Иван Пастухов

Срещаме две говорещи очи, вглеждаме се в тях и колкото по-дълбоко навлизаме, повече съкровища разкриваме.

Дали учен, влюбен, поет, възрастен или дете, пресичаме воали, искаме да проникнем в скритото, различно във всеки човек!

Някои казват „очите са огледало на душата“ и звучи чудесно, но Душата е недостижима за обикновените очи. Изпълва ни  само живецът, зад който тя е скрита, пазена от узурпатори.

Това ще остане така, докато заживеем със Съзнание за взаимно разбиране, без страх и агресии.

След един добре запълнен живот погледът става спокоен, дълбок, с тежестта на това, което човек отнася в незнайното Отвъд. Има го при хора, постигнали дистанция спрямо себе си, дали значимост на другите,  както и при деца, преди да са ги похлупили драмите в живота.

Две говорещи очи: какво по-хубаво за фотографът, който не приема изкуствени постановки.