Manuel Alvarez Bravo (1902 – 2002)

“I work for the pleasure of the work and everything else is a matter for the critics. I think that light and shadow have exactly the same duality that exists between life and death. When one takes a photograph one doesn’t think about saying anything in particular”

„Работя за удоволствието от това, което правя, другото е въпрос на критика. Намирам, че светлината и сянката имат същата двойственост, която съществува между живота и смъртта. Когато снима, фотографът не мисли какво разправя.“

Звучи силно, дори радикално, но съм съгласен. Към прекрасната фотография и цитата на големия мексикански фотограф прибавям визията си за снимането (като изкуство): то да бъде спонтанно, без мисловни концепции и тълкования. Удоволствието от добрия резултат идва от изравняване на вътрешното усещане за външния свят с възможностите, които представя играта на светлината.

За вътрешният усет: зависи от чувствителността на фотографа, изострен от опита му във  външния свят, който във всеки момент е различен.

Коя фотография е най-добра? – Следващата.

По време на пандемията успях да довърша  първия си роман „Извън Рамките“. Представянето с помощта на издателство Рива стана в зала Перото на НДК. Там показах и първата си  фотографска изложба направена преди  трийсет години в летището Орли, в Париж. Фотографиите показват място в Хималаите, за което се говори в книгата.

Главният герой в романа, Върбан, е близък мой приятел, който загина в снежна бюря по билото на Пирин. Двамата еднакво обичахме планината и живота. Заедно крояхме смели планове за полети извън Рамките на режима, който пречеше да се живее пълноценно. На сърцата ни бяха думите на дон Кихот: „Свободата Санчо, е от най-ценните блага!“, както и на Виктор Юго: „Да спасим свободата, свободата ще спаси останалото.“ Търсехме свобода, която да отговаря на вътрешното ни състояние.

С написаното опитвам да дам живот на приятеля си, да покажа как перипетиите, през които преминава всеки, учат как с единия крак да следваме кодовете на обществото, сред което живеем, но с другия да реализираме вътрешното в себе си, с което сме се е родили. Показвам как именно задуха, причинен от Рамките, които често ни налага обществото, ни помагат да търсим изход.

Искаше ми се да вая вероятно до безкрай това първо свое „бебе“, ако през април тази година не попаднах на симпатичните млади издатели от Издателство Рива, освен това на две крачки от дома ми в София. Те побързаха да ме убедят, че една книга не се пише до безкрай. Хванах се на въдицата и дадох ръкописа за печат.

Сега се опитвам да не съжалявам и вместо това започнах да пиша отново историята на приятеля си със заглавие Небето зад облаците – небе, което всички търсим.

( Южни Алпи, Нова Зеландия )

Фотографията може да бъде огледало, прозорец, регистриране, интерпретация, документ или произведение на изкуство.

( Булонски лес, Париж )

Във вечно променящата се реалност живеем в два свята – видим и невидим. Смесваме ги с въображението си и правим изкуство.

                                                                                       ( Mt. Koya, Japan )

                                                                           ( Ладак, Индия )

Няма медитация без мъдрост, нито мъдрост без концентрация. – Гаутама Буда