Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на земята няма, но в България около 1968-ма година с мой приятел мечтаехме с катамаран да стигнем до Истанбул и да продължим през Босфора до Нова Зеландия, където трябваше да се намира земния рай. Бурята, за някои смелчаци беше идеалния момент за бягство. Ние бяхме смели, но без опит. Веднъж, както се тренирахме, бурята, грота (мачтата) ни се счупи и едва оживяхме. Помъдряхме и разбрахме, че не ставаме за подобна операция.

125 Tekapo1Години след това ми се отдаде възможност да посетя и то многократно Нова Зеландия. Защо не останеш там, ме питат приятели. Нямам качествата на Гоген или на Маргарит Йорсенар, отговарям

01 WellingtonНова Зеландия, „Хе ао теа роа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, звучи обнадеждаващо за хора с въображение, които искат да избягат „далеч“ от объркания свят в континентите.  От Европа до двата острова с разнообразен климат и природа, летите двадесет и пет часа. за да стигнете до страна, запазила стила, традициите и езика с наречията на стара Англия. Чистотата впечатлява дори посетители от Япония и Сингапур. Думичката “стрес”  срамежливо се промъква само в речника на жителите на Окланд и Уелингтън. Основната тема на разговор с местните е свързана с времето, посоката на вятъра, проблеми с диви животни и доколко светът навсякъде другаде е пълен с проблеми.

16 WELLINGTONНо то се знае, светът изглежда такъв, според очите, които го гледат. Където да отидем, занасяме себе си, куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Посаждаме ги, те се размножават и един ден ни донасят същата язва, инфаркт или рак, от които сме искали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без да се провокирам в големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или в Нова Зеландия. Живеех дълго време с идеята на Едгар По за Любов, Изкуство и Природа, достатъчни, за да бъдем щастливи. Но именно в Нова Зеландия осъзнах колко много неща са необходими в живота, за да сме щастливи. Младите кивита, както се наричат новозенландците, също отлитат отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, а духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Идва ми на ум приказката за някой си Езин бен Йекел от Краков, който сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повторил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се мислел за луд да бие толкова път до Краков. Езин си натоварил партакешите към къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CВ опита си дотук наблюдавам как сред напускащите Бългрия се забелязват три типа, разбира се с междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват с  трудностите, решават, че светът е лош, станала е грешка и се прибират. Втората група е на по-гордите и упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират в родината си и създават затворено общество, в което се имат за герои, неразбрани от обществото. В третата група са успелите. Те се интегрират бързо в общество без да загубят физиономиите си. Те са запазили богатството от корените, но са добавили всичко ново, придобито от културата на страната, в която живеят. Пътят им продължава с един куфар в повече от познания местните. Често неразбрани, те са длъжна да напредват непрекъснато, за да бъдат доволни от постиженията си. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Париж, Нова Зеландия и предполагам навсякъде по света се срещат българи, както и други националности от трите вида. Човешката психика е една.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога той вдигаше телефона в колата си, за да търси помощ. Беше впечатляващо. Преспах при този човек, който ме посрещна царски. Имаше хубаво семейство. с три деца и чаровна съпруга и всичко, за да бъде щастлив. Въпреки всичко решил да посети Божи Гроб, усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор, подобни проблеми надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да пътува и да се радва на красотите на Нова Зеландия. За себе си правя разлика между несравнимо по-богата на история Азия или Африка, от където е тръгнало човечеството и Новия Свят като Австралия, Канада и Нова Зеландия. Природата например в Хималаите има хилядолетна история, пропита с духовност. Хората имат друго излъчване.

21' WellingtonТака или инък, човек не разбира ли какво носи в себе си и как да го изрази, където и да се насели, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

За Конфуций има два живота, но стигнем ли до втория, разбираме, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*