/ Le Touquets-Paris-Plage /

Птиците очертават пътя си на момента, без пътека, със знаци и звуци на съответни езици. В Природата те отговарят на предназначението си.  Езикът им се базира на фонетичен асонанс, без тежестта на граматични правила.

Хората, намерили своето призвание, не страдат от гравитацията на колебания или категорични мисли. Водени от вътрешния си усет те летят като птици,

                                                                  / Tasman Sea /

Човекът-птица е бил винаги и продължава да бъде човешка мечта.

А птиците знаят ли, че са щастливи? Или това е израз на двойствената натура на човешките понятия и състояния?