Индия

“Двадесет и първият век ще бъде духовен или няма да бъде!”,  казва Андре Малро, френския министър на културата по времето на Де Гол.

India - BenaresСлед малкия по площ и население Израел от предишния блог, друга важна ключова страна за развитието на света е Индия (или Бара), както я наричат индусите. В тази най-голяма, трудно управляема демокрация, конкурираща по население Китай, най-богата на етнически групи, говорими езици и диалекти, с най-много духовни течения, с най-бързо развиваща се информатика, с най-голям брой бедни и богати, с още други най-най… чужденецът е чудесно приет.

29 Kerala

Индия има толкова лица, колкото всеки да намери нещо според вкуса си. Дори да се развива бързо, тя е загадъчна страна и за самите индийци.

Екзотиката на Индия е разкрита едва през деветнайсети век. Добавя се интереса на големи философи като Хегел, Нитче, Шелинг, Шопенхауер. Създалата се индомания не помага включително на английските колонизатори да разкрият същината на индийския дух.

38 Hemis Gompa

През двайсетия век философи и историци, заедно с интереса си към Далечния Изток, без да ползват достатъчно добре санскритски, опитват на повърхностно ниво да представят в Европа изключително комплексната култура в Индия. В анализите си повечето неволно са проектирали европейския начин на мислене. Всъщност страната остава трудно разбрана и до днес.

Hanuman New Delhi

Европейският поглед среща в Индия тотално различна култура и с картезианско мислене иска да направи непознаваемото познаваемо. Големите грешки в санскритските преводи са  по-лесно поправими от дребните нюанси на мисълта, където двусмислията се наслагват. Добавят се и замъглени концепции. Например западното мислене често смесва понятието религия и философия. Ако вземем думата “дхарма”, която на санскритски има религиозен смисъл, установяваме, че същата дума е свързана с юриспруденция, с начини на държане. От шестте основни брамански школи или традиции в Индия, само една се занимава с идеята за Бога.

Индия е еднакво рационална и ирационална, без това да пречи да бъде прагматична спрямо реалността. Нереалната “реалност”, реалността и реалната “нереалност” вървят заедно. Всъщност каквото и да кажем, обратното се приема също за вярно. В Индия, както в юдаизма, водещо значение има писмото, идеята за Бога остава абстрактна. Тората по същия начин се грижи човек да не консумира несъзнателно от Дървото на Познанието, а Бог остава неназоваем. В Индийската култура божественото има нужда от нас, както ние от Него. Съществени са санскритските писания и човекът с действията и отношението си към заобикалящия свят. За индиеца да вярвате в Христос или в Ганеш е едно и също нещо, важна е искреността във вярата и респекта към другите.

KeralaНапредъкът сред младите хора в Индия е невероятен. Ако идвате от Китай,  единствената по мащаб на развитие и бройка на населението конкурентка на Индия и сте срещнали китайски студенти, ще се учудите на голямата им работоспособност и качество на работа. Забележително е как китаецът, без да знае защо и къде отива, сляпо напредва и устремен да надмогне себе си, следва наложените му закони. Ще ви забележи, ако има интерес и ще ви изостави, за да продължи  наложените му директиви. В Индия отношението на младите е съвсем различно. Приемат ви за добре дошли в Майка Индия, с която се гордеят и искат да споделят с вас. Любопитни са да опознаят вашия свят, за да се обогатят. Срещате будни, приятелски настроени хора, пълни с въпроси. Ще ви показват снимки на семейството си с желание да разберат повече за вас.

21RishikeshВ епоха, в която икономиката е цар, Индия недвусмислено е най-духовната страна в света. За съжаление след втората половина на миналия век Индия успешно започва да продава от своята духовност. Ашрамите процъфтяват, гурувци, добре адаптирани към нуждите на всеки, са на разположение на всеки в и извън Индия.

Аз също имах период на залитане.  Търсех пряк път към света, който всеки носи в себе си и тръгнах да разбера на място какво предлага Индия. В Путапарти посетих прочутия Сай Баба. Медитирах, пях баджани, цитирах мантри, завирах се под носа на великия Гуру. Той правеше “чудеса”, материализираше предмети по вкуса и вярата на всеки. Хора от цял свят, облечени в бяло, се вторачваха фанатично в “божеството”. Имаше да пристигат дори с частни самолети в близкото летище, построено за случая. Почуствах се в Дисни Ленд в индийски стил. Сай Баба строеше болници, училища, пишеше книги, превеждани на много езици, но зад всичко това се виждаше едно голямо его. Истинският гуру не се афишира, той прави необходимото там, където е необходимо. Така е с всички Големи сред хората.

Sik Temple Delhi2

09 Benares4Не усетих нищо Божествено в духовната фабрика на Сай Баба и продължих на юг. В Тируванамалаи, селце, скътано при планината на Шива, изведнъж  усетих Индия в цялата й духовна прелест. В Ашрама на Шри Махариши – свят човек, живял в началото на миналия век, нямаше обмен на пари, нито чудеса. Усещаше се мир, халмония и духовност, които ви изпълват и отварят към нещо различно. Изпълнен с нова енергия продължих на юг към Кошин.

В Пондишери се нататък на съвсем различна духовности от това, което бях познавах. Насочиха ме към стара колониална къща, превърната в музей – Ашрамът на Шри Оробиндо и Мер. В обширен двор с разнообразни растения и крясъци на непознати екзотични птици. Най-впечатляващ беше огромният банян, извисен като пазител над широка, обилно отрупана с цветя гробница. Към нея имаше проточена дълга редица поклонници. Всеки от тях отиваше до гроба с цвете в ръката, заменяше го с друго и се оттегляше с поклон. Във въздуха витаеше особена тържественост. Лицата на индийците излъчваха мир и благоговение.

„В « самадхи»  (име на гробницата и състояние на свръхсъзнание.) са положени телата на Шри Оробиндо и спътницата му Мер,– сподели възрастна индийка от опашката и допълни – Мер даряваше всеки с цвете, излъчващо вибрацията, която му помага. Днес продължаваме да разменяме цветя с тази, която знаеше да обича безусловно. Наричахме я Майка.“

Ашрамът се оказа временно затворен за посетители, но произведенията  на Шри Оробиндо и Мер можеха да се закупят в книжарницата от другата страна на улицата. „Плейадата на Шри Оробиндо е двадесет и два тома … – ме осведоми библиотекарката, приказлива, възрастна индийка, с жив спомен за Мер. Изчака ме да се огледам и заразказва за Божествената майка, създателка на ашрама, която се грижела за Шри Оробиндо и за всичко свързано с наречената от нея „Лаборатория за естествено човешко развитие. Названието ашрам не отговаряло на техните цели.

Колкото до Шри Оробиндо след дългогодишно отсъствие и блестящо дипломиране в Оксфорд той се прибира в Индия, където за първи път прилага принципа за ненасилие. Съчетава го с осъзнаване и с действия в рамките на законите и без агресия. Той успява заедно със съмишленици  да организира революционното движение. След много перипетии, включително затвор, станало ясно, че Индия ще се освободи, но на преден план била нарастващата опасност от самоунищожаване на човечеството. Настъпвала сянката на национал-социалистите, заедно с галопиращото развитие на съвременните технологии с дъх на атомно въоръжаване. Това накарало Шри Оробиндо да се оттегли от политиката и социалния живот. С постулата, че човешкият вид не е статичен, той започнал да експериментира по естествен, чисто физически път възможността за ускоряване на естествената мутация на вида ни. Успява да намери, да преведе и анализира текстове от времето на ведическите риши и съпоставя физическите си експерименти с тези, правени в далечното минало и създава Интегралната Йога, различна от всички други дотогава. Малко преди да напусне тялото си, на блестящ английски, с « думи, които виждат », той не пропуснал да довърши епопеята Савитри, 23813 стиха за сътворението и съдбата на човека

Rishikash6

22 RishikeshДнес „лабораторията“ на Шри Оробиндо и Мер е превърната в Ашрам, за съжаление нещо като мавзолей, подобен на много други от миналото. Колкото до Ашрама и хората в него, те за съжаление напомнят на времето, когато са унищожили Мер в експеримента й с клетъчния мантал.

Идеята за нов човек на бъдещето ме грабна, оказа се също, че в Париж е създаден Институт за Еволютивни търсиния, посвен на работата на Шри Оробиндо и Мер. Преди години Людмила Живкова била единствената представителка на „Източна Европа“, която занесла българска пръст в Уровил. Недалеч от Пондишери, това е символичния град на бъдещето, без затворени граници и диктатори. Тя  малко прибързано държала кратка реч за  наближаващия край на диктатурите и дивашките отношения между хората. На връщане от Индия помня как  ни оповестиха, че Людмила „получава удар“ в банята си. Малко след това татко Тодор получава съответен медал от Големия ни Брат.

Французинът Сатпрен, близък приятел Людмила, се оказа директор на Института в Париж, писател и издател на „Дневника на Мер“ в 13 тома (6000 страници). Труд феноменален за първите стъпки на Мер с усвояване на супрамантална енергия в тялото. Всичко това беше за мен беше повод да преведа за българските читатели три книги от Сатпрем.

India highway Преди два месеца се упътих към най-високите пътища на Индия – 4500 и 5400метра – между областите Джаму Кашмир и Химашал Прадеш. В трудни за пътуване условия срещнах млади индийци мотористи, наели мотори и екипи, за да откриват родината си. В заледената обстановка те се групираха, за да си помагат и опазят от премръзвания. Често нямаха бензин или лепяха спукани гуми, но бяха винаги усмихнати, услужливи, готови да обърнат внимание на всеки. Преди десетина години по същите места се срещаха само камиони от армията. Сега тези млади хора бяха чисто нов феномен

Femme-1И една интересна статистика: в Индия през всеки 22 минути има изнасилена жена, докато във Франция – през всеки 9 минути.  60% от заемите в банките от индийците се взимат за женитба на дъщеря, нещо като чеиза при нас. В кастовата система наред с четирите основни нива, в обществото има над 5000 касти.

По време на Дарий персийската империя е стигала до реката Индус, наричана тогава Хинду (Синдху). По-късно Александър конкурира Дарий, стигна до същото място и вкарва в гръцкия език думата Индия. Браманите, единстевните ерудирани в страната, не се интересували от конкретното минало. Те нямали чувство, отношение и съзнание за история, причина да имаме твърде оскъдна информация за много неща от миналото. те се интересували от митологичния, символичен и мистериозен израз на думите. Наименованието „Индия“ на страната идва от англичаните, наречена от тях „Индиите“, на френски – „Les Indes“.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Оставете коментар

*