ШРИ ОРОБИНДО И КАБАЛА

Читатели на блога, прочели “Авантюра на съзнанието”, (трето преработено издание, Факел Експрес, 2011 год.), ме питат за връзка между Интегралната йога на Шри Оробиндо и Кабалата на евреите. Ще огранича с няколко съвсем субективни идеи без претенции за компетентност, особено за величини, до които едва съм се докоснал.

       / Шри Оробиндо, фотография от Анри Картие Бресон, Пондичери 1948 /

“Човек не става никога това, което е. Ние сме винаги това, което сме на път да станем.” – думи на Едмон Жабес, евреин. В еврейския език глаголът съм няма сегашно време и това е пример за връзка с това, на което се базира и Шри Оробиндо – „Човек се мери по това, което прави да става възможно“.  „Човешкият вид не е статичен“, казва Оробиндо. Думата религия липсва в еврейския език, както и в езика на Шри Оробиндо. Да класираме системата на кабалата, както и личността на Шри Оробиндо е невъзможно да бъдат класирани.  За Оробиндо човекът е едновременно уръдие и фактор за еволюцията на съзнанието в материята, която е Една. Той прави връзка между множеството и цялото, между крайно и безкрайно. Такава връзка прави и  Кабалата. Но ако Шри Оробиндо с Интегралната йога намира и реализира метод за ускорена еволюция по естествен път на човешкия вид, кабалата в дълговековното си развитие в различни школи, може се интерпретирана по различни начини.  Шри Оробиндо се появява в началото на  миналия век  в труден за човечеството момент с цел да постигне резултат, свързан с настоящето. Кабалата е богата на  течения, често противоречиви, объркващи, които могат да бъдат анализирани на различни нива. Те обясняват структурите и действията, било във Вселената или космос, правителство, сенат, борса, бебето в корема на майката или живота на мравките. Връзките са едни и същи, управлявани от закони, подвласни на октавата,  (без която не би имало музика) и триъгълника. Система от 10 сефирота, свързани с 22 съгласни от еврейската азбука, обяснява безпогрешно развитието или упадъка на всяка система.

             / Рабин с Тора до „Стената“, както евреите наричат Стената на плача, Йерусалим 2006 /

Докато евреите с въпросите разбиват мисловните структури, Шри Оробиндо търси целенасочено практически път за ускорена мутация на човешкия вид. Става дума за съзнателен преход на функцията на мисълта към нов, супрамантален израз, в който мислещият човек излиза от линейните връзки на анализ и синтез, (развти до степен да се възпроизведем в компютърен вид) за да стигне до сферично мислене. Познанието по логичен път се превръща в познание по идентификация. Интегралната Йога няма еквивалент в никоя от досегашните практически духовни системи. Тя се оприличава с Кабалата по връзката, която двете правят между финните „Божествени“ енергии и грубата материя, в която човекът има привилегията да играе основна роля. Връзка между крайно и безкрайно, в което човек повдига нивото на съзнание в материята. Кабалата говори за Месия, в случая не определено лице, а епоха на ново, мутирало на по-високо духовно ниво човечество. По същия начин целта на Шри Оробиндо е да сублимира  дълбокомислещият Хомо манталикус в супраментален човек. И в двата случая не става дума за религия, за учение, доктрина или все едно за каква затворена теоретична система.

Преди хилядолетия древните риши, както и еврейските пророци търсели ключове за да избегнат задуха, провокиран от мисълта. Връзките правили на финни духовни нива. Те разбирали (разбирам означавало прилагам материално) връзката между множеството и цялото, между крайното и безкрайното, възможността да излизаме от болезнено “триене” в грубата материя. Тези действия били изолирани в кръга на определен елит и не свързвали единството в света с ролята на човека като преобразувател на съзнание в материята. Индия развила идеята за Браман, Израел за Неназовимото Едно. В епохата на пророците евреите създават гениалното еврейско писмо от 22 съгласни, разчупващи всяка мантална детерминираност. Това става в Тората, а по-късно, заедно със сефиротите, в Зоара (Кабалата). Това определя връзката на еврейския род с Книгата, разширявана непрекъснато от въпроси, на които отговорите се намират в нови въпроси (Талмуда).

В период на духовна криза в Индия Буда предлага “изход”, приет и следван до днес. Христос прави същото в изключително трудна за евреите епоха. Евреинът, за да просъществува, обречен на креативност и прогрес,  продължава да развива през втори век, а по-късно между 13 и 16 век Кабалата, благодарение на няколко гениални кабалисти се обогатява с нови идеи и течения.

                                    / Бадринат, Индия, 1996 /

Има два принципа по-характерни и макар с различна цел и приложимост, с известна прилика с Интегралната йога на Шри Оробиндо. Едното учение е Екстатично, свързано с комбинация от звучене на буквите в еврейската азбука. Съпроводено е с ритмични движения и начини на дишане, близък до индийската пранаяма. Екстазът свързва различни нива на съзнание, достигащи нивото на пророците. Пророк е този, който вижда над възможностите на обикновенните сетива. Такова определение, добре познато на Шри Оробиндо, съществува и при ведическите риши отпреди близо 5000 години. Другото теозофично учение е свързано с текстовете от Зоар (кабалата), опознаването на които води към „Божествения“ свят. Енергиите в случая са насочени от човека към Божественото (неназоваемото Безкрайно). В първия случай последователите се отварят за енергия, която идва свише, във втория – обратно, прогресивно с познания и искерно съсредоточаване, връзката се осъществява отдолу нагоре. В първия случай визираме действие спрямо божествените светове, а във втория търсим въздействие на божественото (на субтилните енергии) върху човека.

Преди няколко години проникнах в храм на Суфи в Шринагар, Кашмир. Оставиха ме да снимам, освен на едно затворено място от където се чуваше раздираелния плач на поклонник в екстаз. Това бяха звуци на нечовешки глас. В Исляма суфите са единствените, за съжаление в последните десетилетия масово избивани от интегристите, които са близки до  темата на блога.

                                                    / учител Суфи, Шринагар, Кашмир, 2010 /

През 13 век Юда Коен написва първата в света научна енциклопедия, част от която третира мистериите на Талмуда. Основният въпрос е как света съществува? Докато философията се занимава с човешки проблеми, теологията с Божествени, проблематиката в кабалата е връзката на безкрайното с крайното в нашия свят. Това дали, защо и как Бог съществува не буди интерес, подобна величина е неизмерима и извън човешките възможности за преценка. Шри Оробиндо също не поставя подобен въпрос. Важно за Интегралната йога е да постигнем физическа трансформация, мост към сферично мислещия, безконфликтен човек на бъдещето. Астрофизиците и квантовите физици с откритието за равенство между материя и енергия, носители на информация (съзнание), са  най-близо до концепцията за “Божествено” на Шри Оробиндо.

Вместо водени от съответно гуру в класическата йога да отваряме чакрите отдолу нагоре, в Интегралната йога по индивидуален път всеки отваря енергийните си центрове, отгоре надолу. Целта е по естествен път  да се получат енергийни промени, които след съответни етапи да достигнат до многовековната клетъчна памет в тялото. Този принцип вероятно може да има прилика с методите в Кабалата, но Шри Оробиндо стига до конкретна реализация.

Интегралната йога се прилага навсякъде, във всеки момент, във всяко действие без откъсване от всекидневието. Миньорът във мината или първия министър в милионния град могат чудесно се развиват в супрамантала, стига да желаят. Достатъчно е да са искрени и да осъзнават действията си. В интегралната йога всеки човек е частен случай и мярка за себе си, но без практика няма стойност. В Кабалата е заложен същия принцип. И двете не не са религия, секта, философия, психология, наука, а начин на живот.

Промените във всеки човек е свързана със случая, който самия той представлява. С разликата си той променя цялото човечество. Ние сме Едно цяло със седем милиарда разлики. Безбройните галактики на вселената, включително паралелните светове, ако има такива, участват в същото цяло. Ние носим звезден прах от времето на първата материя. Пътят към новия човешки вид минава през девствена гора без път, без айфони и жи-пи-еси. Водещи са познанията и огъня, който всеки носи в себе си. Всяка трудност е ключ за разрешението си. Задухът е най-точен сигнал, подобно на температурата на болния, стимул и знак за оздравяване. Ако знаехме пътя и резултата, всичко щеше да е станало. Да познаваме нещо, означава да сме го направили и то да съществува. Постигнатото от Шри Оробиндо и Мер е добило материален вид, затова е възможно да говорим за Супрамантал. (Интересна е историята с нашата Людмила Живкова, която е била привърженица на идеята за Ново човечество и не случайно е занесла българска пръст в символичния град на бъдещето Оровил.)

По време на земния път тялото и душата душата на всеки човек не се намират в затвор. Връзката тяло-душа участва в еволюцията на съзнанието в материята.  Приносител за това е човека. Такава е идеята на Шри Оробиндо.

                                  / Израел, гр. Сафед – сърце на Кабалата, 2006 /

Големи кабалисти, както и последователи на Интегралната йога се броят на пръсти. Шри Оробиндо казва, че ако е имал под ръка десетина човека, истински разбрали Интегралната йога, това щяло да ускори реализирането на супрамантала на общочовешко ниво. Тези хора (неоходимият брой клетки…) са липсвали. Необходими са вероятно още неизвестен брой години,  за да се получи по-ясен, очевиден ефект. Хората бързат винаги, егоистично всеки иска всичко готово за консумация. Колцина днес биха живели нормалния си живот, но да си дават труд да се освободят от доминиращото его, да потърсят мантална тишина, да овладеят прищявките на витала си, характерен с куп повърхностни удоволствия, да си прочистят подсъзнанието, вместо да му робуват, да  стигнат  до физическия си мантал с безбройните архаични функции, запаметени от милиони години и веднъж стигнали до клетъчния мантал, съзнателно да оставят тялото, вече подготвено, да поеме и да заживее широкия спектър на супраманталната енерегия? И всичко това да инвестират за бъдещето на хората, за да може един ден да се роди нов, супрамантален човек?!

“Нещата са станали, човечеството отива в тази посока, но все още не е готово.”, казва Мер, сподвижницата и първа експериментаторка на супрамантала. Тя е успяла да стигне до промяна в клетъчния си мантал. Опитала е, както казвали ведическите риши, от “меда в скалата”.  Под “скала” тези пророци са имали в предвид човешкото тяло. В него е мястото и ключа на еволюцията. То е пречило на религиите. Горено и измъчвано от векове, понякога дори по рационален начин са го захвърляме като ненужно…

                                   / Йешива в Йерусалим, 2008 /

Шри Оробиндо, изпитал и разбрал границите на съвременния, мислещ човек, намерил начин, различен от компромиса как да дишаме по-добре, как непрекъснато да поправяме грешките си или пък как да избягаме от болките, да се скрием, било в нирваната (на будистите), в спасението (на християните), в хиперактивностите или хипо-хипер състояния на модерните общества. Неговият път е водил към ускорена, естествена мутация, преход към по-висш спрямо усвоеният от мозъчните ни функции мантал, който  нарича Супрамантал.Постигаме нова, този път сферична обективност в познанието. Това променя живота, навлизаме в нова епоха за човека, очаквана, предсказана от векове. В поемата Савитри от 23800 стиха на блестящ английски чуваме Бах в поезия. Шри Оробиндо я сваля на хартия без мисъл в главата си.

Кабала означава приемане, традиция предавана с векове от уста на уста (ухото може да лъже). Тази човешка мъдрост изразява кодове за живота, пътища и техники за хармонично развитие. В изчисленията си кабалистите стигат до „седмия ден“ на човечеството – новата епоха (месия), по-високо съзнателно ниво на човека. Добър кабалист вероятно би изчислил и разбрал появата на феномена Оробиндо. В Кабалата (Зоара) с верни действия (митсвот) поправяме създадените в несъвършения ни свят проблеми. Интегралната йога от своя страна се явява като катализатор за Месията, новия човек на бъдещето.

От Шри Оробиндо и от Кабала разбираме как всяка промяна в живота зависи най-вече от самите нас. Условията, в които хората живеят на земята са резултат от състоянието на тяхното съзнание. „Да променим условията без да променяме съзнанието е празна химера.“- казва Мер. Енергийната връзка между крайно и безкрайно е в наши ръце.

Единствени Кабалата и Интегралната Йога на Шри Оробиндо отдават по толкова задълбочен начин значение на човешките възможности. Единствени те показват ВЗАИМНАТА връзка на Божествения свят от безкрайно финни енергии с грубата материя, на която човек е висш представител на земята. Това би могло да бъде причина те да бъдат толкова трудно или понякога криво разбирани. По-лесно е човек да се моли на Някой, който да се погрижи за всички болки и неволи. По-лесно е да се очаква обещан рай или месия, да се търси спасение в нирвана или да се вярва в по-добро прераждане… Плацебото помага, но не е интегрално. Шаманите също помагат – донякъде. Всичко е донякъде, но светът не се изчерпва с тези възможности, които влачим от векове.

                                                  / Йерусалим, 2008 /

През миналата година на български език се появиха в превод на Любомир Димитров “Афоризми”,  “Човешкия цикъл” и първата част  от 900 страници на „Интегралната йога на Шри Оробиндо. “Авантюра на съзнанието” e все още достъпна, за разлика от “Божествения материализъм” и “Новия вид”, които не са преиздадени. Особен интерес за по-любознателните би представлявал „Дневника на Мер“ (13 тома) – вид „Лаборатория за новия човек“ – както са наричали на времето Ашрама в Пондичери. В него се говори за промените в тялото Мер, сравнено с тялото на човечеството, свързано с промени предизвикани от Супраменталната енергия.

                                                            / Мер, неизвестен автор, около 1970 /

 

ШРИ ОРОБИНДО И КАБАЛА –  Добавка от предишен блог към по-горния текст.

„Този, който не добавя към познанията си нови, ги намалява, този който не търси начини да се изучава, не е достоен да живее.“ – Мишна Авот, I,13

„Въпреки, че е още по-необходимо да вярваме, за да разбираме, необходимо да разбираме добре, за да вярваме истински.“ – Свети Августин

В еврейските текстове Думата намира съкровенния си смисъл във връзката между букви и числа, идеи и фигури, в дифракцията на символи. Поради неимоверните трудности и трагични ситуации, от страх да не загубят Традицията, гръбначния стълб на нацията, за първи път около втори век предполагаемия раби Акиба пише текст, наречен Сефер Йетцира. Той коментира връзката между 22-те букви на еврейската азбука. Всяка от тях има своя енергия, своя стойност и значение спрямо останалите букви, а всички те поотделно и заедно, спрямо света. В същата система на влияния влизат и десетте цефирот, съставящи Дървото на живота. Така  по изключително комплексен начин е представена връзката между крайно и безкрайно във Всемира и Кабалата (приемане, традиция) добива първата си писменна форма.  Заедно с трагедията на евреите, изгонени от Испания през 16 век идва ново голямо раздвижване и подновяване на идеи. Исак Лурия създава кабалистично училище в Сафед (Палестина) с гениални за времето си идеи, обясняващи състоянието и възможността за позитивна еволюция в света. Това по дълбокосмислен начин дава кислород в епоха, когато едва са проблясвали духовни лъчи. Ако трябва да търсим връзка между кабалистите и Шри Оробиндо, тя е в гениалните идеи, прилагани на практиката от хора, търсещи изход в прогреса на човечеството.

Днешните времена, много по-комплексни и в никакъв случай по-лесни, повече от всякога изискват духовен кислород, за да може човечеството  да качи етажа, който му се полага. Интегралната йога на Шри Оробиндо е съвременен подход, възможен изход, отговарящ на трудностите на епохата, в която живеем. Заплахите днес глобални и много по-ясно осъзнати, дават възможности за изход. Без да ги разбираме, вървим към пролал. Примерите са планетарни.

Желанието да вкусваме хармонята в живота е намирало израз отпреди хилядолетия. В Месопотамия пасторите, тези гениални овчари, забили поглед в линията на хоризонта, където земята и небето се свързват, първи са потърсили връзка между крайно и безкрайно. Моисей е техен продукт, ние също. Изискванията днес са по големи. Знаем как всяка нова за човечестото епоха има своите аватари. Такава е и ролята на Шри Оробиндо във време, различно от това на Буда, Мохамед или Христос. Малко преди да напусне тялото си, той се обръща към сподвижницата си Мер: „Другите са дошли, за да приготвят терена и са ни напуснали. Този път нещата трябва да станат…“. Станалото в ашрама на Пондичери се състои в посятото на практика зърно. Времето за покълване зависи от добрата воля и биологичното време на човечеството.

Ако запитате някой кабалист от Бруклин дали има Бог, вероятно той би отговорил: „Разбира се, но не още.“ За да допълня същата приказка: На дядо Боже му писнало от човешки глупости и щуротии и предупредил преставителите на основните религии: “ След десет дни ще наводня планетата и хората, но този път без Ноев ковчег!“ Католикът казал: „Ще искам прошка и ще се моля.“. Протестатът: „Ще си платя дълговете и ще се приготвя да съм ОК.“. Мюсюлманинът радостно се приготвил за обещаните булки в Рая. Рабинът успокоил всички и казал, че десет дни са предостатъчни, за да измислим как да дишаме под вода.

Докато в Тората играта на различно интерпретиране на текста дава безкрайни възможности за разбиране на живота, Кабалата влиза в по субтилно ниво на обяснение на всемирните съотношения. Ето няколко прости примери за безкрайните връзки между букви, цифри и геометрия. Връзката между права линия и кръг за кабалистите е свързана с човешкото лице. Връзката е числото пи – 3,14 на гениалния Питагор. Същата връзка съществува между бездушното съвършенство на Природата, изразена с кръг и трансцендентното в човека, изразено с безкрайна права линия. Същевременно буквената стойност в цифри на думата „шадай“ е 314. Тази дума изразява силата, която задържа „Божествените“ енергии, оттеглили се, за да дадат възможност на човек да изрази себе си. Един съвършен Божествен свят на земята не би оставил място на човека да еволюира! Мястото на Бога не е сред нас, милосърдив начин да имаме възможност да извадим божественото от себе си.

22 съгласни правят връзки с числа, цифри и фигури. Тези връзки са пътища, свързващи безкрайното с крайното в Материята. В центъра на тези връзки е човекът.  Текстът на Тората започва с буква Бейт – Б от Берешит – Начало и завършва с Ламед – Л – последната буква на последната дума в Тората – Израел. От своя страна двете букви Б и Л заедно правят думата Лев, която на еврид означава сърце с цифрова стойност 32 (Б-30 + Л-2). Числото 32 от своя страна е броят на връзките между буквите и десетте цефироти от Дървото на живота. По същия начин всяка дума има многобройни смислови пермутации, които водят до нови връзки между крайно и безкрайно. По пътя на тези връзки самите ние ставаме фактор за повдигане на нивото на съзнание в Материята. А тя е Една, включваща безкрайното, човека и всичко друго. Човекът има необходимост с отговорната задача да изразява съзнателно себе си извън всички доктрини, религии и други ограничения, залегнало както в Кабалата, така и в Интегралната йога.

Ще цитирам големия Янкелевич: „Да се учим означава да разбираме значението на думите, като ги смесваме, разбъркваме; променяме им местата, за да откриваме не каквото иска да каже текста, а каквото крие.“

И още две думи за Тората, без която Кабалата не би имала развитие: в началния си вид Тора Ашем е подарък  на Моисей и на еврейския род от Всивишния без име. Тя съдържа 304805 букви, формиращи едно тяло, една дума. През вековете нещата се опростяват (или в известен смисъл усложняват). Буквите се разделят, превръщат се в думи. Празното в текста добива смисъл. Цялото се фрагментира, думата добива все по-материална форма. Това става и с развиващата се мисъл (мантала). „Разделяне“ на еврид се изразява с думата “мила”, преведено също като „дума“ и като „обрязване“, откъсване от себе си. Обрязаното момче нарушава съвършенната хармония на тялото си, за да добие дистанция, респект спрямо себе си и света. По същия начин разделянето на Думата на думи и букви помага да разберем смисъла на нещата. Силата  Шадай (314), с която „Божествената енергия“ задържа себе си извън човешкия обсег и ни прави място да изразим себе си (първи етически закон!), e също „откъсване“ от себе си. И в двата примера е залегнат основния морален принцип, база за развитие на човечеството до днес.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Сафед

След Йерусалим, пустинята Негев и Мъртво море, най-впечатляващ град за мен е Сафед (Тцват). С благоприятния си климат в Голанските възвишения, според Тората той е основан от един от синовете на Ной. Мястото е наситено с  духовност. През ХVI век Грация Ханаси, любимка и финансова съветница на Сюлейман Великолепни, известна като “Сеньората”, закупува от султана областта Тибериада,  където е разположен Сафед. Идеята е 1500 години след разрушаване на Храма евреите да имат отново земя. През 1570-та година малко след смъртта на многоуважавания кабалист Кордоверо, в Сафед се настанява подновителя на Кабалата, гениалния Исак Лурия.

Представям си тези хора далеч от бликащия ренесанс във Венеция, Флоренция и Анвер, откъснати от света как се отдават, тяло и дух, на размисъл за процесите по създаване на Вселената. За да не объркват мисълта на обикновените вярващи, те запазват за себе си революционни идеи като това, че Бог е само начин да наричаме процеса на сътворяване и развитие на Света, без да е необходимо да му даваме морална роля. Сафед става център на кабалисти.

След квартала Меа Шарим в Йерусалим, а той е труден за снимане поради крайните религиозни, които не признават държавата и затрудняват развитието на страната, Сафед е рай за фотографа. Освен това религиозните отговарят с удоволствие на въпроси поставени от чужденци.

През кaлдъръменото площадче минава равин (от фотографията), който кръщавам “Джеймс Бонд” . Махаме си с ръка и след няколко думи, смях, сядаме на маса да похортуваме на турско кафе, локум и чаша вода. “Бонд” е бивш банкер, живял в Чикаго, печелил много, опитал какво ли не от живота и решил да се оттегли, за да потърси друг начин на съществуване. Няколко шекела днес са му достатъчни, изглежда нормален и щастлив, споделяме идеи. На такъв човек може да зададете всякакви въпроси. Моят беше екзистенциален: В този свят, в който всичко се механизира, автоматизира, роботизира…, в който всички сме уж по-заедно, но все по-отдалечени един от друг, в който се чувстваме донякъде загубени и с растящо желание да разберем на къде вървим, какво би казал равина, кабалист? „Бонд“, с весел блясък в очите, без да тежи с анализи и сложни философии, сподели с мен следната почти банална история:

“ Когато Бал Шем Тов, създателят на хасидизма, имал да решава труден за него проблем свързан със струпване на нещастия върху главите на сънародниците си, отивал на определено място в гората, запалвал огън, медитирал съответна молитва и молбата му се реализирвала, чудото ставало, нещастието се разминавало. Една генерация по-късно поради същите причини последователят му Магид от Мезерич се налагало да се обръща към Небето. Той отивал в гората и казвал: “Господарю на Небесата чуй гласа ми. Не знам как да запаля огъня, но съм способен да кажа молитвата”. И чудото ставало отново. Генерация по-късно равина Моше от Сасов, за да спаси народа си, отивал също в гората и казвал: “Не знам как да запаля огъня, не знам и молитвата, но си спомням мястото. Това би трябвало да е достатъчно.” И било достатъчно. Дошъл ред на равина Израел от Рижин да отдалечи заплахата. Настанен в позлатен фотьойл в голямата си къща, той уловил главата си с ръце, обърнат към Всевишния: “Господарю на небесата, не съм способен да запаля огъня, не знам молитвата, не мога дори да намеря мястото в гората. Знам единствено да разправя тази история и това би трябвало да е достатъчно.” И било отново достатъчно.”

„Бонд“ усмихнато примига и добави: “Въпрос на искрено добро желание!”. Днес това се отнася до всеки човек и не става дума за молитва, а за действия лишени от егоизъм и задни мисли.

До нас спокойно подремваше жената на друг рабин. Мястото беше наистина странно, със специфичен мир и дух, все по-рядко срещани.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да го има!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresСлед малкия по площ и население Израел в предишния блог, тук искам да споделя няколко идеи за Индия, Бара, както я наричат индусите, страна с важна роля в развитието на света. Най-голяма по жители след Китай, с трудно управляема демокрация, с най-голям брой бедни и богати, с най-много етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с още много други най, тук чужденецът е навсякъде добре приет.

29 Kerala

Индия има безброй лица, в които всеки може да намери нещо според вкуса си. Тя се развива в тон с останалия свят, но остава винаги загадъчна, понякога неразбираема дори за самите индийци.

Екзотиките на Индия се разкриват за западния свят едва през деветнадесети век. Философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер проявяват интерес, но дори индоманията  на английските колонизатори не помогнала да се разбере същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

 

 

 

 

 

 

През двайстия век европейски философи и историци, без да ползват достатъчно добре санскритски, се захванали да обяснят и представят комплексната Индийска култура. В анализите си, освен това, те проектирали европейския начин на  мислене, причина Индия да остава не добре разбрана.

Hanuman New DelhiГолемите грешки в санскритските преводи са по-лесно поправими от безбройните фини нюанси на мисълта, пълна с двусмислия и мъгляви концепции. Западното мислене често смесва понятията религия и философия. Например думата “дхарма” на санскритски има религиозен смисъл, но е също е свързана с юриспруденция и начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции, само една се занимава с идеята за Бог.

Индия е еднакво рационална и ирационална, но това не пречи да бъде прагматична спрямо реалността – нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” в Индия вървят заедно. Всъщност каквото да кажем, обратното се приема също за вярно. В индуизма, както в юдаизма, водещо значение има писмото, идеята за Бог е абстрактна. Индийците имат грижа човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието и дават различни имена на божествената енергия, според начина и мястото на проявлението й. За тях божествения свят има нужда от нас, както ние от него. Санскритските писания са еднакво съществени, подобно на хората с техните действия и отношение им към околния свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също, важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНаправи ми впечатление до каква степен напредъкът сред младите хора в Индия е забележителен. Сравнен със студентите в Китай,  единствена по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия, не може да не се учудите от голямата работоспособност и качеството на работа на индийските младежи. Китаецът следва наложените му закони без да знае накъде отива. Той напредва, устремен да надмогне себе си, ще ви забележи, ако има интерес и ще ви изостави, за да продължи  наложените му директиви. За младите хора в Индия сте добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Индийците са будни, приятелски настроени, пълни с въпроси, ще ви покажат снимки на семейството си с желание да разберат повече за вашето.

21RishikeshВ нашата епоха, в която икономиката е цар, Индия, недвусмислено най-духовната страна в света, след втората половина на миналия век, започна да търгува с духовност. Ашрамите процъфтяха, гурувците, адаптирани към нуждата на всеки, станаха на разположение на всички.

Аз също имах период на залитане. Заминах да откривам Индия и попаднах на ашрама на прочулия се Саи Баба. Той имаше амбицията да обедини вярващите по света с идеята, че всяка религия е лъч към върха на една и съща планина. Ашрамът му в Южна Индия притежаваше болница, университет, дори летище за частни самолети. Облякох бели одежди, медитирах, пях баджани, цитирах мантри, в пуджите преди изгрев се завирах под носа на великия Гуру, за да усетя Божествена енергия. Закръгленият гуру имаше огромни, гъсто сплетени коси във формата на ореол и минаваше пред всеки, за да му даде благословия. Облечен в широка оранжева роба, с артистичен замах той материализираше златни кръстчета и други свещени предмети според вярата на всеки. Това завърташе главите на последователите му и бяха готови да повярват всичко, за да се чувстват по-добре. И защо не, но за мен истинският гуру прави необходимото за всеки без да го афишира, както правят всички Големи сред хората.

Sik Temple Delhi2

09 Benares4В духовната фабрика на Сай Баба не усетих нищо Божествено и продължих на юг към градчето Тируванамалаи, скътано до планината на Шива.  В Ашрама на Шри Махариши, свят човек, живял в началото на миналия век  усетих за първи път  духовната прелест на Индия.  На това място имаше мир, хармония и духовност, които ви изпълват и отварят към нещо необяснимо.

С радостно чувство и нова енергия продължих на юг към Индийския океан при градовете Кошин и Гоа. По пътя отседнах в Пондишери, където ме  насочиха към стара колониална къща, превърната в музей – Ашрамът на Шри Оробиндо и Мер. В обширния двор с разнообразни растения, сред крясъци на непознати екзотични птици, най-впечатляващ беше огромният банян, извисен като пазител над широка, обилно отрупана с цветя гробница. Към нея се проточваше дълга редица от поклонници с по едно цвете в ръцете. Всеки от тях отиваше до гроба, заменяше го с друго и се оттегляше с поклон. Във въздуха витаеше особена тържественост. Лицата на индийците излъчваха мир и благоговение. В Самадхи (името на гробницата и състояние на свръхсъзнание) са положени телата на Шри Оробиндо и спътницата му Мер,– сподели възрастна индийка от опашката и допълни – Мер даряваше всеки с цвете, излъчващо вибрацията, която му помага. Днес продължаваме да разменяме цветя с тази, която знаеше да обича безусловно. Наричахме я Майка.“

Ашрамът се оказа временно затворен за посетители, но произведенията  на Шри Оробиндо и Мер можеха да се закупят в книжарницата от другата страна на улицата. До плейадата на Шри Оробиндо от двадесет и два тома, бяха наредени други издания на английски и френски. Библиотекарката, приказлива, възрастна индийка, с жив спомен за Мер ме изчака да се огледам и сподели няколко думи за Божествената майка, създателката на ашрама, която се грижела за Шри Оробиндо и за всичко свързано с наречената от нея „Лаборатория за естествено човешко развитие“. Названието „ашрам“ не отговаряло на техните цели.

За Шри Оробиндо разбрах повече от собственика на  Гест хауза, където преспах. След дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд, той се прибрал в Индия. Загрижен за освобождаване на страната, той приложил първи принципа за ненасилие и със съмишленици организирал революционното движение в страната. На първо място изисквал осъзнаване на народа, а революционните действия трябвало да се извършат без агресия в рамките на закона.  След много перипетии, включително затвор, за него станало ясно, че Индия ще се освободи. По-важна била нарастващата опасност човечеството да се самоунищожи от настъпващата сянката на национал-социалистите, както и от галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Той се оттеглил от политиката и социалния живот, и с постулата, че човешкият вид не е статичен, започнал да експериментира по естествен, физически път, възможността видът ни да мутира с възможност за ново, разширено съзнание. След като превел и анализирал непознати дотогава текстове от времето на ведическите риши, той съпоставил експериментите си с  правените в далечното минало и така създал Интегрална Йога. Малко преди да напусне тялото си, той довършил на блестящ английски език, с „думи, които виждат“ епопеята Савитри от 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека.

Rishikash6

22 Rishikesh Грабна ме възможността човек да мутира по естествен път, а не да бъде превърнат в робот с повишени качества от трансхуманистите, съвременните инженери на бъдещето.

Посетих създадения по идея и планове на Мер град Уровил, символ на свят без ограничения и граници, където на всеки човек се дава възможност да се изрази според ценностите, които носи в себе си, при положение, че го прави съзнателно.

От французите, които срещнах, разбрах че в Париж е създаден Институт за „Еволютивни търсиния“, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Оказа се, че директорът на Института в Париж е бил близък с Людмила Живкова. Те си спомниха за нея и ми разправиха как Людмила посадила в центъра на града 1300 рози по случай годишнината на България. Добавила и българска пръст към тази на стотина държави, символизиращи единството на света без граници и ограничения. Людмила била възбудена и в речта си говорила за наближаващия край на диктатурите и дивашките отношения между хората. Спомних си веднага как българските власти оповестиха, че на връщане от Индия Людмила е паднала с емболия в банята си. Малко след това Големият Съветски Брат за утеха дари татко Тодор с медал и названието Генерален секретар на Партията (единствената Партия).

В Париж се запознах с творчеството на Сатпрем и с „Дневника на Мер“ – 13 тома (6000 страници) – труд феноменален за  опита на Мер с усвояване на супраменталната енергия. Това ме стимулира да преведа за българските читатели три книги от Сатпрем.

India highway Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия между 4500 и 5400 метра между областта Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещах млади индийци мотористи, наели мотори и топли дрехи, запалени да откриват родината си. В заледената обстановка те се групираха, за да си помагат и опазят от премръзване. На някои липсваше бензин, други лепяха спукани гуми, но винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места минаваха само камиони от армията.

Femme-1И една интересна статистика: в Индия изнасилена жена има през всеки 22 минути, докато във Франция през всеки 9.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщеря, отговарящо на чеиза при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива, в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър Велики конкурира Дарий, стигна до тук и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единствени ерудирани в страната, не се интересували от минало, нямали отношение към история, причина да имаме толкова оскъдна информация за миналото. По-важен бил  митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Това ни е лишило от писмена история за далечното минало на тази фантастична страна. Името Индия идва от англичаните, наричана от тях „Индиите“, на френски – „Les Indes“, които включвали Бангладеш, Пакистан, по-рано и Афганистан.

В сънищата ми се появи Марко Поло с фотоапарат да пресича тези фантастични места, богати на традиции и мистични фигури и това преди епохата, когато руснаци и американци разбиха афганската култура, и китайците да унищожат Тибетската, а днес и уигурската.

Да не говорим за Путин, който днес иска да унищожи най-близката до руската култура, украинската. (Добавям последното изречения 13 години по-късно, препрочитайки този блог по време на руската агресия в Украйна.)

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: