По време на пандемията написах  първия си роман „Извън Рамките“. С помощта на издателство Рива представянето стана в зала Перото на НДК. Там показах и първата си  фотографска изложба направена преди  трийсет години в летището Орли, в Париж, в която има фотографии на места за които се говори в книгата.

Главният герой в романа, Върбан, е близък мой приятел, който загина в снежна бюря по билото на Пирин. Двамата обичахме заедно планината и живота и крояхме смели планове за полети извън Рамките на режима, който беше пречка да се живее пълноценно. В сърцата си носехме думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“ и си повтаряхме думите на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ Ставаше дума за свобода, която да отговаря на вътрешното ни състояние.

С написаното освен да дам живот на приятеля си, опитвам да покажа как перипетиите, през които преминава човек, ни учат как с един крак да следваме кодовете на обществото, в което живеем, а с другият да не спираме да реализираме каквото носим в себе си. Показвам как именно задухът, причинен от Рамките, налагани от все едно кое общество, за тези които търсят, помага да разширят съзнанието си.

Можех да вая до безкрай това си първо „бебе“, ако през април тази година не попаднах на симпатични млади издатели от Издателство Рива (освен това на две крачки от дома ми в София). Те побързаха да ме убедят, че книгата е добра и не е необходимо да я пиша до безкрай. Хванах се, да кажем, на въдицата и дадох ръкописа за печат.

Опитвам да не съжалявам, а започнах да преработвам историята на приятеля си със заглавие Небето зад облаците – небе отново Зад Рамките, което търсим всички.