РАЗБОЙНИЦИТЕ – БЛАГОРОДНИЦИ

01 Kam

Когато разбирате нещо, вие го променяте заедно със себе си. Към края на живота си разбирате, че ще го напуснете  разбрали твърде малко.

Китайците  са живяли винаги и живеят с идеята, че обитават  “Империята в Центъра”.  Китайският прагматизъм от пет хиляди години е свързан със земята и елементите в природата. Това не пречи, освен на френетичното строене в страната, на експанзията им в света с желанието да изместят Америка и да покажат, че продължават да са това, което са били в историята. “Напредваме, дори да се наложи половината народ да измре, за да нахрани другата половина…” – е цитат в бележника на последователя на Сталин – Мао.

Китаецът в общия смисъл няма чуство за индивидуалност, народът е винаги жертва на поставените идеи.

04 Kam 3

Гардзе, на 3400 метра, е между многобройните нови, стандартно построени градове по пътя към Ласа. Населен е с все повече китайци, смесени с  тибетското население кам-па от провинцията Кам.

03 Kam-5

Ушу е следващия модерен китайски град на 3850м, разрушен и построен отново след голямото земетресение през 2008-ма година. В дневника си отбелязвам: “ Всичко е ново, лъскаво, стандартно и плоско, без нищо естествено, освен местните Кампа, които зяпат разсеяно и се шлаят между появилите си тук-там богати туристи-китайци. От канала на банята в стаята ми излиза голяма хлебарка, а китаец от един час опитва да оправи разваления душ, за да мога най-после да се окъпя…“

03 Kam

Целта ми е  да снимам останалите автентични Кам-па, жители на бившите тибетски провинции – Кам и Амдо, сега част от Сишуан и Кингхай в западния Китай. След това ще сляза към някои етнически групи в Юнан  до границата с Виетнам.

04 Kam-2

“Разбойниците-благородници” е името, което първата жена репортер и фотограф на двайстия век, парижанката Александра Дейвид Нийл дава на тези Кам-па, вероятно между най-добрите ездачи в света. През 1911 година, епоха, в която в Европа жените са били възпитавани, за да създават удоволствие на  мъжете си, тази забележителна пътешественица заминава за 18 месеца в далечния Ориент с желание да има духовни преживявания, но се връща от Тибет 13 години по-късно с огромен писмен и фотографски материал.

05 Kam-7

Близо сто годишна, тя продължила да прелиства с носталгия албумите си от Кам, страната на „разбойниците–благородници“.

06 Kam

По време на китайската инвазия за кратко време Кам-па успяват  да удържат армиите на Мао и създават сериозни проблеми на правителството. Появявали се неочаквано, избивали китайци и светкавично изчезвали. По своя инициатива те отвлекли Далай ламата от Потала, за да го занесат на сигурно място в Дарам Сала в Индия. Идвало им в повече да наблюдават политика му на примирие с китайците, включително това да пише стихове за Мао.

07 Kam-13

Реших да посетя тези места повлиян от прекрасните фотографии на Тициана и Джиани Балдизоне, проследили пътя на Александра Дейвид Нийл. По пътя към провинцията Кам имаше сериозни свличания, пътуването с автобус или камион беше неимоверно трудно. Местните хора по селата  се страхуваха да говорят иле да ви погледнат в очите. Разрешенията за посещаване на Тибет бяха невъзможни.

08 Kam-15

Този страх и студенина в отношенията продължават до днес. Кам-па не са същите горди мъже с орлови погледи. Във фотографиите се усеща само повей от богатото минало.

Китайският народ е възпитан на подчинени. Средният китаец живее с амбицията да се нахрани добре и надеждата да спечели пари, за да построи дом и по-късно да пътува. Конфуций е реабилитиран с политическа цел, а Буда е превърнат в политическа фигура.

09 Kam-17

 

11 Kam-18

 

10 Kam-16

Кам и Амдо са стратегическа зона и модерна дестинация за новите, богати китайски парвенюта. Мощни  западни коли летят по широки асфалтирани пътища, строени за военни цели. Честите свличания, прахта и калта, правят пътуването  напрегнато и интересно. На мястото на бомбардираните преди години манастири има нови лъскави постройки, населени с млади „прогресивни“ будисти.  Китайци със скъпи фотоапарти, посещават прилежно организирани те местни фестивали. В отдалечени долини до новопосроените градове, където е имало традиционни празници на жителите от Кам и Амдо, сега официално се организират състезания на коне, борба на бикове, на овни и петли, забавни за народа и богатите посетители китайци. Излизането на чист въздух и прохлада по високите тибетски плата се е превърнало в мода. В едно задръстване по пътя  се запознавам с богат китаец, собственик на  джип Хамер. Впечатлен от фотоапаратите ми, той  предлага да му направя компания до Ласа. „Нямам разрешение“ – отговарям – „Няма проблем, ще уредим нещо.“ – беше отговора.

Средно съсловие в Китай почти не съществува. Има хора с проблеми, други без, но ентусиазмът за величието на Китай е всеобщ.

11 Kam-20

 

13 Kam - copie

 

14 Kam-16 - copie

 

12 Kam-2

 

12 Kam-10 - copie 2

 

13 Kam-13

След дългата опустошителна забрана на Мао, днес будизмът процъфтява, превърнат в  полезна политика за овладяване на масите. Разрушените манастири и масово избитите монаси са заменени с блестящи златни Буди и видими от далеч строежи, населени от десетки хиляди млади монаси китайци, смесени с оцелелелялото население отпреди “модернизацията”.

Kam-9

 

15 Kam

 

16 Kam-4

Наред с разочарование, фотографиите ми напомнят грабващи моменти, които ме топлят до днес.

11 Kam-21

 

11 Kam-19

Във все по рядко срещани юрти на номади понякога има телевизор най-вече с пропагантни програми. Имах болезнено усещане за края на един безвъзвратно загиващ свят.

18 Kam

Заедно с всичко друго Китай е извор на вековна Източна мъдрост, обратна на детерминизма, с който е пропит Западния свят. Инг е в Янг, Янг е в Инг, в света няма нищо сто процентово.

18 Kam 2

 

Kam-4

Водачът Кунчок, с който споделям пътуването – на фотографията виждате майка му –  държи да бъде кам-па и не се приема за китаец. От няколко години опитва да вземе паспорт за излизане от страната. За целта му е необходимо прилежно досие с одобрение от партийното бюро в родния му град. Вероятността е малка. Желая му от все сърце желая успех. Той беше чудесен спътник и приятел!

19 Миния Конка

В далечината се вижда свещенния връх Миния Конка 7556m, а на долната фотография – молитви, носени от вятъра…

22 Kam-2

На мястото на разрушени ценни старини, мащабът на новите строежи е неизмерим и несравним с Непал и Индия.

21 Kam-21

В блога от април 2009 година ще намерите повече фотографии за тази област.

Kam-22

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Номади

nomads-5                                           / Чипурсан, Пакистан /

nomads copie

В неотдавнашно пътуване в Азия попаднах на група туристи, които коментираха трудността да се адаптират в места с различна култура. По този повод стана дума за все по-рядко срещаните истински номади (в класическия смисъл на думата, различен от електронният номадизъм, завладяващ планетата ).

По начина им на живот от хилядолетия насам номадите, без да си задават въпроси, са били мостове между различни култури и цивилизации. Модерният номадизъм днес променя света и неудържимо ни отдалечава от Природата. Фейсбук, ай-падове и сателитни антени, самолети като таксита и какво ли не още създават виртуални контакти, развиват изкуственото заедно. И колкото по-„заедно“, ставаме все по-самотни и индивидуалисти.

nomads                                           / Тибет /

Но ето няколко идеи, които правят пътуването на номада лесно и пълноценно:

–       Не се сравнявай с никого.

–       Храни се с храната на страната, която обитаваши я споделяй с другите.

–       Избягвай тревогите.

–       Не критикувай.

–       Не се оплаквай.

–       Заменяй и давай, за да вземеш. Обогати се, за да обогатяваш.

–       Губи се, за да преоткриваш света и себе си винаги различни.

nomads-4 copie                                 / Вакхан коридор, Пакистан-Афганистан-Киргизия /

Също няколко библейски мъдрости, свързани с номадизма, валидни за всички времена.

–       Всяко жилище, град, страна, политически строй и връзка са временни.

–       Инсталиране “завинаги” е невъзможно.

–       Всяко жилище е „хижа“, обект за номадизъм. Вечен дом не съществува.

–       Всяко застояване на едно място е временно.

–       Всеки успех е временен.

–       Всяка радост (тъга) преминава.

–       Всяко богатство в определен момент губи смисъл.

–       Самото пътуване е също временно.

nomads-4

Това не може да се хареса на влюбените в котвата, позлатена или не, блокирани от страх да се огледат и да посмеят да изразят себе си извън което им налагат другите. Глаголът еx-istere (лат.) = “излизам от себе си” = съществувам, се изразява най-добре във всичко, които не спира да ни предлага живота.

Nomads Kirgiz Vakhan Koridor Afganistan 2006

Номадът, от миналото или днес, е обратното на тесногръдия, уплашен егоцентрик, обхванат от себе си.

Vakhan Koridor025-Modifier

Номадите ни показват как единственото нещо, което можем да правим на Земята, е да напредваме и с всяка крачка и възможност да обменяме с ближните си.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам и пътувам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, той оставя следи и се прибира различен. Отвъд хоризонта, добили вкус към широки пространства и разни предизвикателства, открили нови качества в себе си, копнежът за нов път не ни дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носи, отговарят на качествата, които е развил в себе си. За търсещият дух светът е провокация и стимул да надминава себе си. Добрият обмен с другите събужда творчески елемент.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай надалеч. Оставай дълго. Задълбочавай все повече. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор на този цитат е на път.

                                         / Аржентина /

Крайният смисъл на пътуването е човек да се превръща във всичко, все едно къде. Окото, заедно със светлината, да лови бягащия миг. Многословието да се стопи в тишина, тежаща от смисъл. Животът и смъртта да се слеят в осъзнаване на момента. Пламъчето в гърдите да се разпали във вътрешен огън, двигателът на човека-пътник.

Всички ние сме винаги НА ПЪТ.

                                              / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Хималаи

31 ManasluХималаите са както любовта, силни и винаги различни, прекрасни и неизмерими. Хоризонталите на града се превръщат във вертикала, забодена в небето. Колкото по-високо, по-необозримо става. Времето се мери в сезони, вечността е по-близка.

10 Thaple la

09 Thaple la През 1998 година ми се отвори възможност да посетя масива Манаслу в Непал. Обиколката на страховитият осемхилядник е класическа, но по пътя има отклонения с редки села и високи пасове, някои граничещи с Тибет. С малко късмет е възможно да срещнете номади с якове на път за Тибет. Казвате „ку-ку“ на китайците и бягате обратно на сигурно място в Непал.

13 Longtang Gompa, Tzum

Планината ни прие могъща и красива. Спяхме под големи скали, понякога намирахме подслон при гостоприемни местни. На места се отклонявахме от пътя и си въобразявах, че пионерствам. Бях отново щастлив.

         Местен непалец от долина Тцум, забранена за туристи, ни просветли, че през десети век от там е минал мъдрецът Миларепа, слязал от Тибет, за да разпространи будизма в Непал. За по-привлекателна посока трудно можех дори да мечтая.

         На същото място на картата имаше отбелязан знак на манастир. Миларепа и манастир звучаха убедително и с Анджи, както наричах приятеля си шерпа, следвахме непалеца с надежда да се промъкнем с него без особени проблеми.

         Мисията ни донякъде успя, но малко след първите заселени къщи военните ни забелязаха и задържаха. Представих се за поклонник на Миларепа, дори цитирах по памет думите на мъдреца: „Моята религията е в живота да не съжалявам за нищо, свързано с минало, настояще и бъдеще“, нещо, за което все още можех да мечтая. В случая бакшишът се оказа по-убедителен от думите и ни разрешиха да отидем до пещерата, където мъдрецът е медитирал. Поклонението не трябваше да надмине пет дни. До платото на Тибет и обратно ни бяха необходими поне десет, но откраднатите моменти, както винаги са най-сладки.

         По продължение на долината непалски майстори-будисти от времето на Миларепа бяха изчукали първите свещени мани(1), епоха, в която камъкът, ръката и душата на майстора са били едно. Малките заселения, опазени от китайския агресор, бяха запазили тибетския дух и култура.

         В манастира намерихме сърдечен прием, а над главите ни между два облака ни изненада снежнобялата шапка с формата на слон на седем хилядника Ганеш(2). Залезът порозови слона, направи го пурпурно червен, после виолетов, а накрая нощта го превърна в огромен бял дух, пазител на благополучието на манастира.

         Тибет ме привличаше като магнит, все едно имах среща, ако не с Буда, поне с Миларепа. В долината открихме още два манастира, посещавани само от царя на Непал. Монасите без много да умуват смениха цампата(3) ни от Катманду с местна, избуяла на 4000 метра, несравнимо по-добра на вкус от нашата, с която нагостиха кокошките си.

         Местен керван скъси пътя ни до желания превал към Тибет, но мисълта за военните не спираше да преследва приятеля ми. Бяхме отдавна надсрочили срока за връщане и те не закъсняха да се появят. Информацията ни застигна по човек от манастира. Пред изпратения по следите ни отряд симулирах сериозно изкълчен глезен, който бинтовах навреме с наложени лековити треви. Трагичниятми вид помогна и сцената завърши с благодарност към спасителите военни, които вече приятелски настроени, ни придружиха до изхода на долината.

[1]  Свещени камъни, гравирани с мантри и образи на Буда и светци.

[2] Бог на мъдростта, интелигентността и възпитанието, покровител на учащите, с четири ръце и глава на слон. За родители има боговете Шива и Парвати.

[3] Бел.а. Ръж, основната храна на населението в Непал.

25 Lama Thendar Sherab Tzum Не искам да правя  историята дълга, но три дни по-късно наистина си изкълчвам глезена. На снимката виждате ламата, който за 48 часа ме излекува с тибетски треви и през цялото време усмивката не напусна лъчезарното му лице. Не изрекохме повече от десетина думи. Тази история навява друга: Дюрхайм, приносителят на Зен будизма в Европа, пътувал в едно купе с японец, с когото в продължение на няколко часа не произнесли дума. Японецът на слизане се обърнал към Дюрхайм и му казал : „Благодаря ви за пълноценния разговор!“. Благодарих и аз за пълноценното преживяване на ламата, а с фотографиите от  Тцум се получи първата ми по-голяма изложба в летището Орли в Париж.

След няколко красиви превала около могъщия осем хилядник спряхме да пренощуваме недалеч от разклонението за обиколката на връх Анапурна. На следващия ден по ранна доба ни събуди глъч и бързи стъпки. Пред палатката ни преминаваше проточена редица от мъже, жени и деца. В невероятен вид те напредваха унесени в ритъм, един след друг. Вървяха като сенки на сомнамбули. В последните няколко денонощия, на кратки почивки те бяха извървяли пътя от Лхаса до тук, най-после на сигурно място без заплашващата смърт от китайските патрули.

         Въпреки преживяния стрес, по измъчените им лица проблясваше надежда. Тя ги водеше напред. Понятието свобода тепърва щеше да добива смисъл.

         Не поискаха да спрат. Не приеха и храна. Продължиха напред в редица като живи сенки, вторачени в образа Далай ламата. Носеха го всички в сърцата си. Дарамсала ги очакваше с отворени врати.

28 Manaslu

         След няколко красиви превала около могъщия осем хилядник спряхме да пренощуваме недалеч от разклонението за обиколката на връх Анапурна. На следващия ден по ранна доба ни събуди глъч и бързи стъпки. Пред палатката ни преминаваше проточена редица от мъже, жени и деца. В невероятен вид те напредваха унесени в ритъм, един след друг. Вървяха като сенки на сомнамбули. В последните няколко денонощия, на кратки почивки те бяха извървяли пътя от Лхаса до тук, най-после на сигурно място без заплашващата смърт от китайските патрули.

         Въпреки преживяния стрес, по измъчените им лица проблясваше надежда. Тя ги водеше напред. Понятието свобода тепърва щеше да добива смисъл.

         Не поискаха да спрат. Не приеха и храна. Продължиха напред в редица като живи сенки, вторачени в образа Далай ламата. Носеха го всички в сърцата си. Дарамсала ги очакваше с отворени врати.

         След всички интензивни преживявания обиколката на Анапурна изглеждаше отегчителна. Мисълта за Миларепа, манастирите и лицата на бежанците от китайския Гулаг не излизаха от главата ми. Хималайското „Шан-зе-лизе“ не беше за нас. В лоджа[1], където преспахме, на въпроса има ли пряк път за Покара[2], местно момче сподели как преди години дедите му пресичали в диагонал масива на трите Анапурни. През лятото стадата им пасели високо по билата, а наесен ги прибирали от другата страна в долината на Покара.

         – Каква по-добра идея! – възкликнах радостен.

         Отпратихме носачите с багажа по класическия път, а ние с Анджи възможно най-леки,  по съвета на момчето поехме с храна за три дни по стъпките на дедите. За повече видимост същото момче ни изведе над пояса на горите[3]. Намерихме заслон под удобна скала. Пропукващите въглени от жарта ни приспаха с приятна тръпка за неизвестното, което ни очакваше.

         На сутринта пресни следи от снежен леопард ни изстреляха бързо нагоре. С повдигнат адреналин неусетно набрахме височина, но в един момент пред очите ни се изпречи огромен масив без просека, нито яснота накъде да продължим. Опитахме наляво, после надясно, но безуспешно. Това реши втората нощувка на това място.

         Изградихме своеобразна карка[4] до шумящ наблизо ручей. Хапнахме скромно под небосвода на безлунната нощ. Над главите ни се сипеха безброй послания, с които заспахме разтоварени, все още безгрижни за следващия ден.

         Непроходимият масив ни задължаваше да тръгнем по избор на ляво или на дясно. При проблем високо в планината човек се мобилизира, прави необходимото и не се нервира.

         Няколко часа бърз ход не промениха проблема ни с просеката. Наложи се да се върнем и да преспим на същото място. Хоризонтът пред очите ни отново разкри гърба на Манаслу този път в различни багри на залязващото слънце. От лявата ни страна се показа пурпурния край на един от трите Анапурни. Магичната обстановка и красотата на тези нови подаръци от Природата ни помири с тревогата къде се намираме. Сготвихме си една последна супа с малко цампа за енергия. Оставаха ни бисквити, още цампа и цял голям буркан с нутела. За отказване не стана дума.

         Места лишени от човешко присъствие вибрират различно, неизвестното мобилизира. Освен това новото приключение започна да ми се услажда. На мен да, но не и на Анджи. Истинският Шерп дава обет да отговаря и да се грижи за този, на който е приел да служи. Вероятно затова физиономията на приятелят ми започна  да добива все по-угрижен вид.

         Тръгнахме да търсим просека към билото в посока обратна на вчерашната. Покара трябваше да ни очакваше, ниско долу, от другата страна на превала. Анджи нямаше представа колко време човек издържа без храна и тревожен се обърна за помощ към планинските духове, пазители на търсения превал. Събрахме свещени треви, запалихме ги и просълзени от лютивия дим с приятен аромат на хвойна, запяхме спасителни мантри.

         Шаманството изглежда помогна, защото просека намерихме и след няколко часа с приятеля ми се прегърнахме на търсеното било.

         Радостта ни беше кратка. Пред очите ни се разкри безкраен хоризонт, в долината изпълнена с клекове и вековни, непознати, вероятно непроходими хималайски гори. Ентусиазмът ни спадна за секунди.

         В гора без видимост можехме да се лутаме с дни, дори седмици. Освен това, компасът ми, нерегулиран за Азия, добавяше известна грешка в посоката. Идеята на момчето от лоджа за тридневно пресичане на масива се оказа младежка фантазия.

         Без да се бавим в излишно умуване, хукнахме максимално бързо надолу да търсим място за нощувка

         След сериозен едномесечен преход в Хималаите тялото открива в себе си непознати възможности. Организмът е изконсумирал всичко ненужно, движенията са прецизни, мислите бистри, няколко часа сън в денонощието са напълно достатъчни. С Анджи палехме редовно свещени треви, пяхме мелодични мантри, времето беше стабилно, знаех, че ще се оправим.

         Вече два дни следвахме приблизителната посока към Покара във вековна, трудно проходима гора от хиляда и една нощ. Неочаквано от изневиделица израснаха две полуголи мъжки фигури, прясно излюпени от средновековието. Събираха корени от земята и говореха на неразбираем за Анджи диалект. В пантомима от объркани жестове уточнихме посоката на повтарящото се име в устата им « Сиклис », вероятно селото, до което трябваше да се доберем. Не пожелаха да ни придружат. Дадоха ни само шепа корени, с които вечерта си стъкмихме постна, забележително горчива супа. Първите пътешественици в Хималаите, с които не можехме да се сравняваме, предполагам са имали подобни срещи.

         През нощта острият сърп на новата луна докосна ръба на Мачапучаре, мистериозен, непокоряем връх с опашка на риба. Гледката зад върховете на дърветата си заслужаваше глада, а за Анджи това беше сигурен знак, че сме спасени. Ден и половина след това, съвсем олекнали попаднахме на няколко къщи, където ни дадоха храна и подслон.

         След това незаменимото преживяване сред чистата, непокътната Природа, можех да твърдя, че най-добрият начин човек да открие нови неща, е да се загуби.

 [1]Бел.а. Дървена хижа,с удобства, където туристите могат да се нахранят и преспят.

[2] Бел.а. Селище в Непал с красиво голямо езеро. Изходна точка за обиколката на Анапурна.

[3] Бел. а. В Хималаите горския пояс на достига до близо 4000 метра.

[4] Бел.а. Овчарски заслон в Непал, изграден от камъни.

13Ang Ialsen

 

Himalaya perdu.

 

 

 

 

 

 

 

 

На горната фотография ме виждате в момента, когато разбираме, че момчето от лоджа ни е подвело и сме далеч от Покара.

За момент забравих глада и снимах тази жена като мумия в дома, където ни нахраниха с Анжи. 07 Siklis

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тясно свързани светове

ki-gompa Органичната архитектура най-добре показва връзката на човека с околната среда. Природата налага, човешкият гений постига. В места като Тибет, Ладак, Занскар, Непал, Кам, Амдо, Оровил, Мароко.., в материален свят, силно импрегниран с духовни стойности, къщите адаптирани към физически, функционални и екологични трудности, показват определен начин на мислене.

В случая формите, декора и вътрешната организация, изразяват визията и социлната принадлежност на селяните-будисти живеещи между 3000 и 4200 метра. Културата в унисон с природата се е наложила върху върху варварството.
hemis-shukpa-chan-72 Хемис Чукпа Чан (Място на Сняг и Хвойна) в Ладак, малко скътано село по пътя на керваните, свързащи от стотици години Кашмир с Тюркестан и Тибет. Допреди 20-30 години с наближаване на зимата от запад, откъм Шринагар идвали с коне и якове номади – балти, за да продават сезонната си стока в Ле, столицата на Ладак. Като мюсюлмани те изпълнявали ролята на месари, професия забранена при будистите. От изток, откъм обширните полета на Чанг Танг, в Тибет допреди инвазията на китайците, идвали овчарите Чанг-па (за тези номади на изчезване пиша в предишен блог). Натоварени с кожи, вълна и масло, те комбинирали търговията с посещение на свети места във вековните манастири на Ладак (наречен още Малкия Тибет).
В последните осемдесет години къщите в селото са 108 на брой. По структура, външен вид и отвътре, хоризонтално и вертикално, те отразяват космичния ред. Манастирът (гомпата) е посторен на височина и доминира селото. По същия йерархичен принцип домашният храм е на втория етаж. Хората живеят на първия, а приземния етаж е определен за добитъка, излъчващ топлина през зимните студове. В Дол-по и в Занскар през зимата температурата на първия етаж достига едва пет-шест градуса и то благодарение на добитъка. Горенето на фъшкии от як за домакински нужди и димът не стигат, за да компенсират външната температура, стигаща до минус четиредест градуса.

hemis

hemis-shukpa-chen1Всеки член на семейството има свое място в дома и в селото, както и всеки гост, според йерархията в обществото. Къщата се превръща в затворено, свещено място с ред, който заедно със съответните традиции и ритуали, служи за протекция от божества и духове, но и за прочистване и пазене от зли духове. Това гарантира благоденствието на живеещите. Всеки от членовете на дома – а те са между пет и осем в Ладак – фамилно носи името на къщата. Полиандрията много удобна, допреди неотдавна е била функционална. Предполага се, че някой от мъжете (братята) в семейството пътува често със стока и добитък, и трябва да бъде заместен, с което намалява загубата в генерацията. Интересно е, че под покрива на някои богати къщи виси закачен пенис, който заедно с всички други защити, пази от завистливи погледи. Между всеки квартал, състоящ се от няколко къщи, шортен (ступа в Индия и Непал) с формата на врата, пази и прочиства минаващите от лоши енергии.
60-thikse-copieМалки камени олтари, един в центъра, заедно с други в четирите кардинални посоки,  обграждат селото. Има по един и на всеки кръстопът. Всички те дават подслон на божества, наети да пазят обитаемите площи от болести и други агресии. Каменни структури (ла-то), отрупани със стрели, знаменца, рога от як, пера от птици също се добавят в четирите основни посоки. Голям шортен е построен на всеки вход на селото. Той може да съдържа свещени реликви, тяло на почитан лама, статуя на божество, да бъде богато украсен с разкошни фрески и мандали. На всеки хълм или връх наоколо са изградени тройка малки шортени с различен цвят, всеки символизиращ един от трите Бодисатви. Те пазят селото от природни бедствия, лавини, каменни срутвания… И не само това, на всеки пас в планините наоколо са изградени големи пирамиди с подбрани камъни, рога и кости от животни. Опънати са въжета, накичени с мантри, магически формули и молитви. Всеки минаващ изразява благодарност от възможността да пресече незащитените места без проблеми и да се прибере на сигурно място. При паса пали определен вид хвойна и възгласа е “ки-ки со-со ла ргиал-ло” (демоните са победени, божествата побеждават).
shorten01-mani-hemisВсички олтари, каменни стени с мантри и шортени организират пеизажа, показват пътя и границите между защитеното “отвътре” и неубоздаемото “отвън”. Всичко е изградено в съвършена хармония, в симбиозата между човека и Природата.
Примитивно ли е всичко това? Спрямо джи-пи-есите и всички съвременни електроники и механики – да; спрямо равновесието, стабилността и хармонията в обществото – по-скоро не. Борбата с всички енергии в природата, взети като вражески сили, демони, помагащи и пазещи божества, за нас звучат примитивно в епоха, когато сме все по-зависими от технологии. Тибетския будизъм е очертал материалния, духовен  и естетически израз на присъщата на човека необходимост за духовно-физическа осигуреност. Някои от тези хора, живяли от хилядолетия на покрива на света, са успяли да развият чувствителност към енергии, непознати на човека от града. Не случайно шаманите живеят сред природа.  За съжаление хора с подобна чувствителност са на изчезване.

Номадите, приносители на информация между статичните общества, където се създава и трупа култура, от векове са символ на движение, на промяна и на свобода. Днес те са за заменени с новите,  технологии, без да е ясно към какво ни водят.

В градовете човек става все по-безчуствен, афектиран и увреден от обграждащите го енергии. В надпревара с времето заменяме едно богатство с друго, по-ефективно и радикално, без да знаем къде отиваме с илюзията, че авантюрата ни продължава и ни води към нещо ново.

Като фотограф компютърът ми дава илюзия за бързина и ефективност, но на практика ми отнема качествата на филмовата фотография. Диапозитивите материални и функционални, с безгпогрешното си качество приличаха на книги в домашна библиотека.

08-ar-new-york

oxygéne

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: