Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма това е ясно, но в България (около 1970 година) с мой проятел мечтаехме да минем през Босфора с катамаран и един ден  да стигнем до Нова Зеландия, да се отзовем в „рая на земята“. В буря, за някои смелчаци идеален момент за бягство, счупваме мачта и разбираме, че не сме готови за подобна операция.

125 Tekapo1По-къснсо в живота ми се отдаде възможност да посетя неколкократно Нова Зеландия. “Защо не останеш?” ме питат приятели. Нямам качествата да живея опростено и да творя, кактоГоген или Маргарит Йорсенар.

01 WellingtonНова Зеландия, „Хе ао теа роа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, звучи обнадеждаващо за хора с въображение, които искат да избягат „далеч“ от объркания свят в континентите.  До двата острова с разнообразен климат и природа от Европа летите двадесет и пет часа, за да стъпвате в цивилизована страна, запазила донякъде стила, традициите и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори посетители от Япония и Сингапур. Основната тема на местните е свързана с времето, посоката на вятъра, някои проблеми с животни и доколко  навсякъде в останалия свеят има проблеми. Думичката “стрес”  срамежливо се промъква единствено в речника на жителите на Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според както го виждаме. Където и да отидем, носим най-вече себе си – куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Посаждаме ги, където отидем, а те се размножават, за да ни докарат един ден същата язва, инфаркт, рак…, от който сме поискали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или в Нова Зеландия. Бях живял дълго време с идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа стигат, за да бъдем щастливи, но един ден именно в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща са необходими в живота. Младите новозелански духове също отлитат отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, но духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Без да се режат корените може да се отива далеч и човек разбира как всичко е под носа ни. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повторил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се мислел за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и търсят мястото на Граала другаде. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци,разбира се с много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината и създават затворено общество, в което един друг се приемат за неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат,  интегрирани в обществото, те носят  богатствата от миналото  си, заедно с всичко придобито. Често неразбрани, те продължават своя път с един куфар от познания в повече от местните. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия видях българи от трите вида. Човешката психика е една.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си да търси помощ. Беше впечатляващо. Преспах при този човек, той ме посрещна царски. Запознах се с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, той имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, защото усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за подобни проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво наистина търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да се зарадва на Нова Зеландия. За себе си правя разлика между например богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и Новия Свят в Австралия, Канада и Нова Зеландия. Излъчването на земята е различно. Природата в Хималаите има хилядолетна история пропита с духовност. Хората имат различно излъчване.

21' WellingtonПри всички случаи, ако човек не носи и развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Конфуций казал, че има два живота, докато във вториая не осъзнаем, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Каракорум

Възможността да се чувстваме малки и голями едновременно във всекидневието често се смесва в мъгляво самомнение.

Rakaposhi range, Pakistan copyЕто една идея за пътешествениците, където тези две усещания се сменят непрекъснато. Тръгвате от Бурма, пресичате Асам и през Бутан продължавате в Непал по дължина на Хималаите. Вървите обратно на пътя на мусоните, пресичате петте осемхилядника, за да продължите в Индия през Ладак до Кашмир, за да навлезете във фантастичния Каракорум, една кулминация, бих казал в планинските ви авантюри. Тук не сте повече от малко пясъчно зрънце, между стотиците седем хилядници, забили върхове в небето, събрани в една своеобразна Агора. К2 с могъщите му съседи са най-голямото предизвикатество за орлите на алпинизма. Ако продължите на запад, навлизате в цветните очертания на Памир, Тян Шан, Хиндукуш и Алтай. Описах ви какво ражда фантазията ми да направя в някой следващ живот, ако междувременно не разрушим планетата Земя, която така вълшебно ни е подслонила.

03 Pakistany Highway copyТръгвам от неприветливия Исламабад, създаден след отделянето на Пакистан от Индия. Между летището и автогарата няма друго интересно, освен да изядете едно истинско, добре сготвено пиле в сос от къри (сравнено с изкуствените европейски пилета!) и да се спасите  нагоре към планината по Каракорум Хайуей. (На връщане, повлиян от силни преживявания, забравям от къде съм тръгнал и моля шофьора на джипа да ни закара в  квартал с истински хамам. Бъркам, тук няма нищо старо, дори хамам, където да си натоплиш изморените кокали.)

38 Vakhan KoridorСлед добрият прием в Гилгит и един чудесен трек около Нанга Парбат в Хималайската част на Пакистан, с близък приятел се насочваме към Балтийската част на Каракорум. Ще продължим към Малкия Памир в района Чипурсан, недалеч от границата с Афганистан и Таджикизтан. Движим се в свят на ислям, примесен с будизъм. За мюсюлманите в градовете на Пакистан  сме “нечисти”, недостойни за Рая, но високо в планината, госта е свещен.

Вакхан коридор е създаден през 19-ти век като буферна зона между Британската и Руската империи. Там живеят номадите Вакхи, Исмаилски клон от исляма с водач Ага Кхан.

Без особени проблеми, с минимална формалност в местната митница, керваните минават през Хиршад пас (5200 метра) и слизат в долина, врязана между Пакистан и Таджикистан. Коридорът има излаз и контрол едновременно към Афганистан, както и път към Киргизтан. Местата са опасни, а за мен именно поради граничната зона с фантастична природа наоколо без туристи, стават повече от интересни.

Vakhan Koridor- copyРазбирате вълнението ми. Мога ли да не я пресека, щом е граница!

Между групата носачи двама от местните не ме оставят сам.

56Chipursan PamirИзчакваме да отмине киргизки керван с якове – свидетели не ни трябват. Планината откъм Афганистан е сякаш рисувана от Рьорих. Готов съм да я снимам с месеци. Марко Поло, Свен Хедин, Тилман, Шипман…,  тези фантастични пътешественици без да познават Азия, без да мислят за време, екипировки и опасности, не спирани от нищо са пресичали невероятни девствени места. За тях всяка крачка е било откритие. За мен също, но веднъж слязли към долината на Вакхан Коридор, нямаме избор и се скриваме от съмнителен чек пост. Разправят ми за английски фотожурналист, който преди няколко години бил заловен и затворен. Приютени под уютна скала, пламъците на огъня възбуждат още повече вече развинтеното ми въображение. Мислите ми летят към този Афганистан, бивша част от Индия, за който се е проляла и пролива толкова кръв! Завиждам на фотографите (Мак Къри, Ролан и Сабрина Мишо…), пребродили тази фантастична страна преди руската инвазия и реализирали  фотографии като икони.

48' Vakhan KoridorНа следващия ден оставям спътниците си да се приберат обратно по пътеката и от граничен връх носталгично се взирам свят, който ме тегли и който явно нося в себе си. Все едно напускам близък човек, който искам  да задържа физически.

Ще доживеем ли до свят без граници?!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тясно свързани светове

ki-gompa Органичната архитектура най-добре показва връзката на човека с околната среда. Природата налага, човешкият гений постига. В места като Тибет, Ладак, Занскар, Непал, Кам, Амдо, Оровил, Мароко.., в материален свят, силно импрегниран с духовни стойности, къщите адаптирани към физически, функционални и екологични трудности, показват определен начин на мислене.

В случая формите, декора и вътрешната организация, изразяват визията и социлната принадлежност на селяните-будисти живеещи между 3000 и 4200 метра. Културата в унисон с природата се е наложила върху върху варварството.
hemis-shukpa-chan-72 Хемис Чукпа Чан (Място на Сняг и Хвойна) в Ладак, малко скътано село по пътя на керваните, свързащи от стотици години Кашмир с Тюркестан и Тибет. Допреди 20-30 години с наближаване на зимата от запад, откъм Шринагар идвали с коне и якове номади – балти, за да продават сезонната си стока в Ле, столицата на Ладак. Като мюсюлмани те изпълнявали ролята на месари, професия забранена при будистите. От изток, откъм обширните полета на Чанг Танг, в Тибет допреди инвазията на китайците, идвали овчарите Чанг-па (за тези номади на изчезване пиша в предишен блог). Натоварени с кожи, вълна и масло, те комбинирали търговията с посещение на свети места във вековните манастири на Ладак (наречен още Малкия Тибет).
В последните осемдесет години къщите в селото са 108 на брой. По структура, външен вид и отвътре, хоризонтално и вертикално, те отразяват космичния ред. Манастирът (гомпата) е посторен на височина и доминира селото. По същия йерархичен принцип домашният храм е на втория етаж. Хората живеят на първия, а приземния етаж е определен за добитъка, излъчващ топлина през зимните студове. В Дол-по и в Занскар през зимата температурата на първия етаж достига едва пет-шест градуса и то благодарение на добитъка. Горенето на фъшкии от як за домакински нужди и димът не стигат, за да компенсират външната температура, стигаща до минус четиредест градуса.

hemis

hemis-shukpa-chen1Всеки член на семейството има свое място в дома и в селото, както и всеки гост, според йерархията в обществото. Къщата се превръща в затворено, свещено място с ред, който заедно със съответните традиции и ритуали, служи за протекция от божества и духове, но и за прочистване и пазене от зли духове. Това гарантира благоденствието на живеещите. Всеки от членовете на дома – а те са между пет и осем в Ладак – фамилно носи името на къщата. Полиандрията много удобна, допреди неотдавна е била функционална. Предполага се, че някой от мъжете (братята) в семейството пътува често със стока и добитък, и трябва да бъде заместен, с което намалява загубата в генерацията. Интересно е, че под покрива на някои богати къщи виси закачен пенис, който заедно с всички други защити, пази от завистливи погледи. Между всеки квартал, състоящ се от няколко къщи, шортен (ступа в Индия и Непал) с формата на врата, пази и прочиства минаващите от лоши енергии.
60-thikse-copieМалки камени олтари, един в центъра, заедно с други в четирите кардинални посоки,  обграждат селото. Има по един и на всеки кръстопът. Всички те дават подслон на божества, наети да пазят обитаемите площи от болести и други агресии. Каменни структури (ла-то), отрупани със стрели, знаменца, рога от як, пера от птици също се добавят в четирите основни посоки. Голям шортен е построен на всеки вход на селото. Той може да съдържа свещени реликви, тяло на почитан лама, статуя на божество, да бъде богато украсен с разкошни фрески и мандали. На всеки хълм или връх наоколо са изградени тройка малки шортени с различен цвят, всеки символизиращ един от трите Бодисатви. Те пазят селото от природни бедствия, лавини, каменни срутвания… И не само това, на всеки пас в планините наоколо са изградени големи пирамиди с подбрани камъни, рога и кости от животни. Опънати са въжета, накичени с мантри, магически формули и молитви. Всеки минаващ изразява благодарност от възможността да пресече незащитените места без проблеми и да се прибере на сигурно място. При паса пали определен вид хвойна и възгласа е “ки-ки со-со ла ргиал-ло” (демоните са победени, божествата побеждават).
shorten01-mani-hemisВсички олтари, каменни стени с мантри и шортени организират пеизажа, показват пътя и границите между защитеното “отвътре” и неубоздаемото “отвън”. Всичко е изградено в съвършена хармония, в симбиозата между човека и Природата.
Примитивно ли е всичко това? Спрямо джи-пи-есите и всички съвременни електроники и механики – да; спрямо равновесието, стабилността и хармонията в обществото – по-скоро не. Борбата с всички енергии в природата, взети като вражески сили, демони, помагащи и пазещи божества, за нас звучат примитивно в епоха, когато сме все по-зависими от технологии. Тибетския будизъм е очертал материалния, духовен  и естетически израз на присъщата на човека необходимост за духовно-физическа осигуреност. Някои от тези хора, живяли от хилядолетия на покрива на света, са успяли да развият чувствителност към енергии, непознати на човека от града. Не случайно шаманите живеят сред природа.  За съжаление хора с подобна чувствителност са на изчезване.

Номадите, приносители на информация между статичните общества, където се създава и трупа култура, от векове са символ на движение, на промяна и на свобода. Днес те са за заменени с новите,  технологии, без да е ясно към какво ни водят.

В градовете човек става все по-безчуствен, афектиран и увреден от обграждащите го енергии. В надпревара с времето заменяме едно богатство с друго, по-ефективно и радикално, без да знаем къде отиваме с илюзията, че авантюрата ни продължава и ни води към нещо ново.

Като фотограф компютърът ми дава илюзия за бързина и ефективност, но на практика ми отнема качествата на филмовата фотография. Диапозитивите материални и функционални, с безгпогрешното си качество приличаха на книги в домашна библиотека.

08-ar-new-york

oxygéne

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Монаси и будизъм в Ладак, Рупшу, Спити, Нубра

52-mantras-chemdey-gompaПреди години бях привлечен към  Тибет. Четях за живота ламите, както и на големите пътешественици. Чертаех карти, с които да пътувам по редки места. Бях впечатлен от  Бардо Тодол, книгата за Живота и Смъртта на Согиал Римпоче. Искаше ми се дори да я преведа на български (вече е преведена). Желаех да задълбоча познанията си и да приложа на практика това, което считах за най-интересно в тибетския будизъм –  да управляваме енергиите в тялото си и най-вече енигмата на прехода между живота и смъртта.
06-dunkar-gompaСега отивам за втори път и Ладак, наречен още малкия Тибет, с многобройни активни будиски манастири със столетни традици.  04-hemis-gompaСрещам и говоря с практикуващи лами и разбирам, че хора, изминали пътя към вечното, се броят на пръсти и не стават за общо ползване.

В тези манастири се докосвате до живот извън времето. Монасите искат да натрупат добра карма за следващ живот. По-малдите следват волята на семействата си и обществения ред.  Традицията изисква, чест за всяко семейство да даде поне едно дете в манастир. Това лишава семейството от работна ръка, но облекчава грижите спрямо отвъдния свят, те набират точки и заслуги пред божествата за този, и за следващия живот. Нормално осем годишно дете, без да е специално надарено, няма поглед към пътя, който ще поеме, но лама, за по-ниските класи в обществото, означава социално издигане.
24-lamayuru

С навлизане в живота на монасите неминуемо сме пленени от простотата на активното им, осмислено 13-ki-gompaежедневие. Те са засмени и радостни, без особени изисквания към материалния живот.

17-kongry-gompa1След първите впечатления в мен се събудиха обичайните амбиции на хората от града. Исках да усетя излъчването  духовно напредналия лама.  Колко от будитите се  спасяват в свят без напрежения и Нирвана? Ако не в бяла безжизнена пустота, съществува ли друго, модифицирано ниво на съзнание ? Тези хора неминуемо трябваше да излъчват нещо различно !
18-kongri-gompa62-thikse-gompa Очарован от вековната йерархия в тези общества, не спирам да се взирам в лица на водещите лами (нормално във всеки манастир има назначен за три години Head Lama). Търся погледи, лица, излъчващи духовност, за каквата самият аз съм ненаситен.

От всички двайсетина манастири, които посещавам, за съжаление нямам случай да срещна погледа на подобен тулку (съзнателно прероден лама).
Но ето, че в долината Нубра, гранична зона между Индия и Пакистан, в малка, скътана къща до Сумор Гомпа, манастир на няколко стотин години, чувам дебелите гласове на възрастни лами, изпълняващи сутришна пуджа (служба). Това е обещаващо, в повечето манастири ламите са млади. Заслушан в звучните мантри, срещам погледа на едно три-четири годишно дете. Поглежда ме, почти делово махва с ръчица и със сериозно изражение на лицето ми посочва къщата срещу манастира. На вратата усмихнат лама потвърждава с жест, че мога да вляза. За този скътан кът на земята за тях се явявам като по-скоро рядък гост. Поднасят ми чай, а детето със същия израз изважда блокче и цветни моливи. С няколко свободни движения върху белия лист на блокчето то изрисува сполучлива скица на гомпата с дървета в двора и със сериозно изражение ми подава рисунката. Поглежда ме с погледа на възрастен човек, който осъзнава действието си, изважда от джобчето си бомбон и ми го подава с лека усмивка. Ламата, който се грижи за него не ми разрешава да снимам.

thuptan-nawang-norbu-bakula-rimpoche-sumor-gОказа се, че споделям компанията на Туптан Наванг Норбу, инкарнация (прераждане) на Бакула Римпоче от Ладак. Далай ламата присъствал при разпознаване на детето. Не разбирам за кое по ред прераждане става дума, но погледът и изражението на детето са впечатляващи. Успяваб да го снимам едва в двора и кашлям,  за да не се чуе штракването на фотоапарата.

За първи път не давам, а получавам бомбон от дете в Хималаите.

Първият задължителен жест на израсналите сред хората е да дават. В живота всичко, което не е дадено е загубено.

В това пътуване по места, където мислех да левитирам с местни божества и енергии, бях разочарован от липсата на духовни величия, но накрая бях възнаграден с вкусен бомбон от най-малкия-голям сред ламите .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади в Рупшу

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир преди 15 години досега не ми позволяваха да посетя този вълшебен кът от “земния рай”, не случайно наречен така в Индия и Пакистан. Рай на земята не е възможен, вълшебни кътчета съществуват, но липсват хора, които да го живеят. Казват, че все още се намираме в шестия месец от периодите на изграждането ни.

Dal LakeТърся места с все още запазена история и култура, отдалечена от варваризма на туристите и модерния механизиран свят. За съжаление новият номадизъм е този на екраните, компютърен, телефонен, самолетен, туристически… Това вече е подписало края на вековните, свързани с природата класически номади. „Изворната“ вода е замърсена. По покривите на вековно сгушени, скрити от света села и манастири, до чисто нови слънчеви акумулатори са забучени  огромни параболни антени.

nomads kashmirПогледът на номада – по дефиниция човек, реализирващ промяна в движение с обмен на стока и култура – е различен от този на  туристите във ваканция избягали от ежедневието н големия град. Те са в добре заслужена ваканция = вакуум, празнота, която по навик трябва да запълнят. В общия случай инстинктивно търсят да заменят едно пълно с друго, за което са платили предварително. Да се научи да пътува човек е толкова трудно, колкото да се научи да работи.

08 PrayНомадът е интегриран в околната среда, обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Той живее, както птицата лети. За туристът във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира, в което се крие арогантността на изискващия турист-зрител. Ето парадокса: туризмът развива културно и икономически обществото, но обърнал обекта за туризъм в продукт за забавление, нарушава нормалния обмен на стойности, които изграждат обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средства, с които разполага. Най-лесен е бакшиша. Той освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, привлекателно, евентуално екзотично. Липсата на духовност е заменена с долар и вместо сближаване следва очуждаване, понякога дори ненавист.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds След Кашмир, Ладак, Нубра, Спити.., прекрасни места в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет),  поемам към Рупшу. През 1996 година по тези места бях срещал номади със стада от Тибет. Тогава те все още не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang pa Днес  подобни номади са рядкост. Голяма част от тях слизат от Тибет и са покитайчени. Огнените, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра са рядкост. На височина четири-пет хиляди метра вятърът през юни понякога, заедно с промяната на климата, е изненадващо силен, понякога яростен. Вече не се разчита на стабилно време – феномен е планетарен. По-възрастните номади не издържат, а младите мечтаят за новия свят, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири откривам стада и палатки на няколко семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, когато е искрена, очи и мимика са достатъчни, особено когато са допълвам с десетина думи на местен диалект. На тези  височини въздухът и думите са редки, но въздействието дълбоко!

С номадите Чанг-па, веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як, приемлив най-вече след третата чаша. Планините наоколо се оглеждат в кристалното Тцо Морири. Орли се вият в небето, а далече зад тюркоазените води, хоризонтът ви тегли да продължите нататък. Душата, когато лети не мери. Гостоприемните овчари с усмивка и топли сърца поделиха от насъщното си. В палатката мястото на госта е свещено. Беднотията не дразни.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато удобно настанен,  всеки жест ме стопля, доближава ме момче със странно втренчен поглед и без видим повод прошепва: “gо out“! Острият тон на гласа с това “махай се” е искрен! Не реагирам, но нещо ме свива под лъжичката.

Сърдечно благодаря на възрастните Чанг-па, видимо не разбрали за инцидента. Водачът ми, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, те ненавиждат чужденците, понякога дори стават агресивни. Не бях помислил за бакшиш. Това са стада на последното поколение номади. Старите стилови къщи на отдалечените в планините села, вече са покрити с практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Белите мечки са също на изчезване…

Deskit Gompa2 - copieИскам да напиша повече за красивата част на това чудесно пътуване с най-стари будиски манастири, а това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си преди няколко години как след 40 дневен трек в Непал на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга имах амбицията с малко въображение да открия “края на света”, с предположението, че там турист не стъпва, едно детенце ми поиска долар. Дадох му бомбон, но това не обезцени долара.

Изворната вода е все по-малко „изворна“, но Човекът остава най-интересения фактор в природата. За добро и за лошо. Докога?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: