Новогодишен фотографски калейдоскоп

Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите да пиша. Фотографите, ние често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където при възможност бих се върнал повторно.

03 Равносметка                                                                    / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина библейската земя на свръх модерния Израел с прекрасната пустиня Негев.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък направиха някои много интересни места трудно достъпни.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ми тегли към Африка, но коренъите теглят към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна отиват трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен  най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, богати и винаги с много за откриване. Южна Америка с богатата си, разнообразна Природа, с красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Това не е  духът, с който е импрегнирана Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са загубили голяма част от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни съм писал по нещо в блога, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните са наричали майка Индия, включваща Пакистани и дори преди време Афганистан.

Искам да добавя могъщите масиви в Непал и разнообразното население с безпроблемни, сърдечни контакти.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил винаги наричан, е обиден на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните. Страна, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото  може само да ни учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците  и показват колко различни могат да бъдат хората.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.

На две крачки се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – освен Александрия и Кайро, с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

 

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проект, който следвам (в моя случай без стриктна програма), той би се наричал « Земята и Хората ». Земята навсякъде разнообразна и прекрасна и човекът, този най-интересен земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Един ден и без да се бавим ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Моментът

Sunset Emily Dikenson-2                                  / Манхатън, Ню Йорк /

Ритъмът на града не е нито този на вечността, нито на времето, което минава, а на чезнещия момент. –  Беренис Абот

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Тече ли времето ?

“Как да бъда в настоящия момент с достатъчна дистанция, за да разбера, дали времето тече?” – свети Августин

Бъдещето съдържа ли се в настоящия момент? Времето тече ли от самосебе си или зависи от нас? Стои ли „скрито“, инволюирало заедно с миналото в настоящето ? Какво съдържа  настоящия момент? Времето дали е концепция или феномен?

                                                                                                      / Ню Йорк /

В епохата, в която живеем все по често говорим за „ускорено“ време. За кое време става дума, за физическо, извън нас или за психическо? Хората не живеем всички в едно и също време. Някои излизат от потока на времето. Шрьодингер казва, че една истинска целувка също го спира.

Тече ли времето или самата реалност е в движение?  Времето е физически феномен или продукт на мозъка? Ако решим, че времето е субективна, психологическа реакция на Хомо Сапиенс, как да обясним времето, свързано със старостта (13,7 млн години) на Вселената, тази на слънцето, на земята?

Бъдещето не ни позволява да  преживеем миналото по същия начин. Времето достатъчно ли е само за себе си или зависи от нас?

Квантови физици определят Вселената като блок в системата пространство-време, където събитията в минало, настояще и бъдеще се намират в една и съща реалност. Настоящият момент се очертава като място на нашето подвижно настояще. При това положение величината пространство-време съдържа интегралността на реалността, която постепенно откриваме. Тя прилича на партитура със статичен, безвременен вид, съдържаща цялата музика, която по време на изпълнение се изразява във времето.  Квантовите физици говорят за презантизъм – идея за единствената реалност в настоящия момент,  но имат проблем с теорията на относителността – двете теории все още не са обединени.

Шри Оробиндо, говори за инволюция, революция и еволюция на материята (каквато представляваме и ние), сравнява я с кълбо, съдържащо всичко, което се развива, а ние сме свидетели и участници в развиването. Светът е неделимо цяло, което си спомня за себе си, а вечността е потопена в кладенеца на момента.

                                                                        / Пекин, Летния дворец /

Настоящият момент не прилича ли на партитура в музиката, съдържаща едновременно три времена, докато в мислите си реализираме въображаем свят, преведен на езика, с който всеки от нас живее и се развива? Вероятно да. Въпросите, свързани с времето тежат с много теории, но остават все още висящи.

Колкото до добрата фотография, тя става в привилегировани моменти, когато с наша помощ животът ни подарява сполучлив кадър. Тя е безвременна, надминава обясненията и дава възможност да бъде интерпретирана според погледа на всеки.

Снимам, за да спра времето и да уловя, това, което ме привлича в пространството. Време и пространство, те не ни принадлежат, както нищо друго, освен излъчването, което заедно с действията ни прави възможно нещо да се случи.

И още нещо за времето: Забързан човек, какъвто съм, един ден в Индия, при едни съвсем обикновени хора, където преспах, сутринта по време на чая започнах да си стягам багажа и възрастният домакин ми каза: „Дай възможност на времето да бъде време“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографска хроника /февруари 2012/

                                                                        / Ню Йорк 2011 /

“Ритъмът на града не е този на вечността, нито на времето, а този на мимолетното.” казва Беренис Абот (Охайо 1898 – 1991), в надпис на стената във фотографската изложба в музея Jeu de Paume в Париж. Той утвърждава фотографията като огледало,  изразяващо по-субтилно реалността. Диан Арбюс  (Ню Йорк 1923-1971,)  с предишната изложба в същия музей прави революция във фотоизкуството. За нея този вид естетика е „пасивна игра на огледала*“.

За контраст на двамата класици в същия музей на първия етаж е представен поливалентния китаец (художник, архитект, куратор, критик, директор…) Аи Вейвей.  За него снимането е по-скоро „активна естетика на призми“. Фотографията не показва реалност, а е самата реалност, една картография на света. Тя иска да провокира и има политически смисъл. Фотографът регистрира голямата скорост на промените, които стават в Китай, според него нещо подобно на трийсете години от миналия век в Ню Йорк, сниман от Беренис Абот. Виждаме един сериозен провокатор, познат със  средния си пръст в серията “Игра на перспектива” пред пейзажи и паметници от цял свят, на които човек робува.

Аи, затворен в Китай, не може да посети настоящата си изложба в Париж, но дава пример за съвременна форма на изкуство с лавинен политически характер. Сталин с право се е страхувал от хората на изкуството, някои от които наричал „второ правителство“. Въпреки усилията на китайското правителство да спре блоговете на Аи Вейвей, сега е възможно да ги четем на екран, представени едновременно с фотографиите.

* Хорхе Луи Боржес е считал, че има две естетики: пасивна естетика на огледала и активна естетика на призми.

Фотографията на Ай въздейства. Ето, този елегантен парижанин мери средния си пръст с този на фотографа от снимката. Ако разсъждаваме по същия начин, това е нова реалност, този път в моя обектив, мимолетна, взета от предишната реалност, регистрирана от колегата Аи… Мимолетна реалност без особена стойност, поне в моите очи, защото не променя нищо в мен. Все едно как звучи, подобна фотография изпращам в кошчето за боклук.

Виждаме приятелката на провокатора Аи, която е вдигнала роклята си на най-публичното място в Пекин, недалеч от портрета на Мао.

В паралела на двете изложби се вижда голяма разлика във въздействието на  фотографията.  Диан Арбюс изразява естетически разнообразието и силата на промените в Ню Йорк в първата половина на миналия век, докъто съвременното изкуство иска да провокира, а не да надминава себе си. То отговаря на болезненото търсене на изход на проблемите в епохата, в която живеем. Проблемите в историята се повтарят винаги с по-голяма интензивност, въпросите все по-болезнени, изкуството все по-гротескно. Гарника на Пикасо днес би била различна.

                                              / Ню Йорк 2011 /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Изложба за Ню Йорк

« Time is on your side », така нарекох изложбата си за Ню Йорк по случай годишнина от трагедията на 11-ти Септември.

Откриването стана на 12-ти септември в 18 часа, галерия „Мисията“ в Държавния Културен Институт на МВНР ул. Алфред Нобел, 2. За контакти: Държавен Културен Институт тел. 8076430, www.sic.mfa.bg

Изложбата е поглед с усещането ми за този град, който обичам и съм взел присърце.

Ню Йорк не е Америка, а просто единствено по рода си място, с витална енергия, която ви грабва и ви кара да успеете или да си отидете.  Град, в който културата и цивилизацията са в движение на ръба на времето. както казва Юнг, колкото по-близо се намираме до център на цивилизация и култура, по-напред се движим във времето. В Ню Йорк човек си сверява часовника без да се чувства чужденец, защото всеки е пришълец.

Тук са събрани човешките дяволи и ангели от всякъде, всичко трябва да бъдат точно и професионално издържано. Човек дава и получава максималното от себе си, пропуските се заплащат веднага.

Трагедията на 11-ти Септември вкара човечеството в нова ера. Стана ясно, че в света, в който живеем, всичко е възможно, явленията не могат да бъдат изолирани.  Цивилизацията, изпреварила културата, е възможно да ни вкара във всевъзможни неуправляеми ситуации. Грешките стават все по-недопустими и все пак възможни, затова все по-опасни на планетарно ниво.

Последната фотография от изложбата показва мястото на падналите кули.

NY

Благодаря на всички, които се отзоваха на откриването и споделиха присъствието си.

Повече фотографии от Ню Йорк ще намерите в www.photography.pastoukhov.com

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: