Коледа в Нова Зеландия

Christams-1

След хиляда и петстотин километра пропътувани по пътищата на Южния Остров, няколко дни преди Коледа, най-после срещам полицейска кола…

Christams-6

Полицаите  в добро настроение придружават камион с местни жители, които под гърмящия глас на Елвис друсат яко рок-енд-рол.

Christams-14

Весела Коледа на читателите на блога.

Повече фотографии от Нова Зеландия ще намерите в галерии 88, 89 и 90 на сайта.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

НОВОЗЕЛАНДСКИ КУЧЕТА И ШАПКИ

la femme-14Хубавото лятно слънце, зимно в България, ме заварва на конни надбягвания  недалеч от планината Кук на Южния остров на Нова Зеландия. Дишам в атмосферата на пикник стил началото на двайсети век в провинциална стара Англия.

la femme-5В устата на кивитата  (новозенладците) облечени в небрежноелегантен стил “cuntry said” , дори да са отдалечени от големите градове на острова,  звучи класически английски.

За първи път залагам на коне, отначало несръчно, след това се паля, губя, печеля и както всеки посредствен играч се плаша и отказвам “навреме”.

Horses Pepi - copieРасовите коне, шапките на кънтри-дамите, изобщо обстановката е изпълнена с чар и колорит. Лейдитата се ласкаят да бъдат снимани, правят се че не ме забелязват и си дават небрежен вид.

la femme-4Това е един сравнително нов географски свят с кореняци англичани, дошли отскоро, но закотвени в миналото. В тази страна на кълбото ритъма на живота е съобразен с природата, добре изразена навсякъде. Човек приема англосанксонския хумур от началото на миналия век, в контраст с модерните технологии навсякъде.
la femme-9

68 South Canterbury - copieПреди близо двеста години  първите трапери, преселници на острова са закупили от маорите на безценица цели планини, където днес овцете  живеят като свободни полудиви животни. 80 Mt Haszard - copieПлощите са толкова големи, че ако човек не е местен, няма как да знае на коя планина кой е собственик. Те са оградени не заради крадци, а за да не избягат овцете, които свободно пасат на воля – 60 милиона овце за 4 милиона жители. Неволно сравнявам с Швейцария, където без частни планини кравите, еднакво чисти и спретнати, са заградени по подобен начин. Овцететук имат лукса да сменят планината, пеизажа и тревата, защото новозенландският фермер понякога притежава няколко планини…

69 The Thumbs - copieЗавирам се по диви места, извън пътеки, далеч от туристи. Свивам по прашен път към към красива, загадъчна планина. Оставям колата незаключена, така правят всички. Без излишен предразсъдък прескачам ограда и се движа без пътека, колкото по-високо, по-красиво става. Навсякъде хоризонти и местности за изследване.

Отдалеч ме приближава гигантски джип с ремарке на невероятно стръмно място. Хора и овце, но защо джип с ремърке и по такъв почти лунен пеизаж!? Махам с щека, за да подчертая, че не се крия. С приближаването виждам и неистово препускащите  овце, гонени настървено от страховити кучета. Те ги подбират към широка порта, отворена към съседен хълм. Здравеняк фермер ми махва да изчакам. Затварят портата зад последната овца и прибират кучетата в голямата желязна клетка на ремарке зад джипа.
Sheeps Mesopotamia5 - copieПриближавам се, поглеждат ме учудени и с усмивка Питат защо съм прескочил оградата. Изразих желанието си да пресека местността, за да продължа по-нататък… Звучи неясно, защото никой местен няма подобни амбиции, а туризмът в страната е регламентиран. Представям се за Айвън Шепърд (=Пастухов = Овчаров) от България. Дошъл съм да срещна местни овчари е сега се радвам да ги срещна… Вдъхновен от идеята си продължавам – .. с извинение прескочих оградата, а ако ми разрешите ще продължа нататък в планината… Исках да разбера повече за живота на овцете при вас.

С братско-овчарска фермерска усмивка здравеняците ми дават зелена улица. В тази страна овчари няма, защото овцете не се нуждаят от пазач. Обучени кучета ги събират и местят в различни планини, често на един и същ собственик. Вратите между пасищата се затварят до следващо местене, а Айвън Шепърд ги прескача и прави соло трек по тези девствени, необитавани красоти. Овцете в Нова Зеландия се развъждат  за чудесната им вълна. Смесена с косъма на посум, вълната е по-устойчива с качествата на кашмир. Овчото сирене е скъпо, киселото мляко също, за козето да не говорим. А всички знаем, че от българскато по-хубаво няма.Erewhon Station2 - copie

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нова Зеландия / Хе ао теа роа

Pécheurs Timaru2Рай на Земята няма това е ясно, но в България (около 1970 година) с мой проятел мечтаехме да минем през Босфора с катамаран и един ден  да стигнем до Нова Зеландия, да се отзовем в „рая на земята“. В буря, за някои смелчаци идеален момент за бягство, счупваме мачта и разбираме, че не сме готови за подобна операция.

125 Tekapo1По-къснсо в живота ми се отдаде възможност да посетя неколкократно Нова Зеландия. “Защо не останеш?” ме питат приятели. Нямам качествата да живея опростено и да творя, кактоГоген или Маргарит Йорсенар.

01 WellingtonНова Зеландия, „Хе ао теа роа“ -„Дълъг бял облак“, както я наричат маорите, звучи обнадеждаващо за хора с въображение, които искат да избягат „далеч“ от объркания свят в континентите.  До двата острова с разнообразен климат и природа от Европа летите двадесет и пет часа, за да стъпвате в цивилизована страна, запазила донякъде стила, традициите и езика на стара Англия. Чистотата впечатлява дори посетители от Япония и Сингапур. Основната тема на местните е свързана с времето, посоката на вятъра, някои проблеми с животни и доколко  навсякъде в останалия свеят има проблеми. Думичката “стрес”  срамежливо се промъква единствено в речника на жителите на Окланд и Уелингтън.

16 WELLINGTONНо нека да уточним, светът изглежда такъв, според както го виждаме. Където и да отидем, носим най-вече себе си – куфар с проблеми, радости, спомени и надежди. Посаждаме ги, където отидем, а те се размножават, за да ни докарат един ден същата язва, инфаркт, рак…, от който сме поискали да избягаме.

47 Motueka

Като младеж мислех, че няма да успея да изразя себе си без провокациите на големия свят. Въпросите, които имах към света и себе си, нямаше да намерят отговор, ако останех в България или в Нова Зеландия. Бях живял дълго време с идеята на Едгар По, че Любов, Изкуство и Природа стигат, за да бъдем щастливи, но един ден именно в Нова Зеландия осъзнах колко повече неща са необходими в живота. Младите новозелански духове също отлитат отвъд океана.

68 South CanterburyЛоза без корени пресъхва, родният кът храни, но духът лети, търси себе си отвъд хоризонта.  Без да се режат корените може да се отива далеч и човек разбира как всичко е под носа ни. Идва ми на ум една стара приказка за някой си Езин бен Йекел от Краков. Той сънувал, че под определен мост в Прага се намира съкровище. Сънят се повторил няколко пъти и евреинът поел към Прага, за да провери. Пристигнал през деня, изчакал града да утихне и започнал да търси съкровището. Пазачът на моста го видял и го запитал какво търси. Езин малко объркан споделил тайната си. Пазачът се засмял и му разправил, че често му се е случвало да сънува, че в огнището в къщата на някой си Езин бен Йекел от Краков имало заровено съкровище, но разбира се, не се мислел за луд да бие толкова път до Краков. Езин си взел партакешите, прибрал се в къщи и изровил съкровището в собственото си огнище.

40 South CПиша това за всички, които идеализират света и търсят мястото на Граала другаде. Сред излезлите от Бългрия срещаме три типа пришълци,разбира се с много междинни случаи. Новоизлезлите от първия тип се сблъскват без успех с  трудностите и решават, че е станала грешка: светът е лош! Вторият случай е на гордите, упорити неуспели. Те издържат неволите без да се прибират обратно в родината и създават затворено общество, в което един друг се приемат за неразбрани от обществото герои. В третия случай са успелите. Те се интегрират в общество без да губят физиономията си. Потрудили се да напреднат,  интегрирани в обществото, те носят  богатствата от миналото  си, заедно с всичко придобито. Често неразбрани, те продължават своя път с един куфар от познания в повече от местните. Темата е чудесно развита от сънародника ни Цветан Тодоров в книгата “L’homme dépaysé”. В Нова Зеландия видях българи от трите вида. Човешката психика е една.

83 Tekapo Посетих за първи път Нова Зеландия през 1978 – 79 година. В екзотична гора на Северния Остров срещнах местен дървар. Работата му се състоеше да обикаля горите с джип и да коригира по някое изкривено дърво. Понякога вдигаше телефона в колата си да търси помощ. Беше впечатляващо. Преспах при този човек, той ме посрещна царски. Запознах се с хубавото му семейство. Три деца, чаровна съпруга, той имаше всичко, за да бъде щастлив. Все пак, наложило му се да отива до Божи Гроб, защото усещал празнота в себе си, някакво необяснимо напрежение. Попита ме какво мисля за подобна празнота? Тогава нямах отговор за подобни проблеми, които надминаваха балканските ми измерения, но беше повод да се замисля накъде съм тръгнал и какво наистина търся в живота.

The Thumbs from Erewhon StationДнес всеки може да се зарадва на Нова Зеландия. За себе си правя разлика между например богата на история Азия, от където е тръгнало човечеството и Новия Свят в Австралия, Канада и Нова Зеландия. Излъчването на земята е различно. Природата в Хималаите има хилядолетна история пропита с духовност. Хората имат различно излъчване.

21' WellingtonПри всички случаи, ако човек не носи и развива пълнотата в себе си, където и да отива, ще изпитва незадоволеността на гостоприемния ми домакин.

Конфуций казал, че има два живота, докато във вториая не осъзнаем, че има само един.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: