КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е на кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, за тях тя е Булгаристан. Няколкото думи в стил тешекюр, машаалах, гюзел… ми отварят врати и ни сближават. Китайците се държат лошо с местното население, чужденци се виждат рядко и атмосферата отпреди няколко десетилетия атмосферата се е загубила.

Каракорум е най-могъщ сред  планинските масиви на планетата. В 500 километра между Индия, Пакистан и Китай има събрани няколко стотин многохилядници. Преди няколко години тази могъща природа ме плени откъм Пакистанскан. Сега се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо представляват естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони са винаги трудно достъпни и респективно най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните жертви са нищожни спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Политиката в областта Ксингжианг не е различна. Населението от уигури е подтискано и жестоко  доминирано.  Над един милион са затворени в трудови лагери. Хората са поставени под непрекъснат наложен контрол под звуците на сирени, по широките булеварди денонощно циркулират полицейски коли. По улиците  се разхождат полицаи с палки и щитове в ръцете, въоръжени военни, поставени са филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Има бюра за проверка на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика на крепост, но огромните й стени са завзети и строго пазени от китайците.

В малките, импрегнирани с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии както нашите квартални отговорници от времето на строителите на комунизма. Използва се добре познатият ни почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познати картинки в съвременен много по-техничен и брутален вариант.

След Кашгар поемам към Ташкурган – покитайчен вековен град по пътя на коприната. По улиците също циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от граничното разконение между Ласа и Кашгар по Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните, за да обиколя района, но това не помага особено, защото не ми позволяват да спя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо и няколко местните киргизи с техните стада. Мустаг Ата със заоблената си форма е мечта за скиорите алпинисти, стара мечта  „да го спуснем“ с приятели от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли на богати китайци, които безпроблемно циркулират, за да си правят селфита пред езерото Каракол. Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото до отражението на седемхилядника.

След тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, създадени за военни маневри и построяване на нови градове, стигам до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направим експедицията към К2 и Гашербрум.

Изправен пред  съвършенната архитектура на планината,  подарък от Природата, лещите на обектива заместват думите,  отразят това, което не зная да рисувам, нито да изсвиря или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                  / Илика, последен военен пост, среща с камиларите /

                                         / Долината на река Шаксгам, идваща от ледниците на веригата на Каракорум, едновременно граница с Пакистан /

                                       / Първи лагер /

                                  / На път към базовия лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас 4800м и разклонението между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В далечината ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                              / Ледника на Гашербрум /

                                        / На път за К2 /

                          / К2 – дясно и Гашебрум от ляво /

                                / К2, Chhogori, малко след изгрев /

В невъзможност  да отида сам навсякъде, където ме тегли страстта към планината, фантазирам и си представям връзката между ледника на Гашербрум и този в дясно на К2, предполагам с невероятни гледки към двата осемхилядника. Оказа се, че преди десетина години словенци са минали по тези места. С камилите  заобикаляме огромните масиви като многократно пресичаме на реката Чазам и навлизаме поотделно в двете долини, за да се поклоним пред могъщите осемхилядници.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е изписано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, очароваме се лесно от връзки, с които откриваме себе си и другите. С годините ставаме скептични, заобиколени от роли, свързани с изискванията на обществото.  Ако няма взаимно разбиране с респект към разликите във всеки и изградена безусловност в отношенията, получава се обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

Между Таджикистан и Киргизия, в базов лагер под връх Ленин руснаци и българи се готвим да атакуваме върха. Не всички, за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер (5100м) да снимам залеза с пурпурния хоризонт зад Тян Шан с Мустаг Ата, Хан Тенгри и други красоти наоколо. Усилието да изкача върха ще ми отнеме от  богатата атмосфера и фолклорния свят в долината.

Една слънчева сутрин тръгнах да се разтъпча по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Увличам се нагоре по развихрените води на потока и неусетно набирам височина към ледника под върха с охрено обагрени планини наоколо. Потокът се  превръща в река, иска ми се да премина от другата страна, където в далечината се мяркат юрти, но без щеки бързеите са опасни. Отказвам се да продължа и наместен удобно между два камъка, заслушан в кънтящата симфония на реката, следя кръженето на местните орли.

10 Kirgiz Заспивам приятно унесен, присънват ми се юрти, дим, топъл качамак…, кучета, коне… Нещо изтраква, отварям очи и сънят ми сякаш иска да продължи – от другата страна на реката виждам разкошен, катранено чер кон, на който като статуя стои забоден ездач с пушка. Махам му за поздрав. Статуята се раздвижва, кимва. Съвсем разбуден махам с  ръка, напред назад, с жест да покажа желанието си да пресека реката – нещо като оправдание за присъствието ми на място, където не се срещат чужденци. Човекът кимва с едва загатната усмивка и пред очите ми неочаквано се разиграва сцена, която дори не успявам да снимам. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресича реката с ездач, слят с животното като нарисуван от неизвестен живописец.  Коженият ботуш на казака се изтегля от стремето, знак да си пъхна крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг този път сме двама. Скачам на земята, търся думи с бедния си руски, слънцето ме заслепява, искам да му благодаря…, но очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показвам с пръст очите си и правя знак към брега отвъд. Последва трето действие със своеобразения балет. На казакът беше приятно да сподели изкуството, което му е в кръвта. С няколко къси диагонала без да слезе от коня, приведен до земята той прихваща очилата ми с два пръста и усмихнат ги размахва във въздуха.

19 PamirПредставлението е завършило, насочвам очилата си към лицето на ездача. Дискретната усмивка се разширява с едно  “спасибо” и най-после чувам гласа на ездача. След кратко колебание и въпросителен поглед  към наострените високо горе зъбери, поклащам позитивно с глава. Кракът на ездача отново отпада от стремето,  явна покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът се оказа ловец. Той не е словоохотлив, а моят руски е слаб, но това не пречи да се разбираме и да прекараме чудесн моменти заедно. Спираме до пещера на около 5000 метра, където ловецът понякога преспива. Пушката му е стара, красиво изписана, наследство от дедите. Седнали на завет казакът изважда везана бохча  и споделя домашната си питка със сол и сметана.

В късния следобед ловецът, усетил възторга ми към черния жребец неочаквано ми предлага да го опитам. На колебанието ми докъде той ме съпровожда, за да се увери, че се справям и сочи базовия лагер в долината. Добавя да не се тревожа как ще си прибере коня.

08 PamirПо пътя надолу от изневиделица излизат и ни наскачат големи овчарски кучета, цели вълци. Вдигам високо краката си над стремената. Конят продължава своя тръст и невъзмутимо ме сваля в лагера. Минават няколко часа. Осветен от луната, ловецът пристига със същата, едва загатната усмивка на лицето, доволен че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личат. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му така кратко и искрено ми остана в сърцето.

Животът е изтъкан от моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: