Израел

На земята има ключови места, където се ражда история с решителни последици за човечеството.  Израел се намира на такова място.

El Akaba MosqueПо структура и развитие тази единствена по рода си държава, изградена на границата на възможното, е стимул и провокация. Събрани от цял свят, донесли със себе си всички култури, над три хилядолетия отхвърляни отвсякъде, евреите се прибират отново там, откъдето са тръгнали. Цената за това са шест милиона избити през Втората световна война.

Израел е единствения пример на държава с народ, съществуващ отпреди три хиляди години, който създава своя млада държава от шейсет години насам. За няколко десетилетия сухата палестинска земя се превръща в градина, провокация за околния архаичен свят, а тя е силна, защото става дума за народи с общи корени.

Странна държава, изтъкана от противоречия, но чудесен мотор за прогрес. Оцеляват тези, които са с  една дължина пред другите. Идеалът на Саломон е да създаде „заинтересован алтруизъм“, измислен преди три хиляди години, което  е и основа на еврейството – условие за оживяване и прогрес на всеки човешки колектив. Доброто състояние на всеки зависи от това на неговия ближен, нещо трудно смилаемо, където липсва култура и прогресът е проблем. Благодарността е свързана с обич, неблагодарността с омраза, която се засилва особено, когато задлъжняваме. Светът дължи на евреите идеята за Бога, също и тази за парите, начин за откупване на свобода, отначало пари, с които църковните канони са насилвали евреите да се занимават.

01Tel Aviv 06В Израел всичко е лесно и трудно едновремено. Нещата стават бързо и ефикасно. Избор няма, освен да се изпреварват другите, за да се оцелее. Това мотивира и напряга. Жителите са пришълци отвсякъде без да са чужденци. Тел Авив пулсира с ритъма на Ню Йорк, докато Йерусалим, столицата на трите монотеизма, е извън времето. Всеки вярващ е свързан с този град, където ангели и дяволи са намерили общ език.

52 Mer morte9 copie copyВ Израел всичко е под ръка. На трийсет километра южно от прохладата на Вечния Град Мъртво море драматично спада с по метър на година. Това не пречи удобно излегнати да четете вестник в най-богатата минерална баня на земята. Декорът и цветът на пустините наоколо е невероятен.

96 The Mud12 copyНамазани с кал от морето, черни фигури се оглеждат в големи огледала… В процъфтяващите оазиси в пустинята всяко растение, за да остане живо и красиво, получава необходимата му капчица вода. Светлината по интензивност е сравнима с Тибетската. Тонове, сенки и отражения са рай за фотографа. В пустинята всеки камък, всяка форма е история. 400 метра под морското равнище, човек не изгаря от слънцето, а въздухът е чист и богат на кислород.

91 Golan copyНа север по продължение на реката Йордан декора се променя. Сред митичните пеизажи  натежали от история се намира средновековният Тцват (Сафед), градът на кабалистите. За разлика от квартала Меа Шарим на крайнорелигиозните в Йерусалим, тук никой не ви пречи да снимате. На въпросите ви отговарят любезно и с желание.

Храната в Израел е био и екологично чиста, има вкуса на земята, на която според еврейския закон се дава почивка всеки шест години. Освен това опитвате всички кухни на земята дошли заедно с преселниците.

84 Desert du Neguev copyЗа разлика от Китай, където надписите в страната са на неразбираем за туриста език, тук се ориентирате на четири езика. Полицаите имат достатъчно грижи, за да следят как се движите и всички бързат, но внимават заради следящата цифрова техника на най-високо ниво.

76 Tsfat copyПреди 2000 години римските кохорти начело с Титус разрушават за втори и последен път Свещения Храм. Избиват близо един милион евреи като потушават най-сериозния бунт в античността. От Храма в Йерусалим остава Стената („стена на плача“ е назование чуждо на евреите). Разпръснати по света, евреите остават свързани помежду си със Закона, написан в Тората и дар Божи, превърнал се в основа на всички прогресивни закони, урок и отново провокация за всички.

При евреите всичко е парадоксално. От 1948 година насам те преоткриват корените си в Свещенната Земя, но създаването на Израел подписва донякъде края на юдаизма. Темата е двузначна, изразяваща многостранността на евреите, голяма част от които са извън страната. Днес Израел е демократична държава с религиозен аспект. Трудна комбинация, обратно на това, което виждаме в днешния, съвсем не по-лесен за разбиране Иран, най-голяемия враг, провокиращ Израел. Талмуда казва, че религия, която се меси в политиката е корумпирана, а политика, която ползва религия, анулира качествата си. Юдейският закон, обединяващ евреите от хилядолетия, дори не предполага правото на държава. Евреинът е създаден да бъде мост, но не и да притежава нещо трайно. Притежанието, когато го има, се превръща във връзка за нещо ново, в противен случай се обръща срещу притежателя си. Съвременните млади хора в страната, обхаванати от жажда за интензивен живот, обръщат гръб на традицията. Кодовете се нарушават за сметка на пълноценното изживяване на настоящия момент. На другия полюс крайно религиозните не признават Израел като държава преди идване на Месията, символ на световно братство между народите (а не божество в човешка форма!).

Le Mur10Най-голямото противоречие: правото на защита на всяка държава предполага въоръжаване, докато при военен конфликт агресията е неминуема. Това отново е извън кодовете на еврейската традиция, в основата на която има стремеж за сдобряване на вълкът с агнето. Уди Алън твърди, че това е възможно ако всяка сутрин на вълка му се доставя ново агне. Нещо, което палестинците не биха отказали, но пък балами най-малко има сред евреите. Характерни са думите на Голда Маер след войната Кипур с Египед: „Един ден ще простим на арабите за убитите ни деца, но няма никога да им простим децата, които ние убихме.“. Във всичко това се вижда една изострена форма на общочовешки, засягащи целия свят проблеми, засега без изход… Въпрос на еволюция и съзнание.

93 Jerusalem16Говори се на майтап, че шестима евреи са променили човешката история: Моисей с Божите закони – всичко е в Закона; Христос – всичко е обич; Спиноза – всичко е Природа; Маркс – всичко е пари; Фройд – всичко е секс, Айнщайн – всичко е относително…

Евреинът, ако не сте евреин, ви остава най-близък и най-далечен. Това е неразбрано, освен ако не го преживеете като привилегия и наказание…

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: