Фотография

                                            / Рим /

Критерият за добрата фотография е един : да бъде незабравима. – Брасаи

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография – изкуство

                     / Мачу Пикчу, Перу – фотографията е обърната в профил /

“ Голямата разлика между мен и другите фотографи е, че с фотографиите си интерпретирам, тълкувам, но никога не правя документация. Показвам това, което усещам в даден момент, не каквото виждам, а каквото усещам. Оставам винаги като начинаещ, който открива света отново и отново. “ – Андре Кертез

Без претенции мога да кажа същото за себе си като допълня с думите на големия Бейкън:

„Всяка фотография, картина, всяко нещо, което виждаме, променя погледа ни към другите неща.“- Францис Бейкън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Изкуство

Очите на всеки виждат с различен поглед, съответно  различни истини. Всеобща истина няма. Ако съществува такава, тя не е в обсега на нашите усещания. Което не изключва всеки да разполага с частица от нея. Изкуството ни помага да се протегнем отвъд привидния свят.

Когато снимам нямам определена мисъл, не търся истина, не сравнявам, не определям случилото се в момента. Всяка мярка ограничава фотографските плановете, прави разказаната история изкуствена. Мярката за идкуство не е в истинност, а в чувство за безвремие, пространство и време се сливат в усещане, в което  еманентно и трансцендентно, временно с безвлеменно са заедно. Красотата е недвусмислена, неопределима и различна за всеки, тя отваря, променя, помага ни да дишаме различно. Въздишката след болка разведрява, но от красивото губим дъх. Грозно, сбръчква, задушава, разболява, а “Красотата ще спаси света”, се провиква Достоевски. Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво.

Светът, винаги различен, се пресъздава във всеки миг, преустройва,  минава през хармония и разбърква, за да преустрои отново… В момента на хармония кадрираме,  клик и мигът е уловен.

На изложените фотографии: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин. В даден момент хората се подреждат в хармония, следва видим хаос и нов, винаги различен момент отново в хармония…

Очевидно, за да уловим мига, трябва да сме забравили себе си, свободни от диктатора, налагащ “истини”. Да излезем от клишетата на за- или на-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции. Вътрешният усет се слива с външния свят. Осъществена, тази връзка създава винаги нов език, нова поглед, творчески  –  изкуството е винаги различно, винаги ново.

Големите портретисти изчакват момента, когато лицето изразява частица истина, вътрешна хармония, красота, присъщи на всеки. Децата, примитивните хора без претенции, възрастнитеу доволни от живота, както и добрите артисти, истински в ролите си, те са по-лесни за фотографиране. Но в добрата фотография най-вече е постигната  връзката между вътрешната истина на фотографа и тази на обекта.

В изложението през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, снимал в продължение на двайсет години войната във Виетнам. Показаха фантастични черно-бели тиражи-икони, в които погледът на фотографа, забит в реалния ужас на войната, в лицето на смъртта без да товари впечатлява подобно на иконите на Капа – и двамата са направили смъртта привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Зад многообразието на добрия фотограф стоят зрителите с погледите си самите те, превърнати в творци. По същия начин в литературата, музиката…, във всички изкуства ролята на твореца е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма на съответната епоха.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО

Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за ЗАОБИКАЛЯЩА РЕАЛНОСТ, за нея даваме единствено своите концепции. Пространство и време са взаимно свързани, но те са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ на определена дължина на вълната) е  характеристика на цветето, наречено минзуар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори да приемем вътрешното проникновение на някого за по-обективно, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представи обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е  да отразим събитие със субективен, платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа, но не и в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е  различен на вид. А самото събитие следва ред други незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития…

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи мисленият и измислен от нас свят е интерпретация. Това не намалява интереса към живота с налагащата се отвсякъде, неизяснена обективност, както и с разнообразните възможности на мозъка да създава и да интерпретира творенията си за открития. В такъв смисъл фотографията се превръща в изкуство.

Казано различно, да приемем фотографското клише за предаване на реалност, все едно под каква форма,  е  банализиране на изкуството. А изкуство, доведено до видима баналност, губи предназначението си да отваря прозорец към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също разбират че правят изкуство. Както казва Айнщайн: „Физиката е вид метафизика, защото няма допир до реалността“.

Какво се крие зад привидното от пръв поглед – вгледайте се в скала в Тасманово море.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

За фотографията – ретроспекция

Ivan За фотографията                           /автопортрет, Нова Зеландия/

Благодарен съм на възможността, която ми дава фотографията да търся автентични моменти, зареждащи с енергия. Да свързвам вътрешното си усещане с хората и прелестите на Земята,  да търся мистерията на мига, връзката между видимо и невидимо, играта между светлина и сянка, да превръщам гледане във виждане.

Животът и смъртта заедно създават ценността на мига. Всички, макар несъзнателно, търсим тези мистериозни моменти извън времеброенето, мигове в един вечно претворяващ се път към съвършенство, в които винаги се случва нещо ново. Усещане без име, което потенциално носим в себе си…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: