Изкуство, наука, религия – кратък размисъл

Фотография и изкуство III

Парижките градини, не по-малко красиви от Силс-Мария (от предишния блог) също предразполагат за размисъл.

Претенциозно е да търсим истина. Привлечени сме от автентичност, която ни зарежда и без илюзии за блестящо настояще, вярваме в човека на бъдещето с различно съзнание за света и себе си.

Възможността да изразим себе си се среща и в животинския свят, но привилегия на човека е да прави разлика между изразимо и неизразимо. Изкуството се скътава между тях и е чудесен, макар отчаян израз на невъзможността да бъдем съвършени.

Науката: чудесна тренировка за мислещия човек, пресъздаващ природата и себе си с непрекъснато променящи се резултати.

Религите: доколкото не служат за манипулиране, са израз на духовна чувствителност, присъща на всеки, дори на атеиста, който е повярвал, че не вярва… и  най-често патерици на по-слабите духом.

В съвременното Изкуство от средата на миналия век до сега, не сме създали много различно. Сюрреализмът с богатото въображение на Мен Рей, Мохоли Наги, Андре Кертез и някои други големи фотографи, разчупва класическите граници на фотографията. След това започват модите – от няколко десетилетия на мода са темите. Фотографът равива тема, иска да покаже на света „нещо ново“ – например как се изхвърля боклука в бидонвилите, какво става в американските затвори, животът на проститутките в Париж, транссибирските влакове…, сюжетът го превръща в “изявен фотограф” със завършена тема… Медиите го регистрират,  продава се, после е забравен, темата вече не очудва, така както става с всяка мода. Реймонд Депардон решава да снима Франция с определен вид камера – документална фотография, високо професионална, да се снима баналното така добре, че да направи впечатление, да грабне вниманието дори на слепите…. Модата е създадена, за да впечатлява в момента на модата. Впечатлението е повърхностно и съответно временно. Такава е разликата между иманентно и трансцендентното. Последното докосва есенцията на нещата и остава извън времето. Капа, Бресон… са следвали събитията на века, снимали са без да разсъждават, без да спират. Наложили са стил, разписали са се с каквото представляват са самите те.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Изкуство

Sils-Maria-1Силс-Мария е кът от Земен Рай, подарък на Швейцария от провидението. Курортът е сгушен на 1800 метра между две езера с цветове, менящи се според прищявките на небето и сенките на околните планини.

Местните жители са запазили мястото така, както дядо Боже им го е дарил. Близо до Австрия и Италия тук Ницше осмисля своя Заратустра и остава да твори шест лета. Томас Ман пише Вълшебната планина, Херман Хесе замисля Степния вълк.

Италианският художник-символист Джовани Сегантини рисува най-интересните си платна в Силс-Мария. На 41 години през 1899 година, година преди Парижкото Изложение, за което готвел блестящ триптих, в който свързал отвъдния свят с тукашния и сдал Богу дух. Този наглед съвсем обикновен човек, сякаш не случайно с вкус към Райските градини, пише: “Изкуството няма общо с Истината, която съществува и остава извън нас. Приета като изкуство, Тя няма и не може да има никаква стойност. Изкуството е единствено сляпа имитация на природата. Казано друго яче то само връща обратно естеството на материята. Затова, за да се възвиши, за да се превърне във вечност, материята трябва да премине и да се преработи от Духа.”

Сегантини е прав, вероятно такава е ролята човека. Дух обитава във всеки човек. Въпрос на развитие и проява, което е личен процес за всеки.

 

Sils-Maria-2

Параметрите на творчеството се коренят в невъзможността да стигнем до Истина. Всяка творческа личност е обхваната от напрежението между субективния свят на Аза и обективния, неразбираем свят. Това напрежение е мотора на творчеството. Творецът дълбае в себе си, в даден момент забравя егото, осъществява връзка. Колкото по-навътре, по-близо до Познанието.

Sils-Maria-9

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Живопис

Фотография

От вкус към живописта искам фотографиите ми да приличат на картини. В добрата фотография те могат да приличат, но да се превърнат в живопис е невъзможно. Материята, която художника налага върху платното, израз на вътрешно усещане е творческа. Във фотографията разполагаме с външния свят, правим избор според вътрешния си багаж и го материализираме на хартия. Художникъг напластява материя върху платното, дава си времето, необходимо да извади от себе си, да създаде нещо ново, единствено по рода си. Превръща го в картина,  Материята, релефът, боите имат своя език. Това, което снимаме, съществува предварително, има собствен живот, от който открадваме нещо и го полагаме на хартия. Образът е плосък и зависи от качеството на тиража. Това, което приближава картината с фотографията (като картина) е безвремието на разказа, който може да се чете в тях. Но една добра фотография въпреки всичко е несравнима по богатство на израза с добрата живопис. Сравнете например Щиглиц с Рембранд  – пред кого ще останете по-дълго или ще се връщате по-често да видите отново…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ИЗКУСТВО

L'homme-1Необходимо ли е изкуството? Ако светът е безкраен, реален ред е невъзможен, освен в определени граници. може да се търси моментно единство в съответен ред, но не и обективна истина. Субективната представа за света се изразява по безброй начини.  Същевременно ограниченията ни отделят от цялото, причиняват ни болка и създаваме ред, който да води до минимално страдание. Страданието най-често, свързано с изкривяване идва от незнание., както болката и болестите идват от липса на хармония и съзнание. Човек е раздвоен между чувството за безграничност и материалната клетка, в която се уплита и задушава. Изразните средства ни отделят от животните и същевременно ни затварят в изкуствено изграден свят. Понятията, изразени с мисъл, се изграждат от думи с определен смисъл и от неизказани думи, изразяващи обратното на този смисъл. Без тази връзка понятието остава ограничено и безмислено. Да твърдим нещо реално, означава, че приемаме и обратното без да го изразим. Предпочитанието е въпрос на условност. Но тази възможност в общия случай ни затваря и напряга.

Стените на манталния затвор са още по-комплексно оплетени. За да определи себе си, човек има необходимост да сравнява. Още от детство от нас изискват, налагат ни да станем Нещо, да се харесваме на околните, да отговаряме на изискванията на обществото, но рядко да бъдем каквото сме. В противен случай ставаме виновни.налага се да се оприличим с кодовете, наложени от средата, в която живеем. Погледът на околните до голяма степен определя начина, по който ще гледаме света. Това разкъсване между истината, която ни прави различни от другите и наложените условности отвън ни напряга. Естествено спасение може да се намери сред бездушната, успокояваща хармония на Природата или в Изкуството, претворен израз на автентичността на духа на всеки.

36* Изкуството

Spiti-1Изкуство, търсено в дълбочината на вечното, което потенциално носим и което с външния си израз, дава моментно задоволство. В него е  зърното на недетерминираното безкрайно. (Освен от анализите на критиците, за които анализът е по-лесен от творческия акт). Споделено, изкуството заразява и развива чувствителността на околните. То е прозорец към свобода с надежда да се докоснем до безкрая, от който ежедневието ни разделя.

Изкуството свързва и лекува. Болестите, проблемите идват от стагнация, от задръстване –  физическо, емоционално, сексуално или интелектуално. Оздравяваме, когато възстановим преминаващата през нас хармонична енергия. Изкуство, което не подобрява състоянието ни, е измишльотина, манипулация за емоционална възбуда и търговия.

Понякога се случва един креативен обущар да се окаже по-близо до истинско изкуство отколкото някой известен творец-кариерист, усвоил добре законите за реклама и бизнес.

От написаното дотук се уморих, а вас може да ви е заболяла главата, за което моля да ме простите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

АРПАРИ+ГОСТИ (ARTPARIS+GUESTS)

Paris-7

Paris G-de Palais-1Paris-9Тази година (18-22 март) Салонът за Модерно Изкуство в Париж „Арпари“ в Гран Пале се превръща в „Арпари+гости“, с което разширява традиционната си концепция. За първи път на 114 участващи галерии се дава възможност да кръстосват идеи по техен избор. Освен с нови партньри в сферата на изкуството опити се правят в близки области като архитектура, кино, литература, дизайн, музика, дори гастрономия… Едновременно с мондиализиране на изкуството, разширяват се също границите на приемственост в областите на културата. Участват 17 страни с 46 нови галерии, между които Индонезия, Украйна, Мароко, Унгария, Монако, Китай, Африка, Щатите…

Фотографията, смесена с живопис и с други изкуства, заема видно място.Art-Paris

Paris-8Paris-1Paris-1-2

От другата страна на булеварда в Пети Пале от  няколко месеца се представят колекциите на Ив Сен Лоран – триста от петстотин модела, творение на най-големия след Шанел модист.

Paris YSL-1

След ужасите на втората световна война светът се преражда. В този ренесанс в изксутвото Шанел пресъздава големия шик. През 1952 година Ив Сен Лоран, тогава 22 годишен модист,  възражда Диор. По-късно през 1964 година той се оттегля, за да  създаде през 1970 година собствената си модна къща.

По същото време в България най-голямата модна атракция беше появата на първия шушлек. Успях да се сдобия и станах ултра модерен. Това ми костваше продажбата на два стари виенски фотоьойла от вкъщи, които баща ми беше скътал на тавана за поправка на пружините. Такива бяха времената!

Изложбата в случая е наистина феерична, направена с изключителен вкус, отговарящ на стила на костюмите.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: