Новогодишен фотографски калейдоскоп

Наближава Новата Година и благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина хипер старата земя на супер модерния Израел и прекрасната пустиня Негев, също стара колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия слагам Европа и Африка. Старата Африка, от където идваме всички, земя изпълнена с енергия, днес шампион по младо поколение в света и с бъдеще в новия, преустройващ се свят. Европа също стара и прекрасна, агонизирала, изтощена от богатото си минало, която търси как да се превъзмогне, без да да западне съвсем от изискванията на XXI-ия век.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме дърпа към Африка, но  корените и навиците натежават в Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, за пресичане, винаги с нещо за откриване. Южна Америка има богата, разнообразна Природа и красиви пустини на юг, със следи от стари култури, но с население, за съжаление убито духом, още от времето на Кортес. Тук липсва  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежи на Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

После идва ред на Австралия и особено за красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора. Но ако сте чувствителни с вкус към старото и сравнете тези млади странии с излъчването на земята например в Родопите , ще се разочаровате. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са изгубили духа на прадедите. Културата и традициите им са отнети, убити, задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с африканското. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден, но не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За тези страни в блога съмнаписал по нещо, но факт, сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия със страните наоколо.

Нека да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти, най-могъщата планина и богата история.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците имат забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, но крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империя в центъра“, както винаги е бил наричан, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това и с още по-голяма амбиция да завладее икономически света. Народът смазан от диктатури, е възпитан да работи от векове, чувството за индивидуалност е чуждо, погледите на народа са обърната към бъдещето, с минало, което може само да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на китайците, както необятната им разнообразна, на места ужасяваща, на други привлекателна страна в крайна сметка е много привлекателна.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в стрната евреи.

На две крачки е Египет, който посетих веднъж преди години със слаб опит във фотографията. Място незабравимо с готовнодт при случай да посетя отново – Александрия, Кайро и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от по-прясно заселените страни, които по различен начин са също интересни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проекта, който без особена програма следвам, бих го нарекъл « Земята и Хората ». Земята  толкова прекрасна навсякъде, а човекът, най-интересния земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Показвам цветни фотографии, с пожелание Годината да бъде цветна за всички!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

На път

                                                                           / Непал /

В Острова на съкровищата Роберт Луис Стивънсън казва: “Не пътувам, за да отида някъде… Просто тръгвам заради самото пътуване. Голямото нещо е да бъдем в движение.”

                                         / Тибет /

По време на път нещата се нагаждат. Човек се адаптира към обстоятелствата, те го променят, а той оставя следи и се прибира различен. Отвъд хоризонта, добили вкус към широки пространства и предизвикателства, откриваме нови качества в себе си и копнежът за нов път вече не ни дава мира. Човекът-номад е вестонодец. Вестите, които носим, отговарят на качествата, които сме развили в себе си. За търсещият дух светът е провокация, стимул да надминем себе си. Добрият обмен с другите събужда творчески елементи, връщаме се обогатени и доволни от себе си.

 

                                       / Аржентина /

„Отивай далеч. Оставай дълго. Задълбочавай. И дано слънцето да изгрява по два пъти преди да заспиваш.“ Неизвестният автор на тази мисъл е винаги на път.

                                         / Пуна се Атакама, Аржентина /

Смисълът на пътуването е човек да се превръща във всичко, все едно къде. Окото да следва светлината, да се учи да лови бягащите моменти. Многословието да се стапя в тишината, натежала от смисъл. Животът и смъртта да се сливат в осъзнатия момент. Пламъчето в гърдите да разгаря вътрешния огън, двигателя на човека-пътник

Ние всички сме винаги НА ПЪТ.

                                                                     / Намибия /

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Нации технически

Преди години по наредба на руските ни покровители беше необходимо да станем “нация техническа”. Неотдавна в Широка Лъка попаднах на този феномен.

В едно откъснато от света селце в пустинята Пуна де Атакама в Аржентина, където с дни не срещате човешка диря, а пистите за придвижване понякога затрудняват дори джиповете, виждам този убеден в техническите си качества мъж да ремонтира из основи стар Шевролет. Инстументите тук са кът, а за резервни части да не говорим.

Испанският ми не е достатъчен, за да разбера как се престроява такова чудо, но човекът е убеден, че всичко е възможно – „но проблемас!“. Освен това няма бърза работа… „Тази година колата ще да тръгне“ гордо споделя Чибодиай Калпанчаича.

Синчето му без зла умисъл ми подшушва: „в селото не му вярват!“. Запознавам се със странния майстор, който дори няма листа от кока в устата си. Казват, че човек, убеден в успеха си, е наполовина успял.

Широка Лъка е широка, Атакама още повече. Светът е малък, нации технически не липсват…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили с вулкана Лулаиако 6739м в дъното/

В  пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо в Салта, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им само на 150 километра.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена с цветове пустиня на земята.

                                                 /Кампо де Пиедра Помез/

Не мога да променя програмата, продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата в която живеят и която ги е запазила  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци.

Какво да се прави, всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                            /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастични цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на височина между три и шест хиляди метра, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак…

Промиването на руда цапа питейната вода, но корумпирани компании подкупват водоснабдителите, за да им затворят очите. Нивото на отровните елементи във водата напоследък е станало крайно недопустимо.  В борба с корупцията в страната повечето мини вече са изоставени, а частните компании изчерпани или спряни.

                                               /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро с неговите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня. Облечени са в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното или кашмира. След западането на търговията с минерали, Аржентина започва да развива и да експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа, с който пътуваме, споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

По време на това пътуване има моменти, когато всичко спира, замира, отваря място за нещо по-голямо и неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След качването на вулкана Пенадо ( 5740м. ) ме очаква кристално чиста лагуна с топла минерална вода, където не пропускам да се топна, както майка ме е родила. Великден наближава, за катедрала може да служи небето, а за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния им рай близо до лагуната. Лек аромат на сяра служи за тамян. Природата ни подсеща, че раят не е другаде, а на Земята. Този естествен конфорт надминава и най-луксозните, претенциозни спа.

 

Сенките  баво се удължават и ни приканват заедно с птиците да споделим наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Без фламинго и лек мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите не са толкова близо, но Природата е не по-малко прекрасна. Земният рай е навсякъде Рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес  тангото на всяка крачка  пулсира в кръвта на аржентинци.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта други фотография за тези слабо докоснати от варвари кътчета на планетата. Ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де Атакама.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: