Куба 2018

Месец юли в Куба е горещ, задушен, с леки превалявания. Влагата добавя към задуха. Приемуществото е, че няма туристи.  Полетът до Сантияго не е пълен и минава неусетно.

Летището – мизерно. Прилича на Софийското по време на строежа на комунизма.

Спя в стара колониална къща, собственост на местен жител. Хотелите са държавни, безбожно скъпи, понякога екзотични, с интересна колониална архитектура, но повечето лошо поддържани. Домакинът ми е с възможности отпреди революцията, успял да скрие в Маями ценности от миналото на семейството си.  След смъртта на Фидел Кастро,  с разведряване на обстановката – само разведряване, защото „строежът на комунизма“ не е приключил до днес  –  той успял да върне  имуществото си обратно в страната. В този богат, обширен, чудесно подреден колониален дом с таван висок десет метра има вътрешен двор и вместо покрив богато озеленена тераса.


Старата част на града е пленителна. Улиците са тесни, къщите боядисани с ярки цветове, някои добре поддържани,  други полуразрушени, а жегата по това време е отчайваща.

В Куба циркулират две разменни монети. Разлика между тях е двадесет и пет пъти, същата между платежоспособността на чуждите туристи и местните жители със заплати на повечето пенсионери в България (150 евро).

По лицата на хората е изписана тъга, която преминава много бързо в радост. Народът живее бедно, примитивно, но повечето хора са гостоприемни, с отворени сърца, както в България преди години (това е, че забравяме лошите моменти и често идеализираме). Човек, когато няма какво да губи,  сърцето му се отваря по-широко, особено с малко повечко ром, хубава пура, жива музика и любов. Тъгата се превръща във весела, заразителна  емоция.

Морето е топло, малко мътно и без туристи.

Вратите на домовете са широко отворени, контактът с улицата е директен. Като българин ме приемат добре навсякъде, при това в страна рай за фотографа. На тромав испански разправям как при посещението на Фидел Кастро в София, бяха затворили планината Витоша, другарят да направи необезпокояван своя крос. Боди гардовете го намерили с млада булка в село Чуйпетлево от другата страна на планината. По-възрастните кубинци помнят тези времена и ме канят братски да споделим по чаша ром. Помагам им с няколко евро, доларът тук не е обичан. Жената под фотографията, снимана като млада, ме спасява от внезапния пороен дъжд навън. Подарявам й мускалче с българска роза и се оказва, че Розовата долина й е позната.

Пресичам Куба – 1500 километра от Сантиаго  до Хавана и  виждам как, въпреки беднотията, повечето кубинци обичат Фидел Кастро, подобно на руснаците, които продължават да тачат Ленин и Сталин, а китайците Мао. Това са народи, нуждаещи се от силен водач, често патологично обременен диктатор, който да ги обединява, води и смазва (каквато изглежда е цената).

Кубинците не само са свикнали с нямане, ами се хвалят, че това ги прави сърдечни и сплотени заедно, с безплатно образование и осигурено здравеопазването. В последното не ме убеждават, защото  уморен от няколко часова езда в красивия Виналес,  настъпвам ръждиво желязо на покрива на къщата, от която  снимам. Местната аптеката не разполага с превръзки, а в болницата за чужди граждани мацват набързо раната ми с памук, напоен в йод. „Стерилната“ превръзка е парче марля, увита в стар вестник с цена общо пет евро.

Природата на Виналис е чудесна за езда. Има интересни  скали за катерене, но поради обилния туризъм и бързото забогатяване на местните, отношенията са вече комерсиални.

В Куба богатите цветове, музиката, танците, ромът, пурите и хубавите кубинки раздвижват кръвта на кубинците  и създава настроение.

Земите в страна са изоставени поради липса на селскостопански машини. Волове и коне теглят каруци, Такситата се заместват с рикшо.

След Сантяго  през Камагуей продължавам към Тринидад – „перлата на Куба“. Калдъръмени улици, стари, многоцветни сгради, каруци и шевролети, малки бистра с чудесна кухня и хубави усмивки.

Сиенфуегос е известен с лабиринт от тесни улички, екзотични и чудесни за човек да се загуби. Жителите са гостоприемни и разговорливи.

 

По рафтовете на магазините, всичките държавни, има наредени по няколко продукта, най-често ориз, олио, захар и сол. Сапуните липсват и при случай се оказват ценен подарък, за което не бях помислил. Но това не означава, че кубинците са мръсни. Странно, самият аз непрекъснато обилно изпотен, не усещах миризма по себе си, нито в околните.

 

 

 

Портретите на Ке Гевара и Фидел са навсякъде и не ви изпускат от очи.

Хората танцуват при всяка възможност и на всяка възраст. На бара ви предлагат чаша с листа от мента и захар, добре разбити с малко ром и много лед. Пие се често, на малки глътки. Вероятно хората правят любов по същия начин.

Сградата на операта в Хавана със забележителна архитектура, стил необарок от 19-ти век, носи името на Алисия Алонсо. Помня чудесните моменти, когато тази фантастична балерина, вече сляпа, игра в Софийската опера заедно с Мая Плисецкая, двете най-големи звезди в световния балет.

 

Централният площад на революцията в Хавана и стария град, дори за тях само заслужава едно отиване до Куба. Почти половината от фотографиите, които направих са в Хавана.

В този сезон „извън сезона“ две седмици за  Куба са достатъчни. Оставате с чудесен спомен и урок за човечност. На моменти сърцето ви се свива от беднотията, в която кубинците живеят. Който помни миналото в България,  разбира за какво става дума. За сметка на това испанците са оставили завидно за съжаление нестопанисвано наследство.

Единствено многобройните американски коли са изрядно реставрирани. Моторите им са заменени с дизелови на мерцедес или тойота, а колите вечни и гордост на кубинците.

 

Хазяйката ми в Хавана рано сутрин старателно ми приготвяше чудесна закуска, след което  прекарваше деня си на голям дървен, люлеещ се стол с вентилатори от двете страни. Дори в най-бедните домове в страната, столовете се люлеят и вентилаторите въртят в пълен оборот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, с богата история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата в домовете и тоалетните е по-добра от много европейски страни. Ако изключим мнението на 50% от гражданите на Истанбул против диктаторския характер на правителството, оставаме изпълнени от многото различни квартали в града, всеки със своето очарование.

Снимам  дискретно, понякога явно, без да срещна негативна реакция. Агресивността, зад декорите на диктаторската политика на Ердоган, е скрита, понякога жестока, споделят жителите на града.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествен пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове в различните квартали на града, улеснява живота на 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора, дори не ме поглежда когато снимам в магазина.

Кораби щукат във всички посоки. На където погледне човек, тепета и минарета източени към небето, добавят за чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст със старите къщи и калдъръмени улици, където тук-там се щукат напевно провикващи се амбулантни търговци.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал само в Хива и Самарканд. Идвам от Булгаристан – подчертавам – комшуна! и получавам една лъжица повече. Надвечер, по време на рамадана, хората са послали бохчи върху тревата, за да се хранят на въздух с домашно сготвено. Бабите ме гледат скептично, но забулените млади булки се усмихват и ме канят да хапна с тях. Хапвам вкуснотии, а те ми обясняват как се правят на религиозни – кариерата в живота им изисквала воал в тон с политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам чета: „за мъже“. Поради рамадана хамамът е празен. Влизам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак се появява отвътре и ме приканва да вляза. Оказва се българин, избягал по времето на комунистическа България. Говорим за какво ли не, после ми дава сапун, чаршаф и налъми. Изтегвам се на топло, сам в средата на просторен многовековен хамам. След това пием заедно турско кафе и си гледаме в чашите. Запазил съм адреса, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, в моя случай най-интересен за заснимане

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

 

Монголия, когато е облечена в зимна премяна, бяла и студена, става още по-величествена и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, на руски и китайски мотори или оазки. Вместо каски носят топли шапки от красиви, скъпи кожи на редки животни.  На фотографията двамата приятели пред очите ми изпиха набързо всеки по бутилка водка от местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора до магазина, направиха няколко метра, подхлъзнаха се по леда на езерото и най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. Изминаха няколко часа и обезпокоен, се върнах на същото място, за да проверя дали спирта ги държи живи, но те бяха отпътували.

В Монголия 3 милиона жители си поделят площ три пъти колкото Франция в страна неовладяема, дори от руските братушки, които се опитвали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но не успели с тялото“. Местните, които срещам, са запазили дух. Именно това ме интересува и искам да фотографирам.

При поздрав, ръцете на по-възрастния се поставят отгоре, разменят се красиви табакери с ароматен тютюн и от уважение всеки смърка от табатиерата на другия, а тя според ценността си, говори за притежателя.

 

Монголците са приели кирилицата, но повечето са забравили говоримия руски. Разговаряме с очи и знаци в свят, където истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, гледачи на елени, не далеч от границата с Русия, за съжаление до голяма степен се е превърнало в бизнес с туристи, готови да платят за интересното шоу. Ролята на истинските шамани е да оправят  текущите проблеми в отдалечените от градовете племена. Казват, че духовете са против изкуствените жестове и лишават шамана от силата му, но за изкуствения шаман това не е проблем.

 

В миналото, въпреки диктатурата на руснаците, тази необятна Природа опазва страната. Днес тибетската форма на будизъм и усещането за отвъден свят са се върнали във всекидневие на монголците, както е било преди руската инвазия.

 

Страната е толкова обширна, че корупцията в големите градове, модите и растящия туризъм, не пречат на монголците да запазят вековните традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите разказва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям и се разпявам: „сладуно моме…“ излиза спонтанно от устата ми и продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът и мелодиите се добавят към настроението в юртата. Ставаме по-близки.

По време на монголската Нова Година, хората си гостуват на коне.

Народ без традиции пресъхва, но в монголската степ, всяко нещо тежи на мястото си и най-естествено въздейства. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са забележителни.

В този съвсем естествен свят жестът и излъчването на хората замества думите. Животът е труден, но опростен. Хората не се оплакват.

Изминах няколко хиляди километра в отрицателни температура, а живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след езерото Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи, не слагат вериги вериги, мотористите не носят каски.

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? По-скоро не. Искам да запазя в себе си Монголия, преживяна в бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсения от дървени въглища въздух, е голям, модерен, грозен, интересен в модерно-архаичния си градски вид. Въпреки големите задръствания, хората, както в България, държат да се показват със скъпи коли – мярка за богатство.

В местения базар, един от най-грозните в Азия, се сдобих с шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк, малка колекция, спомен от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка и добри обувки се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия с кристално чист въздух навсякъде. Това е зимната луна пред прозореца на хотела ми, казват в най-замърсения град в света.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите да пиша. Фотографите, ние често казваме, че снимаме, за да не говорим или пишем.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища на места, където при възможност бих се върнал повторно.

03 Равносметка                                                                    / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

Между континетите на първо място слагам Азия – триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, а към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чувства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам, Камбоджа, Пакистан и много интересния Йемен.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина библейската земя на свръх модерния Израел с прекрасната пустиня Негев.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия идва Африка. Африка, родината на човечеството, земя с невероятна енергия, днес шампион по младо поколение в света. Туризмът, войните и климатичните проблеми напоследък направиха някои много интересни места трудно достъпни.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ми тегли към Африка, но коренъите теглят към Европа, застаряваща и прекрасна, изтощена от богато минало, тя прави усилие да се превъзмогне, за да отговори на изискванията на XXI-ия век.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна отиват трето място, освен Ню Йорк, който не е Америка и за мен  най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, различни, богати и винаги с много за откриване. Южна Америка с богатата си, разнообразна Природа, с красиви пустини и следи от стари култури. За съжаление населението, още от времето на Кортес, е убито духом. Това не е  духът, с който е импрегнирана Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

Идва ред на Австралия и особено на красивата Нова Зеландия със запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора, преселници от стара Англия. За човек, чувствителен към старини, този нов свят може да се окаже скучен. Аборигените и маорите, подобно на индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са загубили голяма част от духа на прадедите. Културата и традициите им са убити или задушени от нашествениците. Изкуството им с някои изключения и изгубило изразната си форма и е несравнимо с излъчването на старото африканско. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден и не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За всички тези страни съм писал по нещо в блога, но е факт е, че сърцето ми клони към Индиите, както англичаните са наричали майка Индия, включваща Пакистани и дори преди време Афганистан.

Искам да добавя могъщите масиви в Непал и разнообразното население с безпроблемни, сърдечни контакти.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците са със забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, крайностите са скрити в добре овладяно равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империята в центъра“, както е бил винаги наричан, е обиден на западния свят от незабравеното унижение с търговията с опиум, внесен от англичаните. Страна, която търси реванш и има растяща амбиция да завладее икономически света. Народът, смазан от диктатури, е възпитан да работи без да роптае.  Чувството за индивидуалност е чуждо на китайците. Погледите им са обърнати към бъдещето, докато миналото  може само да ни учудва и учи. Идеограмите на китайското писмо определят начина на мислене на китайците  и показват колко различни могат да бъдат хората.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите отвсякъде евреи.

На две крачки се намира Египет, който посетих със съвсем слаб опит във фотографията. Място незабравимо за повторно посещение – освен Александрия и Кайро, с фелук по дължината на Нил. Звучи страхотно, нали?

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

 

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проект, който следвам (в моя случай без стриктна програма), той би се наричал « Земята и Хората ». Земята навсякъде разнообразна и прекрасна и човекът, този най-интересен земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Да не пропусна пустините, тези невероятни места, където човешкият дух се пречиства и вибрира според усета на всеки.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава напрегната и важна за света. Един ден и без да се бавим ще добием ли съзнанието да опазим гостоприемната ни планета и себе си?

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща в Кам

Най-хубавите срещи са случайни.

01 Среща-20

С Кунчок, приятел и водач, пътуваме в Тибетската провинция Кам с намерение да срещнем все по-рядко срещаните номади кам-па. Опитваме също да открием някой забравен от китайците кът с автентична тибетска култура.

02 Среща-19

От юрти близо до пътя ни насочват към стар будистки манастир в планината. Поемаме по сучещ нагоре прашен път. Виждаме струпани на етажи къщи на едно забележително чисто и за почуда слабо покитайчено село.

03 Среща-18

Приседнали до гомпата (манастира), местни Кам-па спокойно си хортуват.

04 Kam, Buddhism1

Кунчок е по кръв Кам-па (вижте блога Разбойниците-Благородници) и по отношение на китайците мислим еднакво, той от преживяванията си, а аз по убеждение. Сега двамата отпускаме души в тази рядко срещаната, избягала от времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Преди два дни бяхме посетили Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам, населен от млади монаси китайци. Бяхме попаднали в невъзвратимо унищожен, заменен с китайски манастирски свят. На фотографията по-долу модерно облечени китайки, излезли от скъпи коли, за да подишат чист въздух, си правят селфита, далеч от замърсените метрополии, без представа и респект към малкото останалите местни, прострени в молитва на земята. За китайците те изглеждат екзотично и чудесни за снимане и селфита.

06 Kam, Buddhism1

Връщам се отново към манастира в селото Гаргу и местните кам-па. С Кунчок се промъкваме отвътре без да се чувстваме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

Монасите и местните отдадени на будизма се прочистват от тежестите на битието. Звуците и жестовете в манастира отвеждат в други светове.

Светлината на деня в този момент е най-добра за снимане и ме тегли да изляза навън. На прага срещам чист, топъл поглед на девойка без страха на много от местни жители, наплашени от китайците.

07 Kam, Buddhism

Тя ме поглежда в очите и отчетливо разчленява: « What you do here?. » На такова място местен да говори английски е повече от чудо! Девойката държи в ръцете си тетрадка, дневник или речник, прелиства я трескаво и иска да ми каже още нещо. Гласът й е чувствено гърлен, а в желанието си да направи контакт и едновременно да се въздържи има невероятно очарование. “I learn english very little » – добавя тя. Смутен и аз, питам къде мога да изпия чаша чай.  Тя заприлиства тетрадката и след кратко мълчание отговаря: “At home “. Девойката се казва Кунчоундза и аз с разтупкано сърце я следвам към дома й.

07 Kam, Buddhism1

По пътя ни задминава група забързани монахини, упътени към своеобразно сковани дъски със забележително красива гледка отзад.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ обяснява с равен глас Кунчоундза, монахините една след друга грациозно приклякват, а аз не мога да се въздържа. Снимам бързо, притеснен от дружелюбния поглед на новата ми приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

На входа на дома й, майката на Кунчоундза ни посреща със същата топла усмивка.

10 Среща-2 - copie

Искам се да си представя хората в Тибет от времето на Александра Дейвид Нийл, преди инвазията на Китайците…

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием заедно чай, посолен с бучка вкусно масло от як. Разговаряме с очи, излъчване и усмивки, по-съдържателни от всякакви думи.

12 Kam, Buddhism

Изминава повече от час. Канят ме да остана и да им гостувам. Кунчок ме очаква, вероятно е притеснен.  Не съм сам – нищо, място има за двама – отговаря с тетрадка в ръцете новата ми приятелка и тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На вратата ме изпращат с топли жестове. Усещането е силно, зная, че вече няма да ги видя. Те също. Радост, тъга и благодарност се четатат в очите на всички ни.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок  ни се зарадва, смеем се и тримата. Той също благодари за гостоприемството, но няма как, очаква ни дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата до колата. С разтуптяно сърце и измерени думи казвам на девойката, че знам, двамата се познаваме отдавна. От вечни времена. Добавям, че  хората се движим на пакети от епоха на епоха и при всяко раждане се срещаме отново. Тя ме слуша внимателно, вероятно разбира някои думи, но лови смисъла на всичко. Енергията, която ни свързва е силна, движена от всемирни, непонятни закони. Минават безмълвни минути.

Записвам жсм-а на Кунчоундза (в Китай няма живо същество без телефон) с обещание да се обадя. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина – “рози от България”… – “Bulgariiiaа“, повтаря Кунчоундза усмихната с поглед,  които познавам и ще отнеса със себе си.

16 Среща

По време на пътуването с Кунчоундза се чуваме няколко пъти. След това в Париж сънувах майка й, както я виждате на фотографията.

В сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 ще намерите цветни и черно-бели фотографии от Кам. Сайтът е на флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: