Куба 2018

Месец юли е горещ и влажен в Куба. Влагата добавя към задуха, приемуществото е, че няма туристи. Пътувате в полупразен самолет и полета до Сантияго не се усеща.

В Сантяго летището е мизерно, приличащо на Софийското по време на строежа на комунизма.

Спя в стара колониална къща, собственост на местен жител. Хотелите са държавни, безбожно скъпи, някои от тях  екзотични, но лошо поддържани. Домакинът ми е с възможности отпреди революцията, успял да скрие в Маями ценности от миналото на семейството си  и  след смъртта на Фидел Кастро,  заедно с разведряване на обстановката –  само разведряване, защото строежа на комунизма не приключва и днес  –  той върнал запазеното от  имущество си обратно в страната. В този богат, чудесно подреден, обширен колониален дом, таванът е висок десетина метра, с вътрешен двор и вместо покрив с разкошна озеленена тераса.


Старата част на града е пленителна, с тесни улици и шарени къщи, някои добре поддържани,  други полуразрушени, а жегата е отчайваща.

В Куба циркулират две разменни монети с разлика между тях двадесет и пет пъти. Същата е разликата между платежността на туристите чужденци и местните жители със заплати на нивото на част от пенсионерите в България (150 евро).

По лицата на хората в страната е изписана тъга, която бързо преминава в радост. Живеят бедно, примитивно, но повечето са гостоприемни, с отворени сърца, какъвто беше народа ни преди години. Когато няма какво да губите,  сърцето се отваря по-широко, особено като добавите малко ром, хубава пура, музика и повечко секс, тъгата се превръща във весела, заразителна  емоция.

По това време морето е топло, малко мътно, без туристи.

Вратите на домовете остават широко отворени, контактът с улицата е директен. Като българин съм добре посрещнат навсякъде. След хладните, често изкуствени отношения в Европа, тук е малък рай за фотографа. На тромав испански разправям как преди години на визита на Фидел Кастро в София  затвориха планината Витоша, за да може  Фидел  да направи необезпокояван своя крос. Говореше се, че боди гардовете му са го намерили от другата страна на планината в село Чуйпетлево с млада булка. По-възрастните кубинци помнеха тези времена и веднага ме канят братски да споделим по чаша. На други помагам с някое евро, доларът не е обичан. Жената под фотографията, на която е снимана млада, ме спасява в дома си от внезапен пороен дъжд. Подарявам й мускалче с българска роза, а тя знаеше за Розовата долина…

Имах идеята да пресека Куба – 1500 километра от Сантиаго  до Хавана за петнадесет дни.  Страната дори да е бедна, задушена и изостанала, това не пречи на много кубинци да обичат и тачат Фидел Кастро, подобно на руснаци, които продължават да обичат Ленин, Сталин а днес и Путин. Слабите духом се нуждаят от силен водач, за съжаление често патологично силен, превърнат в диктатор, който да ги обединенява, води и мачка.

Кубинците са свикнали с нямане, хвалят се, че са сплотени заедно, сърдечни, с безплатното образование и осигуреното здравеопазването. В последното не успяха да ме убедят, защото  уморен след няколко часа езда в красивите околности на Виналес,  настъпих ръждиво желязо на покрива на къщата, от където снимах. Местната аптеката не разполагаше с превръзки, а в болницата за чужди граждани мацнаха набързо раната с памук, напоен в йод,  „стерилната“ превръзка се оказа парче марля, увита в стар вестник. Цената на операцията – пет евро.

Природата на Виналис е чудесна за езда, има интересни  скали за катерене, за съжаление  гостоприемството на местните е комерсиално. Бързото забогатяване на региона е изиграло своята роля.

Цветове, музика, танци, ром, пури и хубави кубинки – това е, което радва очите и създава настроение в Куба.

Земите в страна са изоставени поради липса на селскостопански машини. Волове и коне теглят каруци, рикшо служат за таксита.

След Сантяго  през Камагуей продължавам към Тринидад – перлата на страната. Отново калдъръмени улици с многоцветни, стари скради.  После Сиенфуегос с лабиринт от тесни улички, удобни човек да се загуби. Жителите навсякъде са гостоприемни, винаги усмихнати.

 

По рафтовете на магазините, всички държавни, са наредени по няколко продукта – най-често ориз, олио, захар и сол. Сапунът липсва и е вероятно най-цененият подарък за тях, което не означава, че кубинците са мръсни. Обилно изпотен не усещах миризма в околните.

 

 

 

Портретите на Ке Гевара и на Фидел не ви изпускат от очи.

Хората танцуват при всяка възможност и на всяка възраст. Предлагат ви чаша с листа от мента и захар, добре разбити с малко ром и много лед. Пие се често, на малки глътки. Вероятно се любят по същия начин.

Сградата на операта в Хавана със забележителна архитектура в стил необарок от 19-ти век, носи името на Алисия Алонсо. Помня чудесните моменти, когато тази фантастична балерина дойде вече сляпа да играе в Софийската опера. Заедно с Мая Плисецкая те бяха звезди в световния балет.

 

Централният площад на революцията в Хавана и най-вече със старият град, сами по себе си заслужават отиване до Куба. Почти половината от фотографиите ми са от Хавана.

В този сезон „извън сезона“ две седмици за  Куба са напълно достатъчни. Оставате с хубав спомен, урок за човечност и свито сърце за нищетата, в която тези хора живеят. Който помни миналото в България  разбира за какво става дума. Испанците са оставили завидно наследство, за съжаление лошо стопанисвано или най-вече нестопанисвано.

За сметка на това многобройните американски коли са изрядно реставрирани. Моторите им са сменени с дизелови на мерцедес или тойота, коли вечни, гордост на кубинците.

 

Това е стопанката ми в Хавана, която сутрин старателно  приготвя чудесна закуска и след това  прекарва деня на голям дървен, люлеещ се стол с вентилатори от двете страни. И в най-бедните домове  столовете се люлеят и вентилаторите въртят в пълен оборот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат на история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – всеки от многобройните квартали на града има своето очарование.

Снимам  понякога дискретно, понякога явно, не срещнам агресия никъде. Тя остава скрита, казват жителите, дори жестока зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, както и между различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове правят живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора,  не ме поглежда, правя няколко фотографии в магазинчето и излизам.

Щукащите във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели контрастират кварталите със запазени стари къщи, калдъръме ни улици, все още с амбулантни търговци, които  се провикват напевно.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал в Хива и Самарканд – казвам, че съм комшу, от Булгаристан и получавам една лъжица в повече. Вечер, в края на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, хранят се на въздух с домашно сготвено. Снимам, бабите ме гледат скептично, младите забулени булки ме канят да хапна с тях. Странно. Те се правят на религиозни, кариерата в живота изисквала воал и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам пише „за мъже“. Няма никой поради рамадана. Влизам по-скоро, за да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак ме приканва. Оказва се българин, избягал от времето на комунистическа България. Разговорихме за какво ли не, дава ми сапун, чаршаф и налъми. Отзовавам се сам излегнат на топло в средата на просторен многовековен хамам. Пием турско кафе,  поглеждаме си в чашите. Адресът го пазя, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен за това, което най-много обичам – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За любителите на фотография, в www.ivan.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул, който съм снимал през 1998 година, ще намерите – май 2018. Необходим ви е компютър с качена програма флаш.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Монголия в зимна премяна, бяла и студена е още по-величествена и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, често на мотори и оазки, руски или китайски. Вместо каски носят топли шапки от красиви кожи на животни.  Двамата приятели на фотографията изпиха всеки по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора и след няколко метра се подхлъзнаха по леда на езерото, после най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. След няколко часа обезпокоен се върнах на същото място да се уверя дали спирта ги държи живи, но те вече бяха отпътували.

3 милиона жители си поделят страна на площ три пъти колкото Франция. Страна трудно овладяема, дори от братята руснаци, които опитали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но не успяли с тялото“. Местните, които срещах, са запазили дух и автентичност, именно което искам да фотографирам.

При поздравяв, ръцете на по-възрастния са отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на другия, която според своята ценност, говори за притежателя.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач, разговаряте с очи и знаци. Комуникацията е лесна, това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, не далеч от границата с Русия, за съжаление все по-често се превръща в бизнес с туристи, готови да платят за изнесеното шоу. Истинските между тях се срещат рядко и оправят  текущите проблеми в по-отдалечените от градовете племена. Говори се, че духовете са против всякакво шоу и лишават истинския шаман от силата му. За изкуствения това не е проблем.

 

Необятната природа опазва страната, въпреки всички перипетии с руснаците от миналия век. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят, са се върнали във всекидневие на монголците, както е било  преди руската инвазия.

 

Корупцията в  големите градове, модите и растящия туризъм, не са попречили на монголците да запазят вековни традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите казва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям, след което се разпявам – думите „сладуно моме“  ми идват спонтанно и продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът и мелодията повдигат  настроението в юртата, ставаме все по-близки.

По време на монголската Нова Година, хората си ходят на гости с конете.

Народ без традиции пресъхва, хората започват да се мразят, но тук в монголската степ, всяко нещо въздейства, тежи на мястото си. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са впечатляващи.

Светът  е естествен, жестът, излъчването замества думите, животът дори да е труден, е опростен. Никой не се оплаква.

Докъто пресичах страната, – няколко хиляди километра в отрицателни температури – живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи. Не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не, най-вече, за да запазя в представата си Монголия, преживяна в неопетнени бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с модерно-архаичен градски вид. Въпреки огромните задръствания, хората както в България държат да имат скъпи коли, мярка за богатство.

В местен базар, от най-грозните в сравнение с някои други, познати в Азия, не се въздаржах да купя шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк – спомени от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Виждате зимната луна срещу хотела и това в най-замърсения град в света…, за късмет толкова ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Ню Йорк – Ханой – Токио

Hanoy                                                                            / Ханой, Виетнам /

Ханой, Ню Йорк, Токио, три съвсем различни градове, силни, впечатляващи и очарователни.

В оплетените жици по ханойските улици има някакъв ред, системата им работи.

Argentina-3                                                                                   / Ню Йорк /

Имах желание да напиша повече за тези всеки, по своему фантастични гародве, но защо да не направя това поотделно за всеки от тях…

Argentina                                                                                                / Токио /

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Новата Година е наблизо, благодаря на всички за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опита ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

Потърсих в спомените си няколко хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина хипер старата земя на супер модерния Израел и прекрасната пустиня Негев, също стара колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия поставям Европа и Африка. Старата Африка, земя изпълнена с енергия, шампион по младо поколение в света, с бъдеще в преустройващият се нов свят. Европа също стара и прекрасна, агонизираща и изтощена от богатото си минало, търсеща начини да се превъзмогне без да да западне от изискванията на XXI-ия век.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме тегли към Африка, но  корените и навиците остават в Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка, за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни за пресичане. Южна Америка с разнообразна, красива природа, стари култури и население, за съжаление убито духом, още от времето на Кортес. По тези места липсва  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежащ на Азия !

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред за Австралия и особено за красивата Нова Зеландия с добре запазената, разнообразна природа и мили, добре възпитани хора. Но усетите ли излъчването и вибрацията на земята в Родопите и ги сравнете с тези млади страни, ще се разочаровате! Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, отдавна са загубили духа на прадедите. Културата и традициите им са задушени, дори убити от нашествениците им. Изкуството им е несравнимо с африканското…

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За тези страни в блога има написано по нещо, но факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както е наричана майка Индия, заедно със страните наоколо.

Нека да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти и богата природа с хилядолетна история. Обменът между хората в тези страни липсва все повече по света.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си с население със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Страната е чиста, красива, но забележителното е, че тук всяко нещо има подчертана обратна страна.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. С богато, смазано от диктатори минало, останалото от което продължава да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на населението и съвсем различен от нашия и затруднява комуникацията. Развитието на неселението под чехъла на диктатурата е несигурно и с мащаба на Китай опасно за равновесието на света.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в стрната евреи.

На две крачки се намиратхипер старите Йордания и Египет.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от това в прясно заселените страни, по различен начин също интересни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Субективният ми поглед и предпочитание към някои страни е повлияно от вкуса  към автентично и към безвремие. Ако трябва да наименувампроект, който следвам, той би се наричал « Земята и Хората ». Земята  е прекрасна навсякъде, а човекът е най-интересния земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще имаме ли съзнанието да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Фотографиите са цветни, с пожелание да ни бъде цветна годината!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: