Наближава Новата Година и благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

                                                          / Гужарат, Индия /

                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

                                                                           / Киото, Япония /

                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина хипер старата земя на супер модерния Израел и прекрасната пустиня Негев, също стара колкото света.

                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия слагам Европа и Африка. Старата Африка, от където идваме всички, земя изпълнена с енергия, днес шампион по младо поколение в света и с бъдеще в новия, преустройващ се свят. Европа също стара и прекрасна, агонизирала, изтощена от богатото си минало, която търси как да се превъзмогне, без да да западне съвсем от изискванията на XXI-ия век.

                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме дърпа към Африка, но  корените и навиците натежават в Европа.

                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

                                                                                / Манхатън /

                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, за пресичане, винаги с нещо за откриване. Южна Америка има богата, разнообразна Природа и красиви пустини на юг, със следи от стари култури, но с население, за съжаление убито духом, още от времето на Кортес. Тук липсва  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежи на Азия.

                                                                            / Пуна, Аржентина /

                                                                           / Атакама, Аржентина /

После идва ред на Австралия и особено за красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора. Но ако сте чувствителни с вкус към старото и сравнете тези млади странии с излъчването на земята например в Родопите , ще се разочаровате. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са изгубили духа на прадедите. Културата и традициите им са отнети, убити, задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с африканското. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден, но не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За тези страни в блога съмнаписал по нещо, но факт, сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия със страните наоколо.

Нека да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти, най-могъщата планина и богата история.

                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците имат забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, но крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.

                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империя в центъра“, както винаги е бил наричан, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това и с още по-голяма амбиция да завладее икономически света. Народът смазан от диктатури, е възпитан да работи от векове, чувството за индивидуалност е чуждо, погледите на народа са обърната към бъдещето, с минало, което може само да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на китайците, както необятната им разнообразна, на места ужасяваща, на други привлекателна страна в крайна сметка е много привлекателна.

                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в стрната евреи.

На две крачки е Египет, който посетих веднъж преди години със слаб опит във фотографията. Място незабравимо с готовнодт при случай да посетя отново – Александрия, Кайро и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.

                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от по-прясно заселените страни, които по различен начин са също интересни.

                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проекта, който без особена програма следвам, бих го нарекъл « Земята и Хората ». Земята  толкова прекрасна навсякъде, а човекът, най-интересния земен феномен.

                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

                                                                   / Сахара, Мавритания /

                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Показвам цветни фотографии, с пожелание Годината да бъде цветна за всички!

                                                                                                    /Милчо Левивев /

Във всеки момент светът се променя и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

                                                                                           /Кунминг, Юнан/

В музиката звукът свързва бягащите моменти, задължава ни да живеем тук и сега. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката, според величината на автора и чувствителността на музиканта, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя също история. Добрата фотография е ненагледна за любителя, както музиката за ухото на меломана.

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на вече преведената “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малка част от населението е готова да приеме бъдещето позитивно, с отворени очи към новостите. С други думи, “да слушаме музикално произведение, означава да се движим във виртуално бъдеще.” Това беше повод да се замисля за преживяванията си в Китай, описвани в предишни блогове.

                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половината китайци, обзети да преустрояват „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както винаги са наричали Китай, живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи един безконечен, сладникав за нас ритъм. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, така продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища и градове. Във страната чужденецът не съществува, ако ви обърнат внимание, то е за да подчертаят успеха в начинанията си.

                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията на Китай в света, китайското общество е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  в която западното ухо усеща болка и монотонност от преживяното в едно повтарящо се минало.

                                                                                 / Кунминг, Юнан /

                                                          / Дали, Сишуан, Китай /

Моментът, който дава случайността е по-ценен от избрания момент.

Към това се допълва популярната китайска поговорка: „В едно ново за вас място може да не си взимате веждите, но не си забравяйте очите!“

„Не от нямане на богатства под небето трябва да се плашим. Страшна е липсата на споделяне.“ – Гуан Зи (645 пр.н.е.)

Няма земя, която е работена без прекъсване от едно и също население в продължение на близо седем хиляди години. Китайската цивилизация се е организирала прогресивно, концентрично и в осмоза, без стремеж да завоюва нови земи. Това е създало селска маса единствена по рода си. В традиционната йерархия по значимост в страната след интелектуалците са селяните, след тях военните, накрая търговците. От там и слабия вкус на китайците към завоевания. Страната им се нарича  “Империя в Центъра”. Заседналият живот на селяните в това най-заселено място на планетата е засилило връзката на китаеца със земята и Природата. Вниманието на китайците е обърнато към времето и невидимото, с прагматичен усет за абстракция.  Животът за китаеца е представен в идеограми.

И докато гърците си задават въпроси и търсят отговори за връзката между природата и човека, китаецът прагматично открива компаса и използва магнетизма за ориентация в нормалния за него невидим свят. Видимо и невидимо са неделими и взаимно свързани. Китаец не пита “защо?”, а “как?”. Невидимият свят трябва да бъде използван без да създава философски или психологични загадки и проблеми. Докато древните египтяни отварят и изучават човешкото тяло и осъществяват първата хирургия в света, китайците търсят невидими мередиани в тялото, по които тече енергия, която нарушена, води  до болести. Те намират ключови точки, чрез които регулират енергията и нарушената хармония в организма.

Китайците имат различно усещане за времето. Умрелите не приключват с живота, а преминават към невидимата част на света.  Те нямат легенда за създаване на света. Миналото е по-значимо за народите от номадски характер. Появилият се сравнително късно митологичен герой Пан Гу не се е раждал, а е спял. За селяните няма начало или край на сезон. Величината “единица” също няма стойност. Нещата са в движение между Инг и Янг, които не са отделни полюси, а взаимно свързани величини. Светът е без начало и без класирани нива. Всяка точка намира себе си в структурата на цялото. Реалността е променлива. За китаца реализацията е чисто прагматично понятие и по-важна от теорията. Историята за Адам и Ева, както и религии, свързани с човешко “падение” или блестящо бъдеще, са извън китайските представи. Човешкото тяло, пейзажа, заедно с целия космос, са взаимносвързани с мередиани и енергия без начало и край.

В китайския език няма глагола Съм. Месеците и дните нямат име. Нещата се представят в числа и образи. Селяните имат за еталон Природата и асоциациират месеците с цветя. Последните 2200 години са представени в цикли от  шейсет. Грегорианският календар е включен в Китай едва от миналия век през 1911 година едновременно с Републиката. Олимпийските игри през 2009 година са свързани с 60 годишнината от образуването на Новия Китай.

Понятието късмет също не влиза в манталитета на китеаца. Съществуват благоприятни моментни, връзка между енергията Ки и хората, които евентуално са достатъчно отворени, за да я реализират хармонично в себе си. Китаецът е прагматично свързан с настоящия момент, суперпозира образи и получава глобална представа за нещата. За да излезем от Аристотеловия аналитичен начин на мислене, налага се да схванем едновременно  “а” и обратното на “а”, подобно на Инг и Йанг, които за китаеца са винаги взаимно свързани.

Измина време докато разбера защо конкретните въпроси, които задавах на млади хора (вижте блога от 01.09.2009) ги затрудняваха да отговорят. Асоциациите ни за нещата са различни. На мястото на нашия анализ и синтез, с които стигаме до заключение, китаецът наслагва идеограми. В черното има бяло, както в бялото черно. Мао разрушава, за да гради, без да е необходимо да се задълбочава в цената и ужасите от преживяното. Те остават преходни, неминуеми и отминали, а дали са необходими, въпросът остава метафизичен. Доброто и злото вървят заедно, те са взаимно свързани подобно на инг и янг.

За да схванем как мисли китаеца, трябва да свържем непрекъснатата промяна на всичко с есенцията на вечното. Идеограмата, показваща промяна е слънце с падащ дъжд под него. “Единственото нещо, което не се променя никога е непрекъснатата промяна на всичко”, казва Конфуций преди 2500 години.

В Европа, когато се препичаме на слънце, отхвърляме идеята за дъжд, а когато вали забравяме слънцето. Мао може да бъде слънце и да е причина за 6о милиона умрели от глад,каквато била цената за промяната на архаичния Китай.

Поради непрекъснатата промяна на реалността, в китайския език липсва глагола Съм. Идеограмата “ши”, свързана със състоянието съм, представлява слънце, поставено върху идеограма, изразяваща думата “точно”. Състоянието “съм”  е всичко видимо под лъчите на слънцето. Глаголите нямат форми за минало и бъдеще време. Мао казва: “Всичко, което успява е вярно, фалшиво е това, което пропада.” Прагматизмът на китайския селянин е извън времето. По същия начин геомансията Фенг Шуи (в превод: “вятър и вода”) свързва прагматично енергиите в мястото на строеж на жилището и вътрешната му подредба и така осигурява връзката между човека с обитаваното пространство.

От антични времена и приложими в живота са игрите “ксианг ки” – китайския шах и “веи ки”  или “го” при японците. Стратегиите “да опразним, за да засилим”, “да намалим силата, за да опазим”, са стратегии, обратни на западното мислене. Те намират приложение и в търговските отношения. В играта веи-ки, още от времето на Конфуций добрият генерал печели битката преди да я започне, докъто лошият се бие с надеждата да победи. Така се изграждат територии и пространства без риск за загуба на живот. Стремим се да дадем сила на слабия без да обезсилим силния. Участват двата фактора, характеризиращи китайския дух: неподвижния начин на представяне на всяко движение и необходимостта от непрекъсна промяна. Тази двуполярна стратегия дава пълна информация за състоянието на нещата и китайските предприятия я прилагат в развитието си. Неподвижните камъчетата (150 за всеки играч), разпределени от участниците на различни места върху игралната маса, имат динамично влияние върху целия терен. Наредени, те приличат на мастило, поставено веднъж завинаги от четката на калиграфа.  Играят енергиите между видимо и невидимо и свързват пространството извън времето. Макар смазан, на противника винаги му остава терен, за да се скрие и съвземе. Това прави Чан Кай Шек в Тайван през 1949 година – примерът е малък, защото в Китай стратегията на Веи Ки се прилага в микро и макро смисъл от три хиляди години.

Концепцията за пари в Китай също е различна. Гладуващият от векове китайски селянин  изразява смисъла на живота в израза “янг ченг” – “да нахраня живота” без да става дума за собствения живот. Става дума за потокът, който храни общото. Сезоните и времето, земята и небето са фактори, а парите са поток, една нематериална реалност!  Те са част от виталния поток, свързващ всичко. Доброто финансово здраве е толкова важно, колкото на почвата или на човешкото тяло. Още с първото организиране на държавата от Кин Ши Хуанжи (трети век преди нашата ера) китаецът набляга на циркулацията, а не на притежаването на пари. Мащабите на тази циркулация днес са неимуверни. Например в сравнително малкото градче И Вю от провинцията Зей Джианг, освен улиците, пълни с магазини, в Комерсиалния център има седемдесет хиляди магазинчета, предлагащи над десет милиона различни продукти, със сто и петдесет хиляди посетители всеки ден. Този принцип на циркулация на енергия важи в микро и макро смисъл, включително в много бедни места.

За китаеца промяната е единствената стабилна база, върху която може да се построи ефикасна стратегия. Системата И-Джинг показва най-добре китайското мислене още от времето на легендарния Фу Кси. Тя добива форма и конкретно съдържание в “Книга на Промените” по време на династията Зоу (300 години преди нашата ера). Десетте хиляди идеограми са описани подробно и многократно превеждани на всички езици. Какъвто и въпрос да зададем, енергиите зад видимия свят от идеограмите дават насока, вектор на отговор. Не става дума за категоричен отговор, светът е прекалено голям, за да сме категорични.

В Китай не може да се говори за религия. Начинът на мислене е свързан с възможностите според благоприятната или неблагоприятна ситуацията в момента. Най-обикновеният селянин днес, утре е възможно да се превърне в милионер без задължително да е станал комунист или мафиот. Това върви паралелно с диктатурата в държавата. Невероятно е, нали!

Китайският свят продължава да е изпълнен с шаманизъм и с магьосници таоисти. По времето на Мао те са криели светлината на уменията си под синята курка и пролетарския каскет  (следвали съвета на 36-тия хексаграм на И-Джинг! ). Светът е изпълнен с благоприятни (шен) и вредящи (ги) витални духове-енергии. Разбирам значението на огледалцата, които често виждах накачени по входовете на къщите, целящи да плашат злите духове. ( Лошите духове се отвращават от образа си в огледалата.) В 2002-ра, годината на Коня, са били продадени милиони червени панделки, служещи за защита от вредни атаки през тринайстата луна. Без да задълбочаваме езотеричните обяснения, факт е, че въпреки невероятните промени, Китай е останал в някаква степен традиционен. Китайските календари имат комплексна нумерология и представляват огромни енергийни лабиринти за всяко денонощие от годината. Дълбоко вкоренена в традициите на страната е връзката 7/10 . За прагматичните китайци бъдещето няма как да е ясно, но за сметка на това трябва да стъпваме върху стабилно минало. Денг Ксиаопинг, за да задържи комунизма под друга форма, лансира политика на “Реформи и Отваряне” и било необходимо да се направи равносметка за историческата роля на предшественика Мао. Неслучайно резултатът се е получил 70% позитивен и 30% негативен. В програмите на новата Опера в Бейжинг влизат 30% чужди програми и 70% китайски… Съдете сами.

Идентичността на китаеца започва с името на клана, към който той принадлежи, следвано от описание на лицето. Няколко стотин милиона китайци се наричат Лин (Гора), верятно защото в продължение на векове селата са били строени до гори. В селото на Мао от 40000 жители 30000 се наричат Мао. Китаецът държи на групата, към която принадлежи. Във вертикален ред следват деди и прадеди, а в хоризонтален съответния клан. Принадлежността към групата е по-важна от индивидуалните различия. Идеограмите на презимето от своя страна зависят от много фактори, включващи и амбицията на родителите. Ако детето се казва “Мощен” или “Преуспяващ”, представяте си как се чуства човека, ако не му върви в живота.

Преводът на въпроса “как сте?” – “ни ши гуо ле ма?” – е “нахранихте ли се?”. Не е тайна, че през 1962 година в Китай има 30 милиона умрели от глад! Темата за храната, която същевременно може да бъде най-рафинираната в света, заедно с йерархията, мястото на  китаеца около масата, по възможност кръгла, е цяла тема. Да добавя само, че респективната височина на вдигнатите за наздравица чаши, определя разликата в социалната позиция на пиещите. Понякога от куртоазия се получава балет от играещи нагоре-надолу чаши, евентуално придружен с бурен смях. В една толкова населена, лишена от интимност страна, обликът, тежестта на всеки на мястото му, е основно и необходимо условие за хармония в обществото. Всеки китаец трябва да си знае мястото. В китайската история от три хиляди години, прехода между различните династии е ставал брутално. Имало е промени в персонала, но не в режима. През цялата империална епоха Китай е управляван от ерудирана класа, съставляваща 5% от населението. Днес Комунистическата партия от 80 милиона члена е в същата пропорция от 5%.

Впечатляващото китайско мислене е свързано с писмеността. Идеограмите в Китай не са променяни от основаването им. Външната им форма варира според  основите, на които са били полагани. Днес един средно култивиран китаец би могъл да разчете писмо от времето на Конфуций и това в страна с официално признати 1500 диалекта. Културният китаец говори езика на своя район, този на провинцията, както и националния език мандарин в Пекин.

Това езиково разнообразие с нищо не нарушава националното единство, защото идеограмите се четат по един начин. Например Бей Жинг “столица на севера”, в Кантон се казва Пе Кин, но идеограмата се чете и разбира по същия начин на двете места. Китайците на границата със Сибир и тези при Афганистан четат вестника си по същия начин ! Линиите в идеограмите правят връзка между присъствие и съответен момент. Думите спазват една и съща геометрична форма, което дава визуална възможност да се четат няколко изречения едновременно. Изписаната линия не се съпровожда от звук.

Както в изкуствата, свързани с четка или меридианите в акупунктурата, линиите описват невидимата реалност, мярка за енергиен поток. Сами по себе си идеограми нямат смисъл. Те излагат идеи според мястото им в пространство и могат да бъдат едновременно съществителни, прилагателни или глаголи. Подобно на камъчетата в играта Го, според разположението си в израза, те се индивидуализират и добиват смисъл.

Знаем, че когато четем с нашите азбуки, задействаме дясното полукълбо на мозъка си и мисловно добавяме абстрактни елементи със звукови индикации. Причиноследствената връзка за нас е очевидна, а за китаеца това е невъзможно. Идеограмата не се изказва на срички, нито се произнася. По време на четене това добавяне, интегриране, осмисляне, конфигуриране, определяне, квалифициране, описание, каталогиране на идеи, е чуждо за китайския мозък. През дясното полукълбо на мозъка си китаецът се насочва към недефинирано от букви и звуци пространство, което корелира и прави обща идеография. Той суперпозира, схваща и изразява  концепция. Ние бихме се  объркали, ако под червения цвят е написана думата черно, а трябва да изречем червено. Докато за китаецът е ясно, за него образът на самия цвят е достатъчен. На китайски език не е необходимо глаголите да фиксират, затова те нямат спрежения. Идеограмата на глагола обичам “аи” не показва действие, а състояние или обстоятелство, съществуване, обхващащо трите времена. В нашите култури лявото полукълбо на мозъка съдържа емоцията и представите, дошли от дясното полукълбо, с което организираме идеята за време с всички определения, детайли и измерения. Това ни дава чувство за значимост, защото “разбираме“  нещата. В китайските мозъци дясната половина на мозъка комплектова безсловесни връзки от насложени образи с директен резултат.

Взаимосвързаността на Инг и Янг се вижда в китайското изкуство, медицина, политика… Терминът “аналитична логика” е непреводим на китайски. Аристотел не би могъл да се роди в Китай. И докато гръцкото изкуство търси съвършенство във видимата форма, китайските артисти търсят израз в невидимото. Да наречем една калиграфия красива, означава да я убием, да я превърнем в инертен предмет. Качеството на изкуството зависи доколко е пресечено от енергията Ки. Калиграфи, поети и художници изразяват връзката с жизнения поток. Не става дума за забавление, а за включване към Източника. Докато ние се възхищаваме от произведенията на изкуството, китаецът иска да влезе в резонанс, за да усети динамиката, да участва в графичната мелодия, която съзерцава. Това е възможно само в подходящ момент, поради което произведенията на изкуство не са постоянно видими. Всеки ден, всеки час е пресечен от специфична енергия и познавачът, колекционер ще избере да съзерцава само подходящата за момента картина. Целта на пеxзажът е да показва  невидимия витален поток, който го съживява. Наследници на гърците, нашите артисти са творци, поети (глагола “поео” – правя). От китайския артист се иска да влезе в енергията на потока, чиито линии ще представи.  А те са същите за геомансите, за правещите акупунктура и изобщо за умеещите да живеят правилно. Китайският артист ни приканва да минем през енергийните пътища. (Не става дума за нетрадиционно изкуство).

Всичко това според мен не прави китайците по-добри или по-лоши от другите народи. Разликите в начина на мислене и реагиране показва богатите възможности на господин Хомо Сапиенс.