Номади и туристи в Рупшу

04 Dal LakeСъбитията в района на Кашмир дълго време не ми позволяваха да посетя този вълшебен земен кът. Не случайно и Индия, и Пакистан го наричат „земен рай“. Рай на земята не е възможен, но вълшебни кътчета, колкото и да оредяват, все още има.

Dal Lake Езерото Дал в Кашмир е такова място. Спите в House boat с комфорта и обслужването на замъците на махараджите в Раджастан и Гужарат. Местният пазар в езерото, суфите, които е възможно да срешнете в старата джамия, все още е привилегия с надежда да не се загуби.

nomads kashmir

Имам намерение да фотографирам малкото останали номади, носители на история и култура, които са на път да се загубят. Номадизъмът вече се е прехвърлил почти изцяло върху екраните, фейсбук, туитър…, телефони, самолети… туристически…, които заедно с промените в климата, са подписали края на свързаните с Природата класически номади. 

А погледът на истинския номад не се забравя! В него се усеща силата на човека, живял без ограничения, убеден в себе си, с респект към другите. Това са хора непознали граници, освен тези, които им поставя Природата. По дефиниция номадът е човек, реализиращ промените в движение, както и по време на обмена на стока, и култура. А това е обратното на туриста във ваканция, избягал от ежедневието на големия град в добре заслужената ваканция, която по навик трябва да бъде запълнена. (Въпреки, че ваканция = вакуум, празнота.) В общия случай туристът инстинктивно иска да замени едно пълно с нещо различно, отново пълно, за което е платил предварително. Да се научи да пътува човек е толкова трудно, колкото да се научи да работи. (схема, от която трябва да се освободи, за да пътува пълноценно…)

08 PrayНомадът е интегриран в околната среда. Той обменя стойности, душевни и материални, не мери, не сравнява. Живее естествено, както птицата лети. За туристът във ваканция светът се превръща в сцена, където  ролите в представлението се заплащат. Участието забавлява и провокира, в което се крие арогантността на изискващия турист-зрител. Ето парадокса: туризмът развива икономически дадено обществото, но обръща обекта за туризъм в продукт за забавление и нарушава нормалния обмен на стойности, които естествено изграждат обществото. Туристът консуматор плаща и рекламира качеството на „стоката“, нагодена или не към шаблоните на културния му мироглед. Той откупва невъзможността да се адаптира към новата среда със средствата, с които разполага. В случая най-лесен е бакшиша. Той освобождава туриста от трудността да се приравни към нещо различно, било привлекателно или най-често екзотично. Липсата на духовност е заменена с долар и вместо сближаване се получава отчуждаване, понякога дори ненавист.

Ki Gompa - copie

10 Chang pa Shepherds

 

 

 

 

 

 

След Кашмир, продължавам към Ладак, Нубра, Спити и Рупшу, в северна Индия до границите с Пакистан и Китай (Тибет). През 1996 година по тези прекрасни места срещах номади със стада от Тибет, които не бяха виждали фотоапарат.

15 Chang paЗа съжаление днес такива номади са на изчезване. Идващите от Тибет са голяма рядкост или са покитайчени. Огнените, орлови погледи на ездачи, говорещи езика на вятъра, вече не се срещат. С промяната на климата, вятърът на височина четири-пет хиляди метра понякога е изненадващо силен и нетърпим. На стабилно време  не може да се разчита. Феномен е планетарен. Възрастните номади не издържат, а младите мечтаят за света, донесен от туристите.

Недалеч от езерото Тцо Морири с приятеля ми, с който споделям пътуването, най-после попадаме на стада и палатки на няколко семейства Чанг-па, дошли от Чанг Танг. Имам бомбони за малките, тютюн за мъжете и няколко мускалчета българска роза за почуда на жените. Комуникацията, с очи и мимика, допълнена с десетина думи на местен диалект, е достатъчна. На такава  височина въздухът и думите са редки, а въздействието – дълбоко.

Веднъж издоили козите, сядаме да пием посолен чай с масло от як (приемлив след третата чаша). Няколко върхове-гиганти се оглеждат в кристалното Тцо Морири. Орли се вият високо над тюркоазените води на езерото, а хоризонтът отзад тегли като магнит да надникнете зад него. Веднъж освободена, душата лети, не мери. Гостоприемните овчари с топла усмивка и отворени сърца поделят с нас насъщното. Мястото на госта в палатката е свещено. Беднотията не дразни.

18 Chang paНо ето, че в момента, когато сме удобно настанени и всеки малък жест говори и топли, едно от момчетата със странно втренчен поглед ме приближава и прошепва: “gо out“! Острият тон на гласа с това “махай се” е казано искрено и с болка. Не реагирам, само ме свива под лъжичката.

Благодаря на възрастните Чанг-па, видимо не разбрали инцидента. Водачът ни, също огорчен, споделя как новото поколение не понася живота на родителите си. Когато нямат парична изгода, те ненавиждат чужденците и понякога стават агресивни. Когато момчетата се увъртаха около мен, освен за бомбони, не бях мислил за бакшиш.

В този район това бяха стада на последното поколение номади.

Старите стилови къщи на отдалечени в планините села, днес са покрити с по-практични, блестящи на слънцето, ламаринени покриви. Големи сателитни антени поемат боклука на модерния свят. Белите мечки са на изчезване… И какво ли не още…

Deskit Gompa2 - copieИскам да пиша още за това чудесно пътуване с най-старите будистки манастири, а това “get out” ми засяда в гърлото. Спомням си как преди няколко години след един 40 дневен трек в Непал на границата между Сиким, Тибет и Непал, пред величествения Канченджонга, си въобразих, че се намирам в “края на света”, където турист не стъпва. На това място от малък набързо скалъпен заслон излезе малко момче и ми поиска долар. Дадох му бомбон, ядосах се и забравих. Но момчето на номадите този път ме свали на земята.

Изворната вода е все по-малко „изворна“ , а какво става с човека, този най-интересен феномен в Природата?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*