Дъжд

Long Xuyen-3

 

 

vietnam-5

 

vietnam-4

 

Дъждът е благодат. Дъждът е небето, слизащо на земята. – Джон Ъпдейк

( Повече дъжд може да видите в галерия 16 Vietnam, Hue, Hoi An на сайта www.pastoukhov.com.)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Копия на изкуство в Далечния Изток

vietnam

Във Виетнам, Камбоджа, Китай… може да изберете, както и да поръчате копие на антично или модерно изкуство на статуя в размер и материал какъвто пожелаете, на цена без конкуренция на световния пазар. Стоката ви изпращат до дома навсякъде по света.

Hanoy-2

Cambodia

Cambodia-3

Тоалетът с дамите в гръб от фотографията се намира в огромен пазар за търговци и туристи във Виетнам. Фотографията с ганеша (слончето) е в друго, подобно място в съседна Камбоджа. Този кич, гордост на новото време, иска да прилича на съвършенните форми на индийските майстори от епохата на царете Кмер между 8-13-ти век.

Cambodia-4

Cambodia-2

Повече фотографии в този стил ще намерите във галерия 17-та на сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Краят на света

Споделям няколко фотографии от неотдавнащо пътуване във Виетнав и Камбоджа няколко дни преди наближаващия според медийните предричания край на света (07.01.2012) .

Краят на света Vat Nokor, Cambodia-3 copie

 

край на света

 

Vietnam01-2

Дамата с лакираните зъби е използвала метод за консервиране. Според нея зъбите на животните, както и на някои хора са бели, защото не знаят да ги опазват. Във фотографията по-горе виждате обратното, начин за избелване на зъби със сурово захарно цвекло – едната жена е от Камбоджа, другата от Виетнам.

Краят на света N. de Vietnam

 

Краят на света Vietnam copie

Края на света Viet Quang-8

Краят на света Vietnam

 

Краят на света Cambodia-5

Краят на света Cambodia-15

Краят на света Cambodia

Краят на света Cambodia-8

Краят на света Cambodia-11

 

По повод неотдавнащната обява по медиите за края на света ето моята равносметка. Всеки край предполага ново начало, което преди това е било в зародиш. Епохата на интеренет, в която живеем е сравнима с Ренесанса, когато  първите печатници са раздвижвали човешката мисъл. След векове на догми, монопол на власт и религия, Лютер отваря пътя на съмнението, мозъците започват да разбиват закостенелите за епохата идеи. Днес структурите на света се разчупват по същия начин. Падането на Берлинската стена, събитията на 11 септември, интернета, новите технологии, всички имат подобен, глобален революционен ефект. И това е само едно начало спрямо епохата на промени, в която навлизаме.

Информации ни заливат отвсякъде, повечето се превръща във враг на необходимото. Индивидуализмът се утвърждава като форма на съществуване, но за да изразят себе си, хората припряно търсят начини за общуване, изразяват виждането си, правят го достояние на всички, същевременно все повече се съмняваме във всеки и във всичко.  За кратък период, несравним с миналите темпове на развитие, близо 6 милиарда жители на планетата ползват жсм, всички жадни за връзка. За няколко години 100 милиона забогатяващи китайци стават калвинисти – парите не им стигат, търсят вечност!

Млади хора  в последен модел кабриолет споделят как колата не им носи щастие, защото все още не са сменили мокета си в къщи. Науката, все по-елитарна, изпреварва начина на мислене на средния човек. Езикът на напредналото мислене се разминава с този на обикновенните простосмъртни, които все повече не знаят на къде вървят и какво точно искат.

Индивидуализмът и блестящото развитие на отделни единици, разграничава все повече и обезличава лишените от възможност да напредват. Фрагментизирането на обществото създава нови групировки и секти. Ритуалността, спояваща хората чезне, смисъла на речта се губи. Думата, смисленият израз, изразът на емоционално състояние, губят стойност. Да сравним жеста и поздрава между непознати хора сред природата и неудобния, почти невъзможен контакт в асансьор, на улицата, в мола, в големия град. Гъстотата и бързината на разпространяване на  събитията не дава възможност на хората да задълбочат значението им. Ускорението във времето пречи за структуриране на смисъл. Младите хора губят погледа си към бъдещето, възрастните живеят с изгубеното в спомени минало. Звучи песимистично, какъвто би бил края на света. Но катаклизъм означава подновяване и че това са симптоми за идващото ново, ролята на което е да преобрази изживялия времето си свят.

Кръстосват се две противоречиви състояния, породени от един и същ феномен. Цифровата техника подпомага индивидуалната изява,  увеличава възможността за виртуални връзки и форми за споделяне, явява се като изход от болезнена неизява и от задуха във всеобщия егоцентризъм. Виждаме това във фейсбук, туитър, линкед-ин…, в непрекъснато раждащите се нови системи за връзка. Виртуалните мостове ще еволюират до нови начини на комуникация, в които заедно със скоростта на връзката ще бъде привилегировано качеството на взаимоотношенията. Хаосът в обществата провокира агресивност, която става мотор за създаване на нов ред. Напрежението, в което живеем е индикатор за Нещо, което търси път за изява. Високата температура на болния е израз на борба за оздравяване. Строгите канони водят до диктатури, до културно вкостеняване на обществото, както и до разруха на самата система – видяхме го с Комунизма. Процесът продължава с новородени диктатури с различни физиономии.

Новият свят е в зародиш, различен, много по-пълноценен и интересен. Условието е да не повтаряме грешките от миналия най-кръвополитен век от историята. (За съжаление до голяма степен ги повтаряме) Полюсите на влияние в света се насочват към Азия. Африка и Южна Америка тепърва ще излизат на преден план. Колкото и егоистично да се бавим и лутаме, никога не сме осъзнавали така добре ролята на Природата, както и възможността да опазим планетата. (За съжаление продължаваме да я рушим.)

Остава възможността да прилагаме натрупаните познания, да добием съзнание за себе си и за ролята ни в супер интересната аватюра на земята. Вместо  край на света, това би било интересно начало. Животинският свят е адаптиран към средата си, докъто човек е в непрекъснато търсене, рушене и градене. В това  и скрита нищетата и големината на Хомо Сапиенс.

Изкуството заедно с новите течения във фотографията, изразяват много добре социалните проблеми. Дълбочината, чувствителността, усетът на артистите, напоследък много често е скрито в различни повърхностни ефекти, сякаш идва краят на изкуствата, недостатъчни, подобно на религията, да спрат катастрофите, които вероятно ни очакват. Природата не понася нищо ИЗКУСТВЕНО в живота. Набиващите се на очи ефекти искат  да шокират, да покажат, че в цялата ни болка и невъзможност за изход, търсим да реализираме нещо, с претенции да сме авангартни и извън него… Държим на някаква въображаема свобода, изпълнени с болезнена жажда да бъдем независими.

До средата на миналия век изкуството ни помага да дишаме по-свободно. Днес това не е достатъчно. Загубили вяра в установените канони,  все по-често само си даваме вид, че правим изкуство – наричаме го консептуално, даваме му имена, изразяваме го под различни форми, само за да бъде различно и да привлече внимание. Цинизмът и гротескното изразяват собствената ни невъзможност да преминем прага на обещаващото, скрито Ново. Технологиите манипулират, завладяват, дават ни нови възможности, все по фрапантни, запълват повърхностно празнотата в живота. Тиражите на фотографиите  са  все по-големи, също часовниците, обувките или джиповете във все по-задръстените трафици в градовете. Растящото  шоу е огледален образ на растящата празнота, която го предизвиква и крещи за ново! Това върви заедно с култа към изгубеното минало. Минало, което ни липсва, но към което нямаме  желание да се върнем.

Една малка по размер фотография на Щиглиц, Мохоли Наги, Мен Ре.. все още  струва десетки хиляди евро, паралелно с професионално добре сниманата обувка в огромен  по размер тираж на  „галям“ фотограф, създал име с добре организирана реклама.

Преходните времена, не изтриват човешкия дух. Новото ни тегли  повече от всякога напред, а искреният акт на творене, е без мярка и винаги извън времето.

Краят на света

Ако не ви е заболяла главата от това есе, приличащо на жиците на фотографията, продължете да следите блоговете ми до 7-ми януари, а ако те спрат, това означава, че краят на света е наистина настъпил.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пресичане на Индокитай I-ва част

Париж – Ханой – Лао Кай

01 Carte

 “Човек пътува по света, за да търси това, от което се нуждае, след което се връща в дома си, за да го намери.”  – Джордж Едуърд Мур

Нощно летене.  Мека лунна светлина облива красиви планински форми ниско под самолета. Летим над Афганистан. В пусти местности проблясват разхвърляни единични светли точки. Планинските сенки се менят, стаили истории за голямото минало на Индиите и болезненото настояще на многострадалия Афганистан.  Слагам си платнени кепенци на очите и се опитвам да заспя .

Ха-Ной-4

Заменил съм студения ноемврийски Париж с, както казват в самолета, “прохладните”  28°C в Ханой. Настанявам се в старата част на града, за да дочакам нощния влак към Лао Кай, северната граница на Виетнам с Китай. Ще снимам съботния пазар в селцето Бак-Ха, където виетнамски и китайски етнически групи Тай, Х-монг, Дао, Нънг и Фу Ла излагат стоките си. След това ще пресека Виетнам и Камбоджа по дължина, за да завърша с прочутия Ангкор. По величина и рафинираност в изкуството това място е достойно да се нареди до пирамидите в Египед и Мексико.

01 Vietnam-59

Виждате не поток, а вълна от велосипеди и мотопеди, с преобладаващи млади хора. Нацията е млада. Движение, горещина, но въздухът е поносим, за очудване вероятно по-чист от софийския. Жените са добре загърнати и с маски. Азиатките, за да бъдат харесвани, трябва да имат бяла, нежна кожа като коприна. Факт е, че им отива! Според тях бронзовите лица са груби и израз на примитивност, свързана с груб земен труд…

Белите личица са яхнали, често по няколко на брой, забележително тихи, пъргави мотопеди или електрически велосипеди, каквито едва сега започват да се явяват в Европа. Те хаотично се промъкват, правят виртуозен слалом, сякаш да си направят удоволствие и да покажат качествата си. Бързат без да забравят да сe усмихват.

 13 Vietnam-29
03 Vietnam-2

04 Vietnam-5

Проблемът с преноса тук не е проблем…

Hanoi-5

 

Hanoi copie

 

06 Vietnam

В тази част на града нещата стават пред домовете и на улицата.

03 Vietnam101

 07 Vietnam

Храните са био – химикалите и индустриалните производства струват пари. По тротоара на улицата, човек се храни чудесно с винаги прясно сготвено.

 09 Vietnam

12 Vietnam-49

В долния кадър има четири генерации, нещо изключително трудно в страна, където след всички войни, лагери, кланета, преобладава най-вече младо поколение. 

Hanoi 

Накрая на деня споделям купето на нощтния влак с японец и холандиц. Японецът разправя за различията с Япония, благодари за протеклия разговор, слага си тапи в ушите и мигновенно заспива. Холандецът е с лакирани нокти на ръцете и срамежливо се усмихва. Тръгнал на околосветско пътуване, той предпочита Лаос пред неясния за него „оцветен комунистически“ Виетнам.

15 Vietnam 

Следващият ден е още по-динамичен. С два фотоапарата няма как да държа чадър срещу палещото слънце. Губя черните си очила, няма за кога да търся резервните в багажа – ще изтърва пазара! Жегата е наистина голяма!!

Vietnam-7

Местните обхванати от гражи да продават, не ми обръщат внимание. За тях съм различен и незначим. Това ме улеснява да снимам. 

 Vietnam-32

Красотата и естествения живот на тези хора ме зареждат с прясна енергия.

Vietnam86

 

Vietnam-28 

Vietnam-6

Внезапно облак покрива небето и от всякъде потичат води.  Прохладния душ ме заварва при прасета. Пороят не променя търговския напън.

 Vietnam Мюонг Кюонг

Vietnam-78

 

Vietnam-99 

Късно вечерта се отзовавам на 140 километра от многоцветния съботен пазар, за да открия друг, неделен в Мюонг Кюонг. Етническите групи са различни. Двата пазара ме мобилизират и забравям проблема с климата!

 50 Muong Khuong

76 Kuoi Khon

 Vietnam66

 Vietnam-109 

Vietnam-88 

Vietnam Мюонг Кюонг-3

Трети ден. Чувствам се адаптиран към обстановката. Прегладнял, прилагам трите номадски закони: яж от храната на страната, в която се намираш, не сравнявай себе си с никой, не прави сравнения. Различията обогатяват, приликата обезличава и успива!

Vietnam Мюонг Кюонг-5 

След трудоемките, многолюдни пазари, преди да ме грабне атмосферата на другите виетнамски провинции, опитвам риболовни жестове във водите на Ло, ръкав на реката Меконг…

Ivan, Mekong river                                                          / откривам в себе си способността да се нахраня все едно къде /

 

Любителите на фотография могат да видят трите галерии за Виетнам на 16–та позиция в сайта. Следва блог със среден и южен Виетнам, както и Камбоджа, пълна с прелести.

Весела Коледа на любителите на блога!

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: