/Милчо Левивев /

С обектива ловим и фиксираме моменти на хармония в заобикалящия ни свят и забелязваме как тя се руши и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Двете изкуства са трудно сравними. Общ терен е мигът заедно с усета да му дадем стойност . Звукът свързва бягащите моменти в  хармонична динамика, която оптваме да запазим в усещането си. Музиката ни задължава да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история за зрителя. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря винаги ново усещане. Добрата фотография е ненагледна за погледа на всеки любител.

В наскоро излязлата книга на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на излязлата преди десетина години и преведена на български “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето – музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди автора, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малко хора от населението са готови да приемат бъдещето позитивно, смело, с отворен поглед идващите новости. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим във виртуално бъдеще.” Тази идея отговаря чудесно на преживяванията ми в Китай, които описвам и в предишни блогове.

                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половина китайци са обзети, разбира се по китайски маниер, да строят „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както са наричали винаги Китай. Музикалните им произведения са монотонни, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища, градове с идеята за бъдещето на Китай. Във страната, когато пътувате, външният човек не съществува и ако ви забележат, то е за да покажат успеха в начинанията си.

                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията си в света, китайското общество в страната е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  която западното ухо трудно издържа. Усещате една болезненост и монотонност от преживяното, повтарящо се минало. Същевременно страната ви грабва с мащаба, разликите и противоречията (за нас), иска ви се да се уверите в неща, за които не сте помисляли и да разберете повече.

                                                                                 / Кунминг, Юнан /

Фотографиите тук са илюстративни, една идея без  художествена стойност.