/Милчо Левивев /

Във всеки момент светът се променя и изгражда, подобно на тоновете в музикално произведение.

                                                                                           /Кунминг, Юнан/

В музиката звукът свързва бягащите моменти, задължава ни да живеем тук и сега. Когато снимаме, спираме момента в геометрична статичност, която според избора на фотографа, създава история. Музиката, според величината на автора и чувствителността на музиканта, създава усещане, превръща звуците в картини, разправя също история. Добрата фотография е ненагледна за любителя, както музиката за ухото на меломана.

В книгата на Жак Атали: “Можем ли да предскажем бъдещето” (продължение на вече преведената “Кратка история на бъдещето”)  има глава за музиката като изкуство за предсказване на бъдещето. Според Атали музиката на всеки народ помага да разберем погледа на хората към бъдещето. В музикалните  произведения на народа, твърди авторът, колкото повече музикални елементи се повтарят непрекъснато,  по-малка част от населението е готова да приеме бъдещето позитивно, с отворени очи към новостите. С други думи, “да слушаме музикално произведение, означава да се движим във виртуално бъдеще.” Това беше повод да се замисля за преживяванията си в Китай, описвани в предишни блогове.

                                                                   /Чон Дзъ Гуън, Сишуан/

Милиард и половината китайци, обзети да преустрояват „центъра на света“ или “Империята в Центъра”, както винаги са наричали Китай, живеят с монотонни музикални произведения, повтарящи един безконечен, сладникав за нас ритъм. Китаецът по същия начин работи земята, с която е вековно свързан, така продава зеленчука, който е отгледал, упорито и прагматично строи пътища и градове. Във страната чужденецът не съществува, ако ви обърнат внимание, то е за да подчертаят успеха в начинанията си.

                                                                       /Чиен Шуен, Юнан/

Въпреки експанзията на Китай в света, китайското общество е затворено, задушено в себе си, подобно на музиката,  в която западното ухо усеща болка и монотонност от преживяното в едно повтарящо се минало.

                                                                                 / Кунминг, Юнан /