Музиката, поглед в бъдещето

музиката поглед в бъд                                                                                                    /Милчо Левивев /

С обектива ловим моменти в свят, който се променя и непрекъснато гради, подобно на тонове в музикално произведение.

музиката поглед в бъд-2                                                                                                       /Кунминг, Юнан/

Общият терен на двете трудно сравними изкуства, е мигът на който даваме стойност. Звукът свързва бягащите моменти в  динамика, която опитваме да запазим в усещането си, задължава ни да живеем със звука тук и сега. Във Фотографията сме спряли момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката според величината на автора и чувствителността на интерпрета отваря винаги ново усещане. Добрата фотография е ненагледна за въображението на любителя.

03 музиката поглед в бъд-3

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на преведената на български “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди автора, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малка част от населението е готова да приеме бъдещето позитивно, с отворен поглед към новостите. “Да слушаме музикално произведение означава да се движим във виртуално бъдеще.” Замислих се за преживяванията си в Китай, описвани и в предишни блогове.

музиката поглед в бъд-6                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половина китайци, обзети да строят „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както винаги са наричали Китай имат музикални произведения монотонни, повтаряща се в безконечен ритъм. По същия начин китаецът работи земята, с която е вековно свързан, продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища и градове. Във страната, когато пътувате, външният човек не съществува, ако ви обърнат внимание, то е за да покажат успех в начинанията си.

музиката поглед в бъд-8                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията в света,  в страната китайското общество е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  която за западното ухо е трудно издържима. Усеща се болезненост, монотонност от преживяното в едно повтарящо се минало.

01 музиката поглед в бъд                                                                                 / Кунминг, Юнан /

музиката поглед в бъд

 

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в:

Музика, танц, фотография, живопис, скулптура, архитектура

                                                                  / Милчо Левиев, НДК, София /

Музиката е отдаване, което изчезва едновременно с жеста на реализацията. Мистерията е в появата на нещо, което не съществува предварително. Музиката, както любовта, се живеят без думи, без план, без рационалност – който коментира, ни ги прави. Изживяваме момента. Той не ни принадлежи. Изразът е в ефимерен звук, чезнещ заедно с вибрацията, която е породил. Следата се претопява в усещане, винаги различно. Музиката не съществува, тя е миг на отдаване без притежание. Звукът докосва, прави място за следващия.

                                                                                        / Национален балет, София /

Звукът, музиката, ритъма и танца, са първите изкуства поради нематериалния им, ефимерен характер. Движението на телата, заемащи форми в пространството в ритъм е отдаване без материален остатък и следа.

Дъхът, който ни дава живота е неуловим и не подлежи на притежание, както всичко истинско.  Притежанието отделя от потока на живота. Намерили опора в грубата материя, казваме, че живеем, но най-често го правим в неразбрани мигове. Те запълват живота с динамиката, промените и интензивността на усещането, което пораждат.

                                                                  /Галерия в Сохо, Ню Йорк/

Успялата фотография съчетава мига с усета на фотографа, превръща бягащия момент в материя. Художникът не търси готов образ, той го изважда от себе си, за да вкара в по-груба материя това, което музиканта излива в тонове. Скулптурът и архитектът, макар по различен начин, представят вътрешното си усещане в няколко измерения…

За любителите на фотографията: Фотогалерия на Иван Пастухов
Форма за контакт
Сподели в: