/Милчо Левивев /

С обектива ловим моменти в свят, който се променя и непрекъснато гради, подобно на тонове в музикално произведение.

                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Общият терен на двете трудно сравними изкуства, е мигът на който даваме стойност. Звукът свързва бягащите моменти в  динамика, която опитваме да запазим в усещането си, задължава ни да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията сме спряли момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря винаги ново усещане. Добрата фотография е ненагледна за въображението на любителя.

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на преведената на български “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди автора, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малка част от населението е готова да приеме бъдещето позитивно, с отворен поглед към новостите. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим във виртуално бъдеще.” Замислих се за преживяванията си в Китай, описвани и в предишни блогове.

                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половина китайци, обзети да строят „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както винаги са наричали Китай имат музикални произведения монотонни, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища и градове. Във страната, когато пътувате, външният човек не съществува, ако ви обърнат внимание, то е за да покажат успех в начинанията си.

                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията в света,  в страната китайското общество е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  която за западното ухо е трудно издържима. Усеща се болезненост, монотонност от преживяното в едно повтарящо се минало.

                                                                                 / Кунминг, Юнан /