Извън Рамките

Използвах периода на пандемията, за да завърша  първия си роман Извън Рамките, издаден през април тази година от издателство Рива. Представянето стана в зала Перото на НДК съпроводено от  фотографска изложба, първата, която направих преди трийсет години в летището Орли. Фотографиите показаха забранена за туристи долина в Хималаите, за която говоря в книгата. Залата се напълни, имаше близки приятели и се създаде сърдечна атмосфера.

В периода на пандемията, блокиран в къщи, замених фотографията с писане при това през отворените прозорци на чист въздух и птичи гласове, необезпокоявани от шума на големия град. Стигах до последната страница (номер триста) и  се връщах на първата над 50 пъти. Писането се превърна в дрог, в който откривах все по-добре звука на буквите, ритъма на думите, празното между редовете. Опитът от фотографията и обичта ми към музиката помагаха. Вадех, допълвах думи, представях си как са писали Пруст и други несравними гиганти на перото. Текстът, все едно скулптура, от която вадех и добавях материя, въплатен в главния герой Върбан, най-близкия ми  приятел в миналото. А той ми се усмихваше от непознатото отвъд и беше съгласен  с думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“ или тези на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ – свобода, отговаряща на вътрешното състояние на всеки.

В романа перипетиите в живота научиха Върбан да живее с единия крак извън Рамките на всичко което задушава и пречи на човек да изрази себе си. Той разбира постепенно как същите неприемливи Рамки ни карат да търсим изход за проблемите, било в тоталитарните системи, или във все едно кое, повече или по-малко затворено общество в света.

Можех да вая до безкрай това първо свое „бебе“, ако през април тази година не попаднах на млади, симпатични издатели от Издателство Рива. Те побързаха да ме убедят, че книга не се пише до безкрай, а аз се хванах на въдицата и предадох ръкописа за печат.

Сега опитвам да не тъгувам за това първо свое отроче, с което продължавам да живея. Било неминуемо, казват. Големият мъдрец от Тибет казва: „Моята религия е да не съжалявам за нищо – от миналото, от настоящето или от бъдещето.“ – звучи чудесно, нали?

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Картие Бресон

Cartier Bresson

Пчелата каца на различни цветя, за да създаде мед, който остава единствено от нея. Имитацията в изкуството не е прилика, всеки артист имитира, докато произведе своето изкуство. Децата преди да изразят себе си също имитират. Копирането е робия, но робът един ден с качествата си рекламира свобода.

Cartier Bresson-8

През този месец Центърът  Бобур в Париж чества десет годишнината от смъртта на Анри Картие-Бресон, фотографът, който преди двайсет години най-много ми повлия да снимам.

Cartier Bresson-13

Идеята на Анри за „решителния момент, когато окото, сърцето и обективът се сливат в едно, за да уловят есенцията на мига“, преди 15 години отговаряше на желанието ми в определени моменти да спирам времето, за да открадна от това, което вибрира едновременно с вътрешното ми състояние.

Cartier Bresson-2

Изложбата ме изпълни с благодарност към Анри и големите майстори, някои от които могат да бъдат в помощ на всеки, който е на път да формира погледа си: Роберт Франк, Сержио Ларен, Андре Кертез, Елиот Ервит, Бернард Плосю, Марк Рибу, Жозеф Куделка, Ралф Гибсон, Мартин Франк. Почти всички опростяват снимането като ползват фотоапарат Лайка с обективи 50 и 35 мм., достатъчни за заобикалящия ги свят, винаги нов и различен.

“Само мъртвите риби следват потока”, казва Кристер Стрьомхолм, който заедно с Брасаи и Бил Брант обръщат поглед към нощната черно-бяла фотография.

Прекланям се пред любимия ми колорист Соул Лайдър, който едва през 2007-ма година на 84 години разкри изкуството си пред европейското общество с изложба в Париж в асоциацията Картие Бресон. На входа на изложбата беше написано „Щастлив бях досега животът ми да премине в сянка“. Той почина през миналата година световно признат и в светлина. (Вероятно най-добрия начин да живееш и твориш свободно без никой над главата.)

Да спомена и Ернст Хаас, който първи използва митичния филм Кодак Хром, също Хари Груаерт – и двамата чудесни колористи.

Не мога да пропусна оригиналността и финеса на Хари Калахан, Лизет Модел и енигматичната Вивиан Майер с уличната си фотография, превърната в изкуство.

Алфред Стайшен, Бил Брандт, Франтишек Дриткол, Пол Страндт, Арнолд Нюман, Брус Дейвидсон, Метцкер, Хелмуд Нютон, Ансел Адамс, напоследък Майкъл Кена – всички те са ненадминати в портретна и пейзажна фотография. Ник Брандт – с интересни, гигантски монтажи.

Да не забравя Родченко с оригиналния му поглед и невероятните ъгли на снимане по време на тежкия Сталински период на Сталин.

А как да не добавя Ара Гюрер, истанбулският Картие Бресон, който на 86 години с Лайка в джоба, все още посещаваше любимото си кафене в Истанбул.

Картие Бресон ми подшушва да добавя: Арнолд Нюман, Леон Ливенщайн, Люсиен Ерве, Марио Джакомели, Уилиам Клайн, Вили Ронис, Сабин Вайс, Мен Рей. Би било грях да забравя единствената по рода си Сара Муун, само тя жива сред имената от тази велика за фотографията епоха.

А японците? Те са фантастични, странни, често неопределими и трудно разбираеми. Масао Ямамото – с изключителен финес, Даидо Мориама, канен навсякъде, но не по вкуса на всеки, за мен жестоко черен и брутален. Японците са безкрайно фини, с много вкус или брутални, нещо което се усеща и в страната им.

Искам да ви представя интересен фотограф, с който се сприятелихме през фейсбук. Nobuyuki Kobayashi отива в Ню Йорк, за да изучи тиража платиниум, все по-рядък и прескъп. Нобуки се прибира в Япония и с голяма камера (chambre) 26 кг. и трипот  на гръб обикаля гори и потоци в чудесната добре опазена Природа в Япония, където търси да фиксира скрити духове с камерата си. Тиражите прави сам на хартия, служила преди 300 години за калиграфия, която произвежда сам. Фотографиите му сред Природата са прекрасни, издадени в книгата му Portrait of Nature – Myriads of Gods. Без да важничи, той пише с хумор на смешен английски, но във фотографиите  в книгата му (изпрати ми я), в скали, дървета и потоци наистина има скрити духове. Това ми напомни духа на Япония, за която преди няколко години направих изложба в галерия Средец в София.

Нека да завърша с Пенти Самалахти със северните птици и кучета, и  загадъчната Джунгджин Ли бих казал, че те заедно с Майкъл Кена правят поетично трио във фотографията.

И отново, благодарност на големите, както и на всички фотографи в сянка, които имат и споделят поглед към света.

От терасата на изложението в стил на популярните пощенски картички от Париж, не се въздържах да снимам небето на Île-de-France, рисувано често от големите майстори.

Cartier Bresson-4

 

Cartier Bresson-7

Фотографът, готов да лови ефимерното, ползва обектив, през който окото му фиксира света в движение, казвам това повлиян от прекрасната изложба на Картие Бресон.

Cartier Bresson-10                                                           / Последният посетител в Люксембургската градина /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: