Реалност – Желание – Фотография

Vietnamжелание фотография                                                                               / Виетнам /

В най-общия случай желанието се уповава на липса, която сме приели за реалност. Но как да излезем от „реалността“, за да я определим, след като живеем с непрекъснато променящи се желания. Излезем ли от сферата на личното, вълната на всеобщото ни грабва в социалния климат на моди, реклами и масови желания от съответна култура, с която дори се гордеем. Но реалността няма грижа за това, че съществуваме. Светът не е тук, за да ни прави удоволствие и в крайна сметка самата реалност  не е център на интерес. Ние живеем в навици, на които реалността, различна във всеки момент  убягва .

Много хора виждат фотографията като фиксирана реалност. И действително, докоснатият миг е фрагмент от реалността, участващ в представата ни за реалност. В това е магията и тя е най-добре изразена през музиката.  Ловим звука, за момент го преживяваме духовно и физически. Тоновете вибрират в пространството и намират в тялото ни конкретен материален израз.

Силата на фотографията е да въздейства с открадната от реалността история, която разправя извън времето. Такава е и ролята на изкуството, да събере автора, произведението и любителя в едно творение, което ще бъде различно според погледа на всеки.

Vietnamжелание фотография-4                                                                    /Angkor, Cambodia /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

                            / Софийска опера и балет /

Във фотографията се получават две основни изкривявания – опростяването до черно и бяло и сграбчването на момента във времето. Тъкмо това изключително смесване на реално и нереално плюс властта на фотографа да прави избор дават възможност на фотографията да бъде изкуство. – Роджър Мейн

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография – изкуство

                     / Мачу Пикчу, Перу – фотографията е обърната в профил /

“ Голямата разлика между мен и другите фотографи е, че с фотографиите си интерпретирам, тълкувам, но никога не правя документация. Показвам това, което усещам в даден момент, не каквото виждам, а каквото усещам. Оставам винаги като начинаещ, който открива света отново и отново. “ – Андре Кертез

Без претенции мога да кажа същото за себе си като допълня с думите на големия Бейкън:

„Всяка фотография, картина, всяко нещо, което виждаме, променя погледа ни към другите неща.“- Францис Бейкън

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография и Изкуство

Очите на всеки виждат с различен поглед, съответно  различни истини. Всеобща истина няма. Ако съществува такава, тя не е в обсега на нашите усещания. Това не изключва всеки да разполага с частица от нея.

Изкуството помага да се протегнем отвъд привидния свят.

Когато снимам нямам определена мисъл или цел, не търся истина, не сравнявам, не определям какво се случва в момента. Всяка мярка ограничава фотографските плановете, прави разказаната история изкуствена. Мярката за изкуство не е в истинност, а в усещане за безвремие.  Красотата е недвусмислена, неопределима, различна за всеки, тя отваря, променя, помага  да дишаме различно. Една въздишка след болка разведрява, но от срасивото губим дъх. Грозното сбръчква, задушава, разболява. „красотата ще спаси света“ се провиква Достоевски.Красивото, различно за всеки, в даден момент се превръща в недвусмислено красиво.  

Светът, винаги различен, се пресъздава във всеки миг, минава през хармония и се разбърква, за да преустрои отново… В подходящия момент кадрираме,  клик, мигът е уловен и въздъхваме с облекчение.

На фотографиите: площадите Бобур в Париж и Тиан Ен Мен в Пекин.

За да уловим мига, трябва да сме забравили себе си, изгонили диктатора, налагащ “истини”. Излизаме от клишетата на за-ученото, наложено и циментирано в закони и претенции. Вътрешният усет се слива с външния свят. Създаваме нов език, творчески поглед,  винаги нов и различен.

Големите портретисти ловят момента, когато лицето изразява вътрешната някаква вътрешна истина, присъща за всеки. Тя се свързва с вътрешната истина на фотографа и портретът е успешен.

Децата, примитивните хора, които нямат претенции, възрастните, доволни от живота, добрите артисти, истински в ролите си, са приятни и лесни за фотографиране.

В изложението през месеците февруари – март тази година, Европейската Къща за Фотография в Париж отдели цял етаж за Henry Huet, който в продължение на двайсет години снимал войната във Виетнам. Показаха фантастични черно-бели тиражи, в които погледът на фотографа, забит в реалния ужас на войната и лицето на смъртта, без да товари впечатлява подобно на иконите на Капа. Във фотографиите на двамата смъртта е привидна.

Светът е това, което погледът и действията на всеки прави възможно. Зад многообразието на добрия фотограф стоят зрителите с погледите си, превърнати в творци. Същото е в литературата, музиката. Ролята на твореца във всяко добро изкуство е да събуди творчески усет във всеки, търсещ кислород извън конформизма на ежедневието.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

ФОТОЖУРНАЛИЗЪМ, ФОТОГРАФИЯ, ИЗКУСТВО

Фотожурнализмът е нож с две остриета. Изображението действа по-силно от думите – « една картина струва хиляда думи » казва Сун Кси в Китай преди две хиляди и петстотин години. Силата на изображението има субективен и политически характер. Когато представяме и говорим за ЗАОБИКАЛЯЩА РЕАЛНОСТ, за нея даваме единствено своите концепции. Пространство и време са взаимно свързани, но те са дотолкова реални, доколкото виолетовия цвят на минзухара, (отговарящ на определена дължина на вълната) е  характеристика на цветето, наречено минзуар. В този смисъл фотографията, взета като изображение на реалността, не показва повече реалност, отколкото всички други опити за представяне на реалността. Дори да приемем вътрешното проникновение на някого за по-обективно, то е също функция на външния свят, от който произлиза.  Ние отразяваме света с детерминизма на характеристиките, които субективно му даваме.

От тук и деликатната позиция на фотожурналиста да представи обективност в събитията, които заснема. Възможно ли е  да отразим събитие със субективен, платен за това поглед. Естетизма и качествата на окото ще ни заведат в света на фотографа, но не и в реалната обстановка на събитието. Един и същ обект, заснет от различни фотографи е  различен на вид. А самото събитие следва ред други незаснети и в никакъв случай обективно изяснени събития…

Субективната визуална идея на човека зад обектива не е единствения недостатък (или привилегия) на фотографията. При всички случаи мисленият и измислен от нас свят е интерпретация. Това не намалява интереса към живота с налагащата се отвсякъде, неизяснена обективност, както и с разнообразните възможности на мозъка да създава и да интерпретира творенията си за открития. В такъв смисъл фотографията се превръща в изкуство.

Казано различно, да приемем фотографското клише за предаване на реалност, все едно под каква форма,  е  банализиране на изкуството. А изкуство, доведено до видима баналност, губи предназначението си да отваря прозорец към нови субтилни светове. За Тициано „живописта започва, когато това, което гледаме вече няма общо с това, което виждаме“. Големите учени също разбират че правят изкуство. Както казва Айнщайн: „Физиката е вид метафизика, защото няма допир до реалността“.

Какво се крие зад привидното от пръв поглед – вгледайте се в скала в Тасманово море.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: