Куба 2018

Месец юли е горещ с леки превалявания в Куба. Влагата добавя към задуха, приемуществото е, че няма туристи.  Полетът до Сантияго не е пълен и не се усеща.

В Сантяго летището е мизерно, приличащо на Софийското от времето на строежа на комунизма.

С приятел фотограф спим в стара колониална къща, собственост на местен жител. Хотелите са държавни, безбожно скъпи, понякога екзотични, но лошо поддържани. Домакинът ни е с възможности отпреди революцията и е успял да скрие в Маями ценности от миналото на семейството си.  След смъртта на Фидел Кастро,  с разведряване на обстановката – само разведряване, защото строежа на комунизма не е приключил до днес  –  той успял да върне  имуществото си обратно в страната. В този богат, чудесно подреден, обширен колониален дом, таванът е висок десетина метра, с вътрешен двор и вместо покрив с разкошна озеленена тераса.


Старата част на града е пленителна, улиците са тесни, къщите боядисани с ярки цветове, някои от тях добре поддържани,  други полуразрушени, а жегата е отчайваща.

В Куба циркулират две разменни монети с разлика между тях двадесет и пет пъти. Такава е разликата между платежността на туристите чужденци и местните жители със заплати на нивото на много от пенсионерите в България (150 евро).

По лицата на хората в страната е изписана тъга, която бързо преминава в радост. Живеят бедно, примитивно, но повечето са гостоприемни, с отворени сърца, какъвто беше народа ни преди години. Когато няма какво да губи човек,  сърцето му се отваря по-широко, особено като добави повечко ром, хубава пура, музика и малко секс, тъгата се превръща във весела, заразителна  емоция.

Морето е топло, малко мътно и без туристи.

Вратите на домовете са широко отворени, контактът с улицата е директен. Като българин съм добре приет навсякъде, а за фотографа цялата страна  представлява малък рай. С тромавия си испански разправям как при посещението на Фидел Кастро в София, затвориха планината Витоша, за да може  другаря  да направи необезпокояван своя крос. Говореше се, че боди гардовете му са го намерили с млада булка в село Чуйпетлево от другата страна на планината. По-възрастните кубинци помнят тези времена и веднага ме канят братски да споделим по чаша. Помагам им с някое евро, тук доларът не е обичан. Жената под фотографията, на която е снимана като млада, ме спасява от внезапен пороен дъжд. Подарявам й мускалче с българска роза, а тя се оказа, че знае за Розовата долина.

Идеята ни е да пресечем Куба – 1500 километра от Сантиаго  до Хавана.  Въпреки беднотията повечето кубинци обичат Фидел Кастро, приличат на руснаците, които продължават да тачат Ленин, Сталин, а китайците Мао. Някои народи (не искам да правя анализи за неща, повтарящи се в историята ) се нуждаят от силен водач, за съжаление често патологично силен, диктатор, който да ги обединенява, води и смазва.

Кубинците са свикнали с нямане, хвалят се, че са сърдечни и сплотени заедно, с безплатно образование и осигуреното здравеопазването. В последното не успяват ме убедят, защото  уморен от няколко часова езда в красивите околности на Виналес,  настъпих ръждиво желязо на покрива на къщата, от където снимах. Местната аптеката не разполага с превръзки, а в болницата за чужди граждани мацват набързо раната ми с памук, напоен в йод,  а „стерилната“ превръзка се оказа парче марля, увита в стар вестник. Цената на операцията – пет евро.

Природата на Виналис е чудесна за езда, с интересни  скали за катерене, но поради обилния туризъм и бързото забогатяване на региона, отношенията са комерсиални.

Цветове, музика, танци, ром, пури и хубави кубинки – това раздвижва кръвта на кубинците, радва очите и създава настроение в Куба.

Земите в страна са изоставени поради липса на селскостопански машини. Волове и коне теглят каруци, рикшо служат за таксита.

След Сантяго  през Камагуей продължаваме към Тринидад – перлата на страната – калдъръмени улици с многоцветни, стари скради, каруци и шевролети, малки бистра с добра кухня и хубави усмивки.

Сиенфуегос е известен с лабиринта от тесни улички, удобни за човек да се загуби. Жителите са гостоприемни и разговорливи.

 

По рафтовете на магазините, всички държавни, са наредени по няколко продукта – най-често ориз, олио, захар и сол. Сапунът липсва и е вероятно най-цененият подарък за което не бях помислил. Това не означава, че кубинците са мръсни. Самият аз, обилно изпотен, не усещах миризма в околните.

 

 

 

Портретите на Ке Гевара и на Фидел са навсякъде и не ви изпускат от очи.

Хората танцуват при всяка възможност и на всяка възраст. На бара ви предлагат чаша с листа от мента и захар, добре разбити с малко ром и много лед. Това се пие често, на малки глътки. Вероятно правят любов по същия начин.

Сградата на операта в Хавана със забележителна архитектура в стил необарок от 19-ти век, носи името на Алисия Алонсо. Помня чудесни моменти, когато тази фантастична балерина дойде вече сляпа да играе в Софийската опера заедно с Мая Плисецкая – двете най-големи звезди в световния балет.

 

Централният площад на революцията в Хавана и най-вече със старият град, само за тях заслужават едно отиване до Куба. Почти половината от фотографиите ми са от Хавана.

В този сезон „извън сезона“ две седмици за  Куба са напълно достатъчни, за да останете с хубав спомен и урок за човечност. Вярно, сърцето ви се свива за нищетата, в която кубинците живеят. Който помни миналото в България,  разбира за какво става дума. Испанците са оставили завидно наследство, за съжаление лошо стопанисвано или по-скоро нестопанисвано.

Единствено многобройните американски коли са изрядно реставрирани. Моторите им са сменени с дизелови на мерцедес или тойота, станали вечни и гордост на кубинците.

 

Това е хазяйката ни в Хавана, която рано сутрин старателно ни приготвя чудесна закуска и след това  прекарва деня на голям дървен, люлеещ се стол с вентилатори от двете страни. И в най-бедните домове в страната, столовете се люлеят и вентилаторите въртят в пълен оборот.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Истанбул 2018

С жители два пъти и половина повече от България, модерен и архаичен, религиозен и безверен, богат с история и култура, Истанбул плаши и очарова. Ориенталската кухня на турците е сравнима с най-добрите в света. Чистотата на кухните и тоалетните е по-добра от тази на много европейски страни. И ако изключим какво се случва зад кулисите – мнението на 50% от гражданите на Истанбул е против диктаторския характер на правителството – оставаме привлечени от многобройните квартали на града, всеки със своето очарование.

Снимам  дискретно, понякога явно, без да срещна агресия. Тя е скрита, казват жителите, понякога дори жестока зад декорите на политиката на Ердоган.

Истанбул е немислим без  Босфора и Златния рог, естествения пристан, образуван от прилива на две реки. Мостовете между Европа и Азия, и между различните квартали на града, заедно с многобройните кораби, лодки, автобуси, метро, трамваи, лифтове, прави живота възможен за 16 милиона жители.

 

Девойката, захласната в разговора, дори не ме поглежда, правя няколко фотографии в магазинчето и излизам.

Щукащи във всички посоки кораби с тепета и минарета, забити в небето, добавят към чара на града. Свръх модерни сгради, магазини и хотели са в контраст с кварталите със запазени стари къщи и калдъръмени улици, където продължавата да минават напевно провикващи се амбулантни търговци.

Спирам до количка с голяма тепсия пилаф – подобен съм вкусвал само в Хива и Самарканд – казвам, че съм комшу, от Булгаристан и получавам една лъжица в повече. Вечер, по време на рамадана, хората постилат бохчи върху тревата, за да се хранят на въздух с домашното сготвено. Снимам, бабите ме гледат скептично, но забулените млади булки ме канят да хапна с тях. Странно ми е, а те ми обясняват как се правят на религиозни, кариерата в живота им изисквала воал и най-вече политиката на Ердоган.

В квартала Балат пред входа на стар хамам пише „за мъже“. Хамамът е празен поради рамадана. Влизам да открадна някой кадър. Закръглен мъж с красив мустак се появява и ме приканва. Оказва се българин, избягал от времето на комунистическа България. Говорим за какво ли не и ми дава сапун, чаршаф, и налъми. Отзовавам се сам, излегнат на топло в средата на просторен многовековен хамам. После пием заедно турско кафе, дори си гледаме в чашите. Адресът го пазя, ако някой от читателите на блога се интересува.

Освежен,  продължавам към съседния квартал Фенер, чудесен с това, за което съм дошъл – да снимам.

                                                                  / На летището Ататюрк… /

За любителите на фотография, в www.ivan.pastoukhov.com в галерия 58 до Истанбул, който съм снимал през 1998 година, ще намерите – май 2018. Необходиме програма флаш.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Бяла Монголия

БЯЛА МОНГОЛИЯ

Монголия, облечена в зимна премяна, бяла, студена и още по-величествена, и красива.

Монголците се придвижват на коне, камили, елени, често на руски или китайски мотори и оазки. Вместо каски носят топли шапки от красиви, скъпи кожи на редки животни.  Двамата приятели на фотографията изпиха набързо пред очите ми по бутилка водка в местния „бакалия“, махнаха с ръка за сбогом, подпалиха мотора си пред магазина и след няколко метра се подхлъзнаха по леда на езерото, и най-естествено полегнаха да поспят на -20° С. След няколко часа обезпокоен за тях, се върнах на същото място, за да се уверя дали спирта ги държи живи, но те бяха отпътували.

3 милиона жители си поделят площ три пъти колкото Франция в страна, трудно овладяема, дори от братята руснаци, които опитали, както твърдят монголците „да хванат бика за рогата, но не успяли с тялото“. Местните, които срещах, са запазили своя дух и автентичност, именно което искам да фотографирам.

При поздрав, ръцете на по-възрастния са винаги отгоре. Мъжете си разменят красиви табатиери с пърфюмиран тютюн. От уважение всеки смърка от табатиерата на другия, която според своята ценност, говори за притежателя.

 

Монголците са приели кирилицата да изразява езика им, но са забравили говоримия руски и без преводач, разговаряме с очи и знаци. Комуникацията е лесна, това е свят, в който истините нямат необходимост да се доказват.

Шаманството при тцетаните, не далеч от границата с Русия, за съжаление се превръща в бизнес с туристи, докарани от агенции, готови да платят за изнесеното шоу. Истински шамани оправят  текущите проблеми в по-отдалечените от градовете племена, но се срещат все по-рядко. Казват, че духовете са против всякакво шоу и лишават истинския шаман от силата му, но за изкуствения това не представлява проблем.

 

Необятната природа е опазила страната, въпреки проблемите с руснаците от миналия век. Тибетската форма на будизъм и усещането  за отвъдния свят, са се върнали отново във всекидневието на монголците, както преди руската инвазия.

 

Корупцията в  големите градове, модите и растящия туризъм, не са попречили на монголците да запазят вековните си традиции.

Айрян от мляко на кобила в стара семейна купичката, облечена отвътре със сребро, се предава от ръка на ръка и всеки от гостите разказва или изпява нещо. Пия водка, каквато нормално не понасям и се разпявам – думите „сладуно моме“ идват спонтанно и продължавам с „Кавал свири на поляна“… Ритъмът, мелодията, се добавят към настроението в юртата, ставаме по-близки.

По време на монголската Нова Година, хората ходят на гости на коне.

Народ без традиции пресъхва,  но в монголската степ, всяко нещо е останало да тежи на мястото си и въздейства още по-силно. Респектът между хората, отношението към животните, чистотата в юртите са впечатляващи.

Светът  е естествен, жестът, излъчването замества думите, животът дори да е труден, е опростен. Никой не се оплаква.

Докъто пресичах страната, – няколко хиляди километра в отрицателни температури – живот имаше навсякъде.

По замръзнали реки, както и по езерото Кофсгол, най-голямо след езерото Байкал в недалечния Сибир, по леда се движат оазки и мотористи. Не срещнах кола с вериги или моторист с каска…

Бих ли се върнал през лятото в Монголия? Вероятно не и най-вече, за да запазя в представата си Монголия, преживяна в неопетнените й бели одежди.

Улан Батор, известен със силно замърсения от дървени въглища въздух, е огромен, модерен, грозен и интересен (особено през зимата), с модерно-архаичен градски вид. Въпреки огромните задръствания, хората както в България държат да се показват със скъпите си коли, мярка за богатство.

В местения базар, един от най-грозните, в сравнение с другите, познати в Азия, не се въздаржах да си купя шапка от лисица, друга от вълк, трета от заяк – спомени от сухия студ, в който ставните болки изчезват, но без топла шапка и добри обувки се измръзва.

Любителите на небесни тела има за какво да посетят Монголия. Виждате зимната луна през прозореца на хотела ми, притова в най-замърсения град в света…, за късмет толкова ясно.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Новогодишен фотографски калейдоскоп

Наближава Новата Година и благодаря за интереса към блога. Отдавам го повече на фотографиите, отколкото на опитите ми да пиша.

01 Равносметка                                                              /Племето Химба, Етиопия/

В спомените си потърсих хубави преживявания по фотографски пътища и места, където без колебания бих се върнал отново.

03 Равносметка                                                          / Гужарат, Индия /

Равносметка                                                                    / Раджастан, Индия /

От континетите на първо място слагам Азия с триото Индия, Япония, Китай. Сърдечно клоня към Индия, естетически към Япония, към провокиращия, разнолик Китай оставам със смесени чуства.

04 Равносметка                                                                           / Киото, Япония /

03 Равносметка-4                                                                             /Шенгду, Китай/

На втори план идват Виетнам и Камбоджа, следвани от трудно достъпните  интересни Йемен и Пакистан.

Равносметка-3                                                                            / Ел Махавит, Йемен /

07 Равносметка                                                          / Долината на река Индус, Пакистан /

08 Равносметка                                                            / Вакхан коридор, Афганистан /

Не мога да подмина хипер старата земя на супер модерния Израел и прекрасната пустиня Негев, също стара колкото света.

06 Равносметка                                                                        /Мъртво море, Израел /

След Азия слагам Европа и Африка. Старата Африка, от където идваме всички, земя изпълнена с енергия, днес шампион по младо поколение в света и с бъдеще в новия, преустройващ се свят. Европа също стара и прекрасна, агонизирала, изтощена от богатото си минало, която търси как да се превъзмогне, без да да западне съвсем от изискванията на XXI-ия век.

Равносметка-14                                                                                  / Намибия /

Сърцето ме дърпа към Африка, но  корените и навиците натежават в Европа.

09 Равносметка                                                                                             / Рим /

Америките, Северна и Южна слагам трето място. Ню Йорк не е Америка и за мен остава най-великият, интересен град на земята. Все още !

Равносметка-4                                                                                / Манхатън /

10 Равносметка                                                                                    /Харлем /

Щатите са интересни, за пресичане, винаги с нещо за откриване. Южна Америка има богата, разнообразна Природа и красиви пустини на юг, със следи от стари култури, но с население, за съжаление убито духом, още от времето на Кортес. Тук липсва  духовния мащаб, който недвусмислено принадлежи на Азия.

11 Равносметка                                                                            / Пуна, Аржентина /

12 Равносметка-2                                                                           / Атакама, Аржентина /

После идва ред на Австралия и особено за красивата Нова Зеландия с добре запазена, разнообразна Природа и мили, възпитани хора. Но ако сте чувствителни с вкус към старото и сравнете тези млади странии с излъчването на земята например в Родопите , ще се разочаровате. Аборигените и маорите, както индианците в Северна Америка или инките в Южна Америка, за съжаление са изгубили духа на прадедите. Културата и традициите им са отнети, убити, задушени от нашествениците. Изкуството им е несравнимо с африканското. Не познавам добре аборигените, за маорите съм убеден, но не вярвам преселниците в Австралия да са били по-толерантни.

13 Равносметка                                                             / Езерото Пукаки, Нова Зеландия /

За тези страни в блога съмнаписал по нещо, но факт, сърцето ми клони към Индиите, както е била наричана майка Индия със страните наоколо.

Нека да добавя могъщите масиви в Непал, с безпроблемни, разнообразни, сърдечни контакти, най-могъщата планина и богата история.

16 Равносметка                                                                                        / Токио /

Япония е отделна планета, единствена по рода си. Японците имат забележителна етика, ненадмината естетика и култ към Природата. Тук всяко нещо има обратна страна, но крайностите са скрити в добре овладяно на външен вид равновесие.

14 Равносметка-5                                                                            /Дали, Китай /

Китай  е огромен и провокиращ. „Империя в центъра“, както винаги е бил наричан, обиден на западния свят от незабравеното унижение с опиума, внесен от англичаните, поради това и с още по-голяма амбиция да завладее икономически света. Народът смазан от диктатури, е възпитан да работи от векове, чувството за индивидуалност е чуждо, погледите на народа са обърната към бъдещето, с минало, което може само да ни учи и очудва. Идеограмите на китайското писмо и начина на мислене на китайците, както необятната им разнообразна, на места ужасяваща, на други привлекателна страна в крайна сметка е много привлекателна.

15 Равносметка-2                                                                              / Йерусалим /

Връщам се към Израел, където наред със главозамайващата динамика в страната, са събрани всички световни кухни и култури на придошлите в стрната евреи.

На две крачки е Египет, който посетих веднъж преди години със слаб опит във фотографията. Място незабравимо с готовнодт при случай да посетя отново – Александрия, Кайро и с фелук по Нил – звучи страхотно, нали.

Равносметка - copie                                                                            / Сафед, Израел /

Излъчването в тези стари култури за мен е несравнимо по-интересно от по-прясно заселените страни, които по различен начин са също интересни.

17 Равносметка-11                                                                  / Гилгит, Пакистан /

Ако трябва да наименувам проекта, който без особена програма следвам, бих го нарекъл « Земята и Хората ». Земята  толкова прекрасна навсякъде, а човекът, най-интересния земен феномен.

Равносметка-2                                                          / Иттокоомит, Гренландия /

Щях да пропусна пустините, където човешкият дух вибрира на най-невероятни места.

Равносметка-3 - copie                                                                   / Сахара, Мавритания /

Равносметка                                                                  / Девойка Бозо, Мали /

 

18 Равносметка-15                                                                       / Намибия /

Новата 2016 година се очертава все по-напрегната и важна за света. Ще добием ли съзнание да опазим себе си, ближните си и гостоприемната ни планета.

Показвам цветни фотографии, с пожелание Годината да бъде цветна за всички!

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Среща

Най-хубавите срещи са случайни.

01 Среща-20

С приятеля ми и водач Кунчок пътуваме в бившата Тибетска провинция Кам. Имаме желание да срещнем номади кам-па, каквито се срещат все по-рядко. Търсим да попаднем също в някой забравен от китайците кът, където все още има местни с автентична тибетска култура.

02 Среща-19

От няколко юрти близо до пътя в долината ни насочват към голям будистки манастир високо в планината. Поемаме по сучещия прашен път нагоре. Около манастира са струпани къщите на едно забележително чисто и за очудване сравнително по-слабо покитайчено село.

03 Среща-18

Местни Кам-па си хортуват, приседнали до гомпата (манастира).

04 Kam, Buddhism1

С Кунчок, по кръв Кам-па (вижте блога Разбойниците-Благородници) сме в единомислие, той от преживяванията си с китайците, а аз по убеждение. Отпускаме си душите в тази все по-рядко срещаната, избягала от времето Тибетска атмосфера.

06 Среща-10

Два дни преди това бяхме в Серда Гар, най-голямия будистки център в провинцията Кам. Тук преобладават монаси китайци, повечето млади, в един невъзвратимо унищожен тибетски манастирски свят. Модерно облечени китайки слезли от скъпи коли, дишат чист въздух, далеч от замърсените метрополии в страната и си правят селфита,  без да имат представа и още по-малко грижа за губещия се дух на това свето място. До тях няколко местни будисти се молят простряни на земята, което за китайците изглежда екзотично и достойно за снимка.

06 Kam, Buddhism1

Връщам разказа си на манастира Гаргу, пълен от местни кам-па, където се промъкваме с Кунчок без да се чувстваме чужди.

04 Kam, Buddhism

 

05 Kam, Buddhism-2

В този хармоничен свят, монасите и местните са отдадени на вяра и прочистване от тежестите на битието. Звуците и жестовете в манастира ви водят в други светове.

В този момент светлината на деня е най-добра за снимане и това ме тегли да изляза навън. На прага срещам чистия, топъл поглед на девойка, в който липсва страха на повечето местни жители, наплашени от китайците.

07 Kam, Buddhism

Тя ме поглежда в очите и отчетливо разчленява думите: « What you do here?. » Да срещнете в Китай местен да говори английски е повече от чудо! Девойката държи в ръцете си тетрадка, вид дневник или речник, прелиства я трескаво с желанието да ми каже още нещо. Има леко гърлен, чуствен глас и невероятно очарование в желанието си да направи контакт и да се въздържи едновременно. “I learn english very little » -добавя. Смутен и аз, запитвам, къде мога да изпия чаша чай.  Тя заприлиства тетрадката и след кратко мълчание ми казва: “At home “. Девойката се казва Кунчоундза и аз я следвам с разтупкано сърце към дома й.

07 Kam, Buddhism1

По пътя ни задминава група забързани монахини. След малко става ясно, че отиват към своеобразно сковани дъски със забележително красива гледка отзад.

08 Среща-5

“ Toilet ! “ ми обяснява с равен глас Кунчоундза, а монахините една след друга грациозно приклякват. Снимам бързо, притеснен от дружелюбния поглед на новата си приятелка.

09 Kam, Buddhism-2

На входа на дома им, майката на Кунчоундза ни посреща със същата топла усмивка.

10 Среща-2 - copie

Представамя си хората в Тибет от времето на Александра Дейвид Нийл,преди инвазията на Китайците.

Малко след това в къщата се прибират брата и сестрата на Кунчоундза. Пием заедно чай, посолен с бучка вкусно масло от як. Общият език са очите. Излъчването и усмивките, по-съдържателни от думите, изпълват стаята.

12 Kam, Buddhism

Изминава повече от час. Кунчок ме очаква и вероятно се притеснява! Канят ме да остана да им гостувам. С приятел съм, не решавам сам. Нищо, място има за двама, отговаря с тетрадката в ръцете новата ми приятелка и тръгваме да търсим Кунчок.

13 Среща-12

На вратата ме изпращат с топли жестове, усмивките излъчват, усещането е силно. Знам, че вече няма да ги видя. Те също. Радост, тъга и благодарност се четатат в очите на всички.

14 Среща-14

15 Среща-15

Кунчок  ни се зарадва. Смеем се и тримата. Той благодари за гостоприемството, но ни очаква дълъг път. С Кунчоундза присядаме за момент в тревата близко до колата. С разтуптяно сърце и бавни измерени думи казвам на девойката, че двамата се познаваме от вечни времена, хората се движим на пакети от епоха на епоха и при всякао раждане се срещаме и познаваме отново. Тя ме слуша внимателно, разбира само някои думи, но лови смисъла на всичко. Енергията, която ни свързва е силна, движена от всемирни закони. Минават няколко минути, в които двамата стоим  безмълвни. Излъчването ни е по-значимо от думите.

Записвам жсм-а на Кунчоундза (в Китай няма живо същество без телефон) и обещававам да й се обадя. От багажа си измъквам мускалче от Розовата долина – “това са рози от България” – “Bulgariiiaа“, повтаря Кунчоундза с усмивка и поглед,  които съм познавал винаги и сега отново ще отнаса със себе си.

16 Среща

По време на пътуването с Кунчоундза се чухме няколко пъти, а в Париж сънувах майка й такава, каквато я виждате на фотографията.

В сайта www.ivan.pastoukhov.com в галерии 12 и 13 ще намерите цветни и черно-бели фотографии от Кам. Сайтът е на флаш.

 

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: