Сън и Хляб

Сън и хляб-3                                           / Йерусалим /

Един тцадик (мъдрец евреин) запитал свой последовател хлебар от какво живее. “Хлебар съм – отговорил последователят – купувам брашно, добавям вода, мая, меся, оставям да втаса, пека хляба и го продавам. С парите купувам брашно и така нататък…” Тцадикът допълнил, че не пита как прекарва прекарва времето си, а какво го стимулира да живее! Хлебарят продължил да повтаря реда на своето ежедневие. Тцадикът загубил търпение и му казал: “Въпросът ми е какво сънуваш? Какъв е смисълът на живота ти?!”.

На еврид думите хляб и сън се изразяват с едни и същи букви. Може да се каже: сънят е хляб за душата така, както хлябът е сън за тялото. В приказката тцадикът говори за душа, а хлебарят за тяло.

сън и хляб буенос аерес                                    / Буенос Айрес /

Хлябът го месим, втасва после го печем за консумиране. За да реализираме сънищата си, необходимо е преди това да ги сънуваме. Връзката земя-небе принадлежи на сънуващите. Разполагаме с 24 часа всеки ден.  Всъщност в живота не правим друго, освен да търсим равновесие между сънища и реалност. Останалото са навици и механика.

хляб и сън

Неотдавна сънувах родния си дом на улица Нефит Рилски, облечена в бял, пухкав сняг. В квартала имаше хлебарница хлябът, омесен с мая и всичко, както трябва по традиционен начин с вкус на истинско. А истинското е винаги ново, единствено и безценно. То храни и подновява, както осъзнатия сън и истинския хляб…

хляб и сън-2

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла София

 

 

 

Продължение на серията „Бяла София“ ще намерите в двете галерии под № 25 в сайта. Някои от тези фотографии участваха в изложбата  „Вали сняг в София“ в Париж и в Прага .

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в галерия „Върхове“ – Сибанк

„От Париж до Ашрама“ – Иван Пастухов откри рая в Индия, но продължава да пътешества на лов за фотомигове.“

expo-1По повод фотоизложбата в Сибанк списание „Тема“ от 18-24 януари с това заглавие определи жизнения ми път.  Списанието има качества, но езикът навсякъде в пресата е не само брутален, далеч от литературния български, но жертва истини за сметка на жаргон, който да създаде почуда и да спечели публика. Да се установи културен, елегантен стил в езика след 45 години натрапвани лозунги и строго детерминирано съдържание в текстовете е много трудно. Промяна има, но жаргонът продължава да бъде детерминистичен и същевременно подчертава необузданата свобода на израза, който на всяка цена трябва да впечатли публиката. Това ме кара да реагирам, можеби защото живея във Фрнация, където всичко това е съвсем различно.

expo-2На срещи и интервюта опитвам да покажа, че подобни гръмки изрази не са необходими. Рай на земята не открих никъде и съм убеден, че такъв не съществува. Нямам вкус към лов, все едно от какъв характер. Пътувам в различни страни с желание осъществя проекта си „Земята и Хората“, който отнема цял един живот.

Кариера не търся да правя, но привилегировам свободното нреме, за да търся отговори на въпроси, които ме вълнуват. Фотографията се представи като инструмент за търсене, нещо, което ви грабва и не ви оставя. Качеството на всяко действие и най-вече защитата на свободата, изисква непрекъснато усилие. Животът ми върви без Академии и Ашрами, без стремеж към богатства, реклами, титли и рамки. Крача с  миши крачки напред, както в играта от детските ни години: „Царю честити имен ден, колко е часа?“  – нещата се случват в малките крачки. В живота мишата крачка понякога е по-ценна от много други гигантски. Фотографията изисква професионализъм, но не може да бъде професия, защото не търпи ограничения, още по-малко афиши и лозунги. Родченко е имал гения да се нагоди към Сталин без да загуби свободния си поглед.

Преди година Асоциацията Картие Бресон направи изложба на Соул Лайдър, един между най-добрите фотографи-колористи на века. Осемдесет годишен той най-после се появи в Париж. На входа на изложбата му с големи букви беше написано: „Творих и бях щастлив, животът ми да премине в сянка“. В старата индийска епопея Багават Гита също се казва, че „нещата започват да стават, когато не търсиш плода на усилията си“.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121

или http://credo-gallery.bg/bg/archive от 2010 година

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска изложба в София

expo-1

Идва ред да се покажат за първи път мои фотографии в България. Това ще стане в изложбената зала на Сибанк, галерия Върхове, зад гърба на Народния театър в София – 14 януари – 9 февруари.

http://gallery.eibank.bg/bg/exhibitions/future/121 )

Галерията ще ме представи с фотографии, които имам под ръка, натрупани от години в дома ми в София.  В Париж изложба е немислима без цениране (кота) и продажба. Тук вълнението идва от споделената радост, среща със стари и създаване на нови познанства на чаша хубаво вино. Фотографиите са от различни места в света, от където и названието “Тук – Там”. Показвам един все по-труден свят, границите на който след падане на Берлинската стена, въпреки всичко се разчупват. Колкото и да сме скептично настроени към това, събирането на света е единствения път за оцеляване на човечеството.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Коледа в София и Париж

à vélo.1955 - copieПрипомням се периода 1954 – 60 -та година в София, когато вярвах  в Дядо Коледа (дядо Мраз в училище!). Чавдар войвода*, заради когото трябваше да станем чавдарчета*, не ми вдъхваше особено доверие. Предпочитах да приготвя стихотворение и песничка за дядо Коледа пред  коледната елха в традиционна домашна атмосфера. Обличах костюмче за “официални случаи”, избирах връзка за костюма на татко, а той се радваше, доволен от вкуса на сина си. После се опътвахме към kумците по забавно хлъзгавия, заледен тротоар  в ръцете c голяма дамаджана вино . Там ни очаква богато сложена трапеза за кумците и ние с татко. До висока до тавана елха, отрупана с играчки, има специално място за подаръци. В полунощ дядо Коледа пристига с голяма торба на гърба. Най-възрастен между нас е дядо Гочо – на 90 години.  Той се изправя тържествено и преди да седнем на масата чете молитва. Всички сме обрърнати на изток и повтаряме след него “хлеб наш насущний…”. Мекият глас на дядо Гочо и аромата на тамяна в кандилницата омайват, вкарват ме в скрити светове. Без да сме религиозни вярваме в дядо Боже и всичко хубаво в живота. Лошото е за изхвърляне, казва баба Мика. Заедно сме, доброто ни пази!

Ястията са точен брой и ми казват, че това както всичко останало тази вечер е традиция и всяко нещо има свое място. С татко като мъже сме се погрижили за виното. След молитвата дядо Гочо разчупва голяма домашна пита със запалена свещ в средата. Започваме вечерята с хляб и сол. Следват безкрайни вкуснотии, за да стигнем до кадаиф, баклави и други сладкиши. Големите разправят вицове и смехории, после танцуват. Малките също танцуваме и ги имитираме с Ча-ча, буги-буги, рокендрол за по-спортните фигури. Малко преди полунощ, когато температурата на вечерта е най-висока, на външната врата се тропа силно. Човекът  от далечните земи с кожух и голяма бяла брада връхлита в хола. Изправен концентриран до елхата  искам да покажа какво съм научил, но не губя от поглед голямата торба.  Накрая всеки възторжено се хвали с подараците си. За мен, нещата са ясни, от чувала получавам топли ръкавици и настъпва край на мръзненето със снежните човеци. Осве това на пролет ще имам колело и това е най-важното тази вечер.

Късно през ноща с татко поемаме по тъмната улица за вкъщи. Бате Боре и кака Нели ни изпровождат за всеки случай ! Още по-хлъзгаво е и направо студено. Дамаджаната е лека, движим се бавно и се смеем без причина. Преди да заспя слагам ръкавиците си до кревата.

Paris Nöel-9Париж по Коледа е блестящ, богато наредени трапези, но славянският вкус към мистика, с топлата, сърдечна атмосфера тук изглеждат рационални и по-консуматорски.  Не мога да разправя нищо особено интересно от тукашните ми преживявания свързани с Коледа. Децата в цял свят носят радост, Париж е възхитителен, но атмосферата на дядо Гочовата трапеза остава незаменима.

Paris Nöel-7Тази година  за шести път двайсетте парижки арондисмента, всеки със своя  физиономия, подготвя темата: “Париж осветява Париж”. Над 120 улици, площади и авенюта мигат с разнообразни светлини.  Да се намали изсичането на горите по света е трудно, но тук всеки квартал разработва идеята за спестяване на енергия. Луминисцентни диоди със слаба консумация дават илюзия на падащи снежинки.  Пързалката пред кметството на първи арондисмент се конкурира с друга пред кулата Монпарнас. Едната, от изкуствена материя, е специално за начинаещи – падането боли по-малко. Клатушкат се две огромни елхи, подарък с украса от шведски артисти.

La Tour-2Парижката “Желязната дама” (Айфеловата кула) всяка вечер сменя своите одежди в мигащи цветове и скробоскопични ефекти.

Paris Nöel-11И въпреки всичко, след спомените за Великден и Бъдни вечер в България, мога да кажа, че стинските преживявания остават завинаги.

La Tour-1La Tour-3

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: