КАШГАР, К2, ГАШЕРБРУМ, БРОД ПИК ОТКЪМ КИТАЙ

Кашгар е важен кръстопът между Киргистан, Тибет и Пакистан. В миналото в продължение на векове е бил най-глоемия оазис по пътя на коприната между пустинята Такламахан, Памир и Тиан Шан. Провинцията Xinjiang означава « Нова граница », част от бившия Тюркестан, а сега чувствителна зона в експанзията Китай. Уигурите, с език близък до турския, знаят за България, наричат я Булгаристан. Няколкото думи като тешекюр, машаалах, гюзел… отварят врати и ни сближават. Китайците се държат много лошо с местното население, чужденци се виждат рядко. Атмосферата отпреди няколко десетилетия е съвсем различна.

Каракорум е най-могъщ сред  планинските масиви на земята. Между Индия, Пакистан и Китай в 500 километра са събрани няколко стотин 6-7 хилядници. Преди няколко години открих тази могъща Природа  откъм Пакистанскан. Сега ми се отвори възможност да вляза в същия масив откъм Китай, където К2, Гашербрум, Брод Пик, заедно със седемхилядниците наоколо са естествена граница между Китай и Пакистан. Граничните зони, винаги трудно достъпни, са най-интересни.

Ленин и Сталин са считали, че огромните човешки жертви са нищо спрямо идеята  да се построи светло бъдеще за всички! Политиката в областта Ксингжианг не е различна. Населението от уигури е жестоко  доминирано.  Над един милион са затворени в трудови лагери. Хората са поставени под непрекъснат наложен контрол под звуците на сирени, по широките булеварди денонощно циркулират полицейски коли. По всички улици  се разхождат въоръжени военни и полицаи с палки и щитове в ръцете. Поставени са филтри, инсталирани пред всеки магазин и подлез. Бюра за проверка има на всяка крачка. Старата част на града е запазила облика си на крепост, но огромните й стени и тесните калдъръмени улички отвътре са строго пазени от китайците.

В импрегнираните с история улици на стария град са залепени портрети на квартални активисти,  следящи за реда, с привилегии, както нашите квартални отговорници от времето на строежа на комунизма. Използват добре познатият почин, самият народ да следи ближните си. Това ме връща 40 години назад и със скрит фотоапарат снимам  познатите картинки в съвременен по-техничен брутален вариант.

След Кашгар поемам към покитайчения Ташкурган, вековен град по пътя на коприната. По улиците по същия начин циркулират полицейски коли, свирят сирени. Намирам се недалеч от граничното разконение между Ласа и Кашгар, близо до Пакистани Хайуей с най-високия автомобилен пас на земята. По пътя преспивам в мизерна барака пред езерото Каракол между Мустаг Ата – « Баща на Ледените Планини » 7456м и Конгур Таг 7719м.. Имам специално разрешение от военните за района, но това не помага особено, защото не ми е позволено да преспя в юрта на местни киргизи. Снимам само върховете наоколо с няколко от местните киргизи и техните стада. Мустаг Ата със заоблената си форма, е стара мечта да го спуснем с приятели алпинисти от София.

По пътя срещам няколко скъпи коли на богати китайци, които безпроблемно циркулират, където си искат. . Модерно облечени китайски дами се фръцкат  пред езерото Каракол и си правят селфите пред отражението на седемхилядника.

Връщам се в Кашгар, от където след тридневно пътуване с безброй военни контроли по пътища, разширени за военни маневри, с  група от трима приятели стигаме до граничния град Илик. Отново бариера, прашен път, контрол и най-после среща с камиларите, с които ще направим малка експедицията към К2 и Гашербрум.

Изправен пред  съвършенната архитектура на планината, лещите на обектива заместват думите и  отразят това, което не умея да нарисувам, да изсвиря или да предам в стихове.

                               / Кашгар /

                              / Най-голямата статуя на Мао в Китай /

                          / Отговорнички за реда в  Стария град в услуга на полицията /

                                        / Квартални отговорници  /

                       / Смяна на квартал, означава показване на документ за самоличност /

/ Старата единствена чайна в стария град, където възрастните се събират и споделят каквото могат /

 

                                         / Сирените на коли свирят под крепостта  /

                                       / В огромния Неделен базар, се хапва чудесно /

                                       / Най-големият пазар за добитък през вековете /

                                       / При езерото Каракол и Конгур /

                                        /  Мустаг Ата /

/ Конгуртаг /

                                         / Илика, последен военен пост и среща с камиларите /

                                  / Долината на река Шаксгам /

                                             / Първи лагер /

                                                     / На път към условния базов лагер на К2 /

                                   / Пред Агил Пас (4800м.) и разклонение между К2 и Гашербрум /

                                              / Аргил Пас /

                                                         / В дъното крайчец от ледника на Гашербрум /

                                                                     /Гашербрум/

                                                      /Ледникът на Гашербрум /

                                          / Ледника на Гашербрум /

                                              / На път за К2 /

                                             / К2 в дясно, Гашебрум от ляво /

                                          / К2, Chogori, малко след изгрев слънце /

Групата ни не е пригодена, за да отидем навсякъде, където ме тегли страстта към Планината. Само си представям връзката между ледника на Гашербрум и този на К2 с невероятни гледки към двата осемхилядника, вероятно все още не снимани професионално . Разбирам, че преди десетина години словенски алпинисти са минали по тези места, на които мога само да завиждам. С камилите  се налага да заобиколим огромните масиви с  многократно пресичане на реката Чазам, за да  навлезем поотделно в двете долини, за да се поклоним пред могъщите осемхилядници.

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Памир

03 Pamir from Allay

Какво ли не е писано за приятелството.  Като млади сме искрени и идеалисти, връзките, в които откриваме себе си и другите, остават в паметта ни за цял живот. После заемаме роли, свързани с изискванията на обществото и започваме да ставаме скептични. В добрия случай, разбираме, че без взаимно разбиране, с респект към разликата във всеки и без изградена безусловност в отношенията, животът се превръща в обикновена замяна на интереси.

 

27 Kirgiz

След едно чудесно пътуване между Таджикистан и Киргизия, българи и руснаци направихме свой базов лагер под връх Ленин в Памир. Алпинистите се приготвят да атакуват върха, но за мен е достатъчно да преспя в първия височинен лагер на 5100 м.. От там ще мога снимам пурпурния залез с планината Тян Шан и двата великани Мустаг Ата и Хан Тенгри зад хоризонта. Да изкача върха би ми отнело възможността да снимам богатата атмосфера и фолклорния свят в долината.

След като се наснимах в долината, една слънчева сутрин тръгнах да се разтъпча нагоре по дължината на шумящия до базовия лагер поток. Увлечен от развихрените води на потока, набрах височина до ледника под върха.  Потокът се превърна в трудна за пресичане река, а от другата му страна, между охрените хребети се мяркаха няколо юрти. Отказах се да продължа, наместих се удобно между два камъка и заслушан в кънтящата симфония на реката, започнах да следя кръженето на местните орли в небето.

10 KirgizПриятно унесен бях заспал и вероятно са ми се присънвали юрти, дим, топъл качамак…, кучета, коне…, както ми се случваше напоследък. Нещо наблизо изтрака и сънят ми сякаш искаше да продължи, защото от другата страна на реката видях разкошен, катранено чер кон, на който изправен като статуя стоеше ездач с пушка.

Махнах му за поздрав. Статуята ми кимна и се раздвижи. Махнах възбудено с  ръка напред назад, с жест да покажа желанието си да пресека реката.  Човекът ми кимна с едва загатната усмивка и пред очите ми се разигра сцена, която в изненадата си, дори не снимах. Конят с  разкошно „па де дьо“ пресече реката с ездач, слят с животното, нарисуван от неизвестен живописец.  Казакът ме приближи, коженият му ботуш се изтегли от стремето, знак да си пъхна крака и да се кача зад него. В танца към отсрещния бряг този път бяхме двама. Скочих на земята, потърсихв бедния си руски думи за благодарност, но слънцето ме заслепи и разбарах, че очилата ми са останали между камъните от другата страна на реката. Показах с пръст очите си и направих знак към брега отвъд. Последва трето действие в сценария със своеобразения балет. На казакът му беше приятно да сподели изкуството, което носеше в кръвта си. С няколко къси диагонала, без да слезе от коня, той се приведе до земята, улови с два пръста очилата ми и усмихнат ги размахва във въздуха.

19 PamirПредставлението завърши, обърнах очилата си към лицето на ездача. Дискретната му усмивка се разшири с едно “спасибо”.  Последва кратко колебание с въпросителен поглед  към наострените високо горе зъбери. Поклатих позитивно глава и кракът на ездача отново излезе от стремето с покана да споделя компанията му в нещо неочаквано хубаво.

22 Kirgiz

Казакът ловец не беше словоохотлив, а моят руски съвсем слаб, но това не ни пречи да се разбираме и да прекараме няколко чудесни моменти заедно. Спряхме  да обядваме пред пещера на около 5000 метра, където ловецът понякога остава да преспи. Пушката му беше стара, красиво изписана, наследство от дедите. Ловецът разстла стара, везана бохча  и сподели с мен домашната си питка със сол и сметана.  Останахме дълго време така, удобно излегнали да съзерцаваме Планината. Дивеч не се появи.

Времето напредна и ловецът усетил възторга ми към черния жребец, неочаквано предложи да го опитам. На колебанието ми докъде, той ме съпроводи, за да се увери, че се справям, после посочи базовия лагер в ниско в долината и ми каза да не се тревожа, той щял да си прибере коня.

08 PamirПо пътя от изневиделица се появиха големи овчарски кучета, цели вълци, ако не бяха такива. Вдигнах високо краката си над стремената, а Конят, невъзмутимо продължи своя тръст до  лагера. Няколко часа по късно, осветен от луната, ловецът се появи на лицето със същата, едва загатната усмивка. Беше доволен, че ми е доставил удоволствие. Умората от  деня и слизането до лагера не му личаха. Беше разбрал, че обичам коне.

Приятелството му толкова кратко и искрено, остана завинаги в сърцето ми.

Животът е изтъкан от срещи и моменти.

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: