Във Виетнам, Камбоджа, Китай… е възможно да изберете или да си поръчате копие било на антично или модерно изкуство. Статуята може да бъде в размер и материал какъвто пожелаете, на цена без конкуренция на световния пазар. Стоката ви ще бъде изпратена до дома ви навсякъде по света.

Тоалетът с дамите в гръб се намира в огромния пазар за търговци и туристи във Виетнам. Фотографията с ганеша (слончето) е в друго, подобно място в Камбоджа.

Този кич, гордост на съвремието, държи да прилича на съвършенните форми на индийските майстори от епохата на царете Кмер между 8-13-ти век.

Повече фотографии ще намерите във галерия 17-та на сайта.

Споделям няколко фотографии от последното си пътуване във Виетнам и Камбоджа, далеч от новините на нашите медии за наближаващия край на света (07.01.2012) .

Дамата с лакирани зъби според традицията на страната ги консервира. Според нея зъбите на животните и на някои хора са бели, защото  не знаят как да ги опазят. Жената на по-горната фотография избелва зъбите си със сурово захарно цвекло, по-добро от всякаква паста за зъби. Едната е от Камбоджа, другата от Виетнам.

А ето моят поглед за света малко преди края:

Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Епохата на интеренет, в която живеем е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижили човешката мисъл. След векове на догми, монополи на власт и на религия, Лютер отваря пътя на съмнението, мозъците на хората започват да разбиват закостенелите за епохата идеи. Днес структурите на света се разчупват по подобен начин. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета и новите технологии имат глобален революционен ефект, начало на епоха на промени, в която вече сме навлезли.

Информации ни заливат отвсякъде, многото се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, а за кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 6 милиарда жители на планетата ползват жсм, жадни за връзка. Хората все повече са сами и виртуално заедно едновременно, с желание да направят достояние виждането си, което не пречи да се съмняваме във всеки и във всичко.

За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат, искат вечност!

Млади хора  в последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са сменили мокета си в къщи.

Науката става все по-елитарна и изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с разбирането на обикновените простосмъртни, които не знаят на къде вървят и какво точно искат. Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, увеличава границата между тях и лишените от възможност да напреднат. Обществото се фрагментира, създават се нови групировки и секти.

Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта губи силата си. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Жестът и поздрава между непознати хора сред природата е несравним с неудобния, почти невъзможен човешки контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението на времето пречи да се структурира ясна смисъл. Младите хора губят поглед към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало.

Колкото да звучи песимистично, това може да се приеме като симптом за наближаващ нов свят. Катаклизъм означава подновяване.

Новият свят с ново съзнание е в зародиш, но само ако сме на наясно с грешките от изминалия ХХ век, най-кръвополитен в историята. В противен случай ни очаква още по-голямо разтърсване. Полюса на влияние от Щатите е на път да се пренесе в Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излезат на преден план, Европа също, ако приеме Русия и Турция, а по-късно защо не и Щатите, с което образувяаните два полюса да си поделят братски света.

Колкото да сме тромави и егоисти във взимане на решения, необходимостта да опазим Природата идва на първо място. Ако не разрушим Природата и ако не се опазим от диктатурите, плъзнали навсяъде, вместо край на света, бихме могли да говорим за началото на един нов свят, технологичен и духовен.

Изкуството и новите течения във фотографията са огледало на социалните проблеми. Успехът на консептуалното изкуство с изкуствени ефекти, които искат да шокират, сякаш да покажат, че в цялата си невъзможност, търсим да реализираме нещо, с претенцията да бъде  авангардно. Държим на някаква въображаема свобода, изпълнени с болезнена жажда да бъдем независими.

До средата на миналия век изкуството и религията можеха да дават оксижен, да запълват голямото екзистенциално празно. Днес това не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони,  все по-често само си въобразяваме, че правим изкуство, казваме, че всичко е изкуство, наричаме го консептуално, даваме му имена, изразяваме го под различни форми, за да бъде различно и да привлече внимание. Цинизмът и гротескното изразяват цялата ни невъзможност да прескочим прага на обещаващото, неясно, скрито Ново. Технологиите ни манипулират, завладяват, запълват повърхностно празнотата в живота, дават ни нови възможности и свобода, за да ни я отнемат напълно.

Фотографските тиражи  са  все по-големи, търсят се нови консептуални форми на границата фотографията. Същото с модните ревюта. Растящото  шоу е огледален образ на растящата празнота, която го предизвиква и крещи за ново! И това, заедно с култа към изгубеното минало. Минало, което ни липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още  струва десетки хиляди евро, паралелно с професионално добре сниманата обувка в огромен  тираж на  известен фотограф, създал име с добре организирана реклама.

Преходните времена, не изтриват човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, а искреният акт на творене е без мярка и винаги извън времето. Слава Богу светът не се е сринал, раждат се нови духове  и прекрасни неща на път за изграждане на един нов свят.

Така ми се иска да вярвам.

Ако не ви е заболяла главата от това есе, което прилича на жиците на фотографията, продължавайте да следите блоговете ми до 7-ми януари и ако те спрат, краят на света е наистина настъпил.

Париж – Ханой – Лао Кай

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае, след което се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене.  Мека лунна светлина облива красивите планински форми под самолета. Летим над Афганистан. В пусти местности проблясват разхвърляни единични светли точки. Планинските сенки заедно с болезненото настояще на многострадалния афганистански народ, стаяват и историята на голямото минало на Индиите.  Слагам платнени кепенци на очите и се опитвам да заспя.

Заменям студения ноемврийски Париж, както обявиха в самолета, с “прохладните”  28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека по дължина Виетнам и Камбоджа, за да снимам в Ангкор, по величина и рафинираност в изкуството, стоящ до пирамидите в Египед и Мексико.

Това не е поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, повечето с млади хора – нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът за учудване е вероятно по-чист от софийския. Жените, добре загърнати, всички носят маски. За да бъдат харесвани, азиатките трябва да имат бяла, нежна кожа като коприна. Факт, отива им! Според тях бронзовите лица са груби и израз на примитивност, свързана с груб земен труд.

Белите личица, често по няколко яхат забележително тихи, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега започват да се явяват в Европа. Движат се хаотично с виртуозен слалом, доставят си удоволствието да показват какво могат. Когато ги погледнете, бързат да сe усмихнат.

Проблемът с преноса не е проблем.

В по-голямата част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. Човек се храни чудесно по тротоара на улицата с прясно сготвено.

В долния кадър има четири генерации, нещо трудно срещано в страна, където след всички войни, лагери и кланета, преобладава младо поколение. 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът след като разправя за различията с Япония, благодари за вниманието, слага си тапи в ушите и мигновенно заспива. Холандецът има лакирани нокти на ръцете и ми се усмихва срамежливо. Тръгнал е на околосветско пътуване, но предпочита Лаос пред все още  „оцветения комунистически“ Виетнам.

Следващият ден е динамичен и в началото малко объркан. С два фотоапарата на раменете няма как да държа отворен чадър за палещото слънце. Бързам да не изтърва от атмосферата наоколо, губя черните си очила и няма за кога да търся резервните в багажа си, ще изтърва пазара!

Не съм свикнал с голямата жега!!

Местните, обхванати от грижа да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен, явно незначим и това ме улеснява да снимам. 

Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с прясна енергия и забравям горещината.

Внезапно небето помръква, минава облак и от всякъде потича вода.  Хладният душ ме изненадва близо до няколко прасета. Пороят не променя с нищо ритъма в търговията.

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Тук етническите групи са различни. Двата пазара са достатъчно мобилизиращи, за да забравя проблема с климата.

На третия ден се чувствам адаптиран към обстановката. Прегладнял, прилагам трите закона на номадите: яж от храната на страната, в която се намираш, не прави сравнения и не сравнявай себе си с никой. Различията обогатяват, приликата обезличава и успива!

След многолюдните, трудоемки пазари, преди да ме грабне атмосферата на други виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на реката Ло, ръкав на Меконг.

                                                          / откривам в себе си способност да се нахраня все едно къде /

Любителите на фотография могат да видят три галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, заедно с прелестната Камбоджа.

Весела Коледа на любителите на блога!