МИСЛИ, ВЪПРОСИ, ЧУВСТВА

Няма безлични мисли. Всяка мисъл е маркирана от мястото, епохата и личността на този, който я изразява. Това, за което се говори зависи от това кой, кога и къде говори. – А. Ходоровски

19 Ani Ivanovska-1                                       /Анна Ивановска/

Няма незначими въпроси. Въпросите, повърхностни или дълбоки, идиотски или интелегентни – всички имат значение : защото отговорите само на един въпрос са безброй. Стойността на въпроса ще зависи не от неговото качество, а от качеството на отговора. – А. Ходоровски

Четиво                                                              / Спити, Индия/

Бих казал и обратното – достигнали до въпрос, вече сме близо до отговора. В противен случай не бихме могли да формулираме въпроса си. Въпросът и отговорът са част от Цялото. В този смисъл всеки въпрос би трябвало да води до нов, който асимптота се приближава до  цялото.

Ani Ivanovska-1                                                         /Анна Ивановска/

В свят, откъснат от Цялото чувствата не са реакции спрямо реалността, а са интерпретация на реалността. Всяко чувство е резултат на гледна точка. Обектите на желанията не са реални, а въображаеми. – А. Ходоровски

В този ред на мисли: Чувствата, продукт на виталната енергия в човек, се смесват с мисли и заедно представляват смесица от емоции и въображения. Всяка вибрация е енергия, променяща материята, която е израз на енерегия. Причина човек да гради или руши с мислите си. Пример от ежедневието е лекотата, с която соматизираме.

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

Paris-2                                                                    / Париж /

Фотографията дава тяло на това, което носим в себе си.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и калиграфия

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
в една единствена усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

Фотография и калиграфия                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията този голям поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографията няма общо със състоянието на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израза във видимия свят. И все пак, фотографът трябва да изтрие себе си, когато снима.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността, (връзката пространство време) на калиграфът е необходим трети елемент, който се намира в празнотата.  За китаеца не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката ще слее единицата с множеството, поради вътрешно единство и капацитета за вариации. Ретуш не е възможен. Жестът ако не е точен и единствен, не се е получава. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една проста, изразяваща всичко черта. В съответствието пълно-празно, съчетано със съотношението плътно-разредено, чертата въплъщава едновременно линия и съдържание, ритъм и финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът  добива формите на външния свят в реален вид, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата с връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия е едно и също. Те изразяват непрекъснатата промяна на всичко в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно, умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

PariФотография и калиграфия2s-2                                           / Булонския лес/
Фотографията, родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота. Ние търсим хармония и съвършенство в геометричните форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл с идеята за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от Празнота. Без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплъщават непрекъснато менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото Празно-Инг-Янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, той расте с дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот чрез празното, трябва да носи качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта Пълно-Празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква ново, различно. Същото нещо се изразява в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Когато снимам нещо изключително, в някакъв смисъл подобно на калиграфа, на когото дъхът се превръща в знак, забелязвам как дъхът ми се забавя, спира за момент, въздъхвам, сякаш нещо се е освободило и благодаря…

Творческото състояние на фотографа е, когато превърнат в антена, изчистена от претенции и целомъдрия, той забравя себе си.

Единственият начин да надникнем зад воалите на видимия свят в, странната алхимия между желание и случайност, които ни обитават, е да опростим максимално всичко и най-вече да не сме напрегнати.

Примерът с калиграфията отива до границата на възможното, но не намирам по добър пример за опростяване на жеста. Матис също казва, че се преоткрива, като опростява рисунъка си до няколко прости движения.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Защо снимам

We are playing with things that desappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Ние си играем с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

Wild donkeys, Tso Moriri, India-2                                     /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът е нов във всеки момент. Дали това ме плаши, не мога да измеря, но знам, че ме стимулира да ловя моментите, които ме привличат и няма да се повторят. Ето тези диви магарета на фона на вълшебна Природа. Само миг, после ги няма. Дали бяха реални? Виждам ги като хубав сън, до който се докоснах физически.

Човек се засмива, има искрен поглед, вие го снимате, а след това го помолете да повтори изражението си… Снимате, защото сте готови да уловите добрия момент на доброто място. Няма нищо за осмисляне или изчисляване. Движите се в собствените си сънища и поезията, с която сте дошли на този свят. Качествата, с които сте се родили, ви задължават да ги развивате – вероятно единственото задължение в живота. Школите се учат и забравят, само тогава преоткриваме външния свят какъвто е, винаги различен. Чувствителност не се учи, нито търсещия поглед. Когато ги има, те се развиват. Между гледам и виждам има голяма разликата. Контактът с външния свят добавя възможността вътрешно и външно да се изразят в геометрична форма. Пространство и време се свързват. Няма как да не е интензивно, моментът е винаги взискателен.

Снимането не е за мекошави хора, нито за диктатори или егонцентрици. необходимо е да забравите себе си и да се слеете със света, който сте любопитни да откриете. Живеете без претенции за себе си. Няма какво да доказвате, нещата се представят или не. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците, фотографияте коват мига, участват в момента и визират безмълвно, без да размътят терена. Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата.

Снимате с почерка, с който бихте написал идея, разказ, поезия. Пътят ви се превръща в романа, който нащраквате, както усещате живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно или студийно.  Едни се ровят във вечно променящото се битие, за да търсят истории. Други ги измислят, за да ги представят различно, но всички фотографи се движим върху една и съща, вечно меняща се сцена.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Желания – Реалност и Фотография

Vietnamжелание фотография                                                                               / Виетнам /

Желанията ни в общия случай се уповават на липси, които свързваме с реалност. Но реалността няма грижа за това, че съществуваме. Светът не е, за да ни прави удоволствие и в крайна сметка самата реалност не представлява център на интерес, защото живеем с променящи се желания в сферата на навици, на които тя убягва и във всеки момент  е различна.

Много хора виждат фотографията като фиксирана реалност. Докоснатият миг е наистина фрагмент от това, което приемаме за реално и в това е магията на фотографията, да направи от мига история. Тази магия намира най-добър израз в музиката, в която преживяваме духовно всеки звук. Той вибрира в пространството и намира в тялото ни конкретен материален израз.

Силата на фотографията е да въздейства с откраднатата от реалността история, уловена за миг и разправена извън времето.

Ролята на изкуството е да събере автора, произведението и любителя в творение, което да е различно, според погледа на всеки.

Vietnamжелание фотография-4                                                                    /Angkor, Cambodia /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: