Ташкурган

ТАШКУРГАН

 

 

Ташкурган е бивш оазис, централно място за керваните от миналото по един от многобройните пътища на коприната. Градът се намира в покрайнините на провинцията Ксингианг в Китай между Афганистан, Киргистан, Пакистан, на юг не далеч от Индия. Заобиколен от планините-великани – Памир, Хиндукуш, Каракорум и Хималая, в миналото това място е било център на азиатските истории и култури.


 

Тръгнал съм с намерение да посетя базовите лагери на К2, Гашербрум и Брод Пик откъм китайската част на Каракорум. Тук се отклонявам, за да снимам останките от едно богато минало.  Синът на директора в агенцията, която организира тази малка експедиция  е влюбен в българка от София. Светът за мен се оказа голям и малък едновременно, защото това ми помогна да получа трудното разрешение за граничните зони, особено в район, почти недостъпен за момента.

Китайците са сложили желязна ръка върху тази стратегически важна гранична област, има безброй пропускателни филтри с въоръжени военни групировки. Причината е в недоволството на местните таджици със силно чуство за националност и диктаторските реакции на китайците.

 

Единствения възможен език по тези места са жестовете.

В периода 1959-79 китайците са присвоили тази важна област (подобно на Тибет в съседство), свързана с Пакистани хайуей дълъг 130окм. между Ислямабад и Кашгар. Строенето на този невероятен път, изсечен сред най-могъщата природа на планетата е отнел живота на 1200 души, почти по човек на километър.

 

 

Този гроб с прекрасната гледка  и развалини наоколо, показва мястото, споменато от Птоломей, където са спирали керваните от Персия. Това е била крайна точка за търговците за обмяна на стоките. Марко Поло пише как на китайците от тази епоха са липсвали изразни средства – особена срамежливост, поради която персите вечер оставяли стоката си до каменната кула. На сутринта на същото място те намирали количеството коприна, което, ако отговаряло по стойност на стоката им, взимали, ако не, те се прибирали обратно това, с каквото са дошли. Следващата вечер китайците на свой ред идвали да завършат сделката и да приберат чуждата или обратно своята стока.

Виждате гробове на суфи и останки от култа на Парсите с култ към Зороастър. Нарочно занемарени от китайците, тези места са тачени само от местните уигури. Само на няколко километра от Афганистан, жените в тази щастлива долина не са воалирани. Разменяме си усмивки. “Ние тачим огъня и светлината” се похвали под сурдинка един мъж, с който  пих чай и като гостенин в града не ме остави да платя. В Ташкурган не срещнах чужденци. За по-дълъг престой  беше необходимо допълнително разрешително, което ми попречи  да снимам в околностите на това особено място, останало автентично, каквито са повечето гранични зони. Богати, лъскаво облечени китайци  се случва да пътуват до тук, за да си направят няколко селфита със старините, без понятие от религия и история. За тях това е просто „Големият Китай“.

 

Стратегически мястото е запазило важност, но величието е безвъзвратно загубено в историята. Ориенталският манталитет на уигурите (каквито сме и ние, българите, техни братовчеди) им помага да се веселят, да влагат табиет в ежедневието си и все още да не се смесват с китайците, техните похитители, за да запазят физиономиите си. Това  им коства бедност, насилия, с близо един милион от тях в концентрационни лагери, недалеч в съседния Тибет.

 

Девойките не са воалирани, пазят се от силния, студен вятър. По пътя се намираме на височината на връх Мусала.

Вакхан Коридор, мястото, през което е минал Марко Поло, когато напуска Китай по пътя за Самарканд и Бохара, също не е далеч. Вакхите, повечето със светли очи, са гостоприемни, имат благ характер и нищо общо с екстремистите мюсюлмани . Една чудесна дестинация за пътуване в един още автентичен свят, за който ще поставя специален блог.

Девойката с гръб на фотографията е мелез между киргиз и вакх, каквито има по пътя в района на Мустаг Ата. Тук под бутуша и тормоза на китайците, също живеят прекрасни хора.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях тя е Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Китайците се държат лошо с местното население, чужденци се виждат рядко и атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата се е загубила.

Каракорум е най-могъщ сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра между Индия, Пакистан и Китай има събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и респективно най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Политиката в областта Ксингжианг не е различна. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано.  Над един милион са затворени в трудови лагери. Хората са поставени под непрекъснат наложен контрол под звуците на сирени, по широките булеварди денонощно циркулират полицейски коли. По улиците  се разхождат полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, поставени са филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Има бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните й стени са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма. Използва се добре познатият ни почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците също циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от граничното разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо и няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата със заоблената си форма е мечта за скиорите алпинисти, стара мечта  „да го спуснем“ с приятели от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли на богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си правят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото до отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, създадени за военни маневри и построяване на нови градове, стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направим експедицията към К2 и Гашербрум.

Изправен пред  съвършенната архитектура на планината,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, нито да изсвиря или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенци са минали по тези места. С камилите  заобикаляме огромните масиви като многократно пресичаме на реката Чазам и навлизаме поотделно в двете долини, за да се поклоним пред могъщите осемхилядници.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: