Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

Във всеки момент светът се променя и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                           /Кунминг, Юнан/

В музиката звукът свързва бягащите моменти, задължава ни да живеем тук и сега. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката, според величината на автора и чувствителността на музиканта, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя също история. Добрата фотография е ненагледна за любителя, както музиката за ухото на меломана.

03 музиката поглед в бъд-3

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на вече преведената “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малка част от населението е готова да приеме бъдещето позитивно, с отворени очи към новостите. С други думи, “да слушаме музикално произведение, означава да се движим във виртуално бъдеще.” Това беше повод да се замисля за преживяванията си в Китай, описвани в предишни блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половината китайци, обзети да преустрояват „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както винаги са наричали Китай, живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи един безконечен, сладникав за нас ритъм. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, така продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища и градове. Във страната чужденецът не съществува, ако ви обърнат внимание, то е за да подчертаят успеха в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията на Китай в света, китайското общество е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  в която западното ухо усеща болка и монотонност от преживяното в едно повтарящо се минало.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Момента

Dali                                                          / Дали, Сишуан, Китай /

Моментът, който дава случайността е по-ценен от избрания момент.

Към това се допълва популярната китайска поговорка: „В едно ново за вас място може да не си взимате веждите, но не си забравяйте очите!“

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Китай

В Китай за непознаващите китайската култура и език, всичко е различно. Докато ние мислим, анализираме и правим заключения, невроните в китайските глави обработват информация от наложени образи. Начинът на мислене на милиард и половина от населението на земята е различен от нашия. Последният, съвсем скорошен китайски речник ползва петдесет и шест хиляди идеограми. (В първия етимологичен речник от епохата на Хан – 25-250 год. пр. н.е. – авторът Ксю Зен е започнал с 9353 идеограми.)  В името на „прогреса“  Мао Дзедун по модела на Сталин, дивашки разтърсва феодалния Китай, една от най-старите култури. Дехуманизирането следва като сянка ускорения технически прогрес, в който с невероятен ентусиазъм и безличие към външния свят се строи и надстроява. Целта е обогатяване с цел експанзия за възвръщане и утвърждаване на вечната „Империя в средата“ – за китайците център на света.

32 Hutong - pekin - copie

Близо до Забранения град в Пекин с колега и приятел фотограф снимаме  последните стари квартали ( Хутонг ), които подлежат на събаряне. Надписите в цялата страна са на китайски. Китайци говорещи чужд език не се срещат, освен в някои туристически обекти. В Бейжинг си запознаваме със студенти, които говорят коректен английски и нещата потръгват. По времето на строенето на комунизма в София да запознаете с чужденец, беше опасно, ако не друго, се отбелязваше в досиетата ни.

В продължение на няколко дни каним младите хора в местни ресторанти с желание да разберем нещо повече за Китай. Те заобикалят въпросите ни, внимават с отговорите и си спестяват въпросите за нашия живот на запад. Доколко се пазят един от друг или не умеят да формулират какво ги интересува, не е ясно. За разлика от френският ми колега, влизам в техния и играя с думите.

28 Beijing Flee Market - copie На въпроса: “Купих си чудесен портрет на Мао, а вас какво ви кара да държите на него?” –  погледите са очудени – „Без Мао днес не бихме се срещнали с вас. Мао ни извади от мрачното минало, Мао построи Новия Китай” – отговаря девойка от групата с упрек в гласа за директния ми въпрос. “А всички изгорени книги, милиони избити китайци, небивалия глад, разрушеното стопанство  икономика…” – настоявам. “Всичко това е минало! Важни са целите. Бъдещето. Резултата…, а той е налице, нали виждате?!” включва се, не без емоция друг младеж.

Народът не е свободен, смазан в новата форма на комунистически капитализъм, наречен централизъм или демократизъм с адаптиране към пазарната икономика. Надеждата за “светло бъдеще”, каквато ни натрапваха с години в България, днес, заедно със задължителните компромиси, продължава да грее на китайското небе.

Китай има огромното количество резерви и десет процента прираст, който прави световните икономики все по-зависими, но по-голямата част от народа тъне в мизерия, без здравни осигуровки и с образование, в което учениците нямат право на въпроси. Китаецът е здраво свързан със земята и след толкова гладни години, избивания, лагери и драми продължава, както винаги досега да бъде готов за саможертва. Такива са първите ни впечатления.

57 Le Mur Yang tseСлед десетдневно снимане в Пекин слизаме по реката Яндзь до най-голямата язовирна стена и строителен обект в света. Корабът е пълен с китайци, които се възхищават от тази гордост на страната без да се съмняват в успеха на предприятието. Стотици села са заляти, жертвите са огромни, народът няма думата, освен да се гордее с постижението. При обекта, освен огромната стена в строеж, няма нищо особено за виждане. Корабът слиза тържествено през няколко дълбоки шлюза, за да погледнем бетонното чудовище от всички страни.

54 Yang Tse pecheВръщаме се обратно по същите мътни води на реката. “Фантастично нали?!”, неочаквано възкликва китаец  зад гърба ми на добър френски. Запознаваме се със симпатичен доктор, неврохирург, говорещ също английски. “Интересно е”, отговарям с лек въпрос в погледа, за да продължим разговора. “Загубите, жертвите за строежа са нищо в сравнение с идеята и постижението!”, пояснява любезния ми събеседник. “А какво става с гладуващите, останали без средства за препитание? По времето на Мао са рушили, строили и гладували, сега не е ли по-различно?”. Докторът се засмива и свежда поглед. Близките генерации имаме по-общ език, по-лесно се разбираме отколкото със студентите в Пекин. Продължаваме пътуването в компанията на доктора и съпругата му, които любезно ни  помагат да се настаним във влака за следващата набелязана провинция. На гарата, освен на местен диалект, нямаше друга възможност да се оправим.

26 You So market - copieБлизо до селото Вей Шан в провинцията Сишуан пресичаме огромен пазар с няколко десетки хиляди китайци, със стоки на полето. Снимаме без да натрапим присъствието си. Хората не ги е грижа за нас. Изпитваме особено усещане на самота сред огромна маса от китайци, обхванати от желание да продадат стоката си. Участваме като фигуранти в строго установен  ред, без напрежение,  без емоция. По-късно в някои увеличени фотографии забелязвам скрити погледи, които не са ме пропуснали.

Сянката на Конфуций, скрита зад гърба на Мао, е задушена в страх и безразличие. Но неочаквано пред нас се изправят майка и син. Майката с желязно изражение демонстрира личната карта на сина си. Единствено те ни обръщат внимание, горди с диктатурата в която са живяли и продължават да живеят!

До този огромен селски пазар има асфалтирана магистрала с няколко реда коли в двете посоки. Продължаваме в ултрамодерен автобус, който намалява скорост защото две жени с дълги метли усърдно метат летящи хартийки по магистралата.

Дългогодишната диктатура е убила инициативата, клетките на народа са пропити със страх и чувство за вина.  Новите строежи и възможността за пазарна икономика поддържат ентусиазма. Олимпийските игри го показват, но зад всичко това прозира абсурда с възможност успехите да се превърнат в нова катастрофа.

Заедно с напредъка на технологиите светът е повече от всякога взаимно свързан и същевременно пред прага на ново затваряне поради неосъзнатите проблеми в миналото, свят, зависещ от прищявките на егоцентрични диктатори, готови на всичко, за да царуват.

21 Xi Zhu, Yunan - copie Социалният мир в Китай е плод на 7-8 процентния растеж, най-голям в света, зад който е скрита липсата на осигуровка на 450 милиона застаряващи  китайци. Селските стопанства, където не остават млади хора, също обедняват за сметка на растящите градове. Външният прогрес дава надежди и развинтва главите на ново появилите се средно ниво китайци, но осъжда страната на бъдещи социално-икономически проблеми. Да не говорим след унищожаването на Тибетската култура и проблемите с уигурите в провинцията Ксингжианг с всички масови убийства и мъчения на повече от милион невинни души в новопостроени концлагери!

Контактът ни с Лиан Танг, жената на любезния доктор продължи две години. Планирахме да пътуваме заедно при пускането на новата линия на влака Шенг Ду – Ласа. Те искаха да дойдат в Париж за евентуална докторска специализация. Лиан си даде френското име Елиан и започна интензивно да учи френски, но връзката ни по интернет внезапно прекъсна и се загуби.

В Китай не ни се случи нищо особено, което да ни притесни. Тази страна не може да бъде напълно разбрана без да се знаят идеите на триото Конфуций, Буда, Лао Дзъ.  Въпреки всички исторически промени, дълбоко скритото им влияние  започва да дава глас. В Китай за нас всякакъв вид изненади са възможни.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: