Новогодишен фотографски калейдоскоп

Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите да пиша. Фотографите, ние често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където при възможност бих се върнал повторно.

03 Равносметка                                                                    / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина библейската земя на свръх модерния Израел с прекрасната пустиня Негев.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък направиха някои много интересни места трудно достъпни.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ми тегли към Африка, но коренъите теглят към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна отиват трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен  най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, богати и винаги с много за откриване. Южна Америка с богатата си, разнообразна Природа, с красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Това не е  духът, с който е импрегнирана Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са загубили голяма част от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни съм писал по нещо в блога, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните са наричали майка Индия, включваща Пакистани и дори преди време Афганистан.

Искам да добавя могъщите масиви в Непал и разнообразното население с безпроблемни, сърдечни контакти.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил винаги наричан, е обиден на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните. Страна, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото  може само да ни учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците  и показват колко различни могат да бъдат хората.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.

На две крачки се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – освен Александрия и Кайро, с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

 

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проект, който следвам (в моя случай без стриктна програма), той би се наричал « Земята и Хората ». Земята навсякъде разнообразна и прекрасна и човекът, този най-интересен земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Един ден и без да се бавим ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, а той оставя следи и се прибира различен. Отвъд хоризонта, добили вкус към широки пространства и предизвикателства, откриваме нови качества в себе си и копнежът за нов път вече не ни дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носим, отговарят на качествата, които сме развили в себе си. За търсещият дух светът е провокация, стимул да надминем себе си. Добрият обмен с другите събужда творчески елементи, връщаме се обогатени и доволни от себе си.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай далеч. Оставай дълго. Задълбочавай. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор на тази мисъл е винаги на път.

                                         / Пуна се Атакама, Аржентина /

Смисълът на пътуването е човек да се превръща във всичко, все едно къде. Окото да следва светлината, да се учи да лови бягащите моменти. Многословието да се стапя в тишината, натежала от смисъл. Животът и смъртта да се сливат в осъзнатия момент. Пламъчето в гърдите да разгаря вътрешния огън, двигателя на човека-пътник

Ние всички сме винаги НА ПЪТ.

                                                                     / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не се среща човешка душа, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори най-добрите джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инструментите тук са кът, а за резервни части не се говори.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се преустройва такава машина, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „no problemas!“ми отговоря човека, който освен това няма бърза работа. След кратък размисъл Чибодиай Калпанчаича добавя с горд тон в гласа: „Тази година колата ще да тръгне“  .

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още по-широка. Светът е малък и нации технически не липсват.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили с вулкана Лулаиако 6739м в дъното/

В  пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо в Салта, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им само на 150 километра.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена с цветове пустиня на земята.

                                                 /Кампо де Пиедра Помез/

Не мога да променя програмата, продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата в която живеят и ги опазва различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци. Всяка добра среща е шанс, единствен и неповторим. Опитвам да не съжалявам.

                                            /Вулкана Пенадо, 4300м/

Цветовете на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на височина между три и шест хиляди метра са фантастични, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак.

Промиването на руда зацапва питейната вода, а корумпирани компании подкупват водоснабдителите и им затворят очите. Нивото на отровните елементи във водата напоследък е станало крайно недопустимо и в борба с корупцията в страната повечето мини са изоставени, а частните компании изчерпани или спряни.

                                               /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро с неговите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня. Облечени са в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното и кашмира. След западането на търговията с минерали, Аржентина започва да развива и да експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа, с който пътувам, споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

По време на пътуването на моменти всичко спира, замира, отваря място за нещо голямо, неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След качване на вулкана Пенадо ( 5740м. ) ме очаква тази кристално чист „басейн“ с топла минерална вода. Не пропускам да се топна, както майка ме е родила. А Великден наближава, за катедрала може да ми послужи небето, а за хор, сладкото хортуване на групата фламинго, които цопкат с човки и примляскват в лагуната наблизо. Лек аромат на сяра служи за тамян. Раят не е другаде, а на Земята. Естествен конфорт, надминаващ дори най-луксозните, претенциозни спа.

 

Сенките  се удължават и ме приканват с птиците да споделим наближаващата звездна нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Няма фламинго, нито лек мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите не са толкова близо, но Природата е не по-малко прекрасна. Земният Рай е навсякъде Рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес тангото пулсира на всеки ъгъл в кръвта на аржентинците.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта има други фотография за тези слабо докоснати от варвари кътчета на планетата. Ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де Атакама.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: