Пари Фото 2016

02-paris-photo-grand-palais-2016

Под аркадите на Гран Пале са разположени 153 водещи галерии от тридесет страни. Най-многобройни са френските, следвани от Щатите, Германия и Англия. Присъстват  30 издатели на книги за фотография с актуални и редки антикварни издания. Програминарани са форуми с растящ брой посетители.

paris-photo-grand-palais-2016

Повечето галерии  показват нови медиуми и техники, често сполучливи – оцветяване с пигменти, комбинации с наслагване на образи, фигури и оригинални сюжети, поетични или забавни с богата фантазия.

05-paris-photo-grand-palais-2016

Икономическата криза налага напоследък по-големи изисквания за качество и висок професионализъм.

08-paris-photo-grand-palais-2016

Сара Мун – с характерния си финес, заедно с други известни фотографи дава автографи.

04-paris-photo-grand-palais-2016

Има интересни артистични, понякога екзотични фигури… (също в блогове от минали години)

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

05-paris-photo-grand-palais-2016

 

06-paris-photo-grand-palais-2016

 

10-paris-photo-grand-palais-2016

 

paris-photo-grand-palais-2016-9

 

paris-photo-grand-palais-2016-10

 

paris-photo-grand-palais-2016-7

 

paris-photo-grand-palais-2016-2

 

 

 

03-paris-photo-grand-palais-2016

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Септември–ноември 2016-та в България

Ето как се представи този път двумесечния ми престой в родината.


01-arigato-japan-izlijba

В галерия Средец в София Министерство на Културата и Японското посолство представят фотографската ми изложба “Аригато Жапан”, един поглед към госториемната Япония, в която японците казват, че “красотата е отговор на търсената истина”.

Фотографите снимаме, за да не говорим и все пак, ако трябва да дам с две изречения идея за Япония, бих казал, че тя е взела есенцията от културата на големите си съседи Индия и Китай и по-късно от Западния свят без да променя физиономията и същността си. Това е вероятната причина в страната да се забелязват толкова шокиращи, успешно овладяни противоречия.

В отношенията между хората  има етика и финес, съчетан с подчертана дистанция и твърдост. Вместо “обичам те” японците казват “има обич”, вместо “липсваш ми” – “има тъга”… На зададен въпрос най-честият отговорът е “може би”, глаголът съм няма сегашно време – в живота всичко е на път да става. Хората се изграждаме непрекъснато и японците не спират да изграждат себе си! Изкуството в Япония не е симетрично, нито “съвършенно”, както гръцкото и затова винаги с възможност за развитие.

02-ivan-arigato-japan

При откриване на изложбата японският посланник ме стопли с думите, че с фотографиите ми се е почуствал в страната си. Също не бях получавал роза от жена, притова засмяна японка.

03-arigato-japan-ambassador

В София е студено, вали дъжд, съвсем подходящо време за минерална баня. На фотографията се вижда подновената минерална баня в Панчерево.

04le-bain-pancerevo

Мраморите на връх Вихрен и масива на Кончето са загърнати в бяла пелена, която може да се загуби така бързо, както се е появила.

05-pirin

 

07-%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b8%d0%bd

 

pirin-6

 

pirin-3

 

cats-ridje

 

10-pirin

09-pirin

pirin-4

 

06-pirin-2

Пиринскита авантюра, както винаги завърши с минерална баня в Добринище.

12-bain-dobrinishte-2

Едно от големите ми удоволствия  е да слушам местните как сладко си хортуват, споделят какво се е случило с кравата или на нивата, така, както са си говорили от векове. Тези двама „младежи“ като деца са помагали на бащите си да строят банята и това е било на собствен гръб и средства, за да се радват на минералната вода. Сега се опасяват дали някой от “добродетелите” на града няма да я “закупи” от кметството, за да си направи модерно Спа…

13-bain-dobrinishte

Като малък със ските слизахме от планината до самата баня,  забучвахме ги в снега и се топвахме блаженно в  минералната вода. По-късно в същата операция добавяхме глътка ракийка и припявахме по някоя планинска песен. Сега пак е хубаво, с надеждата да не го откраднат лакомите Чичовци за спа.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Поморие

Анхиало, сега Поморие с огромните си солници от Византийско време, е между красивите кътове на Черноморието. Римски кервани са идвали да взимат от сол. По гръцко време Несебър и Созопол са се карали към кого да принадлежи това богатство. След освобождение от турците  солта се е разнасяла от теснолинейка, след което идва ред на бай Тошо Живков, който решава, че това не е необходимо. Построяват санаториум и други строежи, и разрушили голяма част от солниците, а сол решили да внасят от Африка. Хубавата замисъл на мъдрия ни ръководител се осъществява четиредесет години по-късно, когато руснаците харесали това място и до днес продължават да купуват апартаменти, за да си правят тяхна колония с чудесни минерални води. Нали все пак сме братя?!

%d0%b8%d0%b2%d0%b0%d0%bd-%d1%81-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%8f-100

Лагуната в Поморие не е Мъртво море, но е екзотична по свой начин.

les-russes-a-pomorie-100

С калта, солта, есенното слънце,  птиците в езерото, замърсените плажове и мътното море наоколо, реализирах, че бай Тошо е успял, дори това да е пост мортем, да привлече руска колония, масивно завзела, освен калта целия град. На руснаци са продадени над 3000 апартамента и много магазини носят руски названия. Руската инвазия не била само в Поморие се извиняват поморийци, защото  по черноморието ни идвали близо 500000 руснаци годишно! – липсвал Путин – „но той все едно е тук, защото тези мили руснаци отказват да научат една българска дума. Някои от тях дори твърдят, че Кирил и Методи са руснаци!“ – сподели стопанката, при която съм отседнал.

les-russes-a-pomorie-4

Местните поморийци са длъжни да говорят руски, уж търговията да върви, но „уж“ се казвало, защото братушките цепели стотинката на две.

%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d0%b8-%d0%b2-%d0%bf%d0%be%d0%bc%d0%be%d1%80%d0%b8%d0%b5

Все пак калта е останала същата от хиляди години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Paris Photo, 13 ноември, 2015

01 Paris Photo1

Салонът в Гран Пале Пари Фото, тази година по-успешен от всякога, заедно с всичко във Франция, днес затвори врати. Намираме се във война с терористите, вътрешна и световна. Благодаря на всички читатели на блога и загрижени се обадиха. За съжаление са необходими трусове, за да си показжем колко държим едни на други.

08 Parisphoto

В настоящата атмосфера без да коментирам тенденциите в салона с няколко фотографии показвам  деня на откриването. За отбелязване е намаляването на кича от предишните години. Същото можем да кажем за салона ФИАК. Котата на фотографите не са спаднали.

02 Paris Photo

 

03Paris photo

 

04 Paris Photo

 

 

05 ParisPhoto

 

06 Parisphoto

 

07 Parisphoto

 

13Parisphto

 

12 Prisphoto

 

Paris Photo

 

Paris Photo-2

 

14 Parisphoto

 

Paris Photo-3

 

11 Parisphoto

 

09 ParisphotoParisphot15

 

Днес в Париж всички публични места са затворени,  включително 160-те световни фотографски галерии, блокирани в Гран Пале.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

FIAC – Paris 2015

Не става дума за изкуство, за което думата бизнес, мода и снобизъм са на първо място. Има и бисери.  Съврменното или още поп-изкуството се прави, за да учудва, да обръща внимание върху себе си, да обхваща по-широка публика и да се продава повече.  Ако това е прогрес, той ни заставя да измисляме нови възможности за живота и себе си. Допреди седемдесет години изкуството не е било масов продукт. Неговата елитарност е била храна за духа на всеки чувствителен човек.

В този Фиак 2015 в Гран Пале, с придружаващите го изложби в Париж, съществува компромис между масовост и лично, между безлично и лично, между повърхностно и трансцедентно, между временно и безвременно.

Fiac 2015-4

Ева и Адел на снимката с мен са се превърнали в необходимо условие за част от артистичните изложения по света.  Те живеят в Берлин и се придвижват с розово бусче, в което имат всичко необходимо, за да се представят самите те като  образи на Съвременно Изкуство. Двете се появиха анонимно в залите през 1990 година с твърдението, че са „The begining after the art’s end“ („Началото след края на Изкуството“). Те държат да не се знае нищо за тях, дори полът им е неизвестен. Поемат си разноските сами, не правят бизнес с вида си. В 165 галерии, освен шокиращите абсурди има шедьоври.

Fiac 2015-4

 

 

Fiac 2015-5

 

 

Fiac 2015-6

 

 

Fiac 2015-7

 

 

Fiac 2015-8

 

 

Fiac 2015-9

 

 

Fiac 2015-10

 

Fiac 2015-11

 

Fiac 2015-12

 

Fiac 2015-13

 

Fiac 2015-14

 

Fiac 2015-15

 

Fiac 2015-16

 

Fiac 2015-17

 

Fiac 2015-18

 

Fiac 2015-19

 

Fiac 2015-20

 

Fiac 2015-21

 

Fiac 2015-22

 

Fiac 2015-23

 

Fiac 2015-24

 

Fiac 2015-25

 

Fiac 2015-26

 

Fiac 2015-27

 

Fiac 2015-28

 

Fiac 2015-29

 

Fiac 2015-30

 

Fiac 2015-31

 

Fiac 2015-32

 

Fiac 2015-33

Идва ми на ум приказката, че една лъжа е лъжа, две лъжи са пак лъжи, но три лъжи, това е вече политика. По същия начин бих казал за Съвременното Изкуство – в някои случаи то е Изкуство, но повтаряно по един и същ начин се превръща  само бизнес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: