Извън Рамките и Таи Чи Шуан – медитация в движение

През времето на ковидните години блоговете ми изостанаха за сметка на романа Извън Рамките, който излезе през април тази година в издателство Рива. Представихме го в зала Перото на НДК. Многобройните посетители и близки приятели създадоха сърдечната атмосфера.  Представих също малка фотографска изложба, първата, която отпреди трийсет години в летището Орли в Париж. Фотографиите са от забранена за туристи долина в Хималаите, за която става дума в глава от книгата.

В тоз единствен по рода си в света период, в който светът опустя, успях да заменя фотографията с писане.

Пишех на отворени прозорци – въздухът чист и с птичи гласове, необезпокоявани в един милионен град  като Париж. Книгата веднъж завършена, ри всяко стигане до последната страница (триста на брой) отново се връщах на първата и това над 50 пъти. Писането постепенно се превърна в дрог.  Усещах звука на буквите, ритъма на думите, празното между редовете. Опитът от фотографията и обичта ми към музиката помагаха. Търсех яснота и хармония. Дислексията отначало ме затрудняваше, накрая спра да ме притеснява. Вадех, допълвах, както са правели Пруст и някои други несравняеми гиганти в писането. Текстът приличаше на скулптура, ваех и довайвах думи. Давах живот на въплатения в мен мой най-близък приятел в миналото Върбан. Виждах го как доволен ми се усмихва заедно с родителите ми от непознатото отвъд.

Пътят и преживяванията на Върбан намират най-добър израз в думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“. Или както казва Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“, свобода, отговаряща на вътрешното състояние на всеки. Върбан постепенно се научава да живее с единия крак извън Рамките на всичко, което го задушава и пречи да изразява себе си. Разбира също как същите неприемливи Рамки са го накарали да търси изход за проблемите, отначало в тоталитарната система, а по-късно и във все едно кое, повече или по-малко затворено общество в света.

Искаше ми се да продължа да вая  това първо свое „бебе“, ако през април тази година не бях срещнал симпатичните издатели от Издателство Рива. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай и се хванах се на въдицата да предам ръкописа.

Сега опитвам да не тъгувам за първото си отроче, с което продължавам все още да живея. Или както казва Миларепа, големия мъдрец от Тибет: „Моята религия е да не съжалявам за нищо от миналото, настоящето и бъдещето.“ – звучи чудесно, нали.

Иска ми се да напиша няколко реда за нещо по-актуално, с което се захванах наскоро – бойното изкуство Таи-Чи Шуан. Защо ли? Искам да си отида гъвкав от този свят, усетил силата на това празно, което се оказва пълно, тази взаимна връзка между Ин и Янг, за което имат толкова много написано в китайските мъдрости.

Люксембургската градина в Париж е място за спортове и игри, включително бойни изкуства за всички възрасти и това от близо 50 години. Любителите на фотографията ми във фейсбук вероятно са забелязали образи от тази градина в сърцето на Париж.

/ Таи Чи с ветрило /

/ Треньор мери лицевите опори на девойката, която тренира… бокс. /

Подобни таи-чи упражнения съм виждал по улиците в различни китайски провинции, но за мен те приличаха на банални, неинтересни гимнастически движения. Едва преди две години моя близка ми показа дълбокия смисъл на Таи Чи Шуан – връзката между Ing и Yang, универсалната енергията Chi, силата на вътрешната насоченост Yi в състояние на тялото, лишено от мисъл и емоция, в което пълно и празно преминават едно в друго. Грабна ме физическия и духовен характер на Таи Чи, едновременно философия и наука за управляване на енергии в тялото. Това може да се оприличи с Раджа Йога в Индия, свързано също с философията и принципите на Dao (Тао).

Преди 800 години, между династиите Сонг и Минг, мъдрецът даоист Zhang Sanfeng практикувал метод за постигане на вечна младост. Той прилагал принципите на Lao-zi, формулирани още през VI-ти век преди новата ера.

Мъжът ( 88 годишен) упражнява с дамата класическа форма Yang на Tai Chi.

Двамата тайландци обменят движения – Туи-Шу – докосване на ръцете.

Европейския шампион на бойни изкуства Jean Luc Lesueur.

Начална поза – в моя случай с неправилно поставена дясна ръка. Би трябвало пръстите на двете ръце да си предават взаимно енергия. Протича топлина, която зачервява дланите. Краката имат форма на готическа катедрала, готови да поемат тежестта на кубето – горната част на тялото с теме, което тегли към небето – колкото по-ясно нагоре, толкова по-силно се забиват предните части на ходилата в земята.  Под петите може да се постави цигарена хартия – катедралата да може да се завърти лесно във всички посоки- Интересно, нали?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пари Фото 2016

02-paris-photo-grand-palais-2016

Тази година под аркадите на Гран Пале са разположени 153 водещи галерии от тридесет страни. Най-многобройни са френските, следвани от Щатите, Германия и Англия. Присъстват  30 издатели на книги за фотография с актуални и редки антикварни издания. За растящият брой посетители всеки ден има програмирани форуми.

paris-photo-grand-palais-2016

Галериите  излагат нови медиуми и техники – оцветяване с пигменти, наслагване на образи, фигури с оригинални сюжети, поетични, забавни, с богата фантазия, търсеща границите на фотографията.

05-paris-photo-grand-palais-2016

Икономическата криза наложи по-големи изисквания за висок професионализъм и качество.

08-paris-photo-grand-palais-2016

Сара Мун, подобно на други известни фотографи, дава автографи върху последната си книга.

04-paris-photo-grand-palais-2016

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

10-paris-photo-grand-palais-2016

 

paris-photo-grand-palais-2016-9

 

paris-photo-grand-palais-2016-10

 

paris-photo-grand-palais-2016-7

 

paris-photo-grand-palais-2016-2

 

03-paris-photo-grand-palais-2016

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Септември–ноември 2016-та в България

Ето как протича този път двумесечния ми престой в родината.


01-arigato-japan-izlijba

Галерия Средец в София, Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Джапан” (Здравей Япония), един поглед към гостоприемна Япония, където японците казват “красотата е отговор на търсената истина”.

За Япония съвсем накратко бих казал, че е взела есенцията от културата на своята съседка Китай, по-късно също от Запада, без да промени стила и същността си, предполагам една от причините в страната да има толкова шокиращи, успешно овладени противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с твърдост и подчертана дистанция. Личното е свързано с общото, место “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”. На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”. Глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Японците не спират да се изграждат! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото, а винаги с възможност за развитие.

02-ivan-arigato-japan

По време на откриването на изложбата японският посланик ме стопли с думите „фотографиите ви ме върнаха в страната ми“. Също досега не бях получавал роза от жена, при това искрено засмяна японка.

03-arigato-japan-ambassador

В София е студено, вали дъжд. Времето е подходящо за топла минерална баня. Това ме заведе в Панчарево, където банята е прясно подновена.

04le-bain-pancerevo

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са покрити с бяла пелена, която ще се загуби така бързо, както се е появила. Любимата ми планина, „най-красив си в света“, казва песента. Така мисля и аз.

05-pirin

 

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

 

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Пиринската авантюра завършва, както обикновено, в минералната баня в Добринище, опазена все още от „вълците бизнесмени“ от местния кмет.

12-bain-dobrinishte-2

Едно от големите ми удоволствия е да слушам местните как сладко си хортуват какво се е случило на кравата или какво било или ще бъде. Така е било от десетки години. Двата „младежи“ на фотографията като деца са помагали на бащите им да строят банята. Било е на собствен гръб и собствени средства.  Днес се опасяват кой ли от “благодетелите” на града ще я “закупи” от кметството, за да си направи Спа.

13-bain-dobrinishte

Преди повече от 50 години слизахме от Пирин  до самата баня със ски, забучвахме ги в снега до клетката на една жива мечка и се топвахме блажено в банята. Някой от по-възрастните изваждаше шишенце с домашна ракия и запявахме тихо песни за Пирин. Сега продължава да е хубаво, стига лакомите Чичовци с парите да не глътнат и заменят банята с някое лъскаво, безлично спа.

Но нека да завърша с Япония, където има многобройни минерални бани, включително на покрива на хотел, в който преспах. Голяма час от баните са в красиви градини. Японците имат голям респект към Природата, в която всяко нещо има своето място.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Поморие

Поморие (бившото Анхиало) с големите си солници още от Византийско време, е между красивите все още нереформирани кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали дотук за сол. По време на гръцката епоха Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождението от турците солта се е разнасяла с теснолинейка, но идва време, когато бай Тошо (Живков) решава, че това вече не е необходимо. На местото на голяма част отсолниците построяват санаториум с нови строежи и започнали да внасят сол от приятелските страни в Африка. Мъдрата замисъл на даровития ни водач четиридесет години по-късно привлекли братята руснаците, които харесали това място и се хвърлили да купуват апартаменти, цяла колония и да ползват чудотворните минерални води.

%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d1%81-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%8f-100

Лагуната в Поморие без да има качествата на Мъртво море, е екзотична и достатъчно богата на минерали.

les-russes-a-pomorie-100

С калта, солта, есенното слънце,  мигриращите птици в езерото, въпреки замърсените плажове и мътното море наоколо, дори post mortem, желанието на бай Тошо се осъществило. Руска колония, масивно завзела града. Руснаците закупили над 3000 апартамента, а много магазини носят руски названия. Руската инвазия не е само в Поморие, извиняват се поморийци, по черноморието ни идват над 500000 руснаци годишно. Липсва Путин, казвам, „но той е все едно тук, защото милите руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – споделя стопанката, при която съм отседнал.

les-russes-a-pomorie-4

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но казват „уж“, защото братушките се пазарят и цепят стотинката на две.

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b5

Руснаците от фотографиите са завзели езерото, по-евтино от скъпото спа, до голяма степен построено също за тях.

Най-важното е, че калта остава една и съща от хиляди години!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Paris Photo, 13 ноември, 2015

01 Paris Photo1

Тази година салонът Пари Фото в Гран Пале, въпреки напреженията с терористите, е по-успешен от всякога. Благодаря на  загрижените читатели на блога, които се обадиха. За съжаление е необходимо разтърсване, за да си покажем до каква степен държим едни на други.

08 Parisphoto

В настоящата подтисната атмосфера показвам няколко фотографии в деня на откриването.

02 Paris Photo

И добрата новина: котата на добрите фотографи е във възход.

03Paris photo

 

04 Paris Photo

 

 

05 ParisPhoto

 

06 Parisphoto

 

07 Parisphoto

 

12 Prisphoto

 

Paris Photo

 

Paris Photo-2

 

14 Parisphoto

 

Paris Photo-3

 

11 Parisphoto

 

09 ParisphotoParisphot15

Публикувам блога,  но всички публични места в Париж са затворени. 160 фотографски галерии от цял свят са блокирани в Гран Пале.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: