Сафед

След Йерусалим и пустинята Негев с Мъртво море, най-впечатляващ е град Сафед. Сафед има благоприятен климат в Голанските възвишения и според Тората е основан от един от синовете на Ной. Мястото е наситено с  духовност и богато минало. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада,  където е разположен Сафед. Идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След Меа Шарим в Йерусалим, квартал труден за снимане на крайните религиозни, (които не признават държавата и затрудняват развитието на страната) за мен Сафед се оказа рай за фотографа. Религиозните отговарят с удоволствие на въпроси поставени от чужденци.

През кaлдъръменото площадче минава равинът от фотографията, който кръщавам “Джеймс Бонд” . Махваме си с ръка, следват въпроси, малко смях. Сядаме на маса и си хортуваме на турско кафе, локум и чаша вода. Земята под нас е пропита с хилядолетна история, а “Бонд” е бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал какво ли не от живота и решил да се оттегли, за да потърси друг по-духовен начин на съществуване. Няколко шекела днес са му достатъчни. Намирам го нормален и щастлив, споделяме идеи. На такъв човек може да зададете всякакви въпроси. Подхвърлям: “в съвременния цивилизован свят, в който се движим ускорително към хиперцивилизация  и роботизиране, какво място остава за културата, духовното в човека? Какво все още държи нсвета в известна хармoния,за да не се самоунищожим!?”. „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с мисли и сложни философии, сподели с мен следната история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма имал да решава труден за него проблем или пък виждал струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала, чудото ставало, нещастието се разминавало. Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново. Генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно. Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен се в позлатен фотьойл в голямата си, богатa къща, той ловял главата си с ръце обърнат към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” И било отново достатъчно.” „Бонд“ усмихнат примига и добави: “Въпрос на искрено добро желание!”.

 

До нас спокойно подремва жената на друг рабин. Мястото е странно, със специфичен мир и дух, толкова рядко срещани!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: