Върбан и Планината

                                  /езерото Текапо с крайчец от връх Кук отзад над облаците, Нова Зеландия /

След френетичното надбягване с времето (в блога за Ню Йорк) сърцето ме затегли към родните планини да потърся безвремието.

02Cat s ridje - copie

Пирин, за който го познава,  е най-хубавата планина на земята. В кутията-заслон “Баюви дупки”слънцето и луната си правят срещи, студена и топла светлина погалват едновременно страховития мраморен масив.  Човек се приютява, както в Ноевата кутия (ковчег е погрешено превод, за да открие на другия ден света различен.

07 Пирин, Котешки чал, луна и залез

Планината, неутрална и силна, ни дава или отнема според каквото сме понесли в себе си.  Природата, неутрална спрямо човешките проблеми, задължава да се научим да се оправяме сами, да преоткриваме живота по различен начин.

03 Warban - copie

Това търсехме и ние с приятеля ми Върбан. Правихме го, както дишахме.  Денем сред диви кози и еделвайси, нощем до тлеещи въглени, споделяхме интимни мисли, далеч от микрофони и доклади в досиета. Нямахме добра екипировка, но порива в сърцата ни беше достатъчен. Планината стимулираше свободата, която си давахме.

06 Пирин, Кончето

Върбан беше енолог и обичаше професията си. Аз се лутах, бях жертва на различни нереализирани интереси. Инженерството приемах като политически неутрална професия, която ми носеше хляб без да ми отговоря. Питах се често какъв е човешкия ни път, какво правим на тази земя, очевидно не това да строим Комунизъм. На моменти бях щастлив, но нещо съществено, необяснимо какво липсваше.  С Върбан взаимно се убеждавахме , че един ден светът зад хоризонта ще ни помогне да намерим ключовете за  живота и себе си, както става в Хиляда и една нощ и във всички приказки за малки и големи. Бленувахме да реализираме това наше „зад хоризонта”. Приятелите ни обичаха, връщахме им се с обич, но бягахме отново, далеч от всички. Бяхме щастливи в планината.

За търпеливите приказките се превръщат в действителност. Но ето, че в годината, когато нашата приказка започна да добива реална форма, на триста метра от заслона Баюви дупки ни заля снежен фронт. Малко след това козирката под краката ни се отлепи, Върбан падна в пропаста на Бански суходол. Закрепен на косъм за скалата, като по чудо останах жив. (инцидентът е подробно описан в предишния блог „Върбан“) След няколко месеца и много перипетии  получих паспорт за Франция. Хоризонтът, зад който мечтаехме да надникнем с Върбан, най-после се разкри и продължих да търся за двама истини за земята и хората.

01 Refuje, Pirin - copie

След няколкогодишно лутане без работа отново по ръба на възможното, неочаквано се появи човек с облика на моя приятел, който ми предложи да се занимавам с френски вина и да стана легален в обществото. Върбан ми дари виното и пътя, за който мечтаехме по ръбовете на родния Пирин. Виното ми помогна по-късно да открия фотографията и най-после да дойда на себе си. Сега продължавам с четири очи  да откривам света за двама ни.  В живота всичко по някакъв начин всичко е свързано без място за разочарование. Благодаря ти Банчо за вечното приятелство.

 

05 Пирин, Заслон "Баюви дупки"

От време на време се качвам на това най-красиво място, което ни раздели с приятеля ми. Обичахме всички планини в България, но на Кончето и по Котешкия чал мраморът ни зареждаше, както никъде другаде, изпращахме залязващото слънце и заспивахме със звездите. Гробът на майка ми е скътан в не по-малко прекрасната природа в Нова Зеландия, но сърцето ми не е напуснало Пирин с тази малка спасителна кутия, която с Върбан не можахме да достигнем в последното ни заедно! Ужасът постепенно избледнява, прекрасното остава.

Varban-1

Пирин

Днес  съзнавам още по-добре до каква степен живота и смъртта са едно и също нещо. Колкото до погледите ни  „зад хоризонта“, за който мечтаехме с Върбан, надявам се един ден границите за хората да изчезнат, да бъдем всички истински щастливи.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ню Йорк

NY-18Разликата помагат да разпознаваме нещата и да идентифицираме себе си. Ню Йорк е много различен. Град, единствен по рода си. По отношение на времето най-напред, животът се развива по гребена на вълнатга. Всичко е по-точно по-бързо, хората най-често са без илюзии и отговорни да бъдат заедно, но най-вече сами със себе си.

NY-15С близък приятел от Париж сме се приготвили за циганското лято зад океана. Представляваме интересна двойка – той е глух с едното ухо и страда от  70 процента слепота с двете очи, човек с много финес, пътувал много, пострадал, но запазил чудесното чувство за хумур. Наели сме малък апартамент на 16-тия етаж  на 34 улица и Парк авеню с Импайър Стейт Билдинг ан фас в сърцето на Манхатан. Париж е слънчева, в Ню Йорк на същия ден ни очаква слънчев следобед.  Избягваме опашките на летището поради недъзите на приятеля ми и имаме най-добрите места в самолета.

Оказва се, че в новата електронна осигуровка за пътуващите към Щатите съм попълнил грешно номера на паспорта си – вместо нула, съм написал буквата о. Отказват ми влизане в страната и се налага се да попълня нов формуляр, но трите публични компютъра на летището са блокирали. Вадя лаптопа си и тичам в близкия Мак Доналд за уи-фи. Попълвам идиотския формуляр, цял ферман! Плащам за услугата, кликвам, за да потвърдя, но връзката се прекъсва. Въпрос на секунди! Мак Доналд се извинява за грешката. Започвам цялата операция отново, но ми отказват формуляр, защото вече съм регистриран в предишната операция… Самолетът излита без нас.

NY-620Няма страшно, не сме в Ню Йорк, в Северна Корея вероятно би било още по-шантаво! Изчакваме някалко часа за следващия самолет – ще ме вземе с добавка от двеста евро. Франсетата от компанията се събуждат и попълват необходимия формуляр, този път с компютъра на компанията – вярно, можеха да ми помогнат и преди това! Излитаме успешно, но наближили Ню Йорк моментен буреносен вятър ни откланя към Бостон. Обаждам се на портиера в Ню Йорк да ни запази ключовете от апартамента за следващия ден. В Бостон чекваме отново и най-после полетът ни завършва  на летище Д.Ф. Кенеди.

NY-20В три през ноща снимам празното летище, скачаме в жълто такси с усмихнат черен, намираме хотел до Парк Авеню. Регистрира ни любезна черна дама. Доброто посрещане и богата закуска на другия ден изтриват неудачите от предния ден. От малкият ни апартамент имаме чудесна гледка. Снимам от 16-тия етаж на терасата-покрив с многобройни дървета. Писъци на сирени, могъщи небостъргачи между земята и небето с морския полъх се пропиват в клетките на телата ни. Умората се превръща в енергия, възбудата се слива с енергията на града.

От Ню Йорк няма по-лесен град за ориентиране, но ми прави удоволствие да питам минувачите за различни места, опознавам хората, виждам как всеки, макар забързан, ми отговаря с удоволствие. Контактите са приятни, в повечето случаи интересни. Сред преобладаващите жители от различни националности, тук чужденецът е у дома си. Град на крайности, събрани и умиротворени в ред, без граници. Времето не тече, лети, нещата стават и граничат с абсурда, за този, който може да издържа.

NY-226“Търся сърцето на Сохо”, запитвам усмихнат, елегантен мъж в крачка. “Уф! Ха-ха, сърце ли казахте? В този град сърце…!?” Смехът му е сърдечен и в това е парадокса. Вижда ме накичен с фотоапарати. “Какво снимате? Обичам фотография…”, ме пита. “Търся…, опитвам да ловя… хм, есенцията, душата на града. ” , търся думите си и също се смея. Нали пусто все душа търся, с тази славянска сладникавост, ще ме вземат за луд… “Ха-ха-ха”, този път съвсем разсмивам човека. “Сърце, та и душа…! Точно тук не съм ги срещал, my boy…” – това “my boy” е за белите ми коси. Пак се смеем. “В Сохо има интересни галерии и архитектура..” и човекът внимателно ми показва как да продължа между Гринуич и Сохо. Както винаги забравям всичко и продължавам напосоки. Ще питам отново. По-важен е контакта, това да почуствам пулса на града…

New York-2В Париж се гордеем с двайсет различни квартала, всеки със своя физиономия. Ню Йорк, единствен по рода си, град държава и обитаван от всички дяволи и ангели въплатени в пет общини с квартали, сменящи непрекъснато кожата си. Няма отвътре, няма отвън, вечно нова, невероятно здрава кожа, излъчваща енергията на абсурда. Но точно този абсурд кара хората да се отварят по-широко и да вървят по ръба на възможното.Една лаборатория за човешки експерименти, в която хората са едноврменно заедно и чужди, но по някакъв начин си помагат, за да успеят оптимално. Всеки бърза, за да не бъде изпреварен от времето. Успехът на всеки е успех за всички и обратно, неиздържалият е аут и изчезва без да пречи. Маргиналният живее по свой начин, ако не успее, просто го няма. Националностите, групирани в кодове според културата на всяка, се смесват в общ код, изискван от физиономията и ритъма на града. Енергията на изграденото от всички магически увлича, формира израза на гордите нюйоркчани, за да им вземе душата и да я трансформира във вечно новата материя (=енергия) на пулсиращия град. Пулсира студеното, материално сърце, изчислено строго математически с непрекъснато меняща се формула. Изкуство, мода и технологии са от най-висок клас. Високото професионално ниво спасява от срутване. Грешка няма и не трябва да има. Тази от 2001-ва година вкара човечеството в нова епоха за целия свят.

NY-9Прибирам се в старата, ръждясала Европа, за да си почина, но виждам, че се движа с друга енергия.

П.С. Ню Йорк е много по-чист от Париж, жените – по-шик, с елегантни малки обувчици, различни от мачовските силни, гротескни, често вулгарни остри форми напоследък при нас! Просяци почти няма. В Харлем нощно време, в метрото и навсякъде, човек се чувства сигурен. Хората са услужливи, с усмивка. Чужденецът е почитан. Катерички се разхождат в парковете , чайки кацат по небостъргачите, кучета с лакирани нокти се разхождат по авенюта… И най-вече висок професионализъм на всички нива – нещо, звучащо трудно за България, където такава дума е неясно понятие. Гледам позитивно, с възторжения поглед на фотограф, предпочитащ хармонията пред гротескното. Изключвам разбира се горещите предградия в града и историите с дрогове и други.

Любителите на фотография могат да се разходят в Ню Йорк в галерия № 7 в сайта, а съвсем скоро, през Септември, същите фотографии ще бъдат изложени в Галерията на Министерство на Външните Работи в София по случай десет години от 11-ти септември.

NY-410За по-запалени фотографи давам имена на няколко фото галерии в Сохо – сайтовете им излизат в Гугъл :

Howard Greenberg

Bruce Silverstein

Andrea Meislin

Danziger Projects (Adam Fuss)

Julie Saul

Yancy Richardson

Yosi Milo

Steven Kasher

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: