Обвиниха ме в прекалена сериозност, затова слагам няколкото по-весели фотографии от Сидни. Не е порно, стоплен от слънцето, човекът, вероятно отявлен хедонист, прави любов с океана. По дължината на многобройни фантастични плажове в Сидней, има удобни пътеки за кросове,  където се разхождат влюбени и любители на природа. Всичко е видно. В предишния блог споменах за някои по-високи брегове, където са сложени камери за следене на  самоубийци.

Малко шокиран от ерекцията на господина, скрит зад храст над плажа, снимам като папарак. Подадох гузно глава, мъжът се обърна и с широка усмивка приятелски ме приканва да сляза при него.  Нямам бански, но плажът се оказва нудистки и мога да поплувам, докъто мъжът с лулата, без да афишира ексихибиционизма си, пази фотографската ми чанта. След това си говорим за радостта и лекотата, с която е възможно да се живее без драми и напрежение. Малко след това шезлонгът се скъта в елегантна пирога и мъжът се упъти към отсрещния бряг.  Във Франция често ви правят скандал когато снимате, дори облечен човек.

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.

Четири милона жители в един от най-красивите по разположение, архитектура и социална организация град в света. Фестивалът на Сидни се подготвя без стрес и напрежение. Музикални инсталации се правят във всички големи паркове и площади, програмата е разнообразна за различни вкусове. Вечерите с концерти на открито са без екцесии и напивания. Не се вижда човек с цигара. Стотици хиляди жители на града, на всички възрасти празнуват спокойно, без  да афишират емоции, съвсем естествено се забавляват на чист въздух. Минава полунощ, улиците са празни, чисти, красиво осветени . Здрав живот, здрави тела, с богати магазини, ресторантите, някои препълнени, но не шумни и задушни.

 Във Франция в този момент говорят с драматичен тон за невероятни наводнения в Северна Австралия, а тук без особена тревога и коментари, се прави необходимото. Проблемите не нарушават всекидневния крос, нито  усмивката по лицата на хората.

Задавам си естествения, вечен въпрос, къде, защо и как човек е по-щастлив? Хората тук тичат, плуват, сърфират, след и преди работа. Най-рационално използват Природата, тичат без да си задават въпроси, усмихват се често без да ви виждат. Океанът, прекрасните, просторни плажове, красивите заливи, парковете и градините изтриват стреса от големия град. Хората се поглеждат с усмивка, но само толкова. След всяко “сори” се отговораря автоматчиното “но проблем”. “Сори” се казва за щяло и нещяло, но се казва. Проблем не съществува или ако има, той е толкова голям, че отново се казва, че го няма. Слънцето, плажовете са гостоприемни, няма просяци и гладни, няма неизхвърлени боклуци, дупки или задръстване по улиците.

Да, но на високи места по многобройните, красиви фиорди пред окена от грижа за човека има камери за следене на самоубийци. Тук също, подобно на скандинавските страни, броят на самоубийства расте пропорционално на социалните осигуровки и на честото повтаряне, „но проблем“.

Сидни е прекрасен с архитектурата си, подредена сред чудесна Природа, но след известно време, сред добре възпитаните, излъчващи „безпроблемност“ хора, започвате да усещате празнота. Как да не ви е яд да срещнете красива жена (или мъж по вкуса жените) с усещането, че „отвътре“, освен доброто възпитание, няма какво да ви впечатли. Вероятно липсва напрежението и  противоречията, които сме свикнали да ни тормозят в Европа. Как да простим това опростяване, водещо до повърхност и непокизъм в атмосфера, мечтана от всеки. Същевременно при възникване на проблем, тези хора стават ефикасни и много човечни. Във Европа, в желанието си да разнищим и разберем всичко, задушени в сложни алгоритми и системи, сме станали и ставаме все по-тромави и егоисти. Но и това не е точно така, егоизмът е навсякъде. Човек изглежда го изразява по различен начин според обстановката. От своя страна не мога да простя удобния безгрижен живот, който тук водят  хората, който с нищо не променя всеобщите ни човешки проблеми, които са навсякъде.

Вярно е също, че не другаде, а именно в този красив, хипер цивилизован свят възникват въпроси чужди за някой оазис в Сахара или в отрудено непалско село, където самоубийството е немислимо.

Такива са личните ми впечатления от този динамичен, чаровен нов, уж изолиран, но съвсем не откъснат от другите континети свят. На човек не му се тръгва от подобно място, но за колко време?

За любителите на фотография с интерес към Сидни – галерия 87 в сайта.