/ Париж /

Фотографията дава тяло на това, което носим в себе си.

Je parle avec ma main,
Tu écoutes avec tes yeux ;
Et nous nous comprenons,
n’est pas,
en un seul sourire. Zhu Da (1626 – 1705)

Говоря с ръката си,
ти слушаш с двете си очи ;
И ние се разбираме,
нали,
само с една усмивка.  – Зю Да, (1626 – 1705)

                                            / Булонски лес, Париж /

Как би гледал на фотографията този голям поет-калиграф? Величините са несравними. Фотографът е далеч от състоянието на празнота на калиграфът, който с виталния си дъх предава на върха на четката израз във видимия свят. И все пак, фотографът трябва да изтрие себе си, за да даде път това, което снима.

Едно драсване на черта конкретизира реципрочния израз на двойката Инг-Янг. За да изрази скритата динамика на реалността, (връзката пространство време) на калиграфът му е необходим трети елемент, който се намира в празнотата.  За китаецът не е достатъчно изображението да изразява външния аспект на нещата. Чертата, изтеглена с върха на четката, слива единицата с множеството. Ретуш не е възможен. Жестът е точен и единствен. Есенцията на  рисунъка е в маркиране с четка и мастило на една изразяваща всичко черта. В съответствието между пълно и празно, в съотношение между плътно и разредено, чертата въплъщава едновременно линия, съдържание, ритъм, финес, въображаемо и конкретно. Рисунъкът  добива формите на външния свят, преминал през дъха и вътрешния ритъм на калиграфа, самият той свързан с дъха на Всемира.

Ловенето на вътрешните принципи в структурата и връзките между нещата в живота датира в Китай от 2500 години. Думата калиграфия, наречена от гърците “красиво писане”, няма общо с идеята на китайците за красота. В китайското изкуство музика, поезия, рисуване или калиграфия са едно и също нещо, изразяващо непрекъснатата промяна в живота. Пластичните качества на рисунъка се комбинират с музикалните качества на стиха. Нашето “красиво” в китайската класика би означавало спряно или умряло. В китайския дом картините не се излагат, а се пазят на свитъци. Те не биха направили дома по-красив и се вадят само при случай, за да изразят СКРИТОТО ИСТИНСКО.

                                                / Булонския лес/
Фотографията, родена в нашата култура, изтъкана от гръко-римски традиции, отговаря най-вече на гръцката идея за красота, търсеща хармония и съвършенство в геометричните форми. Разправяме истории, осмисляме моменти, свързани с видимия външен свят. Платон не позволява на неразбиращите геометрия да влизат в Академията му. Чудото се получава единствено, когато уловим многопланов символ извън времето. Обстоятелствата добиват трансцедентен смисъл с идея за вечност.
Традиционните китайски майстори тръгват от празнота и без да си задават въпроси, потопени в универсалното, те въплъщават непрекъснато менящото се настояще.

Празното е пълно, но за да покаже съдържанието му, подобно на стрелеца с лък, художникът се слива с триото празно-инг-янг, изразено навсякъде в живота. За да рисува дърво, художникът се преселва в дървото.  Белите полета в рисунъка на големия майстор подчертават безкрайни нюанси от тонове, нанесени с четка и мастило. Неповторимата черта, заедно с всяка точка, намерила живот чрез празното, трябва да носи качествата на посятото, вечно цъфтящо зърно. Играта пълно-празно се изразява по-ясно във фигурите. Те са завършени, когато са отворени към безкрая. Всяко кръгово движение предизвиква друго ново и различно. Това се изразява и в бойните изкуства, родени едновременно с калиграфията.

Когато снимам нещо изключително, забелязвам как дъхът ми се забавя, спира за момент и накрая въздъхвам, сякаш нещо се е родило, и благодаря…

Творческото състояние на фотографа е, когато изчистен от претенции и целомъдрия, той забравя себе си.

В странната алхимия между желание и случайност, които ни обитават, единственият начин да надникнем зад воалите на видимия свят, е да забравим себе си и без напрежение да опростим максимално всичко.

Примерът с калиграфията докосва границата на възможното, но не намирам по добър пример за опростяване на жеста. Матис казва, че се преоткрива, като опростява рисунъка си до едно просто движение.

We are playing with things that disappear. – Henri Cartier-Bresson

Nous jouons avec des choses qui disparaissent. – HCB

Ние си играем с неща, които изчезват. – Анри Картие-Бресон

                                                  /Тцо Морири, Ладак, Индия /

Животът във всеки момент е нов и различен. Това ме стимулира да ловя моменти, които ме привличат и няма да се повторят. Ето тези диви магарета сред вълшебната Природа около езерото Тцо Морари в Ладак. Миг след това те изчезват. Бяха ли реални или само сън, потопен във вечността. Този сън разбужда в мен нови сънища и желание да снимам.

Живеем със сънищата и поезията, които носим в себе си. Качествата, с които се раждаме, ни задължават да ги развиваме и вероятно това е единственото задължение в живота. Школите се учат и после забравят, за да преоткрием света такъв, какъвто е, винаги различен. Чувствителността не се учи, тя само се подобрява едновременно с търсещия поглед. Гледам постепенно се превръща във виждам. Пространство и време са свързани в геометрични форми.

Снимането не е за мекошави хора, нито за диктатори или егонцентрици, които не забравят себе си.  Фотографът живее без претенции за себе си, той няма какво да доказва, нещата се представят или не. Фотоапаратът е писалка, молив, четка за рисуване. За разлика от художниците, фотографияте коват мига, участват в момента и безмълвно визират, без да размътват терена. „Рибарят не плаши рибата, не хвърля камъни във водата.“, е казал вероятно Картие Бресон.

Снимаме с почерка, с който бихме написали идея, разказ, поезия. Пътят ви се превръща в роман, който нащраквате, както усещате живота.

Животът сам по себе си е фантастичен! Красотата ни помага да обичаме, а обичта ни дава вкус към красивото.

Някои фотографи бродят в групата на пламенно търсещите. Други го измислят консептуално, актуално, модерно, постмодерно, съвременно или студийно.  Едни се ровят в променящото се битие и търсят истории. Други ги измислят, за да ги представят различно, но всички се движим върху една и съща, вечно променяща се сцена.

                                                                               / Виетнам /

Желанията ни в общия случай се уповават на липси, които свързваме с реалност. Но реалността няма грижа за съществуването ни. Светът не е, за да ни прави удоволствие. Ние живеем с променящи се желания и навици извън реалността, неопределима и различна във всеки момент.

Много хора виждат фотографията като фиксирана реалност. Докоснатият миг е наистина фрагмент от това, което приемаме за реално и магията на фотографията е да създаде от мига история. Подобна магия намира още по-ясен израз в музиката, в която духовно преживяваме всеки звук. Той вибрира в пространството и намира в тялото ни конкретен материален израз.

Силата на фотографията е да въздейства с откраднатата от реалността история, уловена за миг и разправена извън времето.

Ролята на изкуството е да събира автора, произведението и любителя в творение, различно, според усета на всеки.

                                                                         /Angkor, Cambodia /