Иван Пастухов

Близо седем милиарда човешки лица имат погледи, които търсят себе си, търсят други очи, или взаимно се избягват…

Понякога се случва да потънем в бистрия, бездънен кладенец на нечий поглед – колкото по-дълбоко отиваме, повече съкровища разкриваме.

С какво притеглят нечии очи, когато не ни оставят да се откъснем от тях?

В погледа чаровен, обаятелен или студен, в очите на учения, на влюбения, на убиеца, на президената, поета, артиста…, когато ни притеглят, искаме да свалим  воалите, покриващи онова Нещо, скрито дълбоко отвътре, което наричаме истинско и невидимо за обикновения поглед.  То пази съкровенната истина на притежателя си, такава, каквато има всеки човек.

В края на земното си пътешествие какво отнасяме отвъд, в незнайни светове? Осъзнатото в повече от простите ни умувания, настроения или емоционални състояния продължава да вибрира с Нещото, с Душата, отлита…

Мисълта и виталната енергия отслабват, емоциите стихват, външната форма се смалява и дълбокият, изразителен поглед започва да говори повече от всякога…

Дори най-безизразният погледът съдържа Нещо загатнато. Но между нас съществуват и необятни погледи, в които Нещо-то, отвътре променя живота, на човекът, имащ привилегия да го срещне.