Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на всички цветя, за да създаде мед, който е единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира, докато произведе своето изкуство. Децата също имитират, докато започнат да изразяват себе си. Копирането е робия, но с качествата си един ден робът също рекламира своята свобода.

Cartier Bresson-8

През този месец Центърът  Бобур в Париж чества десет годишнината от смъртта на Анри Картие-Бресон. Това е фотографът, който преди двайсет години ми повлия да снимам.

Cartier Bresson-13

„Решителният момент, когато окото, сърцето и обективът се слеят в едно, за да уловят есенцията на мига“, отговаряше на това, което опитвах да правя в желанието си да спра времето и да открадна това, което отговаряше на вътрешното ми състояние.

Cartier Bresson-2

Изложбата ме изпълни с благодарност към Анри, както и към всички големи майстори, които ни обогатяват и ни  помагат непрекъснато да преоткриваме себе си.

Искам да изброя няколко имена, които освен Картие Бресон са формирали погледа ми: Роберт Франк, Сержио Ларен, Андре Кертез, Елиот Ервит, Бернард Плосю, Марк Рибу, Куделка, Ралф Гибсон, Мартин Франк. Те са опростили снимането Лайките си като ползват един, максимум два обектива – 50 и 35 мм., с които са готови да реагират спрямо подаръка идващ от търсената случайност. Винаги нова, тя се слива с натрупаната във всеки от тях култура. “Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант разширяват погледа си към нощната черно-бяла фотография. Прекланям се пред големия колорист, любим Соул Лайдър, който едва през 2007-ма година на 84 години се разкри пред европейското общество в галерията на Картие Бресон в Париж. На входа на изложбата му беше написано „Щастлив съм животът ми да премине в сянка“. Милият, почина миналата година, вече световно признание и в светлина. Да добавя и Ернст Хаас, използвал първи митичен филм кодак хром, също голям колорист, както по-късно Хари Груаерт.  Не мога да не добавя оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел, енигматичната Вивиан Майер с уличната фотография и с почерка им превръщат фотографията в изкуство. Стайшен, Бил Брандт, Франтишек Дриткол, Пол Страндт, Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Метцкер, Хелмуд Нютон, Ансел Адамс, напоследък Майкъл Кена, са ненадминати с портрети и пейзажи, както Ник Брандт с успешните си, интересни монтажи. Щях да забравя Родченко с оригиналния му поглед и невероятни ъгли на снимане. И как да не добавя Ара Гюрер, истанбулския Картие Бресон, който на 86 години с фотоапарат в джоба си, пие кафе в любимото си кафене в Истанбул. Картие Бресон ме подтиква да добавя – Арнолд Нюман, Леон Ливенщайн, Люсиен Ерве, Марио Джакомели, Уилиам Клайн, Вили Ронис, Сабин Вайс, Мен Рей, който ще бъде грях да забравя, както и единствената по рода си Сара Муун. А японците? Те са фантастични или меко казано неопределими за нас – Масао Ямамото – с фантастичния си финес, Даидо Мориама, канен навсякъде, но жестоко черен и брутален, не по вкуса на всеки. Японците са безкрайно фини, с изключителен вкус или брутални, което се усеща и в страната им. Но нека да ви представя един интересен фотограф, с който се сприятелихме във идиотския фейсбук (има и нещо позитивно в тази безлична, виртуална мрежа за комуникация) – Nobuyuki Kobayashi отива в Ню Йорк, за да изучи тиражите платиниум, най-добри и редки, защото скъпи. Връща се в Япония и с голяма камера (chambre 26 кг.) и трипот  на гръб, той обикаля гори и потоци, в които търси скрити духове, които снима. Тиражите ги прави сам на хартия, служила преди 300 години за калиграфия, която произвежда сам. Фотографиите му след природата са фантастични, но той не се приема на сериозно, засега издава само Portrait of Nature – Myriads of Gods. Пишем си с хумор на смешен английски и в книгата му, която получих, във всяка фотография откривам форми на духове скрити в скали, дървета и потоци. Това е Японията, която харесвам.

Да добавя само Пенти Самалахти със северните си птици и кучета, както и загадъчната Джунгджин Ли и двамата поети в снимането – едно трио с Майкъл Кена.

Голямо мерси на големите (има и други известни, както и много добри в сянка) от фамилията на добрата фотография, в която всеки фотограф оставя нов, различен поглед към света.

От терасата до изложението, дори в стила на популярна пощенска картичка от Париж, не се въздържам да снимам небето на Île-de-France, толкова рисувано от големите майстори.

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

„Фотоапаратът е око, което фиксира света като голям екран в движение, докато фотографът е винаги готов да лови ефимерното.“ – дали не бяха думи на Картие-Бресон?

Cartier Bresson-10                 / Последния посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФИАК 2012 – 39-то издание

Ето ни на гребена на вълната – Съвременно изкуство, Нов Реализъм, Поп-арт Фетишизъм в преобладаващи консептуални форми – 24 страни, 62 френски галерии, общо 182 станда в Гран Пале и изяви  “оф” (извън салона) на много места в Париж.

 

Мащабът на представянето грабва вниманието с майсторство и висок професионализъм.  Чувствам се старомоден пред този концентриран израз на епохата. вероятно остарявам и изпитвам носталгия към други, богати на изкуство времена. Всяка епоха е преход към нещо ново, но сега освен повика към един нов свят, за който жадуваме всички, по-чувствителните хора, се плашат от страхотиите, които очакват човечеството, изразени в различните форми на изкустгво.

Тази сравнително евтина баня е 60000 €. Не обърнах внимание на цената на акта със свинята от горната фотография. Разбира се всичко се продава. Виждате девойката , която с погледа на Дева Мария показва хубавото си голо тяло. Минаващите добавят свещ, както се прави пред икона – с това вероятно навлизаме в свръх консептуализма, наистина “гребена на вълната”, за което Париж е барометър.

 

Няма какво да добавя, това е положението.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Париплаж 2012

Минавам по кейовете на Сена, след това по каналите зад Бастилията, за да добавя няколко кадъра към миналогодишните.

В Лондон отказват да пуснат самолети  с химикали, задържащи дъжда в облаците, както китайците са направили в Пекинг за Олимпийските игри. Било лоша услуга за предградията, където същите облаци по-късно ще излеят съдържанието си заедно с химикалите. Въпросът е етичен.

Затова пък с откриване на Париплаж по кейьовете на Сена, слънцето в Париж успя без външна помощ да победи облаците. За Олимпийските игри в Китай пред централното кметство, недалеч от душовете на Париплаж,  е инсталиран огромен екран. За съжаление в края на седмицата облаците се връщат  и докъто англичаните считат, че лошото време им помага да възприемат по-добре доброто, французите нямат английски хумор и правят драми по медиите.

Душове пръскат нежни капчици за облечените хора. Има и други с по-едри за тези по бански.

Едни четат, други танцуват и играят на петанг, а някои забравили рака на кожата, се отдават на щедрото слънце.

 

Господинът кани дамата на танц с песента на Жак Брел в говорителите: “Там, където любовта е цар, ти ще бъдеш царица…”. Какво по-хубаво пожелание!

Колко му трябва на човек в милионния град – слънце, без автомобили и стресови ситуации – особено за хората без възможности за далечно пътуване през лятото.

През месец август Париж е пълен с туристи, а кейовете на Сена гъмжат от незаминали парижани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Човекът

                                                             / Тюйлери, Париж /

Човек е едновременно непредвидим, напълно детерминиран и въпреки всичко може да бъде свободен. Това му дава възможност да бъде щастлив. – Анри Атлан

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Комуникация

Снимам двамата  сиди (господа), а те са изразителни и продължавам да ги следвам с обектива:

 

Диалогът е безкраен, поглеждам встрани и сменям сюжета:

Объръщам се наляво:

… след това малко по в дясно:

… не са толкова интересни и се упътвам към близкото кафене да опитам местния силно подсладен ментов чай.

Споделям го с двамата марокански бербери на масата.

На излизане от кафенето откривам фризьорски салон:

а малко отстрани:

Този слънчев ден в планината Атлас на Мароко се оказа ден на диалози. Не знам доколко фотографиите ви изглеждат комични, но за мен беше забавно и ги в „хумористична фотография“ на блога.

Весели Новогодишни празници на читателите на блога! Тази година кризата си каза думата и за първи път над айфеловата кула няма да има заря.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: