САМОТА И ФОТОГРАФИЯ

12 Mauritania Sahara - copie

 

Доколко в самотата си сме сами? Доколко сме заедно, когато сме заедно? В умението си да бъдем сами, не сме ли по-качествено заедно, когато сме заедно? А понякога заедно, не сме ли ужасно сами?

Ако не сме сами, възможно ли е да правим добра фотография?

На арабски al wahda означава едновременно самота и заедно. Всяко живо същество, освен в патологично състояние, е в непрекъснат обмен с околния свят.

35 Garcon d'Istanboul - copie

“Сам в света” е противоречие, защото светът е множество от всичко. Това не пречи да се чувстваме сами в сърцето на огромна тълпа.

Има и продуктивна “самота”, чиито споделени плодове носят радост.

28 Beijing-Summer Pal - copieФотографът е задължително сам, когато краде мигове от живота, с цел да ги превърне в история. Фотографията не сътворява история във времето или с нечие присъствие, което е привилегия на живописта. Фотографът лови мига, откъснат от непрекъснатото пресъздаване на живота. Фантазията му затваря в кадър история и го прави в самота.

Самотата в обществото е най-добрия еталон за различаване, най-добра защита спрямо сливане с цялото.

Големите сред хората са осъдени на самота, която ги отделя и приближава още повече до всички.

Ницше ни вкарва в друг аспект: “Самотникът в самотата си гложди своето сърце; потопен в множеството, тълпата го изяжда. Въпрос на избор.”

Какво да кажем за детето, което веднъж добило сигурност от родителите си, не се чувства само. Или за мъдреца в пустинята, който в тишината, освен пулса на сърцето си, лови ритъма на Вселената.

За Достоевски най-трудните моменти в затвора идват от невъзможността да остане сам.

01 ChineСамотата е най-добрата подготовка за смъртта.

Двама влюбени  са обгърнати в самота, в която светът губи стойност. Мистерията на любовта е сравнима с тази на смъртта.

Мистикът стопява самотата в Божествения свят. Всяка религия, преди да бъде интерпретирана и изкривена от егоцентрични амбиции, запълва човешката самота и страха от неизвестното в смъртта и времето.

23 Chengdu boy - copieВ съвременните общества все по-често се чува: “чувствам се самотен” или  “не ме оставят на мира”.

Човекът е единственото същество, което само, откъснато от Природата, търси своя ближен, за да се реализира.

Октавио Пас: “Човекът е носталгия, търсеща връзка със своя източник. Когато усеща себе си, той се намира откъснат от другите с чувство за самота… …тази самота има двоен смисъл: от една страна човек добива съзнание за себе си, а от друга желание да излезе от себе си.”

Раждаме се сами и умираме сами. През живота си искаме да съберем противоположностите, живота и смъртта, времето и вечността. Притежаваме интуицията за единство на противоположностите в реалност, която ни убягва. Единствено в акта на любовта творение и рушене се сливат в едно.

Фотографията е любов, която се осъществява в самота.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Портрет и фотография

/ Киото, Япония /

Първите фотографи Ниепс, Талбот, Дагер… поради технически причини снимат единствено пейзажи или натюрморт. Необходимостта от дълги експозиции са ограничавали фотографиите на живи същества. Този проблем веднъж разрешен, фотографията се превръща в машина за портрети.

През 1865 година Бодлер в писмо до майка си третира  въпроса за проблематичността на портрета: „фотографският портрет ще бъде плод на непрекъснат конфликт между модела, който се надява да извади най-доброто от себе си и фотографът, който ще се старае да наложи своя стил.“

Мистерията на фотографския портрет е налице, когато зрителят усеща едновременно душата на модела и пулса на фотографа. Примерите са много: Бодлер сниман от Каржат, Марилин от Аведон, Пикасо от Ирвинг Пен, Бекет от Картие Бресон, Жойс от Фройнд… Ирвинг Пен отива по-далеч: „Добрият портрет трябва да извади това, което моделът би желал да скрие“. Лицето не е защитено и скрито, както повечето части на тялото и човек инстинктивно си слага маска, персоната се превръща в персонаж. Портрет не е проста илюстрация, той поставя множество въпроси без отговор между фотографа, фотографирания и зрителя.

Анри Картие Бресон, ако беше жив през месец август щеше да навърши сто години. За  портретната фотография той казва: “Да уловим човек във връзката му с него самия и тишината на собственото му същество”. Това е  “решителния момент” на Бресон. В живопистта нещата не стават по същия начин: “картината я правим, докъто фотографията я взимаме” (на френски изразът звучи  точно: prendre une photo). „Крадем неповторим момент, който може да бъде неочакван или плод на дълго търсене.“ Мерси Анри !

Появата на фотографията провокира развитие на модерните течения в живопистта. По-късно душата на обекта за рисуване  трябвало да бъде представяна различно. Родил се кубизма и другите нови течения.

/Манастир Тиксе, Ладак, Индия/

Фотографията е добра, когато сниманото се превръща в нещо ново в очите на . Ненадминатият портретист Ричард Аведон казва, че всички фотографии са точни, но никоя не показва истина. И най-незначителният предмет може да изглежда фантастично. Да му дадем наименование, означава да го осакатим. Това би му отнело възможността да бъде интерпретиран различно, в голямата фотография, дори безгранично. В това се крие магията на фотографията като изкуство. Тя може да дава или да отнема стойност на всичко, до което се докосва. Истинската фотография ни приближава до Вселена без образ, от която следват безброй интерпретации, привилегия на изкуството.

                      /Хаконе, Япония/

За разлика от музиката и литературата, във фотографията и архитектурата, мислим много повече за фотографът, на който гледаме фотографията, отколкото за автора на книгата, която четем. Гледна точка по-лесно се намира в литературно произведение, отколкото във фотография. Тя безспорно съществува, но се губи в многообразието на произведението.

“Реалността” зависи субективно от усета и визията на всеки, според вродената и по-късно развита от преживявания чувствителност.

За Ралф Гибсон съзнанието на фотографа прониква в снимания обект за част от секунда, но каквото излиза от ръцете на артиста, винаги го надвишава. Творението надвишава твореца. Само творецът-глупец вижда себе си над всичко.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: