Как се роди фотографията в мен

През 1990 година на тръгване за Индия за първи път сложих в багажа си малък фотоапарат, ако намерех случай, да уловя интересни моменти от пътуването.

Атмосфера, съвсем нова, интересна и най-вече автентична, ме грабна още в градовете Путапарти и Тируванамалаи, на път за Пондичери. Докато изщраквах няколко филма, кутийката с обектив изостри желанието ми да се концентрирам по-добре. Увлече ме възможността да фиксирам на лента привлекателни неща, които миг след това се променяха или просто вече не съществуваха. 

Усещах приятна тръпка и някаква съпричастност. В моментите, когато липсваше ситуация или интересен сюжет, желанието ми да се случи нещо, понякога сякаш предизвикваше обстоятелствата. Беше възбуждащо. Подобно на хазартните игри, получаваше се една странна алхимия между желание и случайност. Всичко това ставаше още по-конкретно по устието на реката Ганг – в Бенарес, след това още в Бадринат и Ришикеш.

Откривах света на фотографията.

Всъщност не държах да показвам или да сътворявам нов концептуален свят – светът беше налице. Търсех да докосвам живеца, скрит в потока на живота, с възможност да го задържа. Та не беше ли именно това, което ме беше вълнувало винаги?!

В съзнанието ми витаеха куп интереси, но те не можеха да се сравнят с удоволствието да материализирам усещането си върху лента. Да снимам с необременен от задължение поглед, беше нещо велико! Във фотографския кадър успеех ли да предам интересна история, моята лична участваше, при това обогатена от видяното. Според погледа и въображението на зрителите, историята в една сполучлива фотография, дори затворена в рамките на кадър, можеше да се превръща в безкрайна. Тези „рамки“ бяха различна от тези,  които налагаше живота. 

Фотографията ме грабна и се превърна във вътрешна принуда. Но да не избързвам. За да смеля новото си откритие, бяха необходими години. Това беше само първото просветване на дългоочаквано зазоряване в лабиринта на живота ми.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията

( Южни Алпи, Нова Зеландия )

Фотографията може да бъде огледало, прозорец, регистриране, интерпретация, документ или произведение на изкуство.

( Булонски лес, Париж )

В заобикалящата ни, непрекъснато променяща се реалност, живеем във видим и невидим свят, (за някои външен и вътрешен, разбира се, също разделени на видими и невидими части).  Изкуството се ражда, когато ги смесим с въображението си, за да избягаме от абсурда и необяснимата, фантастична част на живота.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотография

 

                                                                                            / Париж /

Фотографът изразявакаквото носи в себе си, получено в безкраен процес, превърнат в необходимост.

                                                              / Гран Пале, Париж /

Той усеща това, което обикновените очи не виждат.

                                               / Кунминг, Китай /

Фотографията не е снимания предмет – природа, архитектура, същества… – а усещането, уловено от тях.

                                                                     / София /

Фотографиите са частични признания за това, което фотографът е изградил и носи в себе си.

Черно-бялата фотография дава директен израз на сниманото. Лишена от ласката на цветовете, тя е по-взискателна, за разлика от цветната фотография не прощава грешки.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Настоящият момент

le-poids-de-soleil                                                                                    / Кантар, Поморие /

Настоящият момент е прозорец, отворен към нещо ново, винаги различно и недостижимо, както залеза, птиците и вечерния бриз в платното на кантара.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Фотографията – изкуство

Фотографията като изкуство                                                                     / Al Mahvit, Yemen /

Фотографията, киното и комиксите са приети в десятката на изкуствата в епохата на пикторализма (краят на 19-ти век).  Фотографите са имали поетичен поглед и развито естетическо чувство. В списанието Camera Work (1903-1917) Алфред Щиглиц първи показва хелиогравюри на големи фотографи. Фотографията оказва влияние на импресионизма, на символизма и на пейзажистите (школата Барбизон). Едва през седемдесетте години на миналия век, благодарение на сюрреализма, фотографията най-после единодушно намира своето място на сцената на изкуствата – фотографският образ е приет за неповторим.

 

Kongur Tagh (7 719 m), Xinjiang, Chine

Днес, когато се готвим да преминем от фотошоп към услугите на изкуствената интелигентност (опитваме да клонираме всичко, дори себе си), тъмната стая остава като хубав сън, привилегия на единици пуристи, любители на все още ненадминатите от миналото тиражи.

Малък тест за изкуство: Сложете фотография, която сте харесали на стената пред леглото в спалнята си. Ако тя ви изпълва всеки ден, изборът ви е успешен.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: