Фотография – Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира докaто произведе своето изкуство. Децата също имитират, докъто започнат да изразяват себе си. Само копирането води до робия, но и робът един ден рекламира своята свобода…

Cartier Bresson-8

На фотографските изложби, за разлика от повечето други, зрителите рядко снимат фотографиите, но тук посетителите впечатлeни вадят смартфони. През този месец Центърът  бобур в Париж чества десет годишнина от смъртта на Анри Картие-Бресон.

Cartier Bresson-13

Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам. Мигът като есенция на живота отговори на това, до което бях стигнал, даде ми началния тласък във фотографията.

Cartier Bresson-2

В изложбата почуствах дълбока благодарност към Анри. Големите майстори ни обогатяват докато преоткрием себе си. Картие-Бресон, Роберт Франк, Сержио Ларен, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка и много други снимат  с един, два обектива (най-често 35 и 50 мм).  Ловят моменти, подарени от търсената случайност.  Съпровождат я с изработената интелегентност на личностите им. Сливат се с обстоятелствата. “Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват погледа към нощната черно-бяла фотография. Да свалим  шапка и пред фотографиите-картини на Соул Лайдър, ненадминат колорист, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество. Също пред оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната, фантастична Вивиан Майер, всички те с уличната фотография и  с почерци превръщащи фотографията в изкуство. Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Хелмуд Нютон или Стайшен също с ненадминати портрети и пеизажи! Или Родченко с оригиналния си поглед и невероятни ъгли на снимане! Голямо мерси на всички от фамилията на добрата фотография.

От мястото на изложението, дори в стил пощенски картички, не се въздържам да погледна към небето на Île-de-France, толкова рисувано от всички…

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

„Фотоапаратът е око, което фиксира света, който е голям екран в движение. Фотографът е единствено в готовност да лови ефемерното.“ – Без да съм сигурен кого цитирам продължавам да мисля за Картие-Бресон.

Cartier Bresson-10                                                         / Последният посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

В очакване на момента

авг. 19
2012

Анри Картие Бресон говори за “решителен момент във фотографията”. Триото око-сърце-визьор търси хармония в една вечно изплъзващата се реалност.

Усещането от добре уловен миг е  по-силно от фабулата на филмите, които ни увличат в потока на действието. Умението да уловим съдържателен многопланов момент, който да разправя история различна за очите на всеки, прави фотографията изкуство.

Мигът не ни принадлежи. Не ни се полага да го повторим или изживеем изцяло. За спряно щастие  може само да се мечтае. А какво по-ценно от настоящия момент!?  Но и самите ние сме в непрекъснат процес на осъществяване. Преживяваме минало-настояще-бъдеще в очакване н някаква форма на съзнание. На китайски, японски, еврид, изици на безкрайните възможности, глаголът съм няма сегашно време… Ние сме винаги на път… към ново преживяване.

На границата между минало и бъдеще казваме “сега”. То е винаги различно, облечено в напрежение от очакване на идващото “сега”. Доказателство за изминалото време е само промяна на нещата. Физиците свързват мярката за време с пространство, но това е възможно до определено време в миналото. Отвъд миналото времето изчезва като величина, превръща се в производно на нещо неизвестно. Преходът между потенциал и актуалност е въпрос основен за загадъчната връзка свобода-детерминираност.

Така животът, заедно с мисловните ни процеси, преминава в напрежение, създадено от междувремието, наречено очакване. Когато степента на очакване намалее започваме да се отегчаваме. Смъртта и безкрайното, въображаемо вечно (в което се таи силата на религиите) ни отнемат правото на очакване, а безвремието и празнотата ни карат да измисляме  отвъдното. Чисто “сега” има в екстаза, в транса на границата на безсъзнанието, привилегия на някои мистици.

Щсещането в неудържимата любов не търпи очакване. Присъствието на любимия изпълва момента с интензивност, несъвместима с понятието време. Творческият процес, интензивният спорт също имат общо с безвремието на момента.

С телефони, ай-пади и все по-качествено ловещи мига техники, вече всеки гони момента, който не “иска” да му принадлежи.

В Оровил (южна Индия) на покрива на огромна обезшумена зала във формата на кълбо е построена система от огледала, които във всеки момент на деня насочват слънчев лъч към огромна кристална сфера в центъра на залата. Целта е човек да визира лъча в състояние на концентрация и пълно отпускане. В “решителния момент” на Картие Бресон състоянието на фотографа е подобно. Добра концентрация, съпроводена с неутралност, ни дава възможност да бъдем максимално концентрирани в настоящия момент и същевремнно неангажиращи външните обстоятелства.

Фотографиите са от океана в Нор Па дьо Кале, северозапдна Франция. За фотографии от тази серия вижте 63-та галерия от сайта. Ако разполагате с голям екран, кликнете от дясно дясно в: – галерия – цветни – страни – Франция, Туке.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

                                                                                                / Сафед, Израел /

Вероятно най-трудната тема във фотографията е портретът. Ако приемем, че фотографията е измислена, за да “фиксира” човешки фигури, първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… снимат пеизажи или натюрморт единствено поради технически причини. Необходимостта от дълги експозиции не са позволявали фотографии на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

За първи път през 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно слага маска, персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, а поставя множество въпроси, които не изискват отговор, правят триъгълник между фотографа, фотографирания и зрителя.

Картие Бресон, който през месец август, ако беше жив можеше да навърши сто години казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Да уловим истинското в човека без влияние на околния свят. Това е  “решителния момент” на Бресон – нещото се появава и натискаме спусъка. Привилегирован момент! В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто снимката я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo, на английски to take a picture). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта – налагало се е душата на обекта за рисуване  да бъде представена различно. Ражда се кубизма и всички нови течения.

Добрата фотография не е снимане на нещо, а самото нещо. Снимано, то се превръща в нещо ново. Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. Така и най-незначителния предмет може да изглежда фантастично. Да му се даде наименование, означава да се осакати. Това му отнема възможността да бъде интерпретиран различно, а в голямата фотография дори безгранично. В това е магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до вселена без образ, до чистата про-ява, от която следват безброй интерпретации, привилегия на изкуството.

64 Spituk GompaThaktok Gompa55 Likir Gompa

/Манастирски врати, Ладак, Индия /

За разлика от музиката и литературата, фотографията и архитектурата в интерпретирането им не са свързани с времето.  Мислим много повече за самия фотограф, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи съвсем субективно от усета и визията на всеки според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон  “фотографията се определя в част от секунда, когато съзнанието на фотографа прониква в снимания обект.” Каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Единствено твореца-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: