„Който се смее зло не мисли.“ Злото е еднопосочно, докато хуморът се ражда в двусмислие и многоплановост. Психолозите казват, че в оргазма и в смеха човек излиза от Аза без да развива чувство за вина и други форми на вътрешно напрежение. Смехът е чудесна терапия за всичко и прави масаж на вътрешните органи. В искрения, сърдечен смях, човек не може да бъде лош.

Колко хора са искрени в смеха си?

Фестивалът на Кукерите в Перник ме изпълни с емоции. Беше силно и колоритно. Идинствено колегите-фотографи от фестивала имаха изключителната способност взаимно да си пречат, без следа от фотографска етика и толерантност. .

34-та галерия в сайта ви предлага разходка във фестивала.

За да сменя темата, от 9 февруари до 6 юни в музея Жьо де Пом (Jeu de Pomme) в Париж са изложени фотографиите на Лизет Модел (1901-1990), родена във Виена, живяла и снимала в Ню Йорк. На входа на изложбата четем: „При всяко насочване на обектива към нещо ново, в себе си имам въпрос, на който вероятно фотографията може да даде отговор. С други думи не съм тази, която знае или която би доказала каквото и да било, а просто получавам пореден урок“.  Това е начин без да налагаме себе си да оставим Нещото да се изяви, да ни се даде, за да го регистрираме. Фотографията се превръща в източник на познание. Фотографиите на Лизет са неповторими, както всичко в истинското изкуство.

Окото във визьора за част от секунда лови неща, убягващи на рутинния поглед. Гледам не означава виждам. Интуицията ни пласира спрямо светлината и уловимото в бягащия момент.  Успешният кадър е неповторим.

Етиката при снимането е въпрос на възпитание и култура.

Злите духове, лошите сили, вредящите енергии са навсякъде. Без тях човешкия свят не би напредвал. Как да разберем силата на доброто, ако злото не му противодейства или оспорва? Как да говорим за светлина без сянка, за любов без омраза, за живот без смърт. Те са полюси на едно и също нещо.

Светът е изтъкан от взаимосвързани енергии, които ни пресичат и ни помагат. Мислите, емоциите, които несъзнателно или съзнателно излъчваме, ни свързват с позитивни и негативни енергии. Вътрешният свят във всеки човек взаимодейства с външния. Енергия и материя си взаимодействат в неделимо цяло.

На международния фестивал за кукери и маски в град Перник, страховити фигури мощно дрънкат с клопатари и безкомпромисно прочистват терена от зли енергии. Сравнявам ги с други географски отдалечени култури, където страшни маски и силни звуци също гонят „зли сили“. В сайта ми могат да се видят фотографии от Ладак в Индия, с африкански племената Догон в Мали, с гледачи на елени в Монголия.

В Перник се усеща силата и енергията на страната ни.

Радостта е отрова за злите духове. Те се плашат от маски и гръмки звуци, но най-вече от радостното излъчване. Животът, колкото и да е ужасен понякога, може да бъде прекрасен.

В 34-та галерия на сайта може да се разходите с поглед сред кукерите от фестивала.

След вълненията от първата ми изложба в София идва ред да снимам международния фолклорен фестивал в Перник.

Българските полицаи обичат да взимат рушвети когато глобяват, а при случай умеят да се веселят много добре (освен ако това не беше местен маскиран като полицай). Минус десет-петнайсет градуса на вън не притесняват никой, духът на празнуващите се извисява, независим от икономическата криза в страната.