Новогодишен фотографски калейдоскоп
2015
Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита ми да пиша.
Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.
От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.
На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните интересни Йемен и Пакистан.
/ Долината на река Индус, Пакистан /
/ Вакхан коридор, Афганистан /
Не мога да подмина съвременния Израел с прекрасната пустиня Негев, земя, култура и история, стари колкото света.
След Азия следват Европа и Африка. Старата Африка, земя изпълнена с енергия, шампион по млади поколения в света, търси бъдещето си в един преустройващ се, нов свят. Европа също стара и прекрасна, агонизира, изтощена от богатото си минало, иска да възкръсне или да западне спрямо изискванията на XXI-ия век.
Сърцето ме тегли към Африка, а корените и навиците, към Европа.
Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка, но остава най-великия, интересен град на земята. Все още !
Щатите са интересни за пресичане. Южна Америка с разнообразна природа, стари култури и население убито духом, още от времето на Кортес, без духовния мащаб, който недвусмислено принадлежащ на Азия !
Австралия и особено красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна природа и мили, усмихнати хора. Но ако усетите излъчването и вибрацията на земята в Родопите и ги сравнете с тези млади страни, ще се разочаровате! Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, отдавна са загубили духа на прадедите, с култура и традиции задушени от нашествениците, а изкуството им е несравнимо с африканското…
/ Езерото Пукаки, Нова Зеландия /
За всички тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия заедно със страните наоколо. Да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа с хилядолетна история. В тези страни има обмен между хората, липсващ все повече навсякъде.
Япония е отделна планета, единствена по рода си. Хора със забележителна етика, с ненадмината естетика и култ към Природата. Страната е чиста, красива и забележително, тук всяко нещо има подчертана обратна страна.
Китай – огромен и провокиращ, с богато, смазано минало, остатъка от което продължава да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението, съвсем различен от нашия, затрудняват неимовелно комуникацията. Развитието на неселението под чехъла на диктатура, е несигурно и опасно за (в случая с мащабите в Китай) за равновесието в света.
Връщам се към Израел, където главозамайващата динамика в страната е събрала всички световни кухни, респективно култури на придошлите в стрната евреи. На две крачки се намира Петра в Йордания и Египет, още две хипер старини.
Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от това в прясно заселените страни, което не пречи да са по различен начин интересни.
Субективният ми поглед и предпочитанието ми към някои страни е породено от вкуса ми към автентичност и безвремие. Ако би трябвало да определя някакъв проект, който следвам, това би било « Земята и Хората ». Земята е прекрасна навсякъде, а човекът, въпреки всичко, е най-интересния земен, вероятно и космичен феномен.
Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.
Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще имаме ли съзнанието да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.
Фотографиите са цветни, за да ни бъде цветна годината!
Коментар