Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Ханой, Ню Йорк, Токио, три съвсем различни градове, силни, впечатляващи и очарователни.

В оплетените жици по ханойските улици има някакъв ред, системата им работи.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Имах желание да напиша повече за тези всеки, по своему фантастични гародве, но защо да не направя това поотделно за всеки от тях…

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина съвременния Израел с прекрасната пустиня Негев, земя, култура и история, стари колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия следват Европа и Африка. Старата Африка, земя изпълнена с енергия, шампион по млади поколения в света, търси  бъдещето си в един преустройващ се, нов свят. Европа също стара и прекрасна, агонизира, изтощена от богатото си минало, иска да възкръсне или да западне спрямо изискванията на XXI-ия век.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме тегли към Африка, а  корените и навиците, към Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни за пресичане. Южна Америка с разнообразна природа, стари култури и население убито духом, още от времето на Кортес, без  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежащ на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Австралия и особено красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна природа и мили, усмихнати хора. Но ако усетите излъчването и вибрацията на земята в Родопите и ги сравнете с тези млади страни, ще се разочаровате! Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, отдавна са загубили духа на прадедите, с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа с хилядолетна история. В тези страни има обмен между хората, липсващ все повече навсякъде.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към Природата. Страната е чиста, красива и забележително, тук всяко нещо има подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  – огромен и провокиращ, с богато, смазано минало, остатъка от което продължава да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, съвсем различен от нашия, затрудняват неимовелно комуникацията. Развитието на неселението под чехъла на диктатура, е несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за равновесието в света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където главозамайващата динамика в страната е събрала всички световни кухни, респективно култури на придошлите в стрната евреи. На две крачки се намира Петра в Йордания и Египет, още две хипер старини.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от това в прясно заселените страни, което не пречи да са по различен начин интересни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Субективният ми поглед и предпочитанието ми към някои страни е породено от вкуса ми към автентичност и безвремие. Ако би трябвало да определя някакъв проект, който следвам, това би било « Земята и Хората ». Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко, е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще имаме ли съзнанието да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Фотографиите са цветни, за да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момент

Sunset Emily Dikenson-2                                  / Манхатън, Ню Йорк /

Ритъмът на града не е нито този на вечността, нито на времето, което минава, а на чезнещия момент. –  Беренис Абот

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тече ли времето ?

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, че времето тече?” – свети Августин

Къде отива настоящия момент, когато се превърне в минало? В този момент къде се намира миналото? В сегащния момент има ли скрито (инволюирало) бъдеще? Защо говорим за бъдеще? Защо не е възможно да останем в настоящия момент?

Моторът на времето изразява ли движението на космоса или го осмисляме в себе си като съзнателни наблюдатели?

                                                                                                      / Ню Йорк /

Някои физиците определят Вселената като блок в системата пространство-време, в който събитията от минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се оказва мястото на нашето подвижно настояще. Величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение навлиза във времето.  Квантовите физици, прегърнали презантизма, идеята за единствена реалност в настоящия момент,  имат проблем с теория на относителността, две теории, които засега не могат да се обединят. Шри Оробиндо, който не мога да пропусна да цитирам, говори за инволюция, революция и еволюция на материята, част от която сме ние. Все едно развиваме кълбо, което съдържа всичко, на което ставаме свидетели и учасници при развъртането. Светът е Едно цяло, което си спомня за Себе си. Вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Когато снимаме, дали не правим партитура с трите времена едновременно ?  Когато мислим, реализираме въображаем свят, наречен език, с който живеем  и се развиваме. Добрата фотография е също език, в който думите са излишни.

Думите ограничават сниманото, в което човек трябва да проникне според нагласата и въображението си.

В поезията думите нямат нужда от допълнителни образи. Образите във фотографията не се нуждаят от обяснение, дават  възможност на всеки да ги интерпретира различно.

Когато разговарям или съм замислен, не мога да снимам, но когато снимам държа фотографията ми да надминава обяснението.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991)  в момента с фотографска изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971, предишна изложба в същия музей) прави революция във фотоизкуството, докато Беренис Абот, утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо по-субтилно реалността. Но докато при нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“, за контраст в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро една „активна естетика на призми“ и фотографията не показва реалност, а е самата реалност, картография на света. Тя провокира, има политически смисъл, регистрира голямата скорост и промените, които стават в Китай, според него подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажи и паметници от цял свят, на които човек робува.

Аи, затворен в Китай, не може да посети настоящата си изложба в Париж, пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, които наричал „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, изразяващи драстичните промени в Китай, сега ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ттози елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Погледнато по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, също мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Мимолетна реалност без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в погледа ми.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която вдига роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

От паралела на двете изложби се вижда колко различна и въздействието, което може да има фотографията.  За разлика от Диан Арбюс, изразила силата на промените в Ню Йорк в първата част от миналия век, съвременното изкуство повече провокира, отколкото надминава себе си и отговаря на болезненото  търсене на изход от проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите се повтарят с различна интензивност, въпросите стават все по-болезнени, изкуството все по-абсурдно.

                                     / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: