Пуна де Атакама в Аржентина

Усещането за безграничност ограничава изразните възможности. Само някои големи артисти имат привилегията да бъркат в необозримото.

         /Поглед откъм Мина Хулия, 5200м, на границата с Чили с вулкана Лулаиако 6739м в дъното/

В  пустинята Атакама рядко се срещат хора, освен тези гаучо в Салта, които след почерпка ме канят на гости  до ранчото им само на 150 километра.

Аржентинската Пуна (в Чили – Атакама, а в Боливия – Алтиплано) е най-сухата, богато изпъстрена с цветове пустиня на земята.

                                                 /Кампо де Пиедра Помез/

Не мога да променя програмата, продължавам пътуването с носталгия към здравите момчета, излъчващи Природата в която живеят и която ги е запазила  различни от европейско-американския вид на повечето аржентинци.

Какво да се прави, всяка среща е шанс, единствен и неповторим.

                                            /Вулкана Пенадо, 4300м/

Фантастични цветове на вулкани, лагуни, солници и мини, налепени като пазъл между пейзажи на височина между три и шест хиляди метра, не по-малко величествени от тези в Памир, Афганистан, Ладак…

Промиването на руда цапа питейната вода, но корумпирани компании подкупват водоснабдителите, за да им затворят очите. Нивото на отровните елементи във водата напоследък е станало крайно недопустимо.  В борба с корупцията в страната повечето мини вече са изоставени, а частните компании изчерпани или спряни.

                                               /Мина Хулия – 5200м/

                /Мина Хулия, в дъното салар Аризаро с неговите 1200 квадратни километра сол!/

На границата с Чили, недалеч от вулкана Пенадо грациозно притичват диви викуня. Облечени са в топла вълна, мека като коприна. Местните я намират по-устойчива от мериното или кашмира. След западането на търговията с минерали, Аржентина започва да развива и да експлоатира вълната на тези редки животни. Шофьорът на джипа, с който пътуваме, споделя намерението си да зареже експедициите, за да се включи към бизнеса с бъдещата златна мина за Аржентина – елегантния, „топъл гортекс” викуня.

По време на това пътуване има моменти, когато всичко спира, замира, отваря място за нещо по-голямо и неизмеримо.

                                        /Лагуна Пенадо /

След качването на вулкана Пенадо ( 5740м. ) ме очаква кристално чиста лагуна с топла минерална вода, където не пропускам да се топна, както майка ме е родила. Великден наближава, за катедрала може да служи небето, а за хор, сладкото хортуване на група фламинго, които  цопкат с човки и примляскват в земния им рай близо до лагуната. Лек аромат на сяра служи за тамян. Природата ни подсеща, че раят не е другаде, а на Земята. Този естествен конфорт надминава и най-луксозните, претенциозни спа.

 

Сенките  баво се удължават и ни приканват заедно с птиците да споделим наближаващата нощ.

Под връх Вихрен, откъм изворите на Влахина река, в клека зад Георгийца се крият две малки езерца. Без фламинго и лек мирис на сяра, въздухът не е толкова сух и кристален, звездите не са толкова близо, но Природата е не по-малко прекрасна. Земният рай е навсякъде Рай.

                                 /Буенос Айрес и Рио де ла Плата/

В Буенос Айрес  тангото на всяка крачка  пулсира в кръвта на аржентинци.

За любителите на фотография в галерии 97 и 98 на сайта други фотография за тези слабо докоснати от варвари кътчета на планетата. Ще намерите Аржентина по азбучен ред в досиетата „Галерия“ -„Цветни фотографии“ – „Страни“ – Пуна де Атакама.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: