Новогодишен фотографски калейдоскоп

Наближава Новата Година и благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина хипер старата земя на супер модерния Израел и прекрасната пустиня Негев, също стара колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия слагам Европа и Африка. Старата Африка, от където идваме всички, земя изпълнена с енергия, днес шампион по младо поколение в света и с бъдеще в новия, преустройващ се свят. Европа също стара и прекрасна, агонизирала, изтощена от богатото си минало, която търси как да се превъзмогне, без да да западне съвсем от изискванията на XXI-ия век.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме дърпа към Африка, но  корените и навиците натежават в Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, за пресичане, винаги с нещо за откриване. Южна Америка има богата, разнообразна Природа и красиви пустини на юг, със следи от стари култури, но с население, за съжаление убито духом, още от времето на Кортес. Тук липсва  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежи на Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

После идва ред на Австралия и особено за красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора. Но ако сте чувствителни с вкус към старото и сравнете тези млади странии с излъчването на земята например в Родопите , ще се разочаровате. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са изгубили духа на прадедите. Културата и традициите им са отнети, убити, задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с африканското. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден, но не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За тези страни в блога съмнаписал по нещо, но факт, сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия със страните наоколо.

Нека да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти, най-могъщата планина и богата история.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците имат забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, но крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империя в центъра“, както винаги е бил наричан, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това и с още по-голяма амбиция да завладее икономически света. Народът смазан от диктатури, е възпитан да работи от векове, чувството за индивидуалност е чуждо, погледите на народа са обърната към бъдещето, с минало, което може само да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на китайците, както необятната им разнообразна, на места ужасяваща, на други привлекателна страна в крайна сметка е много привлекателна.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в стрната евреи.

На две крачки е Египет, който посетих веднъж преди години със слаб опит във фотографията. Място незабравимо с готовнодт при случай да посетя отново – Александрия, Кайро и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от по-прясно заселените страни, които по различен начин са също интересни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проекта, който без особена програма следвам, бих го нарекъл « Земята и Хората ». Земята  толкова прекрасна навсякъде, а човекът, най-интересния земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Показвам цветни фотографии, с пожелание Годината да бъде цветна за всички!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотограф и фотография

фотография                                                          / Сосувлей, Намибия /

Подобно на скулптор, който добавя и вади материя, докато постигне търсената форма,  фотографията е непрекъснат подсъзнателен диалог между селекция и изключване.

Още преди да погледне във визьора, фотографът е видял същественото, което ще сложи в кадъра. Художникът материализира усещането си в пластове от материя, насложени върху платното. Фотографът изключва ненужното в композицията, свързва елементите, всеки с всички и всички с всички.

Композицията създава напрежение, според каквото съдържа, но не от реалността на сниманото, а от погледа на фотографа, който дава стойност на видяното.

Фотографиите с времето изграждат образа на фотографа. Погледът му към външния свят, изразява това, което той носи в себе си. Изборът на сюжет, кадриран в определени условия, водят до желания успешен кадър.

Добрият фотограф не се учудва, не имитира, не търси оригиналност. В установеният му съдържателен почерк, липсват клонажи.

Фотографиите не са снимки. Между гледам и виждам разликата е голяма. Преди близо сто години големият Андре Кертез казва: добрия фотограф може да снима  всичко навсякъде, защото фотографира своя усет. Физическият факт трябва да дава психически ефект, с който да променя зрителя. Само в този смисъл изкуството не е допълнителен товар на всичко, което ни задушава във живота.

Пиша това в паметна Кати Хорна, въодушевен от настоящата й изложба в Париж. Kati Horna (1912 – 2000 ) http://www.jeudepaume.org/?page=article&idArt=2010

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Лицата Химба

Лица с излъчването на номадите Химба, с естествен израз и директен поглед, може да срещнете само в изолирани места сред природата, било високо в Хималаите, в малкото още недеформирани от китайците кътове в Тибет, високо в планините на Индия и Пакистан… Подобно сравнение е невъзможно с маорите в Нова Зеландия, аборигените в Австралия или етническите групи в Северна и Южна Америка, които най-често излъчват болка, страх, обърканост, понякога дори омраза… Егоизмът, агресивността и лошотията, заедно с технологиите на модерния свят е убило  близкия до Природата свят, който за съжаление е на доизживяване.

Пастирите химба все още живеят и оцеляват в нормална за тях среда. Телата им, обитавани от естествена витална енергия, реагират според обстоятелствата. Кодовете за комуникация са свързани безконфликтно със света на живата Природа около тях. Ловецът ползва езика на животното, за да стане невидим, избягва силовия контакт и взима само необходимото, за да живее. Връзките са взаимни. Грешките наказват и поучават. Силата на Природата прави законите недвусмислени и живяни с ферплей. Шаманът, за да помогне,  прави връзка със заобикалящите племето видими и невидими светове (енергии) и възобновява нарушената хармония. Мостът е в тялото, в което грубото и субтилното се срещат без деформациите, присъщи на нашия свят, изпълнен с дълбокомислия. Човекът с респект към Природата, повлиян от нея, се превръща в мярка за всичко.

Трудно достъпни за туристи, далеч от амбициите и апетита на цивилизования свят, тези хора нямат друга грижа, освен да споделят живота помежду си и с Природата по най-естествен начин.

Племената  Химба живеят са сляти със силната, все още чиста Природа на границата между Намибия и Ангола и стабилността Й се чете в лицата им.

Ако тези фотографии са по вкуса ви, погледнете в сайта галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Намибия

Безлунна нощ. Тишина. От време на време само провиквания на птици. Невидими, неизвестни, като звуци в огромна катедрала. Меката светлина на няколко лампи, скрила кристалните очертания на млечния път над главите ни, осветява мястото, където животните започват да идват, за да утолят жаждата си.

От дълбокия мрак в далечината с плавни движения се изписват очертания на растящи мистериозни фигури. Вечността добива форма, отначало с няколко, после с повече огромни тела и техните малки в краката. Те веят уши, пристъпят тържествено и потапят хоботите си във водата.

Не съм ги очаквал и захласнат снимам с подръчното в ръце. Нямам време, за да търся необходимите за случая фотоапарат и обектив. Дървото наблизо се превръща в статив – 1/6 от секундата, нищо, става – движенията на сенките са плавни, очите на гигантите сякаш ме поглеждат с удобрение.

Минават минути и вечността поглъща виденията обратно в мрака на нощта. Така е ставало в последните няколко десетки хиляди години.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Химба в Намибия

Светът се променя бързо, 21-ият век изисква много, плаши и въодушевлява.

Истински интересни места за снимане, свързани с пътешествия, не са останали много. Най-привлекателни са недостъпните гранични зони, особено в Китай, Индия, Пакистан, Афганистан, Русия… В проекта “Генезис” фотографът Себастиао Салгадо си позволява лукса да снима последните места на планетата, недокоснати от човешки крак, а те също се броят на пръсти.

На границата между Намибия и Ангола стигам до една от единайсетте етнически групи в Намибия, част от които все още са номади. Намибия има площ три пъти колкото Франция, с 2 милиона и стотина хиляди жители – едно от най-рядко населените страни в света.

Химба са братовчеди на масаите. Преди около двеста години те се преселват от север, вероятно от долината на Нил и са подгрупа на останалите стотина хиляди Хереро. През месец юни те се местят със стадата си между Ангола и Намибия. Предпочитат областта Каоковелд, между планините Зебра и Байне, недалеч от красивите водопади Епупа – “водите, които падат” на езика Хереро. Наемам магарета с местен водач и без предначертан път целта ми е да открия овчарите Химба.

Мулетарите ми също са химба и ме учат на жестове на племето. С примитивни хора нещата стават директно, излъчването им говори повече от думите, изразява неизразимото. Тези хора от векове живеят с добитъка си и реагират подобно на дивия кон в Аржентина, който помня как неочаквано ме приближи, за да ме подуши, за да разбере какво представлям. Не е обидно, чуствителни очи на коня в известен смисъл оприличавам с погледите на тези хора, които на момента различават добро от лошо.

В селото сближаването ни се получи неочаквано лесно. Неотдавна кобра се е изплюла в лицето на една жена от племето. Окото й е възпалено,  жената има силно главоболие. Колиура от аптечката ми става за промивка и заедно с няколко парацетамола, жената се чувства по-добре, а аз съм приет по различен начин  в премето.

Незасегнати от мисионери и  похристиянчване, племената химба живеят с прародителски традици около вечния свещен огън. Дървото Мопане, също свещенно, им служи за палене и подръжка на огъня, но също за леч и битови строежи, включително за правене на ковчези или чистене на зъби…

Веднъж приет в селото, всичко протича естествено. Фотографиите от екранчето на фотоапарата ми възбуждат възторжени викове. Свиквам с миризмата на химба, които не се мият, а налагат червена глина, напоена с масла върху кожата си. Тя добива копринен отенък и предполагам приятна за милувка. Със взаимна симпатия се снимам с някои девойки. Чувствата ни се засилват и ми предлагат на шега или вероятно сериозно, да се свържа със селото. Разбирам, че колкото повече жени ще имам, повече деца ще се родят и ще се грижат за стадото ми. Всяка жена ще ми коства само 8 крави или ако предпочитам, четиридесет кози. Бащата на девойките ме одобрява, но предпочита да му купя крави. Пресмятам, че на първо време, не мога да си позволя повече от две жени. Забелязвам, че някои от тях не знаят броя на децата си.  В племето всеки знае възможностите си, както и мястото и ролята, която заема. Природата налага съвсем ясни закони.

Прохладните вечери до огъня ни свързват по силно. Обменяме песни. Пригласям тромаво на местен диалект. Българският фолклор ги впечатлява, постепенно заразява всички и пеем заедно „льох льох лилильох, за целувка и любов, винаги готов“.  Рискувам и отпивам глътка силно киселеещия айран от общото глинено гърне. Мигам с очите, ммм, колко вкусно!, но отказвам за втори път. Нощта напредва, закъснели за сън всички потъваме в многозвезната нощ.

В пет сутрин е светло, хора и добитък се раздвижват. Светлината е вълшебна за снимане. Жизнените деца Химба помагат и не спират да играят. Животът се е слял с ритъма на Природата, която дава стойност на времето. Привързвам се все повече към тези примитивни, съвсем нормални, изпълнени с топлина и внимание хора, които не се очудват от нищо, не ме разглеждат и не проявяват материален интерес. Благодарни са за всеки жест и отвръщат с подобен. На вниманието отговарят с искрено внимание. Без да променят Природата, те се нагаждат към нея. Самите те са Природа с човешка чувствителност.

Прибирам се  в Европа и зареден с чудесна енергия, регулирал тялото си към ритъма и изискванията на Природата, освободен от екзистенциални въпроси и материални грижи, ще трябва да заживея отново в средата, която ми принадлежи. Не искам да загубя преживяното, към което също имам вкус и нося в себе си, без да избягам от големия град. Искам да свържа култура и цивилизация с истинските неща, срещани в досега с Природата. Уловените фотографски мигове ми показват, че преживяването не е било сън. Въображението, смесва реалността със сънищата. Какъв голям  сън и подарък е живота. Вижда се особено в очите на децата.

Повече фотографии ще намерите в сайта в галерии 91 и 92.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: