата беше достатъчен и Планината стимулираше свободата, която си давахме.

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог. Той обичаше професията си, докато аз се лутах между фантазии и нереализирани интереси. Инженерството ми носеше хляба. Приемах го за политически неутрална професия. Задавах въпроси свързани с човешкия ни път, с ролята ни на земята, за социалните зависимости – очевидно не да строим комунизъм и да бъдем равни помежду си под вечен контрол. Имах щастливи моменти, но имаше нещо съществено, необяснимо какво, което липсваше.  С Върбан взаимно се убеждавахме , че един ден светът зад хоризонта ще ни помогне да намерим ключовете за  живота и себе си, както ставаше в „Хиляда и една нощ“ и във всички приказки за малки и големи. Бленувахме да се реализираме „зад хоризонта”. Приятелите ни обичаха, връщахме им се с обич, но бягахме отново, далеч от всички. Планината ни приемаше, защото я обичахме.

За търпеливите приказките се превръщат в действителност. Но ето, че в годината, когато нашата приказка започна да добива реална форма, на триста метра от заслона Баюви дупки ни заля снежен фронт. Малко след това козирката под краката ни се отлепи, Върбан падна в пропаста на Бански суходол. Закрепен на косъм за скалата, като по чудо останах жив. (инцидентът е подробно описан в предишния блог „Върбан“) След няколко месеца и много перипетии  получих паспорт за Франция. Хоризонтът, зад който опитвахме да надникнем с Върбан, най-после се разкри и продължих да търся истини за земята и хората. Правех го за двама ни.

01 Refuje, Pirin - copie

След неколкогодишно лутане без работа отново по ръба на възможното, неочаквано се появи човек с облика на моя приятел, който ми предложи да се занимавам с френски вина и по този начин да стана легален в обществото. Имах чувството, че Върбан ми дарява виното с пътя, за който мечтаехме по ръбовете на родния Пирин.

По-късно виното ми помогна да открия фотографията и най-после да дойда на себе си. Сега продължавам с четири очи  да откривам света за двама ни.  В живота по някакъв начин всичко е свързано и няма място за разочарование. Благодаря ти Банчо за вечното приятелство!

 

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но на Кончето и Котешкия чал мраморът ни зареждаше, както никъде другаде. Там изпращахме залязващото слънце и заспивахме прегърнали звездите.

Гробът на майка ми е скътан в не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми не напуска Пирин и малката спасителна кутия, която не можахме да достигнем с Върбан в последното ни заедно! Ужасът постепенно избледнява, прекрасното остава.

Varban-1

Пирин

Днес  съзнавам още по-ясно до каква степен живота и смъртта са едно и също нещо. Колкото до погледите ни  „отвъд хоризонта“ с Върбан, надявам се един ден границите за хората да изчезнат, да няма насилия и да бъдем всички истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ню Йорк

Разликите между хората ни обогатяват, те ни помагат да разбираме по-добре себе си, една от причините след всяко пътуване пътуване да се връщаме обогатени.

NY-18В Ню Йорк първото нещо, което ви грабва, е невероятната енергията на града. Космополитният начин на живот на жителите ви задължава да си сверите часовника или да блокирате и да си отидете объркани.

Изложбата, която направих в София по случай годишнината от 11 септември – „Времето е от вашата страна“ – с фотографии от Ню Йорк, показва именно силата на града. Спрямо другите градове по света, тук животът протича най-напред във времето. Всичко става по-бързо, под добре измерен контрол. Хората живеят с по-малко илюзии или в делир, при необходимост са заедно, но най-често сами със себе си.

NY-15

NY-620

NY-20Поради грешка в полета, пристигам в три през нощта. Летището е безлюдно, снимам бързо и скачам в жълто такси с усмихнат черен. Избираме хотел на Парк Авеню, където предварително съм наел апартамент. Регистрира ме любезна черна дама. Доброто посрещане, малко сън и богатата закуска на сутринта, изтриват умората от нощния полет.

От малкия ми апартамент на 16-тия етаж има чудесна гледка. На покрива има шадраван и многобройни дървета, ниско долу пищят сирени, пред очите ми могъщи небостъргачи свързват небето с земята. Свежият морски полъх се пропива в клетките ми, възбудата, която ме обхваща се слива с енергията на града. Слизам да снимам, без програма.

Няма град по-лесен за ориентиране от Ню Йорк, но аз обичам да спирам минувачите, да задавам въпроси, повод за физически контакт. Жителите на града са с различни  корени. Думата чужденец няма тежест в този град на крайности, умиротворени в ред и кодове с широки граници. Тук времето не тече, а лети. Който не издържа на ритъма, не остава или дава багажа.

NY-226“Това ли е сърцето на Сохо?”, питам забързан елегантен мъж в крачка. “Уф, ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце!?” Смехът му е сърдечен и това е разликата спрямо забързаните европейци със строги физиономии (но не всички). Двете Лайки под мишниците ми го интригуват, пита ме какво снимам. “Обичам фотографията…,  привличат ме автентични неща, търся есенцията, душата на града… ” – казвам малко претенциозно, със славянска сладникавост, ще ме вземе за някой хахо… “Ха-ха..”,  продължава да се смее човека. “Есенция, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, му boy…” – “boy“, мисля заради белите ми коси. Смеем се и ми показва къде има интересни галерии за изкуство и фотография. Забравям адресите и продължавам напосоки. Усещането от контакта беше по-важно и оставям нещата да идват сами.

New York-2Чарът на Париж се усеща в двайсет геометрично разделени квартали, всеки с различна физиономия. Тук физиономиите се сменят в по-голям мащаб . Ню Йорк не е Америка, Гтой е град-държава, единствен по рода си, обитаван от всички дяволи и ангели на земята. Има пет общини в квартали, които променят непрекъснато кожата си, винаги нова и невероятно здрава, излъчваща енергия и невъзможност. (Характерно за незавършения Хомо Сапиенс.) Абсурдът кара хората да са по-широко отворени и да напредват по ръба на възможното. Това прилича на лаборатория за човешки експерименти, в която хората са заедно, едновременно чужди и оптимално организирани, за да успеят. Успехът на всеки е успех за всички и обратно. Който не издържа, изчезва без да пречи. Маргиналните живеят по свой начин, което влиза в контрастите и чара на града. Националностите са групирани според фолклора и културата им.  Всеобщата енергия увлича магически и формира израза на гордите нюйоркчани, за които дух и материя са едно и също нещо. Аматьорството е изключено. Всичко трябва да е на място, а когато не е, получава се 11 Септември (2001-ва година), което вкара човечеството в нова епоха.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта.

NY-410Ето няколко известни фотографски галерии в Сохо. Сайтовете им излизат в Гугъл.

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

Това е част от огромен паркинг в квартала Сохо.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: